- Публикувана: 30 авг. 2019, 21:59 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2020, 18:06 ч.
Фентъзи и фантастика – тема 18
[video][/video]Фийст на мен след "Парчета скършена корона" не ми интересен. Идеята за безсмъртния маг, който надживява всичките си приятели определено има своите дефекти, особено когато те са бли интересни персонажи. Опитите да се въведе втори Джими Ръчицата, втори Арута или заместник на Лесо Варан ми се струват плоски и жалки. Именно по сходин причини съм казал, че за мен "Черния отряд" на Глен кук е до 5 книга, а останалите 5 са пълнеж, и че това важи и за "Хрониките на Амбър" - интересът ми е до влизането на Коруин в Лабиринта нататък не е същото.
Интересното при Дризт е, че имаме едно общество от зли елфи, и че самият Дризт не е типичният добър герой. Лично аз харесвам повече неговият огледален образ - Ентрери и книгите за Наследството. Отделно От таз поредица има една книга на Салваторе, която е копи на идеята за Пръстена и войната за него. В Трилогията на Долината на Мразовития вятър - за Крилатият отломък, както и поредицата за Наемниците и книгата за Слугата на Отломък ясно се усешат мотивите на Властелина
Интересното при Дризт е, че имаме едно общество от зли елфи, и че самият Дризт не е типичният добър герой. Лично аз харесвам повече неговият огледален образ - Ентрери и книгите за Наследството. Отделно От таз поредица има една книга на Салваторе, която е копи на идеята за Пръстена и войната за него. В Трилогията на Долината на Мразовития вятър - за Крилатият отломък, както и поредицата за Наемниците и книгата за Слугата на Отломък ясно се усешат мотивите на Властелина
Не съм съгласна, че Х.П. е чак такова егоистче. Той си знае, че не е герой и не се пъне да убеди никого, че е такъв, по-скоро другите му вменяват това качество (както и на Дъмбълдор, впрочем).
Неговото качество и недостатък е предаността към "групата", което е резултат от самотното му детство. Самият той рядко проявява инициатива, ако не му дойде до д-то, обаче катализира действията на другите, с плюс и минус знак (направо като някакъв тавирен е).
Всеки го вижда такъв, какъвто би искал да го види - герой, нагляр, досадник, леке, инструмент на съдбата...
Да, има други, по-интересни герои, ок, но част от тях стават интересни точно заради Хари. Снейп прави това, което прави, не от алтруистични подбуди и не от преданост към всички ученици, а в отчаян опит да спаси това, което остава от момичето, което е обичал. Като същевременно мрази това, което е останало от момчето, което е мразил (Джеймс).
Рон вижда в близостта си с Хари доказателство за собствената си ценност, на фона на едно ежедневие, в което е защитен и обгрижен, но е последна дупка на кавала.
Сириус вижда приятеля си, младостта си, безгрижието, Волдемор и смъртножадните - провала си и възможността за реванш и т.н. и т.н.
Дори Хърмаяни (с която всъщност авторката се идентифицира) вижда в Хари възможността да се включи в мисията "спаси света", без да пренебрегва неговите дефицити, но разчитайки на собствените си качества. Донякъде тя е по-самоуверена, да не кажа нещо по-силно, от него.
Неговото качество и недостатък е предаността към "групата", което е резултат от самотното му детство. Самият той рядко проявява инициатива, ако не му дойде до д-то, обаче катализира действията на другите, с плюс и минус знак (направо като някакъв тавирен е).
Всеки го вижда такъв, какъвто би искал да го види - герой, нагляр, досадник, леке, инструмент на съдбата...
Да, има други, по-интересни герои, ок, но част от тях стават интересни точно заради Хари. Снейп прави това, което прави, не от алтруистични подбуди и не от преданост към всички ученици, а в отчаян опит да спаси това, което остава от момичето, което е обичал. Като същевременно мрази това, което е останало от момчето, което е мразил (Джеймс).
Рон вижда в близостта си с Хари доказателство за собствената си ценност, на фона на едно ежедневие, в което е защитен и обгрижен, но е последна дупка на кавала.
Сириус вижда приятеля си, младостта си, безгрижието, Волдемор и смъртножадните - провала си и възможността за реванш и т.н. и т.н.
Дори Хърмаяни (с която всъщност авторката се идентифицира) вижда в Хари възможността да се включи в мисията "спаси света", без да пренебрегва неговите дефицити, но разчитайки на собствените си качества. Донякъде тя е по-самоуверена, да не кажа нещо по-силно, от него.
Аз не харесвам Хърмаяни - за мен тя е една многознайка, която в реалния живот щеше да е пълна досадница. Идеална е за политик или професор по нещо и до там. И в книгата щеше да остане изолирана от останалите, ако не се бяха сближили покрай ситуацията с трола и това, че тя беше изключително лоялна и не се изплаши от ситуацията на Хари.
Не че е задължително да си част от колектив - харесвам индивидуалистите, само че тя не е индивидуалистка, просто е досадна. Представете си да имате такъв приятел (в ученическите или студентските години), който ви съставя график за учене(на вас, по вашата учебна програма, не на себе си) и при всяка свободна минута ви натяква да учите?! Аз бях отличничка в училище (но не и в унивеситета - не се стараех) - направо щях да откача, ако някой ми досажда така. Щях да го блокирам отвсякъде и да минавам на другия тротоар, ако видя този човек да се задава по улицата.
Още чета Пътешествието на Запад - много добра книга, има някои досадни моменти (семейната история на монаха, както и онази част с убития дракон и пътуването на императора до Ада - макар че това с подземния свят беше донякъде забавно и ми напомни за Данте), но като цяло е супер.
Сега забелязвам, че имената на някои персонажи в Into the badlands, са вдъхновени от книгата - Съни е Сун, а Баджи просто е едно от имената на Прасето.
Не че е задължително да си част от колектив - харесвам индивидуалистите, само че тя не е индивидуалистка, просто е досадна. Представете си да имате такъв приятел (в ученическите или студентските години), който ви съставя график за учене(на вас, по вашата учебна програма, не на себе си) и при всяка свободна минута ви натяква да учите?! Аз бях отличничка в училище (но не и в унивеситета - не се стараех) - направо щях да откача, ако някой ми досажда така. Щях да го блокирам отвсякъде и да минавам на другия тротоар, ако видя този човек да се задава по улицата.
Още чета Пътешествието на Запад - много добра книга, има някои досадни моменти (семейната история на монаха, както и онази част с убития дракон и пътуването на императора до Ада - макар че това с подземния свят беше донякъде забавно и ми напомни за Данте), но като цяло е супер.
Сега забелязвам, че имената на някои персонажи в Into the badlands, са вдъхновени от книгата - Съни е Сун, а Баджи просто е едно от имената на Прасето.
"The Legend of Drizzt is a series of fantasy novels by R. A. Salvatore, with the first title released in 1988 that consists of 34 books as of September 2018. They are based in the Forgotten Realms setting in the dimension of Abeir-Toril on the continent Faerûn in the popular D&D universe currently published/owned by Wizards of the Coast."
Историите са в сетинга за Forgotten Realms, които са D&D.
А ролевите игри (D&D, AD&D, GURP, Warhammer40kт.н.) са в основата на един куп книги, комикси, та даже и филми.
Отивам на приключение - меч, магия и голям Лошко за биене.
Историите са в сетинга за Forgotten Realms, които са D&D.
А ролевите игри (D&D, AD&D, GURP, Warhammer40kт.н.) са в основата на един куп книги, комикси, та даже и филми.
Отивам на приключение - меч, магия и голям Лошко за биене.
От днешна гледна точка - не ми харесва стилът на Л.Зидаров. Обаче като се замисля, като дете изобщо не са ме дразнели илюстрациите му на "Шехерезада', "Островът на съкровищата" и приказките на Райнов, дори ги предпочитах пред тези на Либико Марайя, по които припадах в по-късен период. Като малка точно те ме плашеха.
Аз гледах цял репортаж за него и тези корици, а и по радиото говореха каква гордост е, че вече си имаме изцяло българско издание; помня този илюстратор - имам книжки с негови илюстрации, но не мога да кажа, че ми харесват... И като дете не ги харесвах - падах си по книжки с илюстрации от Бенвенути, Марайа, Марсел Марлие и т.н. За мен тези неща бяха важни, защото обичах да рисувам.
И без това нямам намерение да купувам нови издания - старите са си ок.
Сега се чудя коя конкретно книга имам с такива илюстрации - май някъде имах едно самостоятелно издание на Руслан и Людмила (с черна корица)... Бях му свикнала, общо взето - него специално го харесвах (въпреки че пак щях да избера по-детайлни, ако имах избор).
П.п. Проверих - Руслан и Людмила е от друг художник, но е подобен стил. На Граф Монте Кристо (изданието, което имам) обаче, със сигурност са негови
И без това нямам намерение да купувам нови издания - старите са си ок.
Сега се чудя коя конкретно книга имам с такива илюстрации - май някъде имах едно самостоятелно издание на Руслан и Людмила (с черна корица)... Бях му свикнала, общо взето - него специално го харесвах (въпреки че пак щях да избера по-детайлни, ако имах избор).
П.п. Проверих - Руслан и Людмила е от друг художник, но е подобен стил. На Граф Монте Кристо (изданието, което имам) обаче, със сигурност са негови
Приключих с първата книга от поредицата на Чайковски, втората ще изчака малко, понеже излязоха едновременно двете заявки, които бях направила в библотеката. "Пробуждане" на Сандерсън, прочетох я и не съм много доволна. Останах с впечатлението за набързо написана книга, ей така между другото. След нея започнах "Как да спрем времето" на Мат Хейг.Интересна е, определено, макар че в анотацията пише, че е романтична комедия, аз засега романтика и комедия не виждам. Малко е депресираща засега, защото героя е депресиран, но нормално и аз да живея няколко века и аз ще се депресирам. Ще я завърша тази вечер, надявам се.
Дами (и господине).
позволете ми да предложа на вашето внимание поредица, която ме грабна. Става дума за "Експанзията" на Джеймс Кори.
https://www.book.store.bg/p67151/ekspanziata-kniga-1-leviatan-se … jms-s-a-kori.html
Първите 2 книги ги има в Читанка. Могат да се намерят и още 3 бр. на български. Останалите 3 бр. още не са преведени.
Книгите ме очароваха. Не очаквах толкова добре обмислено и представено описание на свят, който (още) не съществува. Всичко е изпипано до последния детайл. УАУ!
позволете ми да предложа на вашето внимание поредица, която ме грабна. Става дума за "Експанзията" на Джеймс Кори.
https://www.book.store.bg/p67151/ekspanziata-kniga-1-leviatan-se … jms-s-a-kori.html
Първите 2 книги ги има в Читанка. Могат да се намерят и още 3 бр. на български. Останалите 3 бр. още не са преведени.
Книгите ме очароваха. Не очаквах толкова добре обмислено и представено описание на свят, който (още) не съществува. Всичко е изпипано до последния детайл. УАУ!
Петата направо бе брутална. Очаквам с нетърпение поредния сезон от сериала. Има какво да се желае, но горе долу вървят по поредицата.
В момента чета четвърта книга и тя май е най-добрата дотук.
Сериала го зарязах в средата на първи сезон, защото прекалено се отклони от книгата и то в странна посока. Дали да му дам пак шанс?
Препоръчани теми