Фентъзи и фантастика – тема 18

За съжаление съм съгласна
А как започна поредицата, първата книга все пак си е хубава

За съжаление нямам какво хубаво да кажа и за новата книга на Маас. Абсолютно ужасна е. Жалко.

не само първата е хубава.  Първите 4 са хубави. В първите три присъства Мрачният Рал като антагонист. В Четвърта Мрачния Рал го няма (освен за малко - като призрак), но бихме могли да приемем че представен чрез образа на Дрефан - лъжовен, опортюнист, первезен,  садист,  допада му да корми жени с които е спал (и най-вече руси).
В трета и четвърта е представено триото от Морещици - Кара, Бердин, Райна В първите книги е представен и змея, Грач, май беше,  там присъстват също Шота, Ейди  и пр. а Ричард и Калан имат много по-човешки образи. Ричард е един селски ерген насила замъкнат от Зед в Империята за да стане новият Господар Рал. Калан в началото не е наясно с пълните си способности или с любовта си към Ричард, освен това е сестра на кралицата на Галеа и макар да е духовно лице в трета и четвърта книга я представят като Кралица.  Ричард, Калан и компания се сблъскват със съвсем реални проблеми надхвърлящи разбиранията им (чума).  Освен това в книги 2 и 4 Ричард е предаден сблъсква се със съвсем човешки проблеми. Много ми харесваше, че бе представен някак в човешки образ, а не супер-бос*
Оттам нататък цялата концепция за Джаганг, който едва ли не се явява  аналог на Пазителя (сестрите на Мрака полагат клетва пред него вместо пред Пазителя) и е по-велик от Мрачния Рал силно ми тъпее. Особено след като Ники/Ничи изоставя Джаганг нататък са все клише до клише, но до Уязвимата империя все пак се търпи. Оттам нататък нещата вече толкова изтъпяват, че могат да се прескачат цели глави и не се губи нищо от сюжета.
На всичко отгоре от 3 книга насам влизат съвсем нови герои -  Вирна, Анелина, Натан Рал, Уоруик, Джаганг да не говорим колко морещици и сестри на мрака цъфнаха... Но до края на 4-та те са по-скоро странични персонажи, а от пета стават основни и подменят "титулярния" състав. Все повече уважавам Толкин, че е знаел докъде да спре.


*В една статия преди време имаше коментари защо толкова деца предпочитат Батман или Спайдермен пред Супермен? Ами защото не са непобедими могат да кървят, да счупят кост и т.н. Спайдермен има проблеми как да е с Мери Джейн и в същото време да е Спайдермен. Батман има проблеми със семейството си. хората могат да се отъждествят с тях. Суперемен е твърде супер за да е перфектен. Търсачът в ранните книги също изглежда като човек попаднал не на място и точно затова  харесваме  хора като него и Билбо- той полага всички усилия за нещо, за което не е специално обучаван.

Ееее сериозно ли? Това е книгата, която чакам с най-голямо нетърпение тази година. Аз си я дръпнах, ама след като егмонт ще я издават реших да чакам нетърпеливо и да си я чета на български. Кое не ти допада, може ли малък спойлер?

Прилича на коя да е паранормална книга, ако си падаш по жанра. Мога да я сравня с Кресли Коул например или коя да е друга паранормална поредица с разнообразни видове. Само дето ми е мудна и скучна
Не ме грабва. Изобщо. На средата съм вече и ако не беше на Маас щях да съм я зарязала. И другите й книги почват мудно, та се надявам да се раздвижи, но...

По принцип си падам по книгите на Кресли Коул и останалите писателки в жанра. Но някак се надявах тази на Маас да е повече епично фентъзи, отколкото ърбън фентъзи и предвид това колко е обемна, дано има някакво развитие и действие, а не да е просто запознаване с героите и да чакаме с години за действието в следващата книга.

Ще пиша като я свърша

Супер, ще чакам.

Иначе в момента чета "Шест врани" на Лий Бардуго и мога да кажа, че много ми харесва. Светът на Гриша е доста интересен, чела съм първата поредица преди години и също бих казала, че е много добра, може би трябва да я препрочета скоро. Видях, че и сериал ще има, и отново не съм очарована от каста, но както и да е, дано поне да се придържат към книгите.

Всяка книга си чака точното време, все повече се убеждавам в това. Скоро четох "Водопади на възмездието" на Крис Удинг и ми хареса. Сетих се, че преди време бях започнала първата книга от трилогията му "Преплетеният път" и я зарязах след първата глава. Сега  реших отново да и дам шанс и ми харесва. Бързо прочетох първата книга, сега чета втората, малко буксува, но съм все още на четиринадесета глава и се надявам да се пораздвижат нещата.

Прочетох първите две книги от трилогията на Ръсел Къркпатрик „Небесен огън” – През лицето на света и в Земята пламък се крие. Честно казано отдавна не съм чел по-тъпи фентъзита. Да, разбирам, че книгите са повлияни от Толкин – група приключение се отправят на пътешествие за да търсят предмет – но за разлика от Толкин тук разказа е страшно хаотичен, а освен това е твърде религиозен. Даже аз който харесвам митологията и религията намирам такава прекаленост за отблъскваща. Много ме подразни, че реално Избраният нямаше истинска Свободна воля. Т.е. на думи имаше, но фактически действията му бяха предопределени. Другото, което ме подразни е, че действието се развива невероятно мудно. Прочетох две книги, а героите са доникъде. Е, взеха стрелата, която е един символ – и толкава. Главният герой е необучено момче, половината героини са пленени от врага, а предстои инванзия. Просто не виждам как за една книги ще се разгърнат събитията. Освен това има твърде много скитане насам-натам, за да ми е по-вкуса книгата.
Накратко – горещо ви препоръчвам да не четете „Небесен огън”.
П.С. Лявата ръка на Бога на Пол Хофман, няма нищо общо с Дясната ръка на Бога Ръсел Кърпатрик...И едното и другото са простотии, но при Хофман поне идеят е по-родствена с Аssasins creed, отколкото с тази боза.

Не съм сигурна дали информацията е за тази тема, но все пак има някаква връзка.
Преди два дни е починал единият от създателите на поредицата за Астерикс, Албер Юдерзо (другият - всъщност главният създател - Гусини е починал още през 77-ма година).
Ето, ако искате да си ги припомните (на английски):
https://readasterix.blogspot.com/

До 24-ти брой (Астерикс в Белгия) са писани от Гусини и рисувани от Юдерзо (който само е давал идеи). 24-тият не е много добър, защото по време на създаването му, Гусини е бил болен и е починал преди книжката да излезе. Явно това силно е повлияло на качеството на сюжета.
Следващите са писани и рисувани от Юдерзо. Има огромна промяна в качеството - стават някак по-детски и по-малко смешни. На мен лично не ми харесват, но това е въпрос на вкус.
Сега има по-нови книжки за Астерикс и Обеликс от други автори, но не бих ги чела (сигурно са политкоректни).
Наскоро разбрах, че издателство Артлайн преиздава поредицата (от начало) на български, но действат много бавно.

Гледах скоро "Академия за вампири" и "А discovery of witches", харесаха ми и мисля да прочета книгите. Моля някой да даде мнение - стават ли за четене?

Като обявиха извънредното положение си казах, че това е момента да прочета "Колелото на времето", но уви, продължавам да ходя на работа така, че започнах нещо по-кратко. "Чуждоземецът" на Кол Бюканън. Харесва ми, но пак е недовършена, излезли са първите две книги.

Петя, Госини е, с О.

Аз бях решила, че ще чета, ще чета... да бе!
От две седмици препрочитам (за 30 път сигурно) "Москва не вярва на сълзи" и то по 1-2 страници, в едно определено помещение:smirk:
Това дистанционно обучение ми взе тока, вечер лягам и умирам. Но от понеделник ще ми налекне, колегите вече влязоха в час.

Да, знам, че на френски и английски е с О, обаче в бг статиите го пишеше с У и реших, че това е от произношението. Ето, виж - даже в БТВ новините са го писали Гусини : https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/sazdateljat-na-komik … na-92-godini.html

Не е, затворено О е, защото ударението е на последното И, но си е о.