Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 13

 Стига с тези малки шансове и с това качество при жените над 40 . Ами представете си, че жената успее и то бързо. Шанс винаги има .  Жените,  решили да пробват им пожелавам успех. Темата е за жени на 40 + които искат да опитат и да си дадат шанс.

Аз не виждам тук някой да не е пожелал успех. Разликата, че при жена на 20 вероятно са единици жените с лошо качество и обикновено има решения. На 40 плюс са единици жените с добро качество ако въобще има такива.
Много е трудно да се приеме, но има неща, които не зависят от нас и няма какво да се направи.

Истината е, че има какво да се направи стига човек да иска да се бори.

Какво например?
Ето аз имам желание, какво да направя?

Pressila иска да каже да не се отказвате, да не се отчайвате със статистики и да продължавате напред. А какво точно трябва - при всяка може би е индивидуално, нека лекарите преценят. Аз лично ще направя още един опит или няколко месеца на естествен цикъл и ако не стане - донорски. Все пак трябва време и да ги отгледам тези деца, не ми се раждат на 50 години. Не че е много далече това време де, хаха

И аз като Бмаба искам и имам огромно желание, но не виждам какво може да се направи.

Pressila, в тази тема не си мерим п****, защото нямаме. Тук споделяме и хубави и лоши моменти, опит и знание. Наистина да влезеш в спор с момичета, които имат доста богат опит в тази сфера без да споделиш нищо конкретно е глупаво. Ако искаш да бъдеш полезна, вместо да казваш дали да вярваме или не на статистики, сподели своя опит, може да научим нещо ново и полезно.

Малеее момичета какво става в темата,  май сте сменили тона. Не се карайте една с друга или заяждайте,  зная на всяка са и опънати нервите от различните премеждия през които минаваме в тази борба. Тук наистина имаме нужда от подкрепа и опора, от блага дума и кураж. Моля ви,  от цялото си сърце сменете тона и споделете добри новини.

Pressila, обикновено съм умерена и не си позволявам да коментирам, когато не мога да бъда от полза с мнение или споделен опит. Бих искала да те помоля обаче, да обърнеш внимание на тона си, който приемам като лична обида. В тази тема всяка от нас би ти помогнала. Но да си гневна, не е полезно на никого, най-малко на теб самата... Извинявам се, ако съм пропуснала твоята история. Винаги си добре дошла да споделиш, ако имаш нужда.
Момичета, за да не е излишен коментарът ми, да се оплача от небивал апетит, който отдавам на противозачатъчните, които трябва да пия още 9 дни. Надявам се на прегледа да няма неприятни изнеди и да стартирам поредната стимулация.
И като неочакван финал, наздраве от мен  с чаша червено вино

Аз пак да се изкажа - на 39 имах ужасна стимулация с 14 яйцеклетки, всичките в коша заради силните дози. И се отказах. На 41 пак ме ухапа мухата и направих две стимулации, след едната зет и  биохимична, втората успешна, родих на 42.Слагаха за качество хормон на растежа успоредно с гонала. Едно момиче със същия протокол има вече две само с един яйчник от две бременности.

Аз ще се опитам да сменя темата на спора. Шанс винаги има не се отчайвайте и вярвайте в себе си.
Аз съм на 43г. малко преди 44г., всеки месец имам овулация и никога не съм задържала фоликули с много редовен цикъл. Отидох на 2-ри ден и се оказа, че единият яйчник е заспал, но другия работи без никакви стимулации имам 3 по-големи антрални фоликула и няколко по-малки. Мисля че това е чудесно и то само от единия яйчник на тези години не мога да искам повече. Аз съм реалист ако карам на ЕЦ ще извадим 1Я, затова реших да пия фемара за да се подпомогнат фоликулите и ако е възможно поне да извадим 2 Я. При мен винаги има оплождане, но стигат без забележки до 4 или в началото на 5 ден и дегенерират. Затова сега съм решила да сменя стратегията и да видя какво ще се получи. Аз лично за себе си не се отказвам ще се боря до последно, пък каквото е писано това да стане.
Желая късмет на всички борещи се момичета дано това е нашата късметлийска 2020г.

А аз съм на 44 и декември след средна стимулация на къс протокол извадихме 7 яйцеклетки, пет се оплодиха, две - не, всички стигнаха до 5-ти ден. Две станаха на бластоцид, две - леко изоставаха, една - изоставаше с цял ден. Изоставащите ги оставихме до 6-ти ден, защото исках всичките да ги изследвам и тук сгреших. На 6-ти ден петата беше дегенерирала, а двете леко изоставащи още не бяха станали на бластоцид. Ембриоложката, която предния ден каза, че стават за замразяване и трансфер, но не и за изследване, отказваше вече да ги замрази, не изглеждали добре и т.н., оставихме ги до 7-ми ден, когато естествено дегенерираха. Ами, аз момичета, винаги ги оставям до 5-ти ден, да станат на бластоцид и сега мисля да променя нещата. Ще искам на трети. Има и такава теория, че в естествена среда шансовете са им по-големи. Освен това, генетичката ми каза, че това, че не изглежда един ембрион добре, не означава, че има генетични проблеми и обратното, може да изглежда супер, като двата, които последно ми изследваха, и да се окаже с хромозомни мутации.

shanti, къде направи последните си успешни опити с този хормон на растежа?

Само да ви кажа, че и аз съм като вас. Изгубих 5 ембриона от зор да правя ПИД. На 5ти ден спираха, 2 ги чакахме до 6ти ден и дегенерираха. На последната пункция се разбрахме с доктора да замразяваме на 3ти ден и като съберем няколко да ги връщаме. Той каза, че и ПИД-а не е гаранция за нищо. Така че, нова стратегия, нов късмет.

Аз не се отказвам от борбата, но знаете моя проблем - висок фсх. Декември беше 70. АМХ клони към 0, инхибин Б също.
Затова мисля да спра с пункциите на ЕЦ. Опитах, но трябва да съм и реалист. Възрастта не е основна пречка, но пък изследванията и резултатите ми са показателни.
Минах през всички възможни сценарии: извадиха лутеинизирала Я, имах неотлепена Я (или празен Ф), имах овулация по време на пункция и последва неуспешна инсеминация по бързата процедура... На последната пункция също доколкото разбрах един е овулирал, а другия - празен (въпросната се случва на 6-ти ден от МЦ, та какво да очаквам). Може и да пропускам още някоя пункция в архива. Като прибавим ановулаторни цикли и лятна и коледна почивка, годината отлетя.
Така може да минат още години и резултат да няма. Ако бях приела истината още през 2017, когато видях амх 0.05, вече можеше да съм родила с донорска. Да, статистически е възможно една Я от 12 да е ОК, но лично аз не искам да я преследвам цял живот. Разбира се, всяка една от вас трябва да го прави, докато вижда, че за нея има шанс.
Ще помоля док да ми помага с ранната менопауза, да следи за задържани фоликули и да ми направи хистеро докато чакам донорски ембриони. Тромбофилии също не съм изследвала, нито други по-сериозни като биопсии и имунологични. Мисля натам да се насоча, вместо да събуждам заспали яйчници.
Имам една едничка замразена хилава яйцеклетка и вероятно с нея ще си остана. Ще мъчим да я оплодим с дарени, току виж ми е на късмет

едно е да си оптимист, пък съвсем различно реалист.
като добавим че и всички тия оптимистични прогнози са и едни немалки суми нещата стават малко неприятни.
аз имам 6 стимулации и може би около 50 пункции на ец.
яйцеклекти все още имам, получават се чудесни ембриони и толкова.

и всичките иновативни работи сме пробвали, хормон на растежа, всевъзможни добавки, лепила, къси дълги полудълги и незнам какви протоколи.

и все пак в цялата история всички се вглеждат в я, но според мен и сперматозоидите са от значение. лекарите си намилат как те били милиони и избирали най-добрите, но аз мисля че пренебрегват тая част, може би защото са гинеколози.