Съвет за забравяне на невъзможното

Явно е, че не обичаш мъжа си и не знам за какво са тия мъки. И той се е опитал да се измъкне с изневярата си, но не е успял.

Как живеете в ежедневието, ако ти постоянно мислиш за колегата?

Първата и втората част на копираното по-горе си противоречат. Няма как да си сигурна, ако не контактуваш по-дълго с човека, а горе казваш, че не би се колебала, ако си сигурна, но това няма как да стане като си в брак с друг човек. И всъщност - изборът е твой, защото ти избираш да си в брак, който не означава близък човек, когото да обичаш, но пък означава някакви условности и по този начин стоиш в разкрачена позиция, която е само в твоя вреда за теб. Помисли върху това.

Тогава как си представяш бъдещето? Някаква ВРЕМЕННО тайна авантюрка, която неминуемо ще доведе до един куп наранени хора, включително теб и твоят виртуален възлюбен? Съпроводена от всички задължителни екстри - криене, лъжи, крадене от чувствата, ресурсите и времето, полагащи се на семейството. Без нищо, заради което да си е струвало, освен няколко откраднати часа на съмнително "щастие". Под голям въпрос обаче, защото виртуалното съвсем не е като реалното. И залозите при неуспех да получите качествена реална връзка са много по-високи от тези, които биха били, ако и двамата бяхте необвързани.

Според мен ти имаш много по-голям проблем от това, че си залитнала по някаква твоя виртуална фантазия. Изглежда си склонна към живеене в паралелния свят, ако се съди по ника ти.
Проблемът ти е как да живееш оттук нататък и за години (или десетилетия) напред с твоя мъж. Твърдиш, че нямате никакви допирни точки. Как тогава го наричаш приятел? Доста странни представи за приятелство имаш.
На мен ми се струва по-скоро, че ти не си преработила неговата изневяра, макар че я омаловажаваш. Или просто си изстинала към него, или искаш несъзнателно да му го върнеш. Още едно доказателство в полза на тезата, че счупените чрез изневяра връзки почти никога не могат да бъдат залепени отново, дори и участниците да твърдят, че са простили и загърбили.
Сега ти си на кръстопът и трябва да решиш: можеш ли да оправиш наистина семейството си и да продължиш в него? Има ли достатъчно причини да се бориш за това семейство? Наистина ли толкова нямате допирни точки с мъжа ти или ти не искаш да ги виждаш, защото не можеш да го допуснеш до себе си отново?
Или е време да бъдеш честна и да прекратиш имитацията, в която живеете?
Защото нищо чудно тази имитация да наранява детето ти повече от реалността на раздялата ви.

Ако не си изясниш тези неща, пътят ти е ясен: или ще живееш сама и това ще те повреди с годините по един доста неприятен (включително за детето ти) начин, или ще компенсираш, като се хвърляш в разни авантюри с въображаеми принцове, които почти на 100% е сигурно, че ще се окажат жаби. Което също наранява - и тебе, и близките ти (след като истината неминуемо излезе наяве).

Всъщност, не е ясно кого и дали изобщо обича, от всички споделени мисли, прозират страсти, които са хаотични чувства, но не и твърда, ясна осъзнатост.
Овластява някакъв колега със своята енергия ,  заплита се в неговите кукички и после : помощ, "как да забравя невъзможното". Ами никак. Израстни над него, освободи се от обсебването ( защото влюбеността не е обич, а обсебване и страст) ,  използвай го като градивна тухличка за твоето усъвършенстване на мисли, чувства и дела.

Това са поредица от елементарни грешки. Много е инфантилно поведението ти, не знам какво очакваш. А тоя "еднократен секс" е върха на сладоледа. Показала си липса на себеуважение (като човек и като жена), не очаквай уважение от другите (а още по-малко интерес).
Не те наказва, а егото ти е голямо и приемаш всичко лично. Порасни и разшири съзнанието си (чети книги, общувай с всякакви хора) и започни да виждаш нещата в дълбочина- сега действията ти са много повърхностни.

Влюбените не търсят еднократен секс. Тя не е влюбена, а разпасана.
А мъж, който чуе това от жена се съмнявам да се влюби в нея. Със сигурност би я минал, но нищо повече.
Човека сигурно се е уплашил да не му лепне нещо.

Щом му тежат интимни разговори,значи не е ок положението,сложил е граница.Подобно на теб ,в един мой чат ,ми казаха,че става доста лично или подобно.Това е ясен стоп. Сега, какви са причините му за отказ,много може да са.Първо,не си свободна,второ с дете,колега на мъжа ти,работна среда( малко си го вадят баш там или поне тия с акъл) и какво ли не.А външния вид ок,но съм чувала и другото- " много готини мадами мога да имам,но много изискват,основно и пари и не ми е ок това". И това го чух от не бедняк,хубав мъж,изумих се.Та не се знае кой каква сметка си прави за живота изобщо.Марипоса,ти си и обвързана,човека е свободен,изобщо не попадаш в категория на някакви очаквания от негова страна.И явно и чувствата са от твоя страна само,иначе случват се такива неща ,развеждат се хората,събират се.Когато вече са се консумирали,та са наясно,че искат да са заедно завинаги. Та общо взето нямаш шанс в тоя случай, той не предприема нищо,няма и да.Може би след време да имате нормален диалог,но трябва да загърбиш сексуалните си фантазии към него.

Щом му тежат интимните разговори.....
Това означава, че те приема само като приятел.
Очевидно не желае да се дуелира с мъжа ти за теб.

Не виждам връзката еднократен секс-уважение ? Странно разсъждение.

Аз искам да попитам как така си пишеш мръсотии с някой, който е в същата стая и не му се нахвърляш и после като спрете да си пишете мръсотиийки как изобщо се поглеждате в очите с колегата.
Много е принципен няма що..пали пожар после оставя жената сама да си го гаси..

Авторката изглежда, че има неизживяно тийнейджърство с всичките му платонични, идеализирани и невъзможни любови.

Скъпа авторке, остави нещата така, трудно е, ще мине.
Хвърли топката в неговото поле и чакай. Без прекалени очаквания, дано останеш приятно изненадана.

Нормално, всички виждаме едни и същи неща по различен начин. За това го има този подфорум, но настоящата тема е друга.

В представите и в илюзиите чувствата се усилват неимоверно много именно поради усещането за невъзможност, което усилва желанието и бляновете, и обикновено ако такива отношения преминат в реалността, т.е. двамата свободни, истинска връзка, време заедно и т.н. е много вероятно тази тръпка да изчезне, защото тя е подплатена с голяма доза адреналин. И когато той изчезне, и когато мечтите и бляновете изчезнат (защото няма какво толкова да мечтаеш и чезнеш по другия понеже той вече е тук), тогава е най-вероятно и всичко друго да изчезне. Понеже такава връзка е възникнала на тази база. Но ако решиш да рискуваш заради това и сем.си, тогава наистина ВСИЧКО ще изчезне... Така че, съветвам авторката (макар че е трудно ако натрупаното напрежение не се изживее), да погледне на това като на нереално нещо, плод на представи и блянове и да погледне на това, което има до себе си, ако иска да го запази. Т.е.да отсее кое е по-ценното и за кое да положи усилия. Този мъж ако искаше да промени живота си и да поеме пътя си с нея, щеше да й предложи това, щом толкова си пасват. А те мъжете знаят че жените хлътват и мислят нощи наред само от някоя чута дума за загатване на чувства, за специалност... И така те държат в примката, а те си доставят дозата адреналин и приятна емоция... (Говоря за такива ситуации между обвързани хора, загатвания и неясни отнош-я). И накрая вместо да ти предложи истинска връзка щом толкова сте мечтали, той те е оплел в мрежите си и ти мислиш ли мислиш и гаснеш по него... Това за 20-годишни които сега трупат опит в отношенията е ок, ще пореват после и ще продължат напред, но за семейна жена е голям риск да изгуби всичко просто поради емоции и адреналин. Според мен не си струва, но авторката трябва да си прецени кое е по-ценното за нея...

А относно огромното различие с мъжа ти, погледни и от друга страна. Ако хората са твърде сходни връзката по-лесно може да се изчерпа, а освен това и слабите ви страни ще са сходни, така че кой ще уравновесява при трудност или конфликт? Аз съм убедена, че при различия връзката има повече шанс, защото всеки внася в нея нещо, което на другия липсва. Ние с моят мъж сме така - той повече е действащ, решава бързо, аз пък повече обмислям, от всички страни и т.н. и ако бяхме еднакви и само седим и мислим или само се хвърляме в нещата необмислено, тогава няма уравновесяване. Така е и с всичко останало. Затова бих казала на авторката да се опита да погледне по нов начин на съпруга си и да оцени в него точно тези неща, която пък на нея й липсват.