Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Какво правят жените в менопауза когато ... 8

  • 62 348
  • 863
  •   1
Отговори
# 840
  • Houston, TX
  • Мнения: 12 678
Я се стегнете и стига сте се оплаквали.
За протокола, на 51 години съм, инвалид по рождение. Нито един ден от живота си не съм си позволила да хленча и хората дори нямат идея, че съм инвалид.
Работя нон стоп и сама си гледах детето. Основната част по отглеждането му пак пада върху мен, от 15 се очертава да поема старата си функция на личен шофьор.
Ставам от леглото въпреки болките и се усмихвам, защото на 25 години умирах и разбрах, че всеки ден ти е подарък.
Стягате се, вземате си живота в ръце… иначе хората ви възприемат като мрънкалници. Имате избор или живеете и то пълноценно, дори и заради децата си или…. Продължавате да мрънкате

# 841
  • Мнения: 947
Я се стегнете и стига сте се оплаквали.
За протокола, на 51 години съм, инвалид по рождение. Нито един ден от живота си не съм си позволила да хленча и хората дори нямат идея, че съм инвалид.
Работя нон стоп и сама си гледах детето. Основната част по отглеждането му пак пада върху мен, от 15 се очертава да поема старата си функция на личен шофьор.
Ставам от леглото въпреки болките и се усмихвам, защото на 25 години умирах и разбрах, че всеки ден ти е подарък.
Стягате се, вземате си живота в ръце… иначе хората ви възприемат като мрънкалници. Имате избор или живеете и то пълноценно, дори и заради децата си или…. Продължавате да мрънкате
Поздравявам те, много си права. Имам по голяма сестра, която е инвалид... Когато ми е май тежко си казвам, че все пак е нищо в, сравнение с нейното положение.

# 842
  • Бургас
  • Мнения: 9 479
Titina,не се сърди,но ако си израснала като инвалид, вероятно си свикнала от дете с това състояние.Аз бях здрав,пълноценен човек.
Днес съм била права,седнала,в движение от 12 докъм 19.
Е сега умирам от болки в гърба и кръста.
И в бюрото по труда казах,че стоейки със смъкнати гащи и над 40 изхождания на ден или умирайки от болки малко хора ще имат силата "да се стегнат" и да не хленчат.
Не мога да върша нормално почти никаква работа.
Не ме наемат по специалността...
Нямам семейство,съпругът си тръгна още когато разбра,че са сериозни заболяванията.
Имам един приятел,но...не живее с мен и надали ще заживее...На потъващ кораб никой не се качва.
Когато нещата не зависят от теб и нищо не можеш да направиш,хленчиш.
Дори вече имам съвет от лекар да се примиря и да си лежа вкъщи.А пари?
И имам мнение на друг лекар,че болестите следват една след друга.Кофти са се стекли обстоятелствата,че на толкова ранна възраст,но...това е положението.
Това,че мога да ходя изобщо не ме прави пълноценен човек.
Който не желае,да не чете повече мненията ми.
Когато нещата се случват не така,както би искал,когато се опитваш,но не се получава...е много тежко.Не говоря за капризи.В момента от болки и до тоалетната едва се замъквам.

    # 843
    • Мнения: 161
    Аман вече от тоя натрапван насила позитивизъм. Да, животът е кофти случка и човек има пълното право да не живее в розови облаци и да пляска с ръчички като първолак на петнайсти, а да изреве с пълен глас, че му е тежко. Животът бил дар, ама докато не те удари през лицето. То не стига, че се чувства зле човек, ами трябва да се чувства и виновен и гузен, че не се носи на крилете на щастието.

    # 844
    • Houston, TX
    • Мнения: 12 678
    Точно толкова, колкото на човек му писва от вечното хленчене.
    Какви розови облаци те гонят. Последните страници са само рев, колко е трудно. Ами и на други е трудно и намират начин да живеят. Казах, инвалид съм от раждането си, повече от половината ми живот е минал в болници, но съм решила, че няма да оставя това да ме стъпче и ще живея като нормален човек.

    Последна редакция: вт, 14 сеп 2021, 00:29 от Titina

    # 845
    • Бургас
    • Мнения: 9 479
    Тitina,радвам се от сърце на волята и желанието ти.И най-искрено ти пожелавам да продължиш да намираш начин.
    За някои хора обаче начин няма.
    Учител съм.
    В училищата не ме наемат,защото:
    1.Ползвам много болнични и нарушавам учебния процес.Да,така е.Трябва да ми се търси винаги заместник,а това е много трудно.Материалът е разграфен за цялата учебна година.Не бива да се пропуска.
    2.Неведнъж съм напускала стаята,за да тичам до тоалетната.Е,цялото училище"гръмва",когато учител не е в стаята.Класът се радва много и се чува навсякъде.Не един директор ми е казвал,че не съм за тази работа.Памперс не е вариант...
    Нямаш идея какво е да си учил,да си имал огромно желание да се занимаваш с нещо,а да нямаш физическата възможност.Когато учих,бях здрава,не съм предполагала,че може да се стигне дотук.
    И така...преподавам почасово,по школи,без осигуровки,на граждански договори,а хонорарите няма да коментирам.Този месец може да има малко работа,а през следващия...да няма нищо.Нямам сигурен източник на доходи.
    Живея при родителите си и не се разбираме особено.И нямам шанса да се отделя.
    Това не е хленчене и лиготия.За мен е доста жестока реалност.

    # 846
    • Мнения: 723
    Мими, защо се наложи да те оперират толкова млада?

    # 847
    • Бургас
    • Мнения: 4 136
    А защо трябва да се възприема като хленчене? Напротив, когато споделяш ти олеква, омаловажават се нещата, чисто психологически.Нормално е, когато нещо ти е болна тема да циклиш в нея. За мен тя е смело момиче, не е лесно да говориш такива неща за себе си, трябва да си доста претръпнал.Обаче точно така, може по неведоми пътища да получиш ценен съвет, информация или помощ.

    Титина, ти можеш много неща да се решиш, но ако си физически неспособен, много зависи от късмета, съдбата и дали има хора около теб, които да те подкрепят за да успееш да ги реализираш.Никой нищо не постига абсолютно сам, вътрешно да, но външно винаги е с помощта на хора и не е лошо да им се отдаде нужната благодарност.
    mariqivanova799 не е инвалид, няма ТЕЛК и няма някои от "привилегиите", които се полагат, не ча са кой знае какво.

    Последна редакция: вт, 14 сеп 2021, 09:14 от Галчудо

    # 848
    • Бургас
    • Мнения: 9 479
    Мими, защо се наложи да те оперират толкова млада?
    И аз не знам точно.
    Много моля някой по-чувствителен да не чете.
    Сериозно предупреждавам.


    Доктор Михайлов,бившият шеф на онкото каза,че е предрак на ендометриума.
    На 11 ми дойде и не спря месец и повече...Получих анемия,наложи се да пия Оргаметрил(а тогава нямаше 90 и някоя се разиграва действието),нашите едва са намерили...
    На 12 силни болки в корема,уж апендикс.Но е било огромна ендометриална киста на десния яйчник,него също са махнали  почти целия.Казали на майка,че всичко е ок,но не е ясно ще имам ли деца.
    Не ме е водила в София,когато я попитам защо,откача...
    Е,забременях на 24 и бях най-щастливата на света...
    След раждането получих Базедова болест,тя усили стократно колита и ендометриозата.
    Кървях от дебелото черво,от пикочния мехур...
    Направиха диагностична лапаротомия,срязаха ме от пъпа надолу и откриха тоооолкова голяма киста...на левия яйчник.
    Оттам Золадекс,хормони...
    И след година още кисти.
    Сряза ме и онкогинекологът,зад матката е имало миома,а цялата матка е била в...лоши неща,на хистологията обаче излезе само ендометриоза.
    Майка ми е здравен работник (бивш),та са ѝ показвали всички тумори и снимки от последната операция.Казва,че е било ужасно...Цялата матка е била в...кръвоизливи...Шийката имаше раничка,док е преценил,че и нея трябва да махне, естествено и част от влагалището...
    А теб,elinor?

    # 849
    • Houston, TX
    • Мнения: 12 678
    Титина, ти можеш много неща да се решиш, но ако си физически неспособен, много зависи от късмета, съдбата и дали има хора около теб, които да те подкрепят за да успееш да ги реализираш.Никой нищо не постига абсолютно сам, вътрешно да, но външно винаги е с помощта на хора и не е лошо да им се отдаде нужната благодарност.
    Късмета работи, ако ти направиш усилие. Ако може да не ми обясняваш какво е да не постигнеш нещата сам. Все пак имам две емиграции, в чужди страни, без да познавам никой.
    Искаш ли да ти обясня какво е да нямаш никого. Мъжът ти да е на 3000 км, ти да си с дете, да трябва да работиш и да водиш детето на различни занимания. Детето ми е на детска градина от 3 месечно. Оставях го в 6 сутринта. Което ще рече, че ставах в 5, хранех го, слагах го в колата и го водех. Нямаш право дори да се разболееш.
    А знаеш ли какво е наводнение, 140 см вода, за 12 дни в дома ти, да загубиш всичко. 5 пъти съм измила цялата къща, греди всичко, с белина , аз дето не мога дъх да си поемам. Да но трябва да го направиш, трябва да оцелееш. Знаеш ли какво е кухнята ти да е един плот подпрян на 4 дъски. Вместо столове да имаш обърнати кофи. И да се разправяш с майстори.И в квартал от 500 къщи да сте само 3 обитаеми и да ходят мародери наоколо.
    И през това време да се бориш с болести и да се опитваш да оцелееш. Защото имаш дете и си абсолютно сам. Дори нямаш време да мислиш.

    Да хленчене е. Всеки си има болките и си носи кръста, но някой са свикнали само да се оплакват. Последните 10 страници са в оплаквания. Аз съм до тук, вие можете и абсолютно здрав човек да разболеете.

    # 850
    • Мнения: 2 148
    Стига де, всеки оцелява, дори и "мрънкащите". Хората сме различни, някои имат нужда да споделят. Нека си кажат, като им е тежко. Не са тръгнали да умират или да чакат от нас решение. Справят се някак си. Няма нужда от набиване на канчето. Не вярвах, че точно аз ще кажа това, но малко емпатия не вреди.

    # 851
    • Мнения: 56
    Смятам че темата се фокусира върху един човек последните страници.Разбрахме  детайлно анатомията и физиологията на госпожата.За съжаление не можем да помогнем.

    # 852
    • Бургас
    • Мнения: 9 479
    Смятам че темата се фокусира върху един човек последните страници.Разбрахме  детайлно анатомията и физиологията на госпожата.За съжаление не можем да помогнем.
    Нямам думи...
    Дано не Ви се случва нищо лошо.
    Анатомията,физиологията...
    Но май не и психологията.
    Спирам да пиша,явно нямам право дори да изкажа болката и ужаса си от това,което ми се случва.
    Наистина Ви пожелавам само хубави неща.
    И... добре,че има и много добри хора,точно тази тема ме срещна с тях.
    Господ да им връща добрината.

    # 853
    • Мнения: 86
    Да, това с Положителното мислене е много, много спорно! Мен живота ме хвърли в тотална безисходица-от 4-5 години не работя, защото се грижа за родителитя ми-баща ми е с тежка деменция, майка ми също на легло.Дъщеря ми е в пубертета, аз с тежки симптоми на пременопауза, откриха ми хипо на ЩЖ и ИР-нямам сили дори да си измия зъбите сутрин.Понякого си мисля, че няма смисъл да се събудя сутрин😢

    # 854
    • волно калдъръмче
    • Мнения: 5 503
    И аз това не го разбирам. Всеки си има праг на търпимост. Не съм срещала досега човек без проблеми. По-добре изслушай и ако можеш - помогни, вместо да обясняваш на отсрешния, че трябва да се стегне как едва ли не се глези.

    Общи условия

    Активация на акаунт