Случи ми се нещо странно XXI

  • 59 276
  • 737
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 328
Прочетете за синестезия. Мисля, че е това.

Благодаря ти. Дойде време да разбера какво е било това чудо. Повечето виждат букви и цифри, а аз - хора. И е вярно - имам много силна памет, дори и фотографска. Навремето в техникума пишехме всички уроци в тетрадките, нямахме учебници. Като ни изпитваха, можех съвсем ясно да си спомня листа и да прочета това, което ме интересува.

# 76
  • София
  • Мнения: 5 289
Вие цифри, а при мен дните от седмицата са с образ...Бях го разказвала някога, някъде из темите.Smile

# 77
  • Мнения: 1 737
И аз дните от семицата си ги представям винаги с образи, но по скоро е повлияно от филма 'Снежанка' (май?) там джуджетата бяха с имената на седмицата и от тогава винаги като помисля за някой ден се сещам веднага за джуджето което се казва така 😂
Но това не създава трудности да си го представиш. Правиш го несъзнателно и без усилия.
Дъщеря ми е предучилищна и в момента се учи да си пише името (галеното, че цялото е много дълго). Пишат с моливи и до тук буквите които е научила (4) ги пише все с различни цветове. И аз се чудех защо се мъчи, ама тя каза че и е по лесно да ги научи 😯 Когато е написано с един цвят и идва много трудно да каже коя буква коя е. V го пише синьо, i го пише червено, к го пише розаво, а А е зелена..... Логика 0 за мен, докато намеря молива дето ми трябва ще напиша цял ред, ама щом и е по лесно я оставям, има време да се учи 😉

# 78
  • Мнения: 446
Преди няколко години ми се случи нещо много странно.
Приятелката ми от детските години имаше брат.Доста по малък от нас.Постоянно играехме заедно,но живота ни раздели.Те заминаха да живеят в чужбина.Чувах за тях но не ги бях виждала близо 25-30г .Само родителите им останаха да живеят в къщата. Един ден със съпруга ми се връщахме от някъде и той паркираше колата в близост до къщата в която живееха приятелите ми.Млад мъж пресече пред колата и една мисъл (дошла от никъде)ми мина през главата: "На тези години Детелин (брата на приятелката ми) би изглеждал точно така"
Зачудих се защо си го помислих .Та аз няма как да знам как би изглеждал Детелин.Последния път в който го видях,той беше на около 7-8г.
Обърнах се и погледнах към къщата им.На вратата висеше некролог. Беше на Детелин.Потръпнах имах чувството че той по някакъв начин се е свързал с мен

# 79
  • Мнения: 445
При мен дните от седмицата са цветове. Поне бяха докато бях малка. Спомням си само, че неделя беше кафяв цвят и вторник червен.

# 80
  • Мнения: 102
Като бях някъде около 12-13-годишна, имаше един период от време, в който виждах хората (най-често групи от хора), но и само един човек в нещо като размити цветни петна. Най-често в червено, зелено и жълто. До ден днешен не съм разбрала какво е било, или какво е означавало.
Най-вероятно си виждала аурите им. Така мисля.

# 81
  • Мнения: 624
Еха. Първоначално преди този коментар си мислих, как така си "товариш" съзнателно или не мозъка с червено, синьо и т.н., а то чак било и светло, тъмно, ярко, че и безцветно Grinning В кръга на шегата Hug

Хаха знам, че изглежда може би натоварващо. Но истината е, че не полагам и най-малко усилие за това. Цветовете се появяват веднага в момента, в който си представя число. Случва се съвсем автоматично. И винаги откакто се помня абсолютно по същия начин. Не знам защо и как се случва. Интересно е и сигурно има рационално обяснение, но все още не съм го търсила. Помага при запомнянето на числа.
За безцветното - и това не знам защо е така, но допускам, че съзнанието ми е решило, че заради нулевата стойност на цифрата няма да й даде и цвят 😁.
Нека и други споделят, ако им се случва подобно явление.

При мен също е така. От много, много отдавна. Всяка цифра и буква си има цвят. Още в детската градина имах голямо желание да бъда вече ученичка в "голямото" училище и постоянно разнасях буквара и други книжки в една раница на гърба си, та си мисля може би там, в книжките  буквите  и числата са били нарисувани в различни цветове и така да са ми останали в съзнанието...не знам от къде дойде това с цветовете, но си остана.

# 82
  • София
  • Мнения: 9 416
Леле, хора, аз съм пълен идиот и вие ми помогнахте да го осъзная! Ще разкажа предисторията първо. Дъщеря ми сега е на 6 г, но се научи да чете и пише още на 4-годишна възраст. Никой не я е натискал да се учи. Желанието дойде от самата нея. Разпитваше ни за буквите - тази буква коя е, онази коя е и т.н. Ние отговаряхме и нищо повече. В един момент съвсем случайно разбрахме, че тя пише, но по онова време пишеше само с магнитните букви, които са шарени. Малко по-късно (след няколко седмици или месец-два) се оказа, че може и да чете. Проявяваше интерес към книжките за предучилищна възраст, в които има задачки за писане. Купувах й ги, но тя държеше да пише с цветни моливи. Аз не й позволявах. настоявах за обикновен молив, за да може да изтрие, ако сгреши. А сега като ви чета си давам сметка, че вероятно на нея с цветните й е било по-лесно.Е, научи се детето да пише и с един цвят, но в интерес на истината имаше период на застой точно когато аз се инатях да пише с обикновения молив (изведнъж загуби интерес към четене и писане точно тогава, но пък аз я оставих без да настоявам да се занимава и след време интересът й се върна).

# 83
  • Raleigh, NC
  • Мнения: 44
Ще споделя нещо откачено. Много се чудех да го напиша ли изобщо, защото част от мен се съмнява в това какво всъщност се случи. Търся рационално обяснение и единственото, за което се сещам е, че от слънцето съм изпаднала в нещо като полусън.
Вчера ходих до гробищата. За да стигна гроба на моите баба и дядо трябва да прекося голяма част от гробищния парк. Обикновено неосъзнато чета имената на надгробните плочи. Вчера  обаче забелязах, че когато погледна снимките на някои плочи сякаш пред очите ми за части от секундата преминават  моменти от живота на починалия човек. Виждах лицето на починалия, виждах лица на негови близки, усещах емоции, които те изпитват в ситуацията, която виждам. Първите 2 пъти си помислих, че си внушавам .После се случи  още веднъж и си казах, че може би от слънцето ми се замайва главата и се унасям като в сън. Стигнах гроба на баба и дядо, почистих го, постоях малко и си тръгнах. На връщане отново се случи веднъж. После умишлено направих опит да се загледам в някои снимки и да видя какво ще се случи. Отново се случваше, но някак по-трудно  и за по-кратко. Но независимо дали се заглеждам умишлено или се случва спонтанно, не се получаваше при всеки гроб. При повечето гробове нищо не ставаше. Направи ми впечатление също, че се получаваше предимно при гробове на деца или млади хора. Само при един гроб на възрастен човек ми се случи да видя такива "кадри" и тогава  усещането беше, че с починалия се е случил инцидент, т.е. не е починал от старост/болест, а при нелепи обстоятелства. Имах усещане за хора, които го чакат да се прибере, но той не идва и тревогата в тях нараства. 

Опитвам се да мисля рационално и затова смятам, че това наистина беше като замайване от слънцето. Но през цялото време усещането беше много странно. А след това бях като изцедена, сякаш цял ден съм вършила физически труд.

Вероятно временно  си станала чувствителна, тези места са наситени с енергия най вече от близките на починалите. Колко повече детайл виждаш толкова повече енергия, следователно след това умората.

Аз имах подобно преживяване когато ходихме до мястото на терористичния атентат в Оклахома сити от 1995 година. Беше 2 години след случилото се и още нямаше мемориала който е днес а само трева там където е била сградата.

# 84
  • Мнения: 1 262
В хола сме аз съпругът ми и синът ми, кучето също спеше на земята. Дъщеря ми беше на горният етаж в стаята си. По едно време чух, че се затвори външната врата. Тя е леко провиснала и се затваря по определен начин съответно съпроводено със много характерен звук. Излязох веднага от хола, защото се замислих къде може да отива дъщеря ми. Погледнах врата едновременно провиквайки се с името на дъщеря ми. Тя ми се обади от горният етаж. Не е слизала долу до вратата. Ключовете на вратата се люлееха все още от блъскането. Невъзможно е да не сме я затворили, защото имаме и котка и винаги се съобразяваме да не избяга. Плюс дори да допуснем, че не е била затворена вратата, то не е имало нито течение, нито вятър навън. Всъщност времето беше доста хубаво. Странното е че кучето отново изобщо не реагира. Тя е много сензитивна. Усеща дори когато комшийте се прибират, които са през една улица, а тя е вътре в къщата.

# 85
  • Мнения: 416
Аз пък се сетих за един случай, за който така и не намерих адекватно обяснение. Най-добрия ми приятел почина, на 40-я му ден ходихме на гроба му, бяхме взели една кола кенче. Отворихме я и няколко човека поляхме от нея, след това я оставихме на гроба.. След 2,3 минути тя почна да извира, все едно когато си я разклатил и я отваряш. Ако някой може да ми обясни как стана това, ще се радвам...

# 86
  • Мнения: 1 328
В хола сме аз съпругът ми и синът ми, кучето също спеше на земята. Дъщеря ми беше на горният етаж в стаята си. По едно време чух, че се затвори външната врата. Тя е леко провиснала и се затваря по определен начин съответно съпроводено със много характерен звук. Излязох веднага от хола, защото се замислих къде може да отива дъщеря ми. Погледнах врата едновременно провиквайки се с името на дъщеря ми. Тя ми се обади от горният етаж. Не е слизала долу до вратата. Ключовете на вратата се люлееха все още от блъскането. Невъзможно е да не сме я затворили, защото имаме и котка и винаги се съобразяваме да не избяга. Плюс дори да допуснем, че не е била затворена вратата, то не е имало нито течение, нито вятър навън. Всъщност времето беше доста хубаво. Странното е че кучето отново изобщо не реагира. Тя е много сензитивна. Усеща дори когато комшийте се прибират, които са през една улица, а тя е вътре в къщата.

Напоследък чувам, че така обират хората. Докато са си вкъщи.

# 87
  • Мнения: 2 990
Аз пък се сетих за един случай, за който така и не намерих адекватно обяснение. Най-добрия ми приятел почина, на 40-я му ден ходихме на гроба му, бяхме взели една кола кенче. Отворихме я и няколко човека поляхме от нея, след това я оставихме на гроба.. След 2,3 минути тя почна да извира, все едно когато си я разклатил и я отваряш. Ако някой може да ми обясни как стана това, ще се радвам...

Сигурно си има научно обяснение за това, но така разказано звучи интересно

# 88
  • Мнения: 1 737
Същото и когато почина бащата на пастрога ми. Аз ходих с него че майка ми имаше малко бебе, а на него му беше тежко и не искаше да шофира (друг е въпроса че имах книжка от дни и не знам как ми се довери да го возя 😂😂😂)
Като го погребаха, пастрога ми запали цигара и я забучи на гроба, баща му беше страстен пушач и затова си и замина, цигарата изгоря за секунди. Дори не знам как да го обясня, все едно някой много силно дърпаше 😯 Обсъждах го с приятелки и решихме да видим дали си се получава така от пръста и сложихме една цигара в пръста в градината. Ами изгоря си съвсем нормално, бавно, даже и не изгоря цялата, а загасна.
Може да си има обяснение, ама това тогава ми направи страшно впечатление

# 89
  • Мнения: 1 328
Ако духа дори лек ветрец, цигарата ще изгори бързо.

Общи условия

Активация на акаунт