Не знам какво се случва у нас напоследък, но снощи, докато си бях легнала на втория етаж в спалнята, мъжът ми, който гледаше телевизия на първия, ми прати съобщение, за да ме попита аз ли слязох току-що по стълбите така бързо...
- Публикувана: 8 септ. 2019, 19:07 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2020, 17:11 ч.
Случи ми се нещо странно XXI
Moже да е била мишка.
Ако е било пУъх бая яко топуркат 😁
Даа, на една нощна аз сама в хотела, нямаше гости, понеже неделя срещу понеделник. Та аз сама в сграда на 3 етажа. Пуша си в ресторанта на тъмно, и едно топуркане, едно чудо отзад в помещенията, точно все едно деца се дебят и тичат тихо и бързо. Помислих, че са влезли от "братовчедите" дечурлига да крадат храна. Как не умрях от страх незнам. Абе точно като човешко тичане звучи. Повече не ядох в ресторанта.
Е много ви благодаря за успокоението 😂. Да беше духче бива...а това животно не го щЪ в спалнята си!!
Много пъти съм повтаряла това изречение тук
Снощи четох темата преди да заспя. Всеки път си казвам, че няма да го правя. Май съм мазохист. Сънувах духове. Събудих се, но докато още не си бях отворила очите усетих някой да диша в лицето ми. Вцепених се направо. Надявах се, че продължавам да сънувам, но нещо ми подсказваше, че съм будна. Реших да отворя очи и да се срещна с истината. Оказа се котката, която души лицето ми. 
Снощи четох темата преди да заспя. Всеки път си казвам, че няма да го правя. Май съм мазохист. Сънувах духове. Събудих се, но докато още не си бях отворила очите усетих някой да диша в лицето ми. Вцепених се направо. Надявах се, че продължавам да сънувам, но нещо ми подсказваше, че съм будна. Реших да отворя очи и да се срещна с истината. Оказа се котката, която души лицето ми.
Твоята поне те души само, а моите ми шибват по една лапа за добро утро. Я по носа, я по устата.
Снощи четох темата преди да заспя. Всеки път си казвам, че няма да го правя. Май съм мазохист. Сънувах духове. Събудих се, но докато още не си бях отворила очите усетих някой да диша в лицето ми. Вцепених се направо. Надявах се, че продължавам да сънувам, но нещо ми подсказваше, че съм будна. Реших да отворя очи и да се срещна с истината. Оказа се котката, която души лицето ми.
Размсях се
Нещо не съвсем по темата. Споменавала съм, че синът го е страх да спи в стаята си. Дори го е страх да влезе да си вземе дрехи. Преместих го в на кака му стаята. Тя обаче вече в една по особена възраст и не го иска. И днес тя ме пита: Мамо, брат ми до кога ще спи в моята стая. Ако ще продължава да седи там, то аз ще се преместя в неговата. При което синът ми се обажда. Аааа добре отивай. Щом искаш да спиш с монстъри. 
И друг път съм казвала, че и аз като спя там усещам някаква тежест. Докато в на дъщеря ми стаята е точно обратното. Някак супер уютно и приятно. Там спя като бебе.
И друг път съм казвала, че и аз като спя там усещам някаква тежест. Докато в на дъщеря ми стаята е точно обратното. Някак супер уютно и приятно. Там спя като бебе. 
Скрит текст:
Не, бях там през цялото време. Дори когато се къпах вратата ми беше отворена,защото ми става зле от многото пара. А банята е точно срещу входната врата.. не мога да си го обясня...
А вратата на терасата била ли е отворена ? Защото в хотелите с тераси обикновено е лесно да се премине
Не, затворена беше,защото си беше хладно. Пък и бяхме на 5ти етаж.Това с якето е много странно. Да не би някой да е влизал в стаята ?
Не, бях там през цялото време. Дори когато се къпах вратата ми беше отворена,защото ми става зле от многото пара. А банята е точно срещу входната врата.. не мога да си го обясня...
А вратата на терасата била ли е отворена ? Защото в хотелите с тераси обикновено е лесно да се премине
Но и някой някак да е влязъл което е невъзможно да не го видя,но да речем,че е влязъл, защо му е да ми краде якето и после пак да се промъква за да го върне, и защо му е едно обикновенно яке...
Понеже току-що се случи, та си помислих да не е същото. Търси ММ тениска някаква в гардероба, като ме пита му казах, че е най-отпред. Вика той нямало я, аз заета, пак казвам там е, отвори си очите. Ами нямало я. Отивам, тениската най-отпред, както съм я оставила. Та да не е същото, че у нас и със синковците ми се случва. Якето да си е било на мястото и по някаква причина да си го пропуснала?
Чета темата редовно, интересна ми е, и литература подобна обичам да чета. Но на мен нищо такова не ми се случва........
fiolio, Дали е възможно да е от обзавеждането ? Нях писала тук, че преди години ми ремонтираха детската стая, така както исках и от началото, въпреки, че беше нова стая вече, се чувствах много особено и странно. Дори се чувствах някак подтисната, ако реша да се излежавам след сън в леглото и не го правих. Като си седях на компа, също се чувствах някак все едно под опасност. 2 години след това, изцяло я преобзаведох и от ден първи не съм се чувствала толкова спокойна и от тогава не исках да излизам от нея.