Продължавам с историята на Фърат Бюлюкбаши - бащата, върху чийто рамене се стовари цялата тежест по отглеждането и борбата за живот на малкото слънце, Гюнеш.
Баща и син живеят изолирано, но прогресивното развитие на болестта на малкия налага преместването им в Истанбул, за да продължи лечението. Този мегаполис е чужд за двамата самотници, посреща ги не особено дружелюбно и подлага на изпитание волята и вярата на Кафкас.
Фърат търси послон при брат си, но става свидетел на отровните подмятания на снахата, която не желае неканени гости. Гюнеш чува нейните викове и моли баща си да си отидат вкъщи. Хотелската стая, която наемат е неприветлива, мухлясала и мирише ужасно. Но това развихря въображението на всеотдайния баща и той разказва на уплашения си син, че са наели стаята, в която е отсядал Попай моряка. Унесен от разказа синът заспива спокойно.
Следва ново изпитание - посещението в болницата и нежеланието на мед. сестрата да пусне при професора малкия пациент. С малко хитрост преодоляват и това препятствие - професорът разказва на Фърат за предстоящите изследвания и по нататъшно лечение на Гюнеш и за необходимостта от много пари, нужни за процедурите.