Şampiyon 4. Bölüm 2. Tanıtımı
Скрит текст: 
- Публикувана: 10 септ. 2019, 19:05 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2019, 15:44 ч.
🥊Şampiyon🥊 Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги *тема 22
Здравейте! Успешен нов месец!
Не всеки може да има късметът да бъде с трудна жена! Те са ужасно красиви, сложни и незаменими.
Скрит текст:
Късмет да, тъй като трудните жени са като чистата вода на водопада - силни и блестящи, те ca искрени.
Трудните жени не се задоволяват с малко, те могат да бъдат толкова жестоки, колкото дявола и толкова очарователни, колкото най-красивия от ангелите.
Често бягат, ядосват се и понякога крещят извън контрол, но винаги те гледат право в зеницата на очите... винаги.
Трудни са, защото са интелигентни, много интелигентни и неконтролируеми.
Очите им са почти винаги тъжни, почти винаги щастливи, почти винаги и двете.
Те знаят как да обичат, обичат силно, без граници!
Не можеш да ги спреш когато обичат, такa както не можеш да спреш бурята която пристига.
Да си до този тип жена, означава да продадеш душата си на дявола, това означава да прегърнеш лудостта, защото тя е това, което те кара да чувстваш.
Тогава поглеждаш назад и си мислиш че може би, без нея би бил по-добър, по-тих, по-спокоен... може би да, може би не.
Но с такава жена, ще усетиш живота и това което следва след него!
Трудните жени не се задоволяват с малко, те могат да бъдат толкова жестоки, колкото дявола и толкова очарователни, колкото най-красивия от ангелите.
Често бягат, ядосват се и понякога крещят извън контрол, но винаги те гледат право в зеницата на очите... винаги.
Трудни са, защото са интелигентни, много интелигентни и неконтролируеми.
Очите им са почти винаги тъжни, почти винаги щастливи, почти винаги и двете.
Те знаят как да обичат, обичат силно, без граници!
Не можеш да ги спреш когато обичат, такa както не можеш да спреш бурята която пристига.
Да си до този тип жена, означава да продадеш душата си на дявола, това означава да прегърнеш лудостта, защото тя е това, което те кара да чувстваш.
Тогава поглеждаш назад и си мислиш че може би, без нея би бил по-добър, по-тих, по-спокоен... може би да, може би не.
Но с такава жена, ще усетиш живота и това което следва след него!
Здравейте, момичета!
"Човек е създаден, за да се радва, а светът е пълен с неща, които носят радост..."
Щастлив да е денят ви!
Щастлив да е денят ви!
Скрит текст:
Не ми харесва и ми е неприятно да гледам хубавия Толга
..мъж като скала, да е тъжен и да плаче..
това не трябва да е неговия образ..!!
..мъж като скала, да е тъжен и да плаче..
това не трябва да е неговия образ..!!
съгласна съм с теб и се радвам, че и сценаристите в "Шампион" не залагат на разплакания и нещастен Фърат. Наистина героят преминава през доста тежък период от живота си, но вярата му е несъкрушима, отчаянието не му е присъщо. Спортист, борец и баща със силна воля, желязна психика и устрем за победа - това е Кафкас. Нищо не може да го сломи или пречупи. Изправя се и продължава!
...а волята, както е известно, руши препятствия.
Томас Харди
Томас Харди
...а волята, както е известно, руши препятствия.
Томас Харди
Томас Харди
Време е за следващия рунд!🥊
Съдбата познава много начини да провери нечия воля.
Понякога - когато не се случва нищо, понякога - когато всичко се случва накуп!
Паулу Коелю
Понякога - когато не се случва нищо, понякога - когато всичко се случва накуп!
Паулу Коелю
И последните кадри от 3 епизод - много драматизъм, интересен похват за паралелно разкриване на преживяванията на баща и син. Бащата - влязъл в клетката доброволно за един последен и решаващ двубой и синът озовал се в "клетка", заключен от злонамерените си другарчета.
Фърат сякаш усещаше паниката, страха и ужаса, които изпитва неговото слънчице.
Отново страхотна игра на Толга и Емир!
Фърат сякаш усещаше паниката, страха и ужаса, които изпитва неговото слънчице.
Отново страхотна игра на Толга и Емир!
Скрит текст: 
Най-прекрасното творение е прекрасно възпитаният човек.
Стоян Благов Миленков
Стоян Благов Миленков
Притча за Тъгата и Яростта
Скрит текст:
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
Софи, 
красавец е Толга - невероятно излъчване и поведение на екран. Няма никакъв фалш и поза у него. Естествен, непринуден, магнетичен - мамин сладък хубавец!
А на Амине съм ядосана - откакто се омъжи за Грозника не можем да я видим на снимка. А когато пусне нещо е или с анцуг, или с тениска. Красива е наистина, но й трябва и блясък, а такъв не виждам у г-жа Йозил. Май ще си останем със спомените от миналото.
красавец е Толга - невероятно излъчване и поведение на екран. Няма никакъв фалш и поза у него. Естествен, непринуден, магнетичен - мамин сладък хубавец!А на Амине съм ядосана - откакто се омъжи за Грозника не можем да я видим на снимка. А когато пусне нещо е или с анцуг, или с тениска. Красива е наистина, но й трябва и блясък, а такъв не виждам у г-жа Йозил. Май ще си останем със спомените от миналото.