Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 септ. 2019, 14:14 ч.

Истанбул [тема 50]

  • 26 283
  • 372
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 266
Благодаря BVAR за хубавата тема! Аз се замислям за околу 1 ноември да идем до Истанбул. Какво ще кажете дали е подходящо за разходки или ще е много студено?

# 16
  • Мнения: 4 950
Благодаря за темата,БВАР-чеджим!
И на всички за разказите,и нека да има още и още!
Ивелинчева,в Джихангир,някои особи не срещнахте ли,от 1001 нощ?
Хаха, не, Еми, нямаше я Шехерезада, нито Онур Smile Направо е резил, толкоз пъти съм ходила, а никога да не съм срещала някой известен или пък снимачна площадка.
Ивче, то това е късметът на новаците.
При първо ходене и току нацелят снимачна площадка. 😊

Еми, вие геджеманките, имате да черпите, чакате бебок. 😊
Пък аз все се каня да посетя тяхното кафене, но следващия път задължително.
Just a coffee ли беше?

# 17
  • София
  • Мнения: 352
Благодаря BVAR за хубавата тема! Аз се замислям за околу 1 ноември да идем до Истанбул. Какво ще кажете дали е подходящо за разходки или ще е много студено?
По принцип никой не може да каже какво ще е времето от сега.
Предвид сезона е възможно да вали, а в комбинация с вятъра да не е много приятно.
Обаче времето в Истанбул по принцип е по-меко от тук и винаги може да ви изненада топло и слънчево есенно време.

Една лятна снимка от мен:

# 18
  • Варна и...духом на Босфора
  • Мнения: 1 118
Ураааааааааа!Пепелчеее,верно ли бе?
Да си жива и здрава,златни ти уста за хубавата новина!

# 19
  • София
  • Мнения: 1 423
Скрит текст:
Благодаря за темата,БВАР-чеджим!
И на всички за разказите,и нека да има още и още!
Ивелинчева,в Джихангир,някои особи не срещнахте ли,от 1001 нощ?
Хаха, не, Еми, нямаше я Шехерезада, нито Онур Smile Направо е резил, толкоз пъти съм ходила, а никога да не съм срещала някой известен или пък снимачна площадка.
[/spoiler]
Ивче, то това е късметът на новаците.
При първо ходене и току нацелят снимачна площадка. 😊

Еми, вие геджеманките, имате да черпите, чакате бебок. 😊
Пък аз все се каня да посетя тяхното кафене, но следващия път задължително.
Just a coffee ли беше?
Not Just Coffee
Kılıçali Paşa Mahallesi, Anahtar Sk. Bingöl Apt. No:3 D:3/A, 34425 Beyoğlu/İstanbul

# 20
  • Мнения: 45
Една истанбулска КОТКА си има бебенце - Диди си има един сладък Емо.

Последна редакция: пн, 16 сеп 2019, 13:35 от Dragmir

# 21
  • Мнения: 2 954
Еми, вие геджеманките, имате да черпите, чакате бебок. 😊
Пък аз все се каня да посетя тяхното кафене, но следващия път задължително.
Just a coffee ли беше?

Преса✅
Медиите пишат, че Бергюзар Корел вече е  затворила кафенето си Not Just Coffee, което откри през 2015 година в район Джихангир. Актрисата е изцяло фокусирана върху работата в театъра, семейството и бъдещото дете, така че няма време за кафе.
Скрит текст:


# 22
  • Мнения: 4 950
Ех, жалко, ако наистина е затворено кафенето.
От снимки изглеждаше много уютно и приятно, а често там са били и Берги и Халит.
Нищо, записвам адреса и може да се провери какво се случва там.
Аз всеки път обикакалям едно кафене от филма Черна любов, на крачка от кула Галата, но  все е затворено, въпреки че вътре си е обзаведено и макар прашасало има вид като да отвори всеки момент. 😊
Знае ли човек...

А на нашата Котка - честито и хубави пожелания! ❤️

# 23
  • Троян
  • Мнения: 360
Шехерезада може да е зарязала кафенето, но то определено си работеше в неделя. Не видях дали имаше надпис Not Just Coffee. Но си имаше хора седнали на масички на тротоара. Може да е друг вече собственика.

# 24
  • София
  • Мнения: 357
Интериорът изглежда променен в кафето,
май вече не е тя там. Някъде прочетох, че
ще се премества на по- просторно място.

# 25
  • Варна и...духом на Босфора
  • Мнения: 1 118
Оххх,едни от най-красивите ми моменти в Истанбул са свързани с това място и срещата ми с тримата-Халит, Бергюзар и Али!
Горда Геджеманка съм,Горда!
Отивам да чета за бебето!

# 26
  • Мнения: 319
Контактите в Турция като нашите ли са ? Ще мога ли да си зареждам телефона със зарядното или ще има нужда от адаптер?

# 27
  • Мнения: 4 950
Контактите в Турция като нашите ли са ? Ще мога ли да си зареждам телефона със зарядното или ще има нужда от адаптер?
Като нашите са, споко. 😊

# 28
  • Мнения: 319
Благодаря!

# 29
  • Част от тайното общество на К.О.Т.К.И.-те
  • Мнения: 1 743
BVAR, много благодаря за положения труд за темата!  bouquet

Честито щастие на Диди, да расте здрав и много щастлив!  bouquet

Честита 50-та тема на всички котки, всички докоснали се до Истанбул, дано в бъдеще има още много омагьосани от града.  Hug

Ние се прибрахме сутринта, още ми е прясно и вместо да спя имам желание да споделя някакви впечатления с елемент на разказ. Снимки ще пусна по-късно, че сега ми е малко сложно.

Скрит текст:
Това ни беше първото самоорганизирано ходене до Истанбул, до сега по това направление само с ТА. Пътувахме МАТПУ, курсовете се изпълняваха с турските автобуси на Алпар и в двете посоки, мога да кажа че са съвсем добре като организация. Ивето скоро беше писала подробно, но - предлагат напитки, има интернет. Имат и безплатен "сервиз" - ние го използвахме до Баязид. Границата на отиване я минахме много бързо и 5 и малко бяхме в Истанбул.
Хотела го букнахме в последния момент, в района над Кумкапъ е, не е туристически район и си личеше. Иначе хотела беше ок за парите си, само дето, въпреки че бях платила вече с карта, те искаха да платя на място, което малко ни развали настроението и сега трябва да се занимавам с букинг да връщат пари. Иначе ни настаниха веднага, така че бързо се оправихме и потеглихме по Орду стандартно към "центъра"  Laughing Направи ми впечатление, че по булеварда почти са изчезнали туристическите магазинчета, за сметка на дрехи-обувки-козметика. И като цяло това ми е впечатлението - на много малко места вече можеш да погледнеш за джунджурийки, основно града става шопинг дестинация. Орди казказци се настъпили за сметка на традиционните българи и гърци - тълпите са от монголоидни туристи говорещи на руски - предполагам Татарстан, Казахстан и прочие...има и страшно много испанци, което за някои може да е много учудващо, но няколко сериала вече се излъчват в праймтайма там и очевидно си оказва влияние.

Нашата туристическа обиколка започна със Света София. Опашката беше малка и вървеше бързо, така че за няма и 10 минути бяхме вътре. Въпреки скелето е впечатляваща, но наистина човек трябва да се подготви какво ще види, или да си наеме аудио гид. На мен ми хареса, приятеля ми който е гледал сигурно 20 пъти как я строят не остана впечатлен, очаквал да е по-мащабна. След това се отправихме към новото пристанище на Каракьой за ферибота по Златния рог. Този път го имаше, така че стигнахме Балат по вода и беше много приятно, кораба не беше пълен. Въпреки, че беше събота преди обяд нямаше български автобуси. Влизаха чужденци с гидове и май им беше интересно, което е много хубаво. Поседяхме доста, запалихме свещички - мир и спокойствие. Съвсем различно усещане от предишния път. След това обиколихме Балат, квартала е станал много приятен, напомня леко Капана, но е по-самобитен и не стилизиран. Заведенията се множат, туристите също - изобщо много ми хареса, много хубава атмосфера има там. И местните са станали много дружелюбни и отворени - явно са усетили, че това развитие е за хубаво и им носи ползи. Хубаво се разходихме, минахме през популярните в Инстаграм места, и ако Гръцките вили са в изряден вид и много красиви, то къщите на стълбите имат нужда от боядисване и не си заслужават разходката.
Време беше за ферибота, слязохме на Юскюдар като едвам минахме Босфора от вятър, та малко заобиколихме. Юскюдар си е за местните - английски йок, туристи извън крайбрежната йок, хареса ми. Тук плана беше един, но го обърнахме наопаки, защото транспорта неудобен. 15С за който питах пътува в 9, после в 12 и после след 21 часа, което е абсолютно нелепо. Пропуснахме Кузгунджук, а се отправихме с 12А към Шикирин джамия. Уцелихме молитвата 17 часа. Имаше много хора, които напълниха и двор и тераса, нямахме идея колко ще продължи и решихме да не чакаме, та не успяхме да я разгледаме. За това пеша тръгнахме към джамията на Мармарайския университет. Ходенето между двете е 15 минути, горе-долу толкова беше и с автобуса, заради движението. Тук нямаше молитва, свободно влязохме. Джамията е хубава, има и долна част, до която се стига с асансьора. Светла и просторна, хареса ни. След това с метрото до подножието на Чамлъджа и понеже вече бяхме уморени решихме да опънем пети напряко през детската площадка нагоре, та там. Естествено беше пълно, всеки лежеше където свари. Залеза наближаваше, но хубавата гледка е останала само горе при заведението. Долу на терасите не се вижда нищо от дърветата. Постояхме малко и продължихме към джамията до парка. Близо е, имаше и табели на няколко места, които ни отведоха на една разорана ливада с гледка към джамията. Черен път надолу, черен път нагоре. Последвахме местните, прескочихме огражденията от строителни отпадъци и изсъхнали храсти и дървета, по стръмното -  та в парка около джамията. Изглеждаше, че сме стигнали, но заради терасирането няма как да се слезе до джамията, но пак по местните през калта и градинките и се озовахме на една от алеите. Не ни беше желанието така да се доберем до тук, но така се получи.
Джамията е огромна. Много доминираща и безкрайно красива. Впечатляваща е, наистина. Цялото пространство във видимата му част откъм джамията е много хубаво направено, има голяма площадка с гледка към Босфора и тази гледка си заслужава 100 пъти повече от тази в съседния парк. Вътре джамията е много красива, също . Интересни орнаменти, прекрасен килим - много е синя, а едните елементи толкова приличат на очи, че където и да отидеш те те гледат. 3 етажа тераси, на които може да се качи човек и да погледне отгоре. Това беше и най-впечатляващото място от днешната ни разходка, неочаквано за нас, но много ни хареса. Ако човек иска да види нещо различно силно препоръчвам. Транспорта е неуреден, но за сега е това. Изчакахме залеза, пуснаха осветлението и стана още по-красиво. Постояхме доста, но трябваше да си ходим. Беше около 20 часа, 15С не се появяваше, въпреки че по разписание трябваше да го има. След 50 минути чакане дойде, натъпкахме се доволно, после Мармарай и в хотела.

На другата сутрин понеже бяхме доста уморени и недоспали, не успяхме да се организираме и излязохме чак в 11, опашките пред Топ капъ вече бяха много големи и се отказахме. Това ми беше планирания топ на днешния ден, ама друг път явно, за това по Соукчешме и към Гюлхане. Улицата е реставрирана до половината, другата е заградена и се работи - махат тротоара и реставрират оградата на Света София. Къщите вече са готови и работят като хотели, даже имат имена - Вила Роза, Вила Орхидея и пр. Автентична е само първата, където беше роден някой известен, но не помня кой. Стръмната част също е ремонтирана, няма ги барачките с графитите. Гюлхане също е обновен, беше пълен с налягали кадъни, но иначе е все така спокоен и зелен парк, обожавам дърветата му. После покрай Йеребатан, района също се ремонтира и става все по-оживен и цветенжив. Цистерната на Теодор е безплатна все още, въпреки инфото в нета, а нямаше и хора. Много хубава е направена, въпреки че е малка е много красива, заслужава си посещението. Тук се отправихме към Капалъ чарши и изненада - в неделя е затворено. Изненада за мен, де, защото бях забравила. За това влязохме в Нуросмание, отбийте се ако не сте - също много красиво място. И тук поседяхме. Кюлотсокака и той не беше оживен, но частта на Египетския пазар си работеше, вреше и кипеше от народ. Набелязахме си това-онова и отидохме към самия пазар. На мен не ми е любим, но е чист, шарен и малък, така че не е лоша алтернатива на Капалъчарши. Искахме да влезе в Йениджамъ, но не ни пуснаха и се отправихме към сградата до нея, тази която образува свод с джамията. Там се намира Летния дворец (Павилионът Хюнкяр). Дворец е твърде силно казано за мястото, но е интересно и няма хора. Входа е безплатен и скоро е приключила реставрацията. Реално представлява вход към джамията и стаи за отдих с баня, където султанското семейство е почивало преди и след молитва. Предполагам такъв е стила и на Топ капъ. След кратката обиколка се отправихме към новия мост, където зяпахме чайките и хванахме метрото до Таксим, където традиционно любимия ми Истиклял се пръскаше по шевовете, а опашката на Кулата беше все така дълга. Решихме да кривнем малко встрани и да отидем до Кримската църква. Много красива готическа катедрала, но беше затворено и само надникнахме над портата. Жалко, щеше ми се да я разгледам. Следваше Каракьой, там попаднахме на сватба и изпълнение на традиционен кьочек - това го разбрах от нета, разбира се, тогава гледах недоумяващо - Видео от интернет. Целия спектакъл беше около 30 минути, сукаха се - гънаха се, но направиха кефа на младоженците. Следваше залез на моста Галата, Султанахмед по тъмно и време за сън.

Третия ден беше запазен за най-чакания момент от моя приятел - Буюкада. Бързите корабчета на Идо вече не вървят, на Тюрьол пък нямаше информация колко време пътуват, така че използвахме Шехир. По разписание е час и половина, в реалност над два часа на отиване. За съжаление Буюкада не е това, което беше. Местните ги няма, старите османски вили са затворени, живот има само в новите и в хотелите. От 20 файтона преди, вече са 200 и се движат много бързо един след друг, а конете не се изхождат само в торбичките си, ами вече и по улиците, така че смрадта е константна. Пред всяка обитаема къща има паркирана голфколичка, които също се използват непрекъснато. А обитателите на осрова вече са...арабите. Всички менюта и реклами са на арабски, всички викачи са араби, непрекъснато пъплят семейства с по 4-5-6 деца, баби-лели-стринки традиционно облечени жени...да не говорим за мръсотията, която оставят след себе си, за потъпканите градинки. Изобщо, за съжаление оазиса Буюада вече е бунище. Сервитьора в едно заведение ни разказа, че идвали на почивка там, защото било спокойно и нямало плажове, така че им било тамам. На нас обаче, вече не ни е и приятеля ми беше много разочарован и вече не препоръчва посещение на този остров. Другите изглеждаха по-приятно погледнато от водата, така че следващ път може на някой от тях. След злощастния ни цял ден за нищо остана време за бърз пазар, сувенири и хоп на автогарата.

И толкова от това посещение. Останаха още неща от програмата, наред с новите места разгледахме и около старите познати места. Града се променя непрекъснато, къде за добро - къде не, но винаги има още нещо, което човек да види и опознае.

Извинявам се, че е дълго и на моменти може би не особено гладко написано, просто исках да попиша докато е прясно.

Последна редакция: вт, 17 сеп 2019, 21:08 от Шебек

Общи условия

Активация на акаунт