Брак и деца с по-млад мъж

В тая тема имането на деца се раздава като присъда, с фатална нотка, без обжалване. Престанете вече.

Това колко грозно е казано, нямам думи, с натъртване как нямало да има. То и аз имам приятелка с две деца, ама умряха. За какво ги ражда изобщо?

*нямам приятелка с 2 умрели деца, просто исках да го кажа просташки, като Косите на Вероника.

Вариант е също и замразяването на яйцеклетки с перспектива на бъдещ етап да се получи - това за дамите, които виждат че изтърват момента, когато вече трябваше да са родили и да са станали майки.

Натъртването беше на 'мислене и премисляне', но .. чукча писател. Кой където го сърби.
От ясно по-ясно е какво искам да кажа. Има много дами, които в търсене на идеала на принца от приказките изпускат важни неща в живота си, а именно да родят и отгледат деца. Въпросът тука е авторке - ти от кои си? Искаш непременно принц на бял кон, независимо дали ще имаш деца, или предпочиташ да имаш деца без принца. На 38 години би трябвало да си решила този въпрос за себе си. Ако не държиш на деца можеш да чакаш господина колкото си искаш. Ако обаче е обратното, нямаш никакво време за преориентация. Ти трябва да ни кажеш, а може би преди това и да определиш за самата себе си приоритета.
Иначе - да - тука във форума всички мъже са принцове, ама инак аз като се огледам около себе си, хич не ги виждам къде са в реала. Мъжете са същества като нас, с много много недостатъци, които правят много грешки в живота си, понякога избързват, понякога пък много се бавят, колебаят се, и те, както и ние, често пъти не знаят какво искат, некомпетентни са в много аспекти на човешките отношения, груби, недодялани и т.н. и т.н. Ето, пишеш, че и на този господин намираш кусури. Еми, няма да има такъв, на който не намираш, разбери го най-сетне и порастни. Ако искаш да се ползваш от предимствата на това да имаш отношения с даден мъж, трябва да можеш да преглътнеш и недостатъците му. Никой не е без такива.
Ей, колко много думи, за да обясня очевидното, а именно - че не си струва заради недостатъците на един или друг мъж да оставаш без деца.

Оспамихме темата. Но има и "прекрасни" деца, които пият, шмъркат и удрят кютек на родителите си. Не са изключение.

Всъщност са.

Няма лошо авторката да си помисли добре по въпроса с този господин. Бързай, ама бързай бавно.
Може и да е на 38, ама това не значи, че трябва да сложи главата в торбата с първия, дето нещо леко е загатнал за деца.
Нека първо се отърси наистина от предишната връзка. Да реши какво очаква от живота, какво може да си позволи и какво не и тогава вече да гледа и преценява дали това съвпада със желанията и целите на човека срещу/до нея. Идеята за деца сама по себе си е хубава, но и аз горе-долу на същата възраст, при все тиктакащия часовник и осъзнаването, че след определена възраст трудно се случват някои неща, не можех сляпо да се доверя на някого само заради подмятания.
Това "да искаш да имаш деца" може да е твърде отвлечено понятие. Имам познати мъже на по 40 и няколко, които искат да имат деца. Но не сега, не от някоя конкретна, ами така - по принцип, някой слънчев ден. Така, че ако някой наистина иска да има нещо сериозно с теб, съвсем директно, открито и честно ще отвори темата. Ако не го направи, значи просто се подмотава с тебе.
Този "младеж" на авторката живее при родителите си още. Не се знае там с какво му мътят главата. Вместо да говори за деца, нека помисли първо как да отлети от родното гнездо, да си осигури стабилност и тогава вече да търси потенциална майка на децата си.
Voyager, вие като не се виждате с този мъж как си комуникирате? Чат, телефон, видео-разговори и колко често?

Четох темата много внимателно и ето какво ми се струва.
Гаджето на авторката говори за брак и деца, ама така, на кило, което за 5 месеца с 5 срещи си е или зловещо, или момъкът е някое рибарче и лови шаранки за секс.
Самата авторка ми се струва, че не е уверена дали изобщо иска брак и деца. Тя сама казва, че за нея е нормална градация връзка>брак>деца, но само с подходящ мъж. Честно казано, мисля като нея - децата са си ценност, но да раждам от някого, само защото имаме сексуални отношения и заради единия биологичен часовник, пък после каквото сабя покаже за съпружеско-бащините му качества - ами за мен подобно поведение е тъпичко. То не е само да дигнеш краката, ами трябва и хора да направиш от тези деца, пък и е хубаво баща им (стига да е присъстващ, а не от банка) да става за друго, освен секс и литературно четене.
Да се върна на основната ми мисъл - авторката да си прецени за себе си иска ли, или не иска брак и деца , защото ми се струва, че не иска. Защо - не знам. Може мъжът да не й допада, но пък е изявил желание в неопределено бъдеще за тези нормални неща. Може по принцип да не иска. Може много работи.
Аз съм на 32 и не че не е имало кой да ми надуе корема, но не съм била никак уверена в капацитета на мъжа или пък той не е искал деца. Тогава си страдах, но от днешна гледна точка го отчитам като да ме е пожалила съдбата от връзка с идиот, който на всичко отгоре влияе идиотски на детето ни.

Имам две деца и съм наясно, че има някаква вероятност да ги надживея и двете. Не съм ги родила за да чупя рекорди или за да доказвам вероятности.  Познавам лично жена, изгубила и двете си, големи, 20-30г деца, след това съпруг и оттогава е сама. Сигурно не е единствената.

Не познавам нито една жена, оженила се на 42-43г, която да е родила живо, собствено дете. Холивудските звезди, за които четем в пресата, че са родили на 40-60г, не раждат генетично собствени деца и имат пари да гледат болни или увредени деца. Средностатистическата жена ще изкука ако и се случи нещо подобно, най-вероятно сама, защото мъжете не обичат болнаво потомство и си бият камшика.

Майкъл Джексън и Пола Йейтс са оставили милиони, с които невръстните им сираци да бъдат гледани и нищо да не им липсва. Сираците на 45-55г жена може и да се озоват в институция ако бабите са стари, болни или отдавна умрели. В Западна Европа е пълно с такива.

Нищо просташко не видях в изказването на Косите на Вероника.

Моята позната си е взела решението, авторката обаче бленува за деца, както пише в заглавието на темата. Жената, за която говоря, преспокойно си живее и без тях. Така че - авторката да си реши все пак. Аз дадох аргументи за едното.
Гал - няма идеално. Разбира се, че преценяваш човека, макар че на 20-25, колко и пък можеш да прецениш. Пак казвам, аз съм гледала моето образование, моето жилище, моята работа да са ОК, към това съм се стремяла, това е единственото, което може да ми Гарантира да мога да си отгледам децата, имагинерният идеален принц на бял кон не раздава гаранции. И пак, дори и това, което зависи от мен, е нестабилно и несигурно, камо ли да се оставя в ръцете на друг човек. Но това съм аз, за мен това е стабилност и сигурност, описаното горе, не мъж. Различия. Някои търсят сигурност и опора в себе си, други - непременно отвън трябва да им дойде.

Nevena Virolan изненадана съм, че не познаваш жени над 40 с естествено заченати деца! Може би е социум, може би е среда (няма да отивам по-нататък с ранните раждания, соц.статус и финансови възможности). Около мен имам конкретни примери на жени (дотук ги преброявам 4, но не съм ровила да се сетя за още), заченали и родили по естествен начин, над 40, конкретни жени. При един по-добър начин на живот, спорт, хранене, поддръжка (може и това да е, но кой знае, може да е до ген) това е дори нормално.

Изказването е просташко, освен ако контекста наистина не е, че тази жена съзнателно е решила да няма деца. Тогава примера е безпредметен, защото тя това можеше да си го реши и на 30...

Именно.
Просто тази история с мъжа от кал, който да ни направи дете, ми идва малко в повече. Определено предпочитам здрави отношения, за целта трябва отговорен, свестен, спокоен, нормално амбициозен човек - описаният от авторката не ми изглежда точно такъв.
Искам да ме разберете правилно, в никой случай не обиждам нито мъжа, нито нея, възможно е да е добър човек момчето, просто ми се вижда малко по-инертен. Аз не бих правила такива грандиозни планове за/с подобен, независимо какво ми говори. Чувала съм изявления за бащинство от всякакви мъже - от мамини синчета през алкохолици и друсалки до биячи - към момента почти никой от тях не е дори в сериозна връзка, деца нямат, въпреки 'желанието' - те от 10-20 години изявяват това желание, как пък не намериха по една да я забременят.

Всеки си има приоритети, много ясно, че не можеш да имаш всичко. Забелязвам, че авторката не е сигурна какво иска, прекалено колеблива, липсва й логично мислене. Дано нашите отговори й помогнат да намери верния път.

Ама аз не съм казала, че жената е на 42 или 43 сега, на толкова беше, когато се омъжи. Четете с разбиране, моля. Не съм длъжна да уведомявам преди колко години е било това събитие. Може да са 2, 5, 15, че и 25. Айде сега.
Естествено, че е меродавен примерът. Нали това й говоря през цялото време - да реши за себе си какво търси - принца на бял кон непременно, с цената на това да остане без деца, или би направила компромис с принцесешките идеали и да поеме определен риск, за да има деца. Защото, съгласете се, ако реши да го опознава, това ще й отнеме едно 1-2-3-5 години, да не говорим, че и тогава гаранция - Франция как може да се извърти този човек след 10 години. Изобщо голямо и ненужно значение се отдава на предварителното опознаване, сякаш то ти обещава някакво бъдеще. Има известна доза несигурност в живота, винаги. Говоря по принцип, за конкретния случай по-скоро съм на мнение /както и написах/, че няма да се получат нещата.
Авторке, да не би той да сменя работа. Така ми звучат нещата, питал те е предварително какво ще кажеш за преместване в друг град. На мен това ми говори, че си е намерил работа в да речем София или Варна и ще се мести там и проучва дали ти би била съгласна да се преместиш с него, а няма предвид да живеете в неговия или твоя град. Което звучи повече от добре. Ако той има някаква моментна несигурност в живота, която иска да преодолее, нормално да е уклончив с теб.

Тя компромис може да направи с някой, който напира за тия неща. А като гледам, и двамата не дават зор.

Еми тя каза, че са се видели и нещо не са се харесали - на почивката там или какво беше. Предишният не харесва, този не харесва, затова й казах - хубаво да си помисли.