Брак и деца с по-млад мъж

Противно бих го нарекла сама, ако така ми се види, това си е твоето виждане за моята гледна точка, така че няма как да ти отговоря.

Едно са сладките приказки, друго е да заживеете заедно и да видите как си пасвате в ежедневието. След розовите очила идва отрезвяването и тогава ще си проличи дали ще ви бъде или не.

Между вас няма никаква любов, само практична нагласа и сметки.

И аз през цялото време се питам къде е любовта в тази връзка. Да не е демоде вече?!

Къде пък и връзка видяхте?

Никъде. Ама рекох тактично да замълча.

Авторке, колко години беше с предишното си гадже и защо не се стигна до деца? Обикновено малко преди (зависи от жената, може и доста преди) и около 30-тата година на жената започва да й се обажда биологичния часовник. Защо чака да станеш на 38 и да нямаш още дете? Надявам се проблемът не е здравословен.

Обикновено жена, която има сравнително удовлетворяваща връзка в една определена възраст започва да мисли за деца и свиване на гнездо. Какво се случи, че изпусна този етап?

На 38 години можеш да си родиш дете, можеш и две - стига да забързаш нещата и да не протакаш.
С този мъж, сегашният сте от кратко време заедно, живеете далеч и скоро май няма опция за нещо по-сериозно. От информацията, която даваш звучи като сексуална връзка, в която няма много мая да прерасне в нещо повече, господинът не изглежда да е влюбен. Ако беше - нямаше да остави да се виждате само веднъж в месеца, 100%. Щеше да пали колата и да идва да те вижда поне веднъж седмично, през уикенда.

И аз съм на мнение, че
1. Той ако искаше, да се бяхте преместили вече да живеете заедно.
2. Ти ако искаше, да се бяхте виждали по повече от 1-2 пъти месечно.

Ти си на 38 и ... отгоре. Много мислиш и премисляш. Сега разбирам как се остава без дете. Имам такава близка, ожени се, след много мислене и премисляне, на около 42-43 години, ама деца няма и няма и да има. Първо реши дали искаш деца и ако искаш - отношенията ще ги градиш паралелно.

Вярно е и това, че след раждането на децата отношенията много бързо се скапват и се иска много работа по тях, градеж и от двете страни, за да се поддържат, на което много хора не са склонни. Някак романтична представа имаш за любовта и отношенията, ми се струва. И искаш да изконтролираш някак целия живот изпредварително. Винаги има доза риск, винаги. Колкото повече живееш с даден човек, толкова повече го опознаваш, не можеш да кажеш - нужни са ми 2 или 3 или 5 или 10 години, за да го опозная и да съм сигурен в него. Уви, не е така, с всеки ден и година научаваш нови неща за човека до теб и развиваш отношенията. Звучиш ми сякаш искаш да 'построиш' връзката, в завършен готов вид, като къща някак, и после да турнеш в нея децата. Да, ама то не е на тоя принцип. След раждането на децата дините под мишницата стават 2 - трябва и деца да гледаш, и отношения с половинка да поддържаш. И идеално няма.

Хм, не знам, явно и голяма доза страх има да не останеш сама с дете/деца. Гаранция за това няма никога, ако това ти е притеснението.

Странна ми е много тази работа и не мога да се отърся от това. Той може да е сериозен човек и наистина да иска деца и семейство, но не точно от авторката. Той има време да преслуша още много жени. Тя трябва малко да побърза. След пет месеца срещи е добре да се узнае на къде върви работата.

Кое му е странното? Прави ми впечатление, че това се превръща в поредната тема, в която фокуса се измества от автора към третото лице, чиято версия дори не се знае.
Последните два поста преди твоя са абсолютно резонни, макар че като се замисля, когато казах нещо подобно на моята позната, която разкара "бившия с фитнеса", тя не ми говори до ден днешен.

Предишната ми връзка беше дълга, но неудовлетворителна в този аспект. Много време изгубих, вместо щом видях, че не се решаваме на семейство и деца, да си обирам крушите. Сега съжалявам, но късно е.
Казвате "бързай", но как се бърза?
Наистина не ми се става самотна майка. Не на последно място са последиците за детето от такова отглеждане. Търся сериозен мъж, който да държи на семейството си.
С този новия явно няма да го бъде, въпреки че отдавна не ми е било така хубаво с някого. Явно това не е индикатор за нищо.

Трябва да решиш кое ти е по-важно - дете или мъж, щото ако се помоткаш още за едно от двете може да е късно.

Ей така бърза се! Държи на теб, търси те, има желание и възможности за дете, разбира го живота, практичен е, умен е.. Така ли е?

Оная, лудата любов, с разтреперените гащи, когато бяхме на по 15 години може да я няма. Ама ние сме на по 38, така че...

А бе стига, бе, Феникс, мъж на 32 ще ти дава още в първите срещи заявки за семейство и брак... Че и деца. Не щат и да чуят за деца, моля ти се!
Ти май на срещи 32-годишни мъже не си ходил, нали?

Ние .. аз поне със сигурност. И да искам второ, на тези години съм не, мерси. Но ако нямам, а искам, досега вече да тичам към клиниката за инсеминация. Без мъж може, но без дете - не.

Ако живееш сама можеш да го поканиш направо да живеете .
Имам приятелка след първия месец се бута в мъжете да живее , с последния за три месеца се ожениха .
Може и да пробваш , че два дена ти закъснявало , да видиш реакцията му ...
И аз бих те посъветвала за мъжете с маминка живеещи и моят мъж е от тези , не може доста неща , които са по - скоро женски , но всеки трябва да ги може . Но впреки това не го отписвай . На какво разстояние сте?