Здравейте дами,
Да започна с това, че се регистрирах специално за да се излея, защото ми се е стегнала душицата.
Тази ужасна болка след раздялата..въздуха ти спира и не можеш да дишаш от нея.
Изжививяхте ли я, за колко време и как се справихте?
Накратко моята история.
Преди четири години се разделих с мъжът ми заради негова дългогодишна връзка. Изправих се, продължих заради детето и заживях нов живот. Може би 7-8 месеца след това се появи мъж, който беше изключително настоятелен и който отвхърлях доста време защото му обяснявах, че на този етап не ми е до връзки, че ми е трудно да се доверя..Е, доверих се след половин година настояване от негова страна. Този мъж имаше проблеми с потентността (хормонален проблем), но аз приех това, защото ми беше достатъчно да чувствам, че на някой му пука за мен а и бях забравила какво е да си обичана. Връзката ни беше много бурна, той има основно приятелки, не мъже-приятели, повечето с по-освободено поведение и това ме дразнеше. Всичките ни караници са били заради това. Може би проблемът е в мен, защото съм по-тесногръда и консервативна, а и заради това, че вече бях се парила от изневяра. Истината е, че се разделяхме и събирахме няколко пъти, в които аз не спирах да мисля за него, очевидно той също-за мен и в края на краищата се събирахме. До миналия месец, когато се спречкахме и последва един месец мълчание от негова и моя страна. Аз му писах първа. Исках да се изясним. Той каза, че всичко му е дошло в повече. Казах му, че съм осъзнала грешките си и по какъв начин неговото отношение към приятелките му ми е повлияло, за да реагирам по-остро на моменти. Каза, че се чувства празен и времето ще покаже какво ще се случи с нас занапред. Видяхме се за бързо, каза, че не може да ми се зарадва вече както преди. След това пътувах до София в командировка, каза да му пиша като пристигна да не се тревожи. Писах му. Пожелахме си лека нощ. На другия ден видях нова тирада от закачки във фейсбук с негови колежки, както и пост, че е приготвял вечеря за някаква жена. Заболя ме. Питах го за истинската причина, поради която ме отхвърля, каза ми, че друга жена няма да допусне. Своевременно знам, че проблемите му от месеци се задълбочават и няма как да има сексуален контакт с жена. Но все пак съмнението ми остава..
И той каза, че не чувства нищо нито към мен, нито към който и да е...
Възможно ли е любовта да загине за един месец? Или не е било изобщо истинско..?
Моля ви, не ме порицавайте, чувствам се ужасно. Всеки, преживял раздяла ще ме разбере. Приемам всякакви съвети и благодаря на всеки, който пише по темата ми.
Да започна с това, че се регистрирах специално за да се излея, защото ми се е стегнала душицата.
Тази ужасна болка след раздялата..въздуха ти спира и не можеш да дишаш от нея.
Изжививяхте ли я, за колко време и как се справихте?
Накратко моята история.
Преди четири години се разделих с мъжът ми заради негова дългогодишна връзка. Изправих се, продължих заради детето и заживях нов живот. Може би 7-8 месеца след това се появи мъж, който беше изключително настоятелен и който отвхърлях доста време защото му обяснявах, че на този етап не ми е до връзки, че ми е трудно да се доверя..Е, доверих се след половин година настояване от негова страна. Този мъж имаше проблеми с потентността (хормонален проблем), но аз приех това, защото ми беше достатъчно да чувствам, че на някой му пука за мен а и бях забравила какво е да си обичана. Връзката ни беше много бурна, той има основно приятелки, не мъже-приятели, повечето с по-освободено поведение и това ме дразнеше. Всичките ни караници са били заради това. Може би проблемът е в мен, защото съм по-тесногръда и консервативна, а и заради това, че вече бях се парила от изневяра. Истината е, че се разделяхме и събирахме няколко пъти, в които аз не спирах да мисля за него, очевидно той също-за мен и в края на краищата се събирахме. До миналия месец, когато се спречкахме и последва един месец мълчание от негова и моя страна. Аз му писах първа. Исках да се изясним. Той каза, че всичко му е дошло в повече. Казах му, че съм осъзнала грешките си и по какъв начин неговото отношение към приятелките му ми е повлияло, за да реагирам по-остро на моменти. Каза, че се чувства празен и времето ще покаже какво ще се случи с нас занапред. Видяхме се за бързо, каза, че не може да ми се зарадва вече както преди. След това пътувах до София в командировка, каза да му пиша като пристигна да не се тревожи. Писах му. Пожелахме си лека нощ. На другия ден видях нова тирада от закачки във фейсбук с негови колежки, както и пост, че е приготвял вечеря за някаква жена. Заболя ме. Питах го за истинската причина, поради която ме отхвърля, каза ми, че друга жена няма да допусне. Своевременно знам, че проблемите му от месеци се задълбочават и няма как да има сексуален контакт с жена. Но все пак съмнението ми остава..
И той каза, че не чувства нищо нито към мен, нито към който и да е...
Възможно ли е любовта да загине за един месец? Или не е било изобщо истинско..?
Моля ви, не ме порицавайте, чувствам се ужасно. Всеки, преживял раздяла ще ме разбере. Приемам всякакви съвети и благодаря на всеки, който пише по темата ми.
