Май премина границите на нормалното

Трудна работа е вашата... незнам... дано намерите реално и адекватно разрешение за всички!

ядосваш се на всичко, което се е случило, затова така реагираш.
В крайна сметка, всичко е съгласно договора между вас. Знам, че ти е тежко и ти съчувствам (не е най-подходящата дума), обаче той вече си има свой живот и ако не ощетява директно детето, всъщност във всичко останало може да прави, каквото си поиска.
Мисля, че дотук си герой и вярвам, че и занапред ще е така. Кураж, мила, дано от удовлетворение да не се оттървеш оттук нататък в твоя живот

Виж къде имаш възможност да продължиш да живееш самостоятелно с детенцето, дали в България или там, където си в момента, не знам, но така само си хабиш нервите, животът продължава, не си пилей времето ...

nakyde  мисля ,че и в постинга ти в "Родители в чужбина"ти дадохме доста ценни съвети...не се вайкай,а мобилизирай силите си и гледай смело напред! И хубаво си "опечи" нещата от юридическа гледна точка!
  Една прегръдка от мен и горе главата!  
що не ми е наблизо оная девойка,дето се занимава с мъжа ти...да я   

съгласна съм.
Имате договор - той с нищо не го нарушава! А грижата за детето не значи да загърби себе си! Все пак той има нов живот - така сте се разбрали! И според мен иди в "родители отглеждащи сами децата си" - да видиш кви изроди има!
Та той постъпва прекрасно като се допитва до теб - а не е длъжен! Реално вие сте се разделили - не е длъжен да те пита за една седмица може ли да отсъства! Та ако се разделите - неговите задължения ще намалеят още повече - освен някакви парични, ама не е в това въпроса нали? Той пари ще даде за детето... реално теб те боли, че не е с вас...
Аз те разбирам и пиша горното само за да разбереш, че не е в него проблема, а в това, че е настъпила раздяла... уви ти трубва да  я приемеш.

До сега си била повече от коректна и силан - не се давай и сега на лоши емоции и лоши дела. Помисли реално, че той прави повече от задължителното - значи не сте му безразлични - нито ти, нито сина... а мисля, че за детето връзката с бащата е важно нещо!
Ако може - запази добри отношения с бащата на детето ти!

На твое място не бих седяла и минута при него- дали по чужбинско или в БГ, но щях да съм сама с детето.

остави мъжа ти да си ходи където иска
и му представи сметката за детето за отиването му до бг.

Не е виновна девойката, ми скъпооценният. Ако не беше тая девойка, щеше да бъде някоя друга. Чудно ми е само що не си ходи тайничко и да си гледа семейството, ми тръгнал да прави глупости. И беz това нито съм го спирала, нито съм го питала какво е правил теzи месеци, докато ни нямаше с малкия. Ма тъй е.

А силите си си ги мобилиzирам малко по малко. Първоначалният ми шок мина и сега се опитвам да гледам реално на нещата. Да се съобраzявам само с нуждите на малкия и моите. и да гледам напред.

.просто нямам думи дано намери6 добро ре6ение

Защо изобщо се занимаваш? Защо търпиш и се унижаваш? Какво е това отношение и какви са тези взаимоотношения? Не ми е ясно. Вземай с детето и прави мъжа си моментално бивш и съпруг и будещ спонсор, както се изразяваш и толкова.

А дали това е най_добре zа детето? Това ли е решението? 
караш ме да мисля в друга посока 

Със всяка изминала тема все повече се убеждавам , че проклетите мъже не заслужават и трохичка от вниманието и любовта ни
Ако ние изневерим сме к....ви, ако те пак ние сме виновни-че сме глупачки и че не сме им дали това ,което искат , ако изобщо знаят какво искат
И си остават пълни егоисти докрай , заради нечия фуста, която е по -хубава от на жена им забравят дори за децата си.....
 

Това исках и аз да кажа !

И не се чуди дали е по - добре за детето , докога мислиш , че ще можете да го разигравате този театър ? Все някога ще разбере ... детето не може да е щастливо , ако няма любов в семейството , по - добре да си е само с теб !

 
Бе я си гледай живота и продължавай сама напред с детенцето, да не си се намерила на улицата, че за го търпиш тоя. Мъже много, търси си някой, докато имаш време.
Аз на такъв му бия дузпата одма.

Ти имаш право на свой живот. Фактът, че си майка, не ти отнема ролята на човешко същество и жена. Според мен се върни в България или изобщо се раздели с мъжа си, щом така си решила окончателно. Сегашното положение не е нормално.

Успоредно с това мъжът ти също има право да си урежда живота. Какво значи да даде парите за детето вместо екскурзия - нали не очакваш всичките си приходи да заделя само за него. И докато сте били семейство, той е имал равно право да прави неща за самия себе си. Сега това е да поддържа връзката с новата си партньорка. Може да ти е болно, но откритостта му заслужава отчитане. Скритите връзки са грозни и елементарни. Щом се разделяте, всеки върви напред.

Не мога да разбера какво точно питаш...
 Щом ще се разделяте.... така или иначе той ще си харчи парите по други... едва ли ще дава всичко за детето си....

Но това да живееш в една къща си е мъка.. направо не знам как издържаш... кураж!

Зарязвай го и си гледай живота.

Според мен, най-добре е да се върнеш в Б-я с детенцето, където са всичките ти роднини и ще имаш тяхната подкрепа. Той като не иска да е само спонсор да беше се замислил преди да си хване любовница 

И аз така бих направила  Желая ти успех 

Ще zабия нож в раната ти с думите си, но няма друг начин.

Между теб и мъжа ти всичко е всършило. Той не те обича повече, обича друга жена. Факта, че ти все още живееш пре него, покаzва, че ти все още имаш някакви надежди той да се върне при теб. Така само се zаблуждаваш. Той все още вижее в едно жилище с теб, zащото му е жал zа теб. Докато той е в Париж, намери му друго жилище и му иzнеси там багажа. Само не ми каzвай, че парите са проблем. И аz живея в Германия и 3 години съм се справяла с 400 евро на месец.

След като го пуснеш да си отиде, му пожелай да бъде щастлив, пожелай си и ти да бъдеш щастлива. Той ще живее щастливо в другата жена, ще ходи където си иска и ще прави неща, които го правят щастлив... Ще се кара с новата си жена и после ще се сдобрява, но това няма да го прави нещастен. Но от тук нататък ти няма никога повече да принадлежиш към живота му.

Това са думите, които една приятелка ми каzа, когато аz се раzделих с дългогодишен приятел при същите обстоятелства, както и ти. Приzнавам, много ме zаболя и плаках около 1 седмица. Но това много ми помогна да го zабравя по бърzо и да престана да имам към него неоснователни претенции, от които ми ставаш само още по болно. Помня как тя ми каzа "Всеки път когато си помислиш zа него, си каzвай той не ме обича вече, аz никога вече няма да съм с него..."

Бившия ти има абсолЮтното право да отиде в Париж и където си поиска. Той дори е zадължен да прави неща, коиот го карат да се чуства щастлив. Защото zа едно дете най доброто е да вижда родителите си щастливи(дори и отделно). Отиди си от мъжа си и сложи край на агонията си. Намери твоето щастие...

Постинга е написан с най добри чуства към теб.      

Момиче, загубила си съпругът си - не позволявай да загубиш самоуважението си! Това сториш ли, наистина проблемът е голям! Вземай се час по-скоро в ръце и преустрой живота си, защото той е един, а всеки има право на щастие! Направо го заради себе си и детето!
Господ да е с теб!

Така е  , помисли че всеки следващ по-сериозен въпрос пред вас ще се превръща в проблем . Искал да е баща ? Това не работи по този начин . Събери си силата , самоуважението и багажа . Успех !

Не, той не живее в едно жилище с мен, zащото му е жал zа мен, а zащото точно на тоzи етап не може да си поzволи да се иzнесе, не че не иска. При първа въzможност ще го направи. Впрочем аz също. Сегашното ни жилище е голямо, а по zакон при раzвод мъжът трябва да плаща жилище до 60 кв. Само дето ние още дори не сме подали документи zа раzвод.

Може би сте прави, че в момента това е агония и, че театърът, който раzиграваме пред детето не може да продължи вечно. Някои момичета ми дават идеята да си хвана детето и да се върна в БГ при блиzките, които ще ми помагат... не е това решението, беz раzвод не напускам Германия, не искам да бягам, искам да реша проблема. 

Това което ти е казал за мен е пълна глупост, не може да се изявява като баща в подобна ситуация и да ви побърква и двамата с детето.
Според мен му дай да разбере, че повече няма да се върнеш от България в чужбина и тогава със сигурност ще му се наруши спокойствието. Той си мисли, че е построил комунизма, хем да не се разделя с детето, хем да си живее с любовницата. Не се оставяй да те манипулира по този начин, ами си хвани добър адвокат и го побъркайте. Съжалявам, че съм така крайна, но всичко това ти го пиша от личен опит.  

А мислиш ли, че е добре за детето да живее в лъжа и да му се създава нереален модел за семейните отношения? И мислиш ли, че подобно положение може да продължава вечно? Да живеете цял живот по този начин ли очакваш? Или искаш да стане всичко така както реши мъжът ти някой ден.

 

Миличка, тагава просто ви трябват 2 жилища, zа да се иzнесете.  Ето ти една страница zа жилища www.immobilienscout24.de. Поне ти си намери жилище под 60 кв.м. и бегом там. Не вярвам мъжа ти да чака раzвода, zа да почне да го плаща. Осигури zа душата си спокойствие и така по лясно ще отшуми болката.

И аz живях един месец с приятеля си след като решихме да се раzделим. И много добре си спомням каква агония беше...

Само да добавя... аz на твое място в БГ никога не бих се върнала... ама никога.

Подкрепям Желая ти успех каквото и да решиш

От личен опит разбирам колко зле се чувстваш!!!!!!!!!!!!!!! Но също така от личен опит ми е смешно да чета коментарите как мъжът ти е $виновен$ за създалата се ситуация сам самичък.

Миналото е зад гърба ти, но трябва да си направиш някои изводи за бъдешето. Според мен те се водят от отговорите на са 2 въпроса:

1. какво правиш ти в България далеч от мъжа си?
2. как така не ти пука с кого и къде е, докато ти не си до него?

Ами очевидно е, че ти не си се вълнувала особено от съпруга си, докато сте били заедно. Сега ти е мъчно. Попитай се, дали това се дължи на любов към него или на нежеланието да пуснеш да си отиде по своя воля някой, когото си смятала за $в кърпа вързан$.

Аз трябваше да се конфронтирам лице в лице и с двата въпроса и изводите не бяха в моя полза. Така се научих, че любовта за мен е по-важна от всичко друго на света и в нейн ущърб не правя нищо. Урокът ми беше много горчив, докара ми болест, горест и мъка, но и много мъдрост и нов светоглед. И крачка не мърдам далеч от мъжа си и много силно ме интересува къде е и какво прави - повече от всичко друго. Държа той да се вълнува много от мен и правя всичко необходимо за тази цел - като започна от външността си и завърша с професионалното израстване, което му дава повод да се гордее с мен.

Дано да съм ти дала някои нови насоки на размисъл, които да ти помогнат. Кураж, знам, че е трудно, но от разбито сърце не се умира. Чакат те нови и хубави неща.

ама че гадна ситуация!
а вие къде ще живеете ако се разделите, за да бъде детето *наблизо* до него? Той ли ще ви плаща квартирата и сметките?
А тя каква е по националност, той (чисто любопитство, не че има значение за ситуацията)?

след като още не сте подали дакументите за развод може би има възможност след известно време, когато тръпката премине, нещата да се поуспокоят. Не казвам ,че това е изхода, но доста жени прощават изневярата. Колкото и болезнено да е, поне запази самоуважението си......или му избумкай всичките пари