Благодаря за съчувствието, споделените съдби и трезвите мнения и въпроси.Наистина,когато гледаш нещо отстрани го виждаш по-добре...Послушах ви и поговорихме.Къде говорих,къде крещях,ревах...но си казах всичката болка.Чух това,което исках - че ме обича,че никога не е искал да ме нарани и съжалява, че се чувствам така.Отговор защо не се радва на бебока така и не получих - май е нещо стресиран.Но от петък насам е изключително мил, нежен, внимателен - днес дори ми целуна корема Вярно,хормоните ме подлудяват, станала съм свръх-емоционална и все пак някой от постъпките му са неприятни и нямат логично обяснение.
Та с две думи, засега всичко е о.к. ,но докога?!Струва ми се,че скоро пак ще ме забрави и пак ще изпадам в нервни кризи.
Радвам се,че споделих с вас.Изглеждате толкова силни / а всяка от вас си има изживяна драма/, че ми вдъхнахте и на мен малко смелост.Каквото и да се случи по-нататък,едва ли ще мога да го избегна,но ще се опитам да го понеса и да продължа напред,както вие сте направили.
Още веднъж-благодаря