НОЕМВРИйки 2019 - тема 7

При мен отне няколко дни да се регулира кръвното с Допегита, незнам всъщност колко бързо действа.

Изи, ами на мен ще ми е трето и пак ми е странно. Не мога да си представя как ще излежда, а така съм любопитна. Единствено вече знам горе-долу какво ме очаква, макар че ще е по-сложно от всякога тъй като ще са три 😬

Момичета, аз вчера за първи път с тази бременност вдигнах високо кръвно - 116/103. Хем висока долна граница, хем много близка с горната. Беше ми много зле, мислех че ще припадна. Освен това леко се и паникьосах и може би и това допринесе да се чувствам ужасно. Добре, че свекърва ми беше при мен, че иначе с тези малки деца не мога и до БП да отида сама. Лека-полека спадна. После се свързах с АГ и каза да увелича двойно дозата на лекарството тъй като досега  беше ниска. Страх ме е, че от тук до раждането ще имам проблеми с това кръвно. Вече имам дежа ву, всеки път едно и също се повтаря. Дано обаче някак се издържи още 2-3 седмици, за да не раждам съвсем недоносено (в 35 г.с. съм сега).

Анастасия стиснати палчета да е инцидентен случай това с кръвното и да не се повтаря

Бебето искам да е здраво ,пък знам че ще трябва да мине някакво време ,за да придобие вид.Щерката една хубава на видеозана,с чип нос,а като ми я донесоха приличаше на Кубрат Пулев след мача му с Кличко И цялата изподрана.След известно време си проличаха чертите и чипото носле .Много се промени обаче,като бебе нямаше сякаш нищо на мен ,а сега си е на мен почти цялата както се казва
Бебо на прегледите ми изглежда смешен ,с бузи,топчест нос и мноооого коса.Да видим какъв ще излезе

Аз нали съм си проблемна и отдавна ,ако не вдигна/звънна/пиша,моите хора си мислят че съм родила или раждам.Два дена ме се бях чула с мама ,звъня и вчера и тя почва обаждаш се да кажеш,че си родила нали Онзи ден пък затворих два пъти на приятелка ,че бяхме седнали на обяд ,звънкам и тя-роди ли вече или си в болница

Аз пиех 2 седмици по 3 хапчета на ден, въпреки това кръвното ми не падна под 130/90, от вчера съм на 4 хапчета и ако до днес следобяд няма промяна ме приемат в болница да го свалят и секцио в понеделник. Ще видим

От около час бебето се спуква да мърда, рата и да се опъва.. чак ми се стяга корема от време на време, нямам болезнени контракции по - скоро ме боли от движенията, чудех се дали е нормално, има ли причина да се притеснявам според вас ?

От около седмица и аз имам такива периоди...толкова е груба понякога, че направо страх ме хваща Не мисля, че е проблем. Играе им се

Момичета, на някоя от вас да и се подуват пръстите на ръцете? На мен от няколко дни вече осезаемо се подуват даже и боли на моменти от оттока... Не съм имала никакви подувания на глезени и прочее през цялата бременност и тук от няколко дни се надух - и глезените, че и пръстите. Сега идната седмица съм на лекар и ще питам, в интернет чета, че е нормално за края на 8 месец, но все пак е много неприятно.... Студени компреси помагат засега, но ми стана странно как до сега не задържах толкова вода и изведнъж започнах....

Curl, аз засега сякаш нямам подуване или е много малко, но с предишните бремнности накрая и на мен ми се подуваха много глезените и пръстите. Чак не можех да ги сгъна и беше болезнено. Нормални са отоците за последния месец, освен ако няма други притеснителни симптоми. Като си гледам снимките дори след раждането и лицето, устните ми бяха подути.

Аз имам, всяка нощ ми изтръпват пръстите на ръцете и отделно да подути ии глезените ми оттичат

Ох, добре, значи наистина се среща често на края на бременността... Аз се притесних, че ей така изведнъж се появи.

Следи си кръвното по 2-3 пъти на ден. Казват, че движението помага и киснене на ръцете в студена вода. В стари теми съм чела и за намаляване на солта. Аз съм добре, но една на една приятелка така й се подуват пръстите, че чак губи чувствителност, не може да спи от болка

Мен пък ме боли там... долу. Най-вече нощес, едвам се завъртам и едвам ставам ... През деня също си ме боли, но като че ли по-рядко. Не знам заради натиска на бебето ли е, тазът ли се разширява

Отпускат се сухожилията и се разширява таза, нормално е да боли. Аз от три месеца съм с един, че и два номера по-голяма номерация за обувки, понякога и пръстите на ръцете ми се подуват, краката, ако съм дълго време седнала или права, но било нормално. Освен ако не е продължително време и съпроводено с високо кръвно.
Някои нощи се будя с изтръпнала ръка, чак едната вечер не можех да си мръдна пръстите.

Лятото ми се подуваха устните Днес си правих селфи и се изплаших как изглеждам, ама ще мине.

Много пъти съм се канела да напиша това, но съм се отказвала по една или друга причина. Започнахме с опитите за бебе, защото годините ни дръпнаха. Но аз никога не съм обичала и харесвала малки деца, не съм си мечтала да стана майка, не са ме умилявали бебета. От момента, в който се замислих, че вече ни е време (не защото го исках, а защото знаех, че когато един ден стане прекалено късно, ще съжалявам, че съм изпуснала момента), започнах да приемам фолиева киселина - декември 2017... Отне ми цяла една година да се престраша и първия ни опит беше декември 2018... Разочарование, че нищо не стана. Въпроси и страхове дали ще стане изобщо и колко време ще отнеме. Втори опит - отново страхове и въпроси, приключи в 5 г.с. Трети опит - ето ни тук, почти на финала.

Знаете, треперила съм за какви ли не глупости, едвам изтрайвах 2 седмици без преглед, притеснявах се дали всичко е наред, десетки взимания на кръв и изследвания... Обаче преди малко ме зашлеви като шамар един пост в темата на октомврийките. Пише съфорумка, че от днес вече са с бебето цял ден и как то е почти постоянно на гърдите й... Ужасих се, уплаших се... Нещо в мен се съпротивлява силно и не иска да приеме, че денят и нощта ми ще бъдат подвластни на едно друго същество. Вече няма да има АЗ, ще има НИЕ, по 24 часа... Не мога да си представя, че денят ще се върти само около кърмене, памперси, сън, плакане, които се повтавят по десетина пъти на денонощие...

Знам, че ще продължава както сега да треперя за най-малкото и да се опитвам да дам най-доброто от себе си, но съм ужасена... Ще се появи ли изобщо майчиния ми инстинкт... Ще успея ли да приема тази огромна промяна и да се нагодя към нея... Ще спра ли да се чувствам обречена и "закована", загубила свободата си... Замислям се и не мога да се сетя за по-голяма жертва, която един човек може да направи в името на друг, от това да дари живот и да бъде майка

Dark спокойно, не си единствена и аз ги имам тези съмнения и мисли, как ще се справя да съм с бебето постоянно, да не мога да отида на кафе спокойно или на заведение или където и да е без да трябва да се съобразявам с бебето. Да не мога да си се наспя, изкъпя или нахраня когато ми се иска и с каквото ми се иска, дали ще го заобичам в грижите или ще ми е тежко да се грижа за него и дали ще ме подтиска това, но според мен особенно когато е за първи път всеки има такива страхове.. хванали сме се вече на хорото, сигурна съм че всички ще се справим всеки както си го усеща. Аз пък не съм планирала деца на 21 а доста по - късно ама така се случи и понеже имам близки хора с проблеми със забременяването и съм видяла какви мъки са години наред, колко жертви и то без резултат направо ми се видя грях да го махна (въпреки че с ММ не сме го и говорили и двамата бяхме решени от момента в който разбрахме да го задържа и да си го гледаме пък каквото стане). Страх ме е че може да не съм се наживяла (не че преди ходих по дискотеки или нещо такова, и преди да забременея не бях любител и все си бях вкъщи ама все пак имам притеснения😂)
И все пак и секунда не съм съжалила че го оставих и не мисля че някога ще съжаля, вече го обичам а съм сигурна че в момента в който го видя ще го заобичам още повече, но страха от неизвестното няма как да не ни помъчи 🙄😀.

Аз бях като теб долу горе първия път. Запознахме се късно с мъжа ми и двамата бяхме на по 33г. Изобщо не съм мислила за деца и бях сигурна, че аз по скоро не ставам за майка. Един лекар ме предупреди, че впредвид възрастта ми и поликистозните яйчници шанса да забременея по нормалния метод е почти нулев (по него време дори и не сме обсъждали вариант за бебе бях на стандартен преглед). Мъжа ми ме натисна така да се каже да имаме дете. Аз се опъвах известно време, но реших какво пък все пак може и да излезе майка от мен, но го информирах какво ме е казал лекаря. Решихме да пробва ме пък да видим и да не се притесняваме ако не стане ще му мислим тогава. Аз си се успокоявах, че все ще успея да се настроя към мисълта нали все пак ще ми е трудно да забременея и засега да не си го слагам на сърце. Е да, ама не на третия месец бях бременна и в шок как може да е станало толкова бързо. Все пак много жени, който са много по млади от мен и уж нямат проблеми с години се борят за дете, а аз още даже не бях сигурна, че го искам. Е имах 9 месеца да се настройвам, че явно ще се гледаме с бебо. И аз се чудех как целия ми ден ще се върти само около него и нищо друго. Изкарах лека и безпроблемна бременност. Като се роди открих за мое учудване, че явно имам все пак някакъв майчински инстинкт. Не е чак толкова зле да си обвързан постоянно с бебе, а и не е постоянно. Нашите баби и дядовци не помагат особенно. Детето и до днес не иска да остане при друг без мен или баща си, но го отгледах ме. Чак се чудя някога как това дете все пак е мое. Но той беше много кротко бебе и до днес си е относително кротък. Сега за второто дете аз навих мъжа ми с идеята, че ако искаме второ ако не стане до 1-2 години вече ще е късно. Този път минах генекологичен преглед съвсем съзнателно да видим как са нещата. Доктора каза няма никакъв шанс забрави просто да имаш деца на 38г и все още с поликистозни яйчници няма никакъв шанс. Трябва да помислите за инвитро. Казах му, че вече имам едно дете на 3г и половина и ако стане стане засега не мисля да се подлагам на инвитро. Спряхме да се пазим само, че след месец аз направих жлъчна криза и тъй като знам, че има голяма вероятност да се е напълнила са камъни минах ме пак на безопасен секс. Знаех, че с проблемна  жлъчка е почти невъзможно да изкарам спокойна бременност. Та преди една година ноември месец я махнах. Доктора каза пазите се 2 месеца пък и то няма да стане от първия път я. И пак да, ама не напук на всички лекари още първия месец бях бременна и в още по голям шок от първия път. Все пак лекар ми беше казал, че нямам никакъв шанс и с мъжа ми бяхме решили, че явно ще имаме само 1 дете и бяхме благодарни и на него. Явно нямаше да си има компания. И ето от цялата работа след много шашкания (повечето напълно излишни) го добутах и това до финала. И пак ме е страх как ще се справям този път вече с 2 деца. И понякога се чудя къде ми беше ума да се "самонабутвам", но все пак щом отгледах 1 значи ще отгледам и второ. И да си кажа изобщо не мисля, че съм добра майка. Познавам хора, който твърдят даже обратното, но не ме интересува. Детето е относително добре възпитано и самостоятелно, не е и много разглезено. Водих спор с една, че трябвало да обикалям след него на площадката, а не да седя на пейката. Каква майка съм била. Еми аз пък не смятам, че трябва да вървя след дете на 4г и половина и да му помагам да се катери по пързалката. Като не може сам значи няма да се качи (той си се катери на всякъде де) така ще се научи сам да си преценява възможностите и че като тръгне да пада няма да има кой да го хване всеки път. Но има хора всякакви с различни разбирания за отглеждане на деца.