За самата Грета: няма да коментирам дали е болна, използвана, или каквото там. Все ми е тая за нея самата. Подходът й обаче определено не е продуктивен. Докато хвърляш обвинения ей така, "How dare you" и т.н, ще антагонизираш дооооста хора и ще предизвикаш омраза към себе си. Това отклонява вниманието от каузата, за която се бориш. Някой беше казал "Грета говори за глобалното затопляне, всички говорят за Грета".. Ами...Вярно е. И доста тъжно всъщност. Щото медиите са гръмнали със заглавия за нея, асоциират поведението й с това на фашисти, нацисти и какво ли не още. Форумите и те, тази тема също я причислявам. Просто е много по-лесно да се пишат страници за Грета, вместо за самата кауза.
Лично на мен много повече ми повлия OUR PLANET по Нетфликс. Красиво заснето, но на моменти тежко, без да вменява вина. Никой не ти крещи от екрана, озвучава го доста благият Дейвид Атънбъро и се замисляш много. Затваряла съм си очите на сцените, когато морските лъвове падаха от скалите, които преди са били хубави ледници. Или пък когато силно окльощавяла бяла мечка гонеше бебе тюленче и откровено не знаех за кого съм. Пак действа чрез емоция, но много различна от тази, която предизвиква Грета. И с много по-голям шанс да те предизвика да направиш своя принос към опазването на природата.
Другото, което ме дразни, е концепцията "Няма смисъл да уча за бъдеще, което няма да имам", което също е непечелившо и предизвиква антипатия към нея, а и по силата на асоциацията - към проблема. Дай пример, бе, момиче. Протестирай, щом ти се протестира, добре. Ама нищо не пречи същевременно да си си седнала на задника, да учиш нещо, свързано с това (екология, sustainable agriculture, варианти бол), да се срещаш с учени, светила по въпроса. Сигурна съм, че има. И съм сигурна, че много родители щяха да я дават за пример на децата си. И да се замислят над думите й повече, вместо да коментират личността й.
За глобалното затопляне: ами има го, факт е. И да, ние имаме си голяма вина за него.
Доста ми е смешно, когато някой тръгне да обяснява, че "то планетата си има разни цикли, ето преди нам-си-колко-си-века/милиони години е имало гори еди-къде си." Що се преструваме, че битката е за планетата? Битката е за собствените ни четирибуквия и за това да не живеем като хората в Wall.E, ако въобще оцелеем още дълго. Доста крехък вид сме всъщност, та спокойно можем да се затрием заради промените, отприщени от глобалното затопляне (и да завлечем още хиляди растителни и животински видове с нас...) Не знам за вас, ама аз тия две горещи вълни в Западна Европа доста тежко ги преживях, а 42 градуса уж далеч не са такава болка за умиране. Ама пречат на сън, на продуктивност и какво ли още не. И хич не е doomsday scenario това, че глобалното затопляне може да ни скърши като цивилизация, ако не се усетим навреме. Просто няма да успеем да се адаптираме толкова бързо, колкото е необходимо.
За крайностите: откровено не разбирам логиката тип "който иска да пази планетата, да ходи да живее като амишите, да се пресели в дървена къща в гората" и т.н. Това за мен са просто извинения за собственото ни бездействие. Мисля си, че кумулативният ефект от това да не ползваме пластмаса, да рециклираме и т.н, би бил много по-голям, отколкото ако корпорацията Х спре дейността си. По-лесно е да си мислим как една птичка пролет не прави и да си прехвърляме вината. Големите корпорации имат вина, разбира се, но за мен е лицемерно хора, които не са си мръднали пръста, да протестират срещу тях.
Дълго стана, съжалявам, ама така ми дойде по това време. Евентуално ще редактирам по-нататък, за да се чете по-лесно.