Здравейте, незнам от къде да започна зада добиете ясна представа за случващото се в живота ми...освен че съм попаднал в дупка с неясна представа какво следва или по-точно казано не приемане на фактите от моя страна хаха.
Та да ви разкажа накратко за връзката ми.
Познаваме се с моята сегашна приятелка от преди да се обвържем, познаваме силно казано, на здравей и здрасти. Един ден случайно се засякохме и оттогава започнахме и да се виждаме всеки ден докато не заживяхме заедно. Всичко както всяко начало беше сбъдната мечта,и за съвсем кратко време и предложих..тя каза ДА ихуу какъв кеф беше и ден след ден леко по-лека нещата тръгнаха на зле. Беше скрила от мен някой неща с предтекст,,ти щеше да се ядосаш” , разбрахме се по-въпроса да не крием нищо един от друг мисля че така е редно за едно истинско семейство. Но, нещо все ме глождеше отвътре...както и да е както всяко семейство и в нашето ако мога мога така да се изразя...не е като да не се караме..най-вече внимание..моя гледна точка ,,няма човек на тази земя да не се обади на половинката си през деня поне веднъж да попита как си? Или каквото и да е....Е явно съм грешал...и като я попитам ,,защо?” забога ми казва ,,еми такава съм си...сори” ок...майната му... (с извинение). Но след време се наложи поради конфликти да намерим апартамент под наем. Речено сторено вече няколко месеца живеем само двамата...и сега..идва и лошият момент тя спря да ми обръща внимание..само и единствено когато ще ми намекне че иска нещо, и ако не се получи скандал и пак и пак и сърдене...незнам вече на къде да хвана на всичкото отгоре се прибирам от работа и то с нетърпение само и само да я видя нея! и пак не отразяване като я попитам нещо ми дава само и единствено отговор като ,,НИЩО МИ НЯМА” или ,,ЗАЩОТО ТАКА СЪМ ПРЕЦЕНИЛА...и точка.продължава да си пише с братчето и с което едва ли не по-цял ден...започнах, да се чувствам доста лизлишен,лишен,подтиснат и тн. А най-новото е че дори не ми отговаря само мълчание и когато не и изнесе ,,КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН”. Постоянно е това нещо и започвам да свиквам леко по-лека с отсъствието и едва ли не...обичам я доста може би заради това нещо не съм приключил...но не става да намира във всяко изречение за какво да се заяде или разсърди. Не се живее така...най-вече жена ти/мъжа ти да поставя всички останали пред теб ...
Та да ви разкажа накратко за връзката ми.
Познаваме се с моята сегашна приятелка от преди да се обвържем, познаваме силно казано, на здравей и здрасти. Един ден случайно се засякохме и оттогава започнахме и да се виждаме всеки ден докато не заживяхме заедно. Всичко както всяко начало беше сбъдната мечта,и за съвсем кратко време и предложих..тя каза ДА ихуу какъв кеф беше и ден след ден леко по-лека нещата тръгнаха на зле. Беше скрила от мен някой неща с предтекст,,ти щеше да се ядосаш” , разбрахме се по-въпроса да не крием нищо един от друг мисля че така е редно за едно истинско семейство. Но, нещо все ме глождеше отвътре...както и да е както всяко семейство и в нашето ако мога мога така да се изразя...не е като да не се караме..най-вече внимание..моя гледна точка ,,няма човек на тази земя да не се обади на половинката си през деня поне веднъж да попита как си? Или каквото и да е....Е явно съм грешал...и като я попитам ,,защо?” забога ми казва ,,еми такава съм си...сори” ок...майната му... (с извинение). Но след време се наложи поради конфликти да намерим апартамент под наем. Речено сторено вече няколко месеца живеем само двамата...и сега..идва и лошият момент тя спря да ми обръща внимание..само и единствено когато ще ми намекне че иска нещо, и ако не се получи скандал и пак и пак и сърдене...незнам вече на къде да хвана на всичкото отгоре се прибирам от работа и то с нетърпение само и само да я видя нея! и пак не отразяване като я попитам нещо ми дава само и единствено отговор като ,,НИЩО МИ НЯМА” или ,,ЗАЩОТО ТАКА СЪМ ПРЕЦЕНИЛА...и точка.продължава да си пише с братчето и с което едва ли не по-цял ден...започнах, да се чувствам доста лизлишен,лишен,подтиснат и тн. А най-новото е че дори не ми отговаря само мълчание и когато не и изнесе ,,КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН”. Постоянно е това нещо и започвам да свиквам леко по-лека с отсъствието и едва ли не...обичам я доста може би заради това нещо не съм приключил...но не става да намира във всяко изречение за какво да се заяде или разсърди. Не се живее така...най-вече жена ти/мъжа ти да поставя всички останали пред теб ...
А, и тя не иска сватба, а той - да. 
