С какво ви дразнят свекървите? – 115

Работа на родителите е да се вдетиняват и да споделят личния свят на децата си, щом ги гледат непрекъснато. Бабата е инцидентно, освен това има вече 2 поколения разлика с тях и едва ли се сеща какви непоправими травми ще им нанесат турските сериали. Освен това тя е възпитавана в други времена, когато родителите нямаха навика да съпреживяват всяко детско настроение.
Интригите не са нещо екзотично и необичайно, не е като да си говориш с мъртвите.

Какво значи като възрастни-точно така говоря, когато не се гушкаме и глезим.Те разбират всяко обяснение и не от сега. Без грубости и  цинизми,  нормално обяснение като на  равен.
А туски и латино не гледам ,сериали - руски, кримки, но не с деца.За кратките посещения отварям на детско, на фейса за съобщения , ако има важни.Има избор и по-големите деца си имат  място да гледат ,те си го знаят.Детското за сега ни е  достатъчно, научили са песните и ни изнесоха концерт с пълен глас ,нещо ,дето в апартамента някак не става.Оставихме ги двете баби   да се навикат,  като плейбек го направиха. Нямаше да ги чуем по този начин иначе. И по улицата си пеят, почне ли едното ,става концерт.
Недоумявам за турските сериали ,но има баби да са им важни и не пропускат, свека пусна телевизора за сериал в деня след  погребението на сина си , полудях  и се развиках ,после  разбрах ,че не съм права, тя   вече, на 78, не схвана трагедията напълно.Но аз - да.

Мили майки и баби, едно ще ви кажа за гробищата и малките деца.
Преди около 19-20 години, била съм на 5 или 6, с мама бяхме на село и скоро беше починал вуйчо й. Заедно с лелята на мама отидохме на гроба, всичко беше наред, била съм и други пъти, докато не решиха да ме оставят за 2 минути сама на гроба му, за да налеят вода от близката чешма. На мен тези 2 минути ми се сториха като цяла вечност, започна да ми се вие свят и да ми се причуват и привиждат разни неща. Нямам почти никакви спомени от тази възраст, ама това го помня в детайли.
Години след това нямаше нищо, само че в един момент, всяко мое посещение на село с преспиване, беше съпроводено от сънища на починали, погребения, гробове в къщата ни и т.н.
Това продължи близо 2 години. След това нещата станаха по-зле. Започнах поне 2-3 пъти седмично да сънувам гробища. От 20 годишна до ден днешен. Това продължава, а аз изпитвам панически ужас само при мисълта да стъпя на гробище. До този юли месец, в който не почина баба, мир на душата й. Отидох на погребението, там видях, че няма нищо страшно от самите гробища. Чувствах се спокойна дори. Но сънищата продължават, това е убийствено, помня всеки един сън в детайли. Ходила съм и  на психиатър, изписаха ми някакви леки хапчета за тревожност. Докато ги пих нямаше проблем. После всичко отначало.
Така че бъдете много, много внимателни. Детската психика е най-уязвима и не се знае в какъв момент ще избие нещо, сторило ви се незначително в настоящия момент.

На тази възраст - 5-6 години, - децата тепърва започват да осъзнават, че има и смърт и какво е това. Така че наистина нещата трябва да им се представят с повече мисъл.

В крайна сметка ако майката има нужда бабата да гледа детето, ще се съобразява с програмата на бабата. Ако баба настоява да си вижда внучетата, ще гледа да изпълнява изискванията на родителите. В повечето случаи и двете не искат лошо за детето, но разбиранията им са различни.

В България обичайте свързани със смъртта и почитта към починалите са по-скоро окултни такива. Всеки прави нещо защото така трябва, а не както го чувства.
Децата възприемат смъртта доста по-лесно от възрастните, защото не я осъзнават.
На гробища се ходи ако искаш и когато искаш. Другото са суеверия.

Оффф окултни, суеверия и какво ли не, ама свекърва ми просто ме изуми ( не е българка).
След като свекъра ми почина, ме накара да ходя с фотоапарата на гробището и да снимам пресния гроб, покрит с венците 😱
Детето беше на две и половина и не исках да го влача, казах на мъжа ми да й каже тя да снима.... не и аз трябвало.
После изкара снимките и ги показваше и обясняваше кой венец от кого е 🤮

Това е обичайна практика в Германия.

Още по-зле.
Аз повече на погребение не ходя, отказвам и подобни снимки да гледам...
Аз се издразних, че ме кара аз да снимам. Да си щрака тя като й е ок...

Благодаря ви за мненията. ММ е загубил майка си, когато е бил на 11-12 години. Ходим на гробищата рядко, максимум един път на година. Малчо до сега е бил много малък за да разбере. Но си мисля, че трябва да знае, че е имал и друга баба,  а тази, която нарича "мами" е жена на дядо му. Така, пораствайки ще разбере някои нюанси в това семейство. А и, как да го кажа, имам чувството, че ù го дължа на жената.
Аз загубих баба си и дядо си в една година. Бях на 5-6. И за мен беше края на света. Много страдах. Да ходя на гроба им ми помагаше да намирам утеха. Поливах едно цвете и това беше моят детски начин да се "грижа" за тях. Не беше нито страшно, нито подтискащо.

Дразни ме, защото се държи все едно със сина и са едно семейство, а все пак той е почти на 50 години, а тя на 80.
Тъй като ММ разполага с много свободно време, не работи и му е скучно, всеки ден става, пие кафе и отива при майка си. Там какво прави не знам, но си гледа телевизия, обядва, говорят си за бабите от квартала и вечер, преди аз да се върна от работа или паралелно с мен, се прибира благополучно. И това не е всичко. Към 8 часа всяка вечер свекървата му звъни по телефона и пак започва да му разказва за Минчето, Данчето, Пенка, Менка, както и за всякакви други глуповати истории от нейното ежедневие. И той я слуша. Това е всеки ден, без изключение.
Ако случайно по някаква причина не може да отиде физически при нея, се звъни по телефона по цял ден и пак се обсъждат същите идиотизми за бабите от квартала.
Това е ужасно дразнещо за мен, но според ММ, един добър син трябва да е близък с майка си. Така де, ама чак толкова, та те двамата са като гаджета пенсионери, които по цял ден обсъждат промоциите в брошурите на хипермаркетите и случките с кварталните баби. Рецепти за туршии-също.
В началото харесвах свекито, защото е грижовна къщовница, готви, не е глупава, ама това обсебване на сина и вече ми е противно, затова и започнах умишлено да я отбягвам.
Дразни ме също, ама това вече е паралелна история, че ММ купува всичко за нейния апартамент- нови уреди, техника, прави и ремонти или тя си измисля нуждата от такива и изобщо се грижи за нейния дом, все едно той живее там. Да, един ден сигурно ще живее, ама както са тръгнали нещата, може и по-скоро да стане това.
Сигурна съм, че свеки ще бъде най-щастливата баба на света, ако синът и живее с нея. Ще му готви и няма да му се кара, че пуши вътре като мен. Няма да го критикува и да изисква нищо, само да е около нея и да му се радва.

Защо тя те дразни, след като той избира тази комуникация с нея?

Този мъж, рентиера ли е? Да си намери занимание. Доходите са негови лични, може да ги дари и на социална кухня. Явно с мама му е по - комфортно. Magama, ти нали си в процес на търсене на нов, гледай избора ти да е реален.

magama, то ясно че на свеки ще и е гот така. Няма зорлем да бяга от сина си. Ама на него не са ли му скучни тези разговори и тематики? То и ние с ММ се стремим да бъдем грижовни деца и да разговаряме с родителите си, ама и на двамата ни е доста скучничко. Все пак сме различни поколения с различни интереси.

Леле леле, той на 50 години вече е същи пенсионер! Че баща ми на 68 не е така бе!