С какво ви дразнят свекървите? – 115

Ама разбира се, че  и това е валидно. Ама и сам човек може да си намери занимавки бре.

Миленака, моята майка навърши 80 години преди 2 месеца и води живот като описания на твоята......
За щастие е здрава, има приятелки също здрави и навити за екскурзии, както и финансовите възможности.....
Но, тук се явява голямото но. С всеки изминат ден виждам, че има все по-голяма нужда да сме покрай нея. Виждам, че наближава денят, в който няма да може да живее сама.

А за казуса на КАГ, не разбирам какво лошо има свекървата да се обслужва като гост, вместо да шета, подарила е етаж - ще й плислугват. Това го казвам съвсем сериозно.

Тя има предвид, че явно свеки се чувства като натрапник и не й се позволява това, което на маминка.
И явно в случая свеки не иска да бъде обслужвана и третирана като гост, а като по-близък човек, на когото е позволено да бръкне в шкафа и да си вземе нещо сам.

По принцип лошо няма да не я юркат свекървата, дори напротив. Но - тук идва голямото НО , - не напразно казват, че дяволът е в детайлите. Едно е, да не я товарят с шетане, друго е демонстративно да я изместват, показвайки, че тя там е чужда. Предполагам, че КАГ и останалите гости са били свидетели на второто. Оттам и реакциите им. Защото, съгласете се, ама е грозно.

Какво значи да я изместват от шетането? Силно се съмнявам мъжете да шетат. По-скоро си ги представям разположили се около масата и даващи команди. Едва ли свекърът се чувства пренебрегнат, най-вероятно му принасят и отнасят.

Измества я тъщата, какво се правиш на неразбрала

И голям праз като я измества тъщата - това не разбирам.
Свекарът дали се чувства изместен?И защо се заяждаш, пишем си.

Психология  е. Трудно  е да седнеш от другата страна

Няма психология, няма проблем, нищо няма, ама цъкащите селски клюкарки трябва за нещо да се хванат, ако, че няма.Трябва нещо да им прави впечатление така да се каже, и като няма какво, измислят си.
У нас често на големи празници са роднини и от двете страни. Най-често, ако някой ще ми помага в кухнята или за сервиране, това не е майка ми, а етървата. Често се събираме с тях, с нея сме се стиковали независимо дали сме у нас или у тях и това е причината. Майка ми още не се е тръшнала, че съм я наказала да стои на стола, да не говорим, че никога няма да си помисли, че е демонстративно. Да дойде КАГ, да каже цъкащите какво биха решили в тази ситуация и за какво точно ще цъкат

Психология   е ,трудно е да седнеш изведнъж от другата страна, където ти шетат ,при положение, че до вчера ти си бил шетащия. Аз отстъпвам вече , но  докато се стигне до това има път. А тук говорим да млади и здрави жени ,дето страдат да са  седнали и да чакат друг да ги обслужи.Като минат години ще  съжаляват ,що са се тормозили по такива теми.
Но от друга страна,  като отпръпнат децата особено,  на мамите се иска друг да поема периодично, то се и налага ваканции  и други моменти, та забравят ,че си  остарял и  не ти се иска.Дай боже на всяка баба здраве  и късмет да гледа внуци,  дори цели месеци лятото, но пак се повтарям , децата са на родителите и те са дето ги отглеждат и  възпитават, при бабите са на гости и  без дълги списъци  и изисквания ако не се налагат такива. Не за друго ,хващам се да изключвам и карам на автопилот. Няма при нас проблеми и  е  добре , но ако имаше, щях да пропускам   точките от списъка ,признавам. И не нарочно.Та  въпрос на разбирания  е  и  време за привикване. Но да се сърдиш си е нелепо.Аз кипвам и  за минути ми минава.Защото с просто око се вижда  понякога  непревилни преценки и от младите.Например, аз се тревожа как ще се справят като тръгнаха на ясла на 18 месеца (сега са на 4.5 годиин)и  споменах. Снахата отговори ,че до тази точка тя ги е гледала ,сега той- и каето ме огорчи , сметна ,че го съжалавям ,дето ще се грижи,  а точно това ми бе за хвалене, че съм отгледала  сериозен  син и  добър баща. Тя го прие като  друго. Това е минало,  тъжно, че ме разбра неправилно , но  е пример  какво говоря. С времето  такива неща  намаляват, дори напоследък не помня да са се случвали. Та и второто- време трябва , ние сме непознати в основните си  виждания в началото. Това за мама и при мама  е следствие на това непознаване и отношение. И за самото начало    ми се стори поне ,че  бе подготвена за  лошата свекърва , от приказки на патили , от не знам какво, както аз пък се подготвих тук от чуждите случки да приемам различно от обидно и  огорчение реплики и постъпки. И можа да кажа че сносно  общуваме.  Е,  има какво да се желае...не сме върха  образно казано, но времето е наше викам.За мен бе точно комлбимент казаното ,че ще са си добре при мен, знам, че няма да дойдат  ,нито аз искам.Просто реплика от хубавите.
Пиша аз ,щото няма друг тук.Говоря за нас ,щото разбирам за какво говоря, за другите  впечатленията са измамни ,не съм у тях. Та с просто око се вижда   ,но не всичко.И което се вижда у, не винаги е точното и вярно.

Ох, защо не се родих мъж ☹️

И аз първо това казах, че каквото виждаш в чужда къща, може да ти се струва едно, а в действителност да е съвсем друго. Изобщо гости не са в позиция да преценяват. А пък да се възмущават на техни измислици, съвсем. Ако е у нас и гости повече няма да са, барабар със свекървата, ако са ѝ дружки

Написах, че сега е сама, но беше същата и когато баща ми беше жив. Двамата никога не са били като скачени съдове. Аз съм по същия начин.

Въобще не съм отричала, че има друг тип хора. Твърдя, че изборът да сведеш себе си основно до близките роднини, е много вреден – и за теб, и за близките.
Дребнавост, както казах. Война за Господарка на черпака и парцала.
Като толкова иска да се включи, да пита домакина с какво да му помогне и готово.

А домакините да си преценяват гостите по-добре, защото невъзпитани гости на никого не са притрябвали.

За съвсем друго ставаше реч и не мога да разбера, гузни ли сте, та усилено измествате и замитате под килима?
В прав ред беше обяснено, че свекървата е дала етажа, но почти не е пускана да припари до внучето, докато майката на снахата шета там като че си е вкъщи.
Говорим за отношение.
Нищо общо няма драпането за кралица на черпака с нормалното желание да не те третират като прокажена.

Синът да извика майка си да му помага.