За раздялата, катарзисът и вторите шансове

Казва?
А какво ти ПОКАЗВА с действия?Че те обича?Не мисля.
И това неговото "....само времето ще покаже...", ми е много, ама много съмнително.
Според мен, има съвсем реална нова (или стара)тръпка на хоризонта.И понеже с нея нещата също са на етап "очакване за развитие", той наистина изчаква.Да види, ще стане ли нещо на новия фронт, или да се прибира при теб.
СЪжалявам, но в последните ти постове това "видях".
Като разбира се, може и да греша, но пак за съжаление, интуицията ми никога досега не ме е подвеждала.НИКОГА.

А ако няма конкретна на хоризонта, явно е решил да види какво има на "пазара", дали пък не изпуска нещо по-добро от теб.....което пак ни води до "...ами времето ще покаже...."-ще намеря ли по-добра или се прибирам при теб.
Който и вариант да е от двата, унизително е.
Аз бих му казала нещо подобно "Виж какво, извиних се милион пъти, не мисля, че колкото и да съм грешна, заслужавам да ме печеш на бавен огън.Приемам раздялата ни като КРАЙ.Моля те, потърси ме/обади се, САМО ако искаш да продължим живота си заедно.Ако ли не, не ме търси, и аз искам да намеря моя шанс за щастие!".
И "бих затворила вратата" към него.Като няма да седя и да чакам обаждане, а също бих търсила нови пътища извън връзката ни.Нови приятелства, нови мъже.

Какво бъдеще,каква стабилност,ако той се кефи на сълзите и?
Въобще..тя му прави безсмислени сцени,той злорадства и я наказва..Гърне и похлупак

Е, добре, ако той се върне, а тя вече е започнала отношения с някого?
Съгласна съм принципно с цитираното, обаче с тези съвети я карате да се чувства едва ли не безгрешна. А самата тя съзнава, че не е.

Какво?, той може да не се кефи, но досега да не е бил чут. Това, че повечето мъже не плачат често, не означава, че всички са свине.

Ако се появи, след като тя вече го е преодоляла и зачеркнала, ами, изтървал е шанса си с нея.
Относно грешна/безгрешна:
Безгрешни хора няма.Но това не означава, че трябва доживотно да си плащаме, ежедневно.Човек, който те обича, ти прощава грешката, а ти се стремиш да не я повтаряш.
Ако той наистина НЕ може ВЕЧЕ да й прости, ами да си каже като мъж, не да я мотае .....

Авторката на темата ,
Опитваш се да приемеш всички негови недостатъци и тъпи номера, защото го обичаш?? А себе си обичаш ли ?Себе си приемаш ли такава каквато си? Емоционална, недоверчива, темпераментна. На себе си правото да бъдеш приемана такава каквато си не даваш. Никой няма право да те наказва заради това, което си. Заради това, което сме ни обичат и това ни прави щастливи. Не казвам, че той е лош човек или че това е края. Спри да дълбаеш и размишляваш. Просто живей , обичай себе си , прави неща, които те карат да се чувстваш добре. Измести центъра от него към себе си . Така ще си по- спокойна и уверена. Остави нещата да се случват.

Чувствата се изтъркват и от малките, но постоянни дразнения.
Всъщност, може да обвиним и нея, че го мотае, след като ревизира поведението си само на думи.
В съседната тема се обвинява мъжът за необоснованата ревност на жената. Тук - пак мъжът виновен.
Ей, после нямало истински мъже. Ами отказват се  

Винаги може да се намери вина и в двете страни, ако такава се търси.
Обаче игричките с стил, мисля, ще видим, не знам, времето ще покаже са си грозни от където и да погледнеш.
Режеш прекъсваш, ако след известен период размислиш, тогава търсиш и там каквото си решил да правиш.
Не аз късам с теб, но всеки ден ще си пишем, ще те чувам и бля-бля.
Като толкова е загрижен за нея, защо налива масло в огъня с писаници до нея, за да не го забравя и страда повече?!

Деница, не мисля, че вината за разрива в отношенията ви е само твоя. Обичайно, в една връзка, вина имат и двете страни. Разбира се, има и изключения, но не мисля, че вашата ситуация е такова. Казваш, че сцени на ревност не е имало, следене също, тогава в какво се изразява тази твоя ревност, че толкова дълбоко го е ранила?
 Ако един човек действително те обича, искрено, с цялото си същество, не би си позволил да сипва сол в раната ти. Тези сламки, поводи или както щеш го наречи, са недостойни.
Безумно е да очакваш, че ще даваш повод за ревност и недоверие, особено на човек, който вече е бил предаван и чистосърдечно ти е споделил за това, съответно ти си наясно, но същият ще запази доверието си в теб. Намирам тези поводи, които ти е давал, особено и историята с несподелената любов, за начин да си почеше егото, да си повдигне самочувствието. Някак си искало му се е да изревнуваш, да се почувства много желан мъж, да поглези егото си, но за час-два или ден, без да губи от доверието ти, което разбира се е невъзможно. Нещо като да влезеш в морето, но да искаш да излезеш сух на брега. Накрая обаче, обвинява теб, ти самата също се обвиняваш пред него и го оставяш да те манипулира. Пишеш, че много пъти ти е давал повод за ревност, съжалявал после, извинявал се. Това по-скоро е породено от негови лични комплекси за малоценност, а фактът, че е знаел, че си била наранена преди и това те е направило по-мнителна, го е използвал за своя угода, знаел е, че предвид тези обстоятелствата ще може още по-лесно да те провокира.

Не казвам, че ти нямаш вина, напротив, но по-скоро я търси в прекалената емоционалност и първичност. Трудно се съжителства с твърде първични и експанзивни хора, които първо действат и говорят, а после мислят. Ако действително осъзнаеш грешките си тази раздяла би била твоя личен катарзис. Но щом е нямало сцени, следене, лудости разни, а от негова страна е имало поводи, за които сам се е извинявал, не мисля, че ревността е основната причина. Ако човек не иска да загуби доверието на партньора си, обичайно не посява зрънце на съмнението и не го наранява.

А в момента той те държи в напрежение, манипулира те. Колко е добър и благороден, иска да ти помогне да минеш през това, обича те, но се наслаждава на сълзите и страданието ти, обвинява теб, твърди, че не може да издържа повече и има нужда от време. А да е споменал нещо за своите грешки? За даваните поводи за ревност, които са в основата на твоето съмнение?

Действително това поведение е много обичайно, когато се е появила нова тръпка на хоризонта. Обаче, ако можеш, дистанцирай се от него. Осъзнай вината си, ако имаш сили и желание, постарай се да изчистиш грешките, заради себе си, но не приемай товарът на вината да е изцяло прехвърлен на теб.

Не знам, момичета, не знам как минаваш в графа "приятели" за човек, за който до скоро е бил любовта ти. Къде отиват всички спомени, чувства, ако всичко това просто се изпарява, бих искала да се случи както при него, така и при мен.
Голямо момиче съм, ще се стегна, просто ми е прясно. Който го е преминал, ще ме разбере..
Вчера си легнах с мисълта, че съм казала и заявила всичко от моя страна, че съм наясно, че съм подала ръка, която вероятно е отхвърлена...и хоп, тази сутрин странните съобщения за тока, ще кажеш съм от енергото..Честно казано помислих, че си е търсил повод да ми пише

Ами не минаваш в графа "приятели" или поне не веднага.

Необоснована?
Честно казано, за целия си живот досега, познавам само още един човек (освен мен) , който е проявявал необоснована ревност.Само един.
Обикновено, когато у някого се зароди някакво съмнение и ревност, причина има.Не е задължиително да е непременно изневяра, но когато живееш с някого и го познаваш, усещаш дори промяната в "дишането му", а какво остава в поведение, изрази....Възможно е дори да не си даваш ясна сметка какво точно те кара да се чувстваш несигурна, какво те тормози, а само на интуитивно ниво да усещаш, че нещо се променя.....а такива, нечакани, неискани промени събуждат тревожност.Ако не можеш ясно да определиш причината за тревожността и неспокойствието , се стига до недоверието и ревността.
Та, цялото това бе, за да е ясно, че ревността е необоснова в изключително редки случаи.В останалите, да речем, 99%, си е напълно обоснована и логична.  
Както и в темата тук...било му писнало да я уверява, че я обича, че не изневерява.Ами не давай поводи, бе, сульо, като не щеш да те ревнуват, не дразниш другия с несподелени любови и т.н.
И другия, в съседната тема....и той цвете ненагледно, само нея обичал.Ама чинно "докладва" на бившите как се развива живота му.....че и видиш ли, ей тъй, "случайно" забравя да изтрие снимките баш на най-сексапилната си бивша....  А после "Ауу, ама тя що сега истерясва за тая бивша и снимката й!"....

Да бе!

Търсил е начин да продължи игричките. Да напомня за себе си, да не те остави да се окопитиш и да го превъзмогнеш.

Дано не бъркам темата, но този "мъжки фактор" как се понесе и какво се случи там?

Всички спомени и чувства са такива само в главата ти. Не бъди сигурна, че той е имал същите мисли, спомени и чувства.
Аз наскоро се изумих колко различни неща помним с моя човек от първите ни срещи. Някои неща, които за мен са били wow, той ИЗОБЩО не помнеше.
А кое налага да оставате приятели, не разбрах?
Мисля, че прекалено много го анализираш и търсиш разни знаци и знамения, а се обзалагам, че той не влага абсолютно, или почти никаква мисъл в това, което на теб ти се струват "сигнали"

Да, такива не пускат мъжа/жена си на тиймбилдинг, щото нали там се плющят на воля.
Твоят мъж сигурно не ходи, но за 30 години стаж виждам доста ходещи, сигурно всичките до един са изневеряващи.
Този манталитет доста напомня на арабските и изобщо източните мъже и причините да забулват жените си.