Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 окт. 2019, 10:21 ч.

Трудна адаптация в яслата

  • 1 355
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 398
Здравейте майки!
Пише ви една отчаяна майка, във връзка с трудната адаптация на детето си Sad .
Моля ви, споделете Вашия опит с това, колко дълго време се адаптираха Вашите дечица, какви методи използвахте за успокоение и най-вече, имахте ли проблеми с поведението на детето вкъщи?
Моето момиченце е на годинка и 11 мес. и вече трета седмица ходи на ясла, като това се превръща в истински кошмар за всички, с всеки изминал ден. Все още я взимам на обяд, почти всеки ден повръща сутрин там от притеснение и рев, а най-страшното идва вкъщи. За всяка нещо изпада в истерия, посяга ми, не яде, не спи спокойно, и като че ли започва да се напикава, предвид факта, че от три месеца е без памперс изцяло, дори и по време на сън. Преди това беше страхотно дете, много умно, общително, лъчезарно и мило. Сега все едно някой ми смени детето.
Много съм притеснена и вече се изчерпах от обяснения, търпение и спокойствие.
Моля споделете мнение, бих се обнабеждила малко, ако прочета, че не е единствен или много рядък случай.
Благодаря ви!

Последна редакция: вт, 08 окт 2019, 09:51 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 13 839
Ох, разбирам те...адаптацията е трудна.

Моят син тръгна на 1,6 г. на ясла и поне 3 месеца беше до обяд, рев, тръшкане, отбягване на другите деца, не иска да комуникира, ужас.
След 3 мес. го оставях цял ден и лека полека свикна, стана много социален и като цяло съм доволна.  Peace

Говори на детето, че мама ще го вземе на обяд, ще се гушкате и т.н., а при децата е весело, има интересни играчки...

# 2
  • Мнения: 398
Като грамофонна плоча съм... Дори лелите ми казват, че като се умори да плаче, започва да си повтаря на нея си, каквото съм казала, че мама ще дойде, мама ще донесе изненада, мама сега работи и т.н.
Освен това баща й няколко дни вече я води, защото и това прочетох на много места, е не помага... Sad

# 3
  • Мнения: 13 839
Това, което при нас също помогна, беше, че всеки ден му давах нещо да носи да показва на децата и понякога оставяше там - играчка, някакво бляскаво портмоне и подобни.
Обличах го всеки ден с нещо ново и му казвах - Хайде сега да отидеш и да покажеш на децата и лелите колко си хубав с новата блуза....

# 4
  • Мнения: 1 842
Има дечица, които дълго време плачат сутрин. По-важно е да се успокоява бързо след това.
Моето се адаптира за няма и седмица в яслата (беше на 1г9м, в СДЯ), но най-добрият му приятел от групата плака почти до последно, кажи-речи две години. Успокояваше се веднага вътре, но на входа плачеше всеки ден. В същото време моето ходеше с желание, грижеха се добре за тях, не е имало повод за притеснения... Просто за някои деца е по-трудно. Ако имате възможност да я спрете за седмица, за да се успокои и след това още по-постепенно, първо час, после два (в яслата на сина ми така процедираха, като първия ден можеше и 20-30 мин да остане детето, после престоя се удължаваше според неговото поведение).

# 5
  • София
  • Мнения: 10 431
Ох,мила.защо така?
Толкова е слънчева и общителна.
Дано свикне с времето.

# 6
  • Мнения: 398
Ох,мила.защо така?
Толкова е слънчева и общителна.
Дано свикне с времето.
Незнам, повреди се...
Прпсто незнам, ако се пречупя сега и я спра, макар и за седмица, дали след това няма да стане още по-зле.
Дала съм си още две седмици срок, ако въобще издържа, и ще преценя тогава може би. Прочетох доста и масовият случай е около месец драми, след това се успокояват нещата лека полека.
Днес има някакъв напредък, като изключим повърнатото сутринта, поне в градината след това не е плакала 🙏

# 7
  • Варна
  • Мнения: 201
Здравейте, съчувствам ви много, знам колко е мъчително за всички, когато детето не се адаптира в градината. Синът ми плачеше сутрин с месеци, но след първите 2-3 седмици започна да се успокоява бързо и следобед го вземах с настроение. Дано на вашето дете просто му трябва мъничко още време. Предполагам, че вече сте чела/опитала тези неща, но ако случайно намерите нещо ново, все пак ето какво проработи при нас:
- говорене, говорене, говорене - много говорене какво е яслата, какво правят там децата, колко е хубаво и т.н. Винаги по положителен начин, никога отрицателно или като наказание - например "ако не слушаш, ще те заведа на градина"... Много разказвах какво правят децата в яслата, измислила бях приказка за Мечо Пух на яслата - събужда се, приготвят се с мама, отиват на яслата, там лелите го посрещат усмихнати, ядат, играят, спят, после идва мама да го вземе и на Мечо Пух много му харесва. Разказвах я на сина ми на лягане - значи 2 пъти на ден, поне месец.. Бях му промила мозъка направо..
- Много повтаряне за това, че мама ще дойде да го вземе, кога точно - по разбираем за детето начин (отиваме, ядеш, играете, пак ядеш и мама ще дойде) и че мама винаги ще идва да го взема. Децата нямат ясна представа за времето на тази възраст, има голям страх да не би да ги оставят там завинаи... Затова всеки ден повтарях по 100 пъти и задължително, когато го оставях, дори да плаче, че мама ще дойде да го вземе еди кога си. Отново - никога заплахи от сорта "ако не слушаш, няма да дойда да те взема от градина утре"..
- Оставянето сутрин - спокойно и усмихнато, винаги позитивно към персонала в градината - за детето е важен знак как майката се отнася към всичко, ако сте неспокойна, изнервена, то усеща и това е сигнал за него, че нещо не е наред. После може и да си поплачете, но пред детето - само усмихната.
- Бърза и категорична раздяла. Опитите да успокоите детето на раздяла само удължават агонията за всички страни. Гадно е, но водите, целувате, казвате че мама ще дойде да го вземе еди кога си и давате детето, дори да плаче.
- Измислете си ритуал някакъв - при нас беше, че пред вратат синът ми винаги можеше да избира той или аз ще натиснем звънеца. Обикновено беше той, но не винаги. Вдигам го, натиска звънеца, свалям долу, за да влезе сам в градината, целувам, казвам, че го обичам и ще дойда да го взема. С плачещо дете беше по-трудно, но ритуалите помагат на децата да се адаптират и им създават предвидимост.
- Когато е възможно, пускайте детето да влезе в градината само (имам предвид то да пристъпи), а не да го подаватате на лелите от вашите в техните ръце - откъсването по този начин е по-трудно за детето.
- Ако ми детенце, което дъщеря ви познава, уговаряйте се с неговите родители, за да пускате вашето дете заедно с това, което познава.
- След градина, поне докато не започне да се адаптира, не разпитвайте детето как е минал деня, какво са правили, какво са яли, добри ли са лелите и т.н. Първо така то отново преживява всичко и второ пак лесно може да изпратите сигнал за тревога. Разпитвайте персонала, но не и детето.
- Като го вземате, прегръдка, целувка, нормални неща, без да прекалявате - ако се държите така, все едно сте били разделени за дълго или сте били притеснени, докато сте били разделени, детето получава сигнал, че има причина да се притеснява..
- В къщи - много внимание, гушкане и търпение. Регресът с напикаването е напълно нормален при такъв стрес за детето, както и в много други нормални ситуации - например преди нов скок в развитието, при поява на ново дете в семейството и т.н. Приемето го спокойно и си повтаряйте, че и това ще мине. Наистина ще мине!
- нека детето си избира вечер коя играчка ще занесе на другия ден в яслата и наистина му позволете да си носи играчка. Познатият предмет е мост между дома и чуждото място, което все още е градината за детето ви. Освен това е нещо, към което може да се върне, когато усети тревога.
- Обяснявайте на детето какво вие правите през времето, когато е в градината.
- Добри знаци са, ако започне да яде там (не на сила!!!!!!!!!) и ако започне да се успокоява малко, след като я оставите. Трудно е за детето да допусне някой друг да го успокои, приласкае, нахрани. Довери ли се на хората там, постепенно ще започнат да се оправят нещата.
- За почивката не съм сигурна какъв би бил ефекта, ако спрете детето за седмица примерно. Може да се успокои, а може просто да изгубите от набраната инерция..... Според мен, ако е здраво детето, не я спирайте все още, водете я, но за малко. Започне ли да се успокоява, започнете постепенно да удължавате времето.
Дано нещо ви е било полезно. Пожелавам ви скорошен край на адаптацията!!

# 8
  • Мнения: 307
Голямата ми дъщеря свикна ужасно трудно на ясла. Тръгна на 1г и 11м. Ревеше абсолютно всеки ден в продължение на три месеца. Тя ревеше вътре ,а аз отвън. Цялото семейство изживявахме този кошмар заедно с нея. Нищо не помагаше да в успокоя. След градина беше като залепена за мен, беше постоянно в ръцете ми, все едно се страхуваше да не в оставя някъде и мен да ме няма.
Съвет не мога да дам, само търпение и спокойствие от страна на майката. Нищо друго не помага .
Някои деца свикват много трудно с раздялата с мама.
Сега имам второ дете и предстои да тръгне на ясла след 3 месеца. Още от сега се притеснявам как ще реагира и как ще й се отрази този стрес.

# 9
  • Мнения: 5 405
Напълно съчувствам и аз.
Малката ми дъщеря плака до първи клас.
Тръгна на ясла на 2 г. и 3-4 месеца. Все се надявахме да се адаптира, но уви. На всичкото отгоре израстна ужасно затворена и срамежлива, а като малка често съм я събирала с други деца, не съм я отглеждала в изолация. Не знам коя може да е била причината. Госпожите ли... 
Разбира се, имаше промяна на поведението вкъщи - детето беше супер изнервено, разплакваше се за всичко, беше ужасен период.
Така изкарахме и детската градина. Айде, да не е плакала всеки ден, но се случваше често и до последно ходи с нежелание. Вечер започваше с уговорките на другия ден да не ходи на градина. А не съм я оставяла просто така вкъщи. Спирала съм я само, когато е била болна.
Не знам какво да кажа.
Очевидно си е до самото дете.
Голямата ми дъщеря нямаше такива проблеми.
В случая с малката ми дъщеря мога да кажа, че ако има кой да го гледа детето, най-добре да не се стресира да се кара насила да ходи. При нас нямаше такава опция.

Честно казано, бях много притеснена, че ревовете ще продължат и в училище. Но Слава Богу, там й хареса и не е имало проблем.

# 10
  • Макондо
  • Мнения: 12 752
Синът ми тръгна на ясла на 1 година и 6-7 месеца. В началото седеше по 1 час, ревейки през цялото време. Освен, че изобщо не свикна с яслата за 2-та месеца, през които го мъчих да ходи, почна да боледува много често. Взех единственото правилно решение - спрях го от яслата и го гледах още една година вкъщи. После го записах на частна градина, където му отделиха специално внимание по отношение на адаптацията. Чудесно свикна там и през цялото време ходеше с огромно желание. Сега е първи клас и познайте - всяка сутрин реве като го оставям. Всички учителки, които посрещат децата сутрин се изреждат да го гушкат и успокояват, ама нашият вече си свикна да плаче, че му било много мъчно за мен. Иначе веднага си намери приятели, справя се добре, учителката му е много мила, ама на - мъчно му било за мен и това си е.

Това, което искам да кажа е че на някои деца ранната раздяла с майката се отразява зле. Едно е да тръгне на ясла на 1-2 годинки, съвсем друго на 3.

# 11
  • Мнения: 13 839
Всичко зависи от детето. На моя позната тръгна на година и нещо и много лесно свикна. Някои деца реват до 4-та група.

# 12
  • Мнения: 919
Изгледайте това видео:
Скрит текст:

# 13
  • Макондо
  • Мнения: 12 752
18 минути празни приказки.

# 14
  • Мнения: 264
Моята дъщеря така и не се адаптира в яслата. Ходи една година и до последно изпадаше в истерия сутрин. Госпожите я внасяха на ръце, защото не искаше да влиза. Какво ли не пробвахме с баща ѝ - не и не. Там не комуникираше с никой освен с едно момиченце. Притеснявах се, че не може да се социализира, макар че извън яслата нямаше такива проблеми. Вкъщи след ясла винаги беше нервна и ревлива за всичко.
От както тръгна на градина всичко се промени - ходи още от третия ден с голямо желание, играе с децата, сутрин забравя да ми каже “чао”, влиза тичайки в групата си.
Така че наистина има деца, които така и не свикват до края, но това не означава, че и в градината ще е по същия начин.

Общи условия

Активация на акаунт