Как преодоляхте вината ?

Просто питам хората как са се справили с чувството на вина след раздяла, определено ще ми помогне да прочета как са го постигнали други хора, минали по този път. И мъже може да пишат по темата, полът няма значение.

Напиши си на един лист всички причини, които са те довели до това решение и си ги чети всеки път като изпитваш вина, за да я унищожиш.
Не един друг лист си напиши какво искаш да постигнеш, за да се чувствате добре ти и детето ти и действай.

Спри да чувстваш вина! Това е пътят. Никой не може да го постигне, ако постоянно се чувства виновен.
Аз се чувствах виновна за какво ли не. След много часове в мисли, реших, че не искам да виновна!
Преглътнах, намерих сили да простя на себе си. Но как да го постигнеш, трябва сама да намериш.
Каквото било, било. Решението си го взела. Няма връщане назад. Не си съсипвай бъдещето с мисли за нещо отминало, непоправимо. Мисли как да се чувстваш по-добре.
Много малко време е минало още и сигурно затова си толкова тъжна.

Да, малко време е минало, около 20 дена.

Успокой се. Нямаш вина. Аз изпитвах на твоя етап букет от емоции, но не и вина. Вината ми е само че избрах навремето бившия си мъж (а имах избор от кандидати). За развода не чувствам да имам грам такава.

Нека моят отговор бъде кристалното кълбо, в което виждаш бъдещето. Какво се случва, когато не се разделиш навреме: 30 години скандали, разправии, напрежение. Децата порастнаха с усещането, че майка им иска винаги да се налага. Да става все на нейното, че не си е пила хапчетата за нервите. Стигна се до там голямата ми дъщеря да ме попита:"Като толкова не ти е харесвало, защо не си го напуснала до сега?" Дъщеря ми се изнесе при приятеля си на 20 години, само и само да избяга от скандалите. Сега, при вече осъществена раздяла, се чудя защо не го направих по-рано?! Съжалявам, че живота ми мина в нерви, разправии, опити да променя човек, който просто си се чувства добре със себе си.
  А той беше много по-лош баща от твоя съпруг. Вечно отсъстващ, вечно уморен, вечно работещ. Но когато беше за някого другиго - скачаше на секундата и хукваше да помага.
  Не разбрах - изневяра ли е проблема между вас?
  Чувството за вина - забрави за това, че си лишила детето си от нормално семейство. Повтаряй си, че не си имала нормално семейство. То ако е било нормално - ти щеше ли да го напуснеш?
 И ММ ме работеше с точно това: Аз съм дете на разведени родители - знаеш ли колко е страшно това? И аз, заради децата, правех компромис и оставах, с надеждата, че нещо ще се промени.
 За децата е по-страшно да останете заедно.
 Трудно е да приемеш, че си сгрешила в избора на житейски партньор. Това са думи на съфорумка в друга тема. Но си ги повтарям като мантра, за да не се подвеждам отново.
 Приеми грешката, прости на себе си и поеми отговорност за решението си. Ще видиш, че напрежението ще изчезне. Умората от лавране дете - мъж - дом ще намалее. Много малко време е минала от раздялата ви. В главата ти е бъркотия - съмнения: дали не сбърках, как ще се справим ....
   Когато напуснах ММ, синът ми  - 19г. каза, че иска и той да се махне. Предложих му да изчака до следваща заплата и да му намерим квартира, а аз да се върна при баща му (в семейния апартамент). Повярвай ми - точно след месец разбрах, че не мога да се върна. Спокойствието, което ме налегна(въпреки всички мисли и съмненя) ми отвори очите, че съм постъпила правилно. И при теб ще стане така. Може би по-бавно. Може би по-трудно (детето ще пита за татко си), но не забравяй защо си си тръгнала. В дългосрочен план това е доброто решение.
  Не прави детето си вечна жертва на неподходящи мъже!
  Желая ти успех!

Ти нямаш вина.
Вината е негова.
А за детето би било вредно да расте с такъв баща.

Защо? Имаш децата.

Лично аз мисля, че изпитваш вина понеже си спомняш добрите моменти и хубавите му черти. Я започни да извикваш в паметта си всичко, което те е накарало да хванеш пътя и си го припомняй всеки път, когато те налегне вина. Да видим колко време ще трае.

Съгласна - не забравяй лошото. Че паметта има способността да изтрива лошото. Ако трябва - запиши си някъде причините да го напуснеш. И си ги препрочитай, когото ти домъчнее, че няма кой да те гушне.

Дренка, минавала ми е през главата мисълта, че можеше децата да имат друг баща, но после махвам с ръка и се връщам в действителността Децата са ми прекрасни, но такъв тормоз е от страна на другите им роднини, големия ми син най-много го отнесе. А може би ако се бях развела с друг мъж, това щеше да им е спестено.

Разведена съм от много години, детето ми беше на пет, когато взех това решение и също като теб чувствах огромна вина, че го обричам на такава съдба. Положението за мен с баща му беше нетърпимо, ограбващо, крайно тежко, въпреки това чаках още, колебаех се дали да си тръгна. След раздялата самата аз се почувствах свободна, щастлива, дишах, летях... Детето обаче страдаше. Няма да те лъжа-за децата винаги раздялата на родителите е тежка, преживяват я, дори се обвиняват, че те са виновни, защото не са били достатъчно послушни. За мен бащата на детето ми беше насилник, но за него си беше таткото, когото е загубил. С времето всички свикват- и с доброто, и с болката. Децата също. В моя случай бащата се грижеше за детето в началото, но после си намери друга жена и постепенно спря изобщо да се интересува от детето, до такава степен, че вече и за рождените му дни не се обажда и не го е виждал с години. Това разбира се, е доста песимистична картинка, дано бащата на твоето момиченце прояви разум и отговорност и продължи да бъде добър татко цял живот. Колкото до теб- напълно те разбирам за вината, която чувстваш. Нормално е, но ако ти самата си по-спокойна и щастлива, не трябва да си го причиняваш. Детето ще свикне, ще приеме новата ситуация. Да, няма да му е лесно, но ще се справи. Не бива да живееш в токсична връзка само заради детето. Наистина децата растат и така или иначе ще чуеш думите "ти нищо не си направила за мен" като порасне. Няма смисъл да обричаш своя живот на агония, нещастие и самота. Желая ти успех и следвай най-добрия път за себе си! Детето ти има любяща и прекрасна майка, а баща и нека сам избере според съвестта си или липсата на такава, дали да бъде добър татко.

При мен вината извираше много по-издълбоко. По принцип съм социализирана като "добро момиче", тоест да не клатя лодката и да не развалям нещата. И когато в житейски план причиних направо ядрена експлозия, може да си представи човек, че изпитвах някаква вина - заради мен нещата не са гладки и на някакви хора им е некомфортно. После претръпнах и малко почнах да жаля и себе си, щото все едно на мен не ми е било гадно...

Но никога не съм изпитвала вина заради "мита за таткото". Просто на таткото му се събраха достатъчно невероятни изпълнения, с които ме убеди, че присъствието в живота на сина ми няма да е много ценно, а може да е вредно. Сега се виждат по определен режим, имат някаква връзка, но и синът ми усеща какви са нещата.

А реално се почувствах комфортно 100% да кажем чак преди две-три, когато задвижих вече друг живот, нещата почнаха да се получават и направих неща, които са много по-добри, широки и поставят повече перспективи, отколкото ако бях си налягала парцалите.

Освен това се опитваха да ми налагат вина не за детето, а за мъжа, когото изоставих - какво ще прави той горканчо, що не мисля за него, "кучета го яли" и такива реплики. Обаче почти веднага спря да ме е жал - здрав и прав мъж, оставен от мен в добро финансово състояние, а аз трябваше да почвам от нулата. Познайте сега кой докъде е - то животът си показва кой е бил прав и дали изобщо е трябвало да се чувствам виновна. Научих се да не се притеснявам и да не жаля другите, да си ги оставя на техните си сили, преценка, акъл и съдба и да вярвам, че както за мен, така и за тях светът е голям и спасение дебне отвсякъде.

Мили дами!
Благодаря за споделеното от вас ! Веднага се усмихнах след някои мнения, всъщност всичките ви мнения са ми полезни.

Да, вината ми е, че не съм видяла червените лампи в началото. Изборът ми на партньор беше крайно неподходящ. Бях млада и неопитна (най-вероятно още съм такава). Това е най-огромната ми грешка, всичко друго са просто последствията от грешният избор.

Не е изневяра причината. Обиди, лъжи, заплахи, както и абсолютна безотговорност по отношение на финансите - това търпях в продължение на близо 6 години.

Понеже съм сама в чужбина и много лесно се поддавам на внушенията от страна на родителите му как не мисля за детето, как едва ли ще се справя сама, не е ли по-добре да тръгнем на терапия за двойки. Чак края на октомври/началото на ноември се изнасям на квартира и дори самият апартамент ми влияе. За да не се засичаме той ходи по няколко дена на риба, аз ще пътувам към България утре като се върне от риболов и така ще избутаме докато се преместя.

Много, много внимавай къде и как пътуваш и къде оставяш детето, защото може да се използва срещу теб това.

Иначе животът е дълъг, има много сезони и може да се окаже, че сгрешен партньор хич не е непреодолима грешка.