Какво правите, когато сте изправени пред дилема дали да последвате мечтата си (следване в определена специалност,която не може да се съчетава с работа)и да напуснете работа... или да се примирите, че може би вече е късно и трябва да създадете семейство, да изплащате апартамент и т.н.? Как е най-правилно да се действа в такъв етап от живота ни?
- Публикувана: 14 окт. 2019, 14:20 ч.
- Последно мнение: 10 март 2020, 17:19 ч.
Сбъдване на мечта или дълг?
Какво правите, когато сте изправени пред дилема дали да последвате мечтата си (следване в определена специалност,която не може да се съчетава с работа)и да напуснете работа... или да се примирите, че може би вече е късно и трябва да създадете семейство, да изплащате апартамент и т.н.? Как е най-правилно да се действа в такъв етап от живота ни?
ако съм жена на 40, без деца, може би второто - дом, семейство, деца...
Иначе най правилно е, да следваш мечтите си.
Семейството дълг ли се води? 
Какво правите, когато сте изправени пред дилема дали да последвате мечтата си (следване в определена специалност,която не може да се съчетава с работа)и да напуснете работа... или да се примирите, че може би вече е късно и трябва да създадете семейство, да изплащате апартамент и т.н.? Как е най-правилно да се действа в такъв етап от живота ни?
Ако аз трябва да вземам решението, зависи от много неща - на колко години съм, мога ли да си го позволя (финансово, психически, времево и т.н.), има ли кой да ме издържа, докато уча и т.н. Няма как да получите отговор, който да е валиден за всяка ситуация, за всяка специалност и за всеки човек.
Имам спестявания, които могат да покрият следването ми, ще стигнат и за храна и сметки, но целта на тези спестявания беше друга, свързана със закупуване на имот. Точно заради това се колебая дали мечтата наистина трябва да бъде последвана или трябва да послушам разума си и да закупя въпросния имот, да създам семейство и да приема,че не винаги мечтите трябва да се постигат.
Малко ми се струва несериозно да създаваш семейство и евентуално деца, защото някой друг го очаква от теб. Имаш спестени пари и смелост да захвърлиш всичко, пък те е страх да се опълчиш на роднините?
След като имаш спестявания, които да инвестираш в образованието и все още нямаш семейство, то последвай мечтата си и въобще не се чуди! После става много по-трудно. Какво като си купиш имота, а след това цял живот работиш нещо, което не искаш и съжаляваш, че не си се възползвала от шанса? А след като вече имаш деца, тепърва да учиш не е много лесно, особено тежки и сериозни специалности, които се учат само редовно.
Пак зависи на колко години си и колко перспективно е това, с което искаш да се занимаваш.
Аз например чак на 24-25 реших, че искам да уча медицина. Ама късно. Към онзи момент нямах финансите, после родих. Сега, на 29 няма как да си позволя да уча толкова години редовно и да не работя. А и съм с малко дете. Така че аз се примирих, че не всички мечти се сбъдват, но ако ми беше дошъл акъла по-рано със сигурност щях да последвам сърцето си...
Пак зависи на колко години си и колко перспективно е това, с което искаш да се занимаваш.
Аз например чак на 24-25 реших, че искам да уча медицина. Ама късно. Към онзи момент нямах финансите, после родих. Сега, на 29 няма как да си позволя да уча толкова години редовно и да не работя. А и съм с малко дете. Така че аз се примирих, че не всички мечти се сбъдват, но ако ми беше дошъл акъла по-рано със сигурност щях да последвам сърцето си...
Семейството дълг ли се води?
Аз моите роднини съм ги научила да не питат такива неща. Личния живот си е моя работа и не търпя някой да ми казва "айде кога ще се жениш и кога ще имаш деца". Достатъчно е веднъж да насоля и стоплят.
Считам такива въпроси за нетактични, груба намеса в личното ми пространство.
Също така не търпя да ми се уреждат срещи.
Такива нетактични въпроси са ми задавани и от колежки. Поставям ги на място. По начин, който не търпи повторно задаване. Имало е случаи да не стоплят и продължават да питат защо не съм се омъжила досега. Казвам, че не мисля за редно да и споделям целия си личен и интимен свят за да ме разбере.
Ако си с нагласа, че е дълг, винаги може да намериш някой да те забремени и да направите опит за семейство. Само че вероятността да ти се провали "семейството" е голяма.
Ама по-хубаво е ако искаш семейство да ти е цел и мечта, а не дълг, не нещо неприятно.
По-добре инвестирай в образованието си. За да имаш стабилност и утре като тръгваш да създаваш семейство да си достатъчно осигурена.
Ако купиш имот и тръгнеш да си играеш на семейство, имаш ли гаранция, че ще намериш подходящ човек? Защото може да го купиш и после 10 години да не случиш на човек. И ще си седиш в къщичката ей така.
Също така е напълно възможно да съчетаеш семейство с учене.
Когато бях в университета имаше доста жени с деца. Имаше и 2 бременни.
Ако имаш сериозна връзка в момента не виждам причина да не учиш.
Въпросът е супер общ и няма как човек да ти даде точен отговор, ако не споделиш повече информация. На колко години си? С какво се занимаваш, какво си завършила? Каква специалност искаш да учиш? Има ли реална реализация по съответната специалност? Защо искаш да учиш това? В кой град живееш? Инвестицията на спестяванията в имот ще ти даде ли финансова сигурност или независимост (ако примерно живееш при вашите). На колко години би ти се искало да имаш семейство и деца? Имаш ли партньор до себе си?
Дай отговори на тези въпроси и ще можем да ти дадем реален съвет, а не баналности без никакво покритие.
Дай отговори на тези въпроси и ще можем да ти дадем реален съвет, а не баналности без никакво покритие.
Съгласна съм с Esmeralda23.
Аз също съм била пред такава дилема и това което мога да ти кажа е, че най-важното е дали можеш да се реализираш след като завършиш и дали наистина можеш да работиш тази работа, за която искаш да учиш.
Аз под натиска на семейството си завърших финанси и сега скачам от едно работно място на друго р. място, защото хората в тази сфера са масово груби, прости и страшно невъзпитани, интриганти, а аз съм чувствителна, бавна в работата си, но прецизна, което явно за бързият "селски" ум (99.99% от колежките ми са винаги от провинцията, не ме нападайте писнало ми е от тези хора от личен опит го казвам преди не ги мразех) е голям недостатък. Съжалявам хиляди пъти, че учих финанси, а платих 5000 за магистратурата ми в УНСС.
Учи и работи само това което можеш, а не прави това което ти казват роднините, защото ако аз бях послушала себе си, сега нямаше да ходя на работа със свито сърце, да чувствам истинска мъка всеки ден и да съм страшно унила и депресирана. А съм и на възраст, в която вече е късно да сменя професията си. Излишно е да ти казвам, че доходите ми са мизерни и едвам връзвам двата края. А за купуване на апартамент (понеже нямам, нищо че съм родена и израстнала в София (тук вече това ще зарадва някого) ) , не мога дори да си помисля.
Бъди самостоятелна, изчакай твоят човек, ако е сериозен заедно ще си купите апартамент. Ако след като си завършиш образованието успееш да се реализираш парите няма да са ти проблем за апартамент. Просто прецени можеш ли да се реализираш и има ли смисъл да влагаш пари в образование, защото масово бивши мой колежки вместо да учат си купуваха, коли, дрешки, ходеха по екскурзии и си караха кефа и сега са си доста по добре от мен и доста по-щастливи. Няма твърда формула за живота. Трябва да слушаш само себе си.
Успех ти пожелавам, наистина.
Аз също съм била пред такава дилема и това което мога да ти кажа е, че най-важното е дали можеш да се реализираш след като завършиш и дали наистина можеш да работиш тази работа, за която искаш да учиш.
Аз под натиска на семейството си завърших финанси и сега скачам от едно работно място на друго р. място, защото хората в тази сфера са масово груби, прости и страшно невъзпитани, интриганти, а аз съм чувствителна, бавна в работата си, но прецизна, което явно за бързият "селски" ум (99.99% от колежките ми са винаги от провинцията, не ме нападайте писнало ми е от тези хора от личен опит го казвам преди не ги мразех) е голям недостатък. Съжалявам хиляди пъти, че учих финанси, а платих 5000 за магистратурата ми в УНСС.
Учи и работи само това което можеш, а не прави това което ти казват роднините, защото ако аз бях послушала себе си, сега нямаше да ходя на работа със свито сърце, да чувствам истинска мъка всеки ден и да съм страшно унила и депресирана. А съм и на възраст, в която вече е късно да сменя професията си. Излишно е да ти казвам, че доходите ми са мизерни и едвам връзвам двата края. А за купуване на апартамент (понеже нямам, нищо че съм родена и израстнала в София (тук вече това ще зарадва някого) ) , не мога дори да си помисля.
Бъди самостоятелна, изчакай твоят човек, ако е сериозен заедно ще си купите апартамент. Ако след като си завършиш образованието успееш да се реализираш парите няма да са ти проблем за апартамент. Просто прецени можеш ли да се реализираш и има ли смисъл да влагаш пари в образование, защото масово бивши мой колежки вместо да учат си купуваха, коли, дрешки, ходеха по екскурзии и си караха кефа и сега са си доста по добре от мен и доста по-щастливи. Няма твърда формула за живота. Трябва да слушаш само себе си.
Успех ти пожелавам, наистина.
Благодаря Ви за съветите, момичета 
Мечтата ми е да бъда зъботехник. Знам, че професията не се слави с много голяма заплата и куп суперлативи, но това е което искам да правя. Завършила съм "Маркетинг" бакалавърска степен и преди месец записах магистратура в същата специалност, но друг Университет. Не го направих, защото искам, а защото работодателят ми "ме натисна" - в екипа му трябвало всички да са магистри....
След като се записах отното "Маркетинг" започнах да се чувствам адски виновна спрямо моето собствено аз, какво искам, какво е редно, защо винаги думата "трябва" ме преследва.
За да бъда студентка по "Зъботехника" (което се води по-ниска степен от моята бакалавърска, тъй като в мед.колеж специалностите са проф.бакалавър,а не бакалавър) ще трябва да бъда в "платена форма" на обучение.
Години - 31. Необвързана.
Мечтата ми е да бъда зъботехник. Знам, че професията не се слави с много голяма заплата и куп суперлативи, но това е което искам да правя. Завършила съм "Маркетинг" бакалавърска степен и преди месец записах магистратура в същата специалност, но друг Университет. Не го направих, защото искам, а защото работодателят ми "ме натисна" - в екипа му трябвало всички да са магистри.... След като се записах отното "Маркетинг" започнах да се чувствам адски виновна спрямо моето собствено аз, какво искам, какво е редно, защо винаги думата "трябва" ме преследва.За да бъда студентка по "Зъботехника" (което се води по-ниска степен от моята бакалавърска, тъй като в мед.колеж специалностите са проф.бакалавър,а не бакалавър) ще трябва да бъда в "платена форма" на обучение.
Години - 31. Необвързана.
Някакъв досег с тази специалност имала ли си? Това е доста техничарска работа, правене на ченета, импланти и тн. Имаш ли познати в сферата? Знаеш ли какви са доходите?
Как си представяш един работен ден там?
Как си представяш един работен ден там?
Имам познати, да. Заплащането в София е от 800 до 1000-1100 лв.
Обичам да се занимавам с "ръчен труд", дори се бях записала на уроци по моделиране ( за приемния изпит в колежа "моделиране на зъб"). Интересно ми е.
Сигурна ли си, че е толкова ниско заплащането на зъботехниците? Стува ми се абсурдно ниско.
Иначе какво да кажа, щом не чувстваш нужда да се задомяваш, а те влече друго, не виждам смисъл да се колебаеш. Първо не си престаряла, второ децата и семейството изобщо не са задължителни.
Иначе какво да кажа, щом не чувстваш нужда да се задомяваш, а те влече друго, не виждам смисъл да се колебаеш. Първо не си престаряла, второ децата и семейството изобщо не са задължителни.
При така изнесените детайли, аз лично не бих правила опит да сбъдвам мечата си. Първо, че имаш 3-годишно следване, второ, че ще си на 34, когато си прясно дипломирана и тепърва ще трябва да търсиш реализация. И ако е коректно посоченото заплащане, за мен е лишено от смисъл.
Аз не бих ти съветвала да го учиш. Заплащането е доста жалко, с маркетинг може да печелиш много повече.
Освен това на 34 ще си прясно завършила без никакъв опит, а конкуренцията ти ще са хора на твоята възраст с по 10 години в кариерата.
Да беше медицина или нещо по-перспективно, бих те подкрепила. Но рискуваш да похарчиш спестяванията си и да имаш малко възможности за реализация с мизерна заплата и пак да се върнеш към маркетинга заради нуждата.
Според мен не си струва. Ако не ти допада сегашната ти фирма, потърси нещо друго в подобна област, не е нужно да е само маркетинг, има купища възможности в бизнес сферата.
Зъботехникът от своя страна трябва да си има близък стоматолог, с когото да работи, за да има някакви стабилни доходи.
П.С. винаги може да се запишеш на някакъв курс по глина, моделирани и тн, щом ти харесва ръчния труд.
Освен това на 34 ще си прясно завършила без никакъв опит, а конкуренцията ти ще са хора на твоята възраст с по 10 години в кариерата.
Да беше медицина или нещо по-перспективно, бих те подкрепила. Но рискуваш да похарчиш спестяванията си и да имаш малко възможности за реализация с мизерна заплата и пак да се върнеш към маркетинга заради нуждата.
Според мен не си струва. Ако не ти допада сегашната ти фирма, потърси нещо друго в подобна област, не е нужно да е само маркетинг, има купища възможности в бизнес сферата.
Зъботехникът от своя страна трябва да си има близък стоматолог, с когото да работи, за да има някакви стабилни доходи.
П.С. винаги може да се запишеш на някакъв курс по глина, моделирани и тн, щом ти харесва ръчния труд.
Аз съм чувала, че заплатите на зъботехниците са над 2000 лв. Но нямам такива познати и не го твърдя със сигурност. Но това е занаят и със сигурност с повече възможности от маркетинга. За мен маркетинга е много безполезна работа. Ако си зъботехник можеш да си направиш собствен бизнес. Аз съм за следване в тази специалност, пред магистратура по маркетинг.
Само дето тя вече е платила магистратурата по маркетинг ...
А по въпроса за семейството и децата. Почва да учи на 32, завършва на 35. И се чуди тогава работа ли да започва, дете ли да ражда ... Ако реши да почне да работи, остявя детето за 37-годишна възраст. Настрана дали ще има партньор тогава до себе си, но ако няма, какво прави? А и да има, след 36-37 става по-трудно цялата работа със забременяване, раждане и тн.
Или пък решава да роди на 35, тогава кариерата й в чисто новата специалност се затлачва още няколко години. И започва да работи напълно начинаеща като почти 40-годишна, колегите й вече с по 15+ години опит.
Просто трябва да си определиш приоритетите. Дали искаш да имаш деца и семейство, някаква финансова сигурност, жилище и тн. Или държиш един ден да кажеш, че си изпълнила мечтите си. Кое ще ти носи повече удовлетворение? Избери него.
А по въпроса за семейството и децата. Почва да учи на 32, завършва на 35. И се чуди тогава работа ли да започва, дете ли да ражда ... Ако реши да почне да работи, остявя детето за 37-годишна възраст. Настрана дали ще има партньор тогава до себе си, но ако няма, какво прави? А и да има, след 36-37 става по-трудно цялата работа със забременяване, раждане и тн.
Или пък решава да роди на 35, тогава кариерата й в чисто новата специалност се затлачва още няколко години. И започва да работи напълно начинаеща като почти 40-годишна, колегите й вече с по 15+ години опит.
Просто трябва да си определиш приоритетите. Дали искаш да имаш деца и семейство, някаква финансова сигурност, жилище и тн. Или държиш един ден да кажеш, че си изпълнила мечтите си. Кое ще ти носи повече удовлетворение? Избери него.
На твое място бих последвала мечтата си. Споделям казаното в горния пост - да работиш 30 години нещо, което не ти харесва и те напряга, е наказание. Сега си на 31, докато се обърнеш - ще си на 41, и големите промени няма да стават по-лесни, нито по-евтини. Маркетингът няма да избяга. Ако не потръгне няколко години със зъботехниката, винаги можеш да се върнеш към него, включително и да се доквалифицираш. (Тук споделям личното си мнение, без да настоявам за негова общовалидност, че за мен "маркетинг" не е професионална компетентност, а допълнителна квалификация към "истинска" професия.) На роднините не им е работа да си пъхат носа в личния ти живот и да задават твърде много въпроси. А семейството и децата никак не са задължителни за хора, които не изпитват вътрешна потребност от тях.
Семейството дълг ли се води?
Не е редно трети лица да се месят в личния живот на млада жена. Те да си уреждат за себе си срещи, да гледат себе си дали са женени и дали са родили, а твоя живот да го оставят на теб. Не се прави семейство и не се раждат деца по дълг, защото утре всеки ще се обърне и ще си гледа своя живот, а ти ще си чукаш главата с решения, които си взела под някакъв имагинерен натиск. Можеш да имаш морален дълг само към родителите си, ако нещо неприятно се случи, но дали ще учиш, какво ще учиш, дали ще се жениш, дали ще раждаш, това е лично твое решение. на 30 години си, не на 18! На трийсет си възрастен човек, жена в разцвета на силите си и сама си носиш отговорностите за житейските решения. Свободна си, не дължиш нищо на трети лица.
Какво правите, когато сте изправени пред дилема дали да последвате мечтата си (следване в определена специалност,която не може да се съчетава с работа)и да напуснете работа... или да се примирите, че може би вече е късно и трябва да създадете семейство, да изплащате апартамент и т.н.? Как е най-правилно да се действа в такъв етап от живота ни?
Ако вече сте създала семейство - пак има начини. Задочно учене и т.н...
Възрастта не е чак от такова значение вече. Аз имах професия и образование в друга държава, различна от България. Имам и семейство с деца. Тук (България) професията и образованието не ми е признато, но пак работя горе-долу в същата сфера и започвам въпреки всичко да се замислям, дали да не запиша пак да уча нещо задочно, за да мога да израстна професионално. На 47 години съм.
Така че...Ако имаш желание ще намериш начин.
Не го направих, защото искам, а защото работодателят ми "ме натисна" - в екипа му трябвало всички да са магистри....
Моя позната искаше да учи за зъботехник. Ходи 3 поредни учебни години на частни уроци и учеше много здраво, разработваше теми и четеше много. Дипломата й беше 6.00 и пак не я приеха, а кандидатства 2 години подред.
Мисля че това е доста трудна специалност в която да влезеш. Особено ако нямаш връзки или роднина лекар. Или поне беше така преди 7-8 години.
Хората са прави, че когато си по-възрастен е по-трудно да пробиеш. Винаги ще бъде за сметка на парите. Шанс може и да получиш за чиракуване, но ще бъдеш толкова ниско платена през първите 3 да речем години, че трябва да си подготвена. Не искам да те плаша. Всички тук искаме да помогнем.
Просто бъди подготвена за трудности и да се бориш и да не се предаваш, защото ще ти бъде трудно.
Мисля че това е доста трудна специалност в която да влезеш. Особено ако нямаш връзки или роднина лекар. Или поне беше така преди 7-8 години.
Хората са прави, че когато си по-възрастен е по-трудно да пробиеш. Винаги ще бъде за сметка на парите. Шанс може и да получиш за чиракуване, но ще бъдеш толкова ниско платена през първите 3 да речем години, че трябва да си подготвена. Не искам да те плаша. Всички тук искаме да помогнем.
Просто бъди подготвена за трудности и да се бориш и да не се предаваш, защото ще ти бъде трудно.
Няма никакви теми за разработване. Изпитите са два. Първият е повече от елементарен, а за изпита по моделиране ще трябва да ходиш на уроци по моделиране при някой от колежа. Нищо не губиш, кандидатствай следващия юли.
Не разбирам защо намесвате възрастта, след като и на 40 и на 50 и на 60 хората ще трябва да работят, а времената с топлото местенце до пенсия и пенсионирането на 55 г. отдавна отминаха. Дори и на 50 г. човек да придобие нова професия му остават едни 15 години необходими за натрупване на стаж.
Не разбирам защо намесвате възрастта, след като и на 40 и на 50 и на 60 хората ще трябва да работят, а времената с топлото местенце до пенсия и пенсионирането на 55 г. отдавна отминаха. Дори и на 50 г. човек да придобие нова професия му остават едни 15 години необходими за натрупване на стаж.
Той хубаво и на 50 ще добие нова професия, но ще бъде ли конкурентен на пазара на труда? Напълно начинаещ на 40 или на 40 с 15 години стаж? От двама такива кандидати като работодател кого ще предпочетете?
А защо да не бъде конкурентен? Някой ще каже, че го казвам заради себе си, защото на стари години смених професията. На 40 с 15-годишен стаж вече може да се е бърнаутнал този колега и той самият да иска да промени нещо, а да не смее, защото следва същото съмнение - а дали ще съм конкурентоспособен новак, кой ще ме вземе на работа? Е, понякога човек трябва да каже "хоп" и да скочи, ако наистина иска нова професия или любима професия, която не е могъл да учи и да упражнява. Страшничко е, ама на когото го е страх от мечки, да не ходи в гората! Работодателите предпочитат този, който ще свърши работа. Сивито е проблем само първия път, после човек има възможност да се докаже.
Работодателите предпочитат този, който ще свърши работа.
И за келешите не е лесно - добрите компании и тях подбират. Но като цяло всеки може да си опита късмета, много често възрастта е предимство именно заради по-сериозното отношение, а и повечето стари вече са се възпроизвели, а младите тепърва ще се женят и ще раждат, което си е проблем.
Имам познат на 42-3 някъде решава, че адвокат иска да става. И го направи.
Иначе да работиш нещо, което даже не понасяш е много лошо.
Ако все пак на авторката работата в момента и доставя някакво удоволствие - може да продължи да я работи и да учи.
Иначе да работиш нещо, което даже не понасяш е много лошо.
Ако все пак на авторката работата в момента и доставя някакво удоволствие - може да продължи да я работи и да учи.
Аз също работех и учех и рядко лекциите бяха наистина до 6, дори и по програма имах до 7, но в 4 или по-рано вече всичко приключваше (особено ако е с един и същи преподавател). Гъвкава работа винаги се намира, ако имаш нужда от такава, но истината е, че ще имаш нужда и от почивка.
Много зависи от специалността.
Има и преподаватели, които не държат на присъствие.
Имала съм и примерно вторник и четвъртък до 14 часа няма лекции. Като студент редовно имах и право на 40% отсъствие. Това за работещи и трябва да се представи тр. договор.
Имах една професорка, която даде лекции, даде и въпросите от теста и ни освободи до края на семестъра. Което ни позволява да работим този ден. Но е тъпо, защото аз исках да науча нещо по тази дисциплина, а не просто да изкарам изпита. Карах се се с нея, имала работа. Другите колеги нямаха проблем,повечето за диплома бяха.
А и съм казвала на работодателите си свободните си часове за да работя.
Има и преподаватели, които не държат на присъствие.
Имала съм и примерно вторник и четвъртък до 14 часа няма лекции. Като студент редовно имах и право на 40% отсъствие. Това за работещи и трябва да се представи тр. договор.
Имах една професорка, която даде лекции, даде и въпросите от теста и ни освободи до края на семестъра. Което ни позволява да работим този ден. Но е тъпо, защото аз исках да науча нещо по тази дисциплина, а не просто да изкарам изпита. Карах се се с нея, имала работа. Другите колеги нямаха проблем,повечето за диплома бяха.
А и съм казвала на работодателите си свободните си часове за да работя.
Той хубаво и на 50 ще добие нова професия, но ще бъде ли конкурентен на пазара на труда? Напълно начинаещ на 40 или на 40 с 15 години стаж? От двама такива кандидати като работодател кого ще предпочетете?
А защо да не бъде конкурентен? Някой ще каже, че го казвам заради себе си, защото на стари години смених професията. На 40 с 15-годишен стаж вече може да се е бърнаутнал този колега и той самият да иска да промени нещо, а да не смее, защото следва същото съмнение - а дали ще съм конкурентоспособен новак, кой ще ме вземе на работа? Е, понякога човек трябва да каже "хоп" и да скочи, ако наистина иска нова професия или любима професия, която не е могъл да учи и да упражнява. Страшничко е, ама на когото го е страх от мечки, да не ходи в гората! Работодателите предпочитат този, който ще свърши работа. Сивито е проблем само първия път, после човек има възможност да се докаже.
То вие може и това да предпочитате, обаче не сте работодатели. Понеже се занимавам точно с подбор на персонала, ще ви кажа, че за много неща по-възрастните хора се справят доста по-трудно, по-бавни са, не са гъвкави, трудно се адаптират и не учат толкова лесно нови неща. Особено що се отнася до нови технологии и компютри. Има и доста добри, разбира се, но като цяло за определени позиции по-младите са доста по-успешни кандидати.
За зъботехниката не съм запозната как стоят нещата, но тъй като е точна професия с ръчен труд, си представям, че тези с години опит в нея са усъвършенствали до прецизност изработването на коронки, мостове, импланти и тн. Един прясно завършил тепърва има да придобива опит в практиката и да се усъвършенства, а за това се изисква време, работа и търпение. Всички знаем, че в университета се учи теория и практиката винаги е недостатъчна, реално човек се усъвършенства в работата след това. В тази връзка и при двама души на 40 - единият с 15 години практика, другият пресен от университета ... Везната винаги се накланя към този с опита.
Аворката може да започне да учи, разбира се, не е престаряла, но да има предвид, че на пазара на труда ще се конкурира с хора със същия опит, но 10 години по-млади и хора на нейните години с по 10+ години опит.
За зъботехниката не съм запозната как стоят нещата, но тъй като е точна професия с ръчен труд, си представям, че тези с години опит в нея са усъвършенствали до прецизност изработването на коронки, мостове, импланти и тн. Един прясно завършил тепърва има да придобива опит в практиката и да се усъвършенства, а за това се изисква време, работа и търпение. Всички знаем, че в университета се учи теория и практиката винаги е недостатъчна, реално човек се усъвършенства в работата след това. В тази връзка и при двама души на 40 - единият с 15 години практика, другият пресен от университета ... Везната винаги се накланя към този с опита.
Аворката може да започне да учи, разбира се, не е престаряла, но да има предвид, че на пазара на труда ще се конкурира с хора със същия опит, но 10 години по-млади и хора на нейните години с по 10+ години опит.
Есмералда значи е време да започне да се променя мисленето в България. Ти точно като HR можеш да работиш в тази насока.
Авторката ще завърши да кажем на 35 ако започне на 32 и учи 3 години за бакалавър зъботехник. ( Не съм наясно дали е 3 години и дали е бакалавър давам само пример) .
На 35 до пенсия има ок е 30 г време. Не знам колко е в момента пенсионната възраст в България но предполагам е поне 65.
30 години да работиш нещо, което не ти доставя удоволствие е жалко.
Авторката ще завърши да кажем на 35 ако започне на 32 и учи 3 години за бакалавър зъботехник. ( Не съм наясно дали е 3 години и дали е бакалавър давам само пример) .
На 35 до пенсия има ок е 30 г време. Не знам колко е в момента пенсионната възраст в България но предполагам е поне 65.
30 години да работиш нещо, което не ти доставя удоволствие е жалко.
И на мен не ми изглежда, че човек на 35 е "възрастен, който е по-бавен, справя се по-трудно, особено с новите технологии". Звучи ми като някакъв ейджизъм, и аз на 18 смятах така 
Даже познавам хора, които са се преквалифицирали към работа в IT бранша след 35-40-годишна възраст. А също и немалко студентки във възрастовия интервал 40-60, които с лекота отвяват със знания и оценки на изпитите 20-годишните си състуденти.
Даже познавам хора, които са се преквалифицирали към работа в IT бранша след 35-40-годишна възраст. А също и немалко студентки във възрастовия интервал 40-60, които с лекота отвяват със знания и оценки на изпитите 20-годишните си състуденти.
Разбира се, че на 35-40 години човек е същевремнно млад и енергичен и има да работи още 25-30 години, а освен това е доста по-улегнал от 24 годишните и има изградени трудови навици. Не виждам защо да избера 25 годишен кандидат пред него, ако и двамата са без опит? Риска по-младия кандидат да забегне на някъде е в пъти по-голям според мен, както и да се окаже несериозен, неподготвен и т.н. 40 годишния поне е работил вече 15-20 години макар и в друга сфера.
Както и да е, за мен ако има двама кандидата без никакъв опит по дадена специалност, на 25 или на 35 е все тая, те са равни, би трябвало да се гледат други качества. Изкарахте жената на 55, пред пенсия едва ли не. По-скоро ако каже, че няма дете може да не я вземат за да не излиза тепърва майчинство, а не заради възрастта. Но дотогава кой знае...
Както и да е, за мен ако има двама кандидата без никакъв опит по дадена специалност, на 25 или на 35 е все тая, те са равни, би трябвало да се гледат други качества. Изкарахте жената на 55, пред пенсия едва ли не. По-скоро ако каже, че няма дете може да не я вземат за да не излиза тепърва майчинство, а не заради възрастта. Но дотогава кой знае...
Явно не можете да схванете идеята на това, че тя на 36 ще е без никакъв опит в тази професия. А не може да си позволи разни неплатени стажчета и минимална заплата, за да натрупа опит в професията в следващите 2-3 години. На гърба на техните ли да виси на 36 години? Колкото и да са спестяванията, за 4 години ще свършат.
Децата и семейството къде остават в сметката? Авторката иска ли да има, или не? Не казва. Но да караш стаж на 36 със семейство и дете би било много трудно, освен ако мъжът ти не получава солидна заплата.
Всеки си преценява какво иска, моят личен съвет е да се ориентира в някаква по-близка сфера и направо да работи, не да учи тепърва.
Децата и семейството къде остават в сметката? Авторката иска ли да има, или не? Не казва. Но да караш стаж на 36 със семейство и дете би било много трудно, освен ако мъжът ти не получава солидна заплата.
Всеки си преценява какво иска, моят личен съвет е да се ориентира в някаква по-близка сфера и направо да работи, не да учи тепърва.
Схващаме го. Така както има хора без опит на 24, така има и на 36. А ти схващаш ли/познаваш ли хора, които са сменили попрището след 35-40 годишна възраст, че говориш така все едно това е нещо супер странно и рядко срещано?
Жената писа, че има спестявания. Явно си е направила сметката. Дале ще виси на гърба на техните тя си знае, както и къде в сметката са децата и семейството.
Според теб човек на 30 без деца не може тепърва да учи нещо различно, от това което е работил досега т.е няма смисъл, така ли?
Жената писа, че има спестявания. Явно си е направила сметката. Дале ще виси на гърба на техните тя си знае, както и къде в сметката са децата и семейството.
Според теб човек на 30 без деца не може тепърва да учи нещо различно, от това което е работил досега т.е няма смисъл, така ли?
Зависи каква е специалността. Ако ми беше прочела първите коментари, щеше да видиш. Тя е наясно, че с тази специалност ще получава заплата от 800 лв. Не мисля, че предвид обстоятелствата е рентабилна инвестиция на време, финанси, усилия, риск. Може да търси работа в друга сфера и сега.
Между другото - един бърз сърч в jobs.bg показва, че за цяла София има само 3 обяви за зъботехници. И 375 с маркетинг. Сами си правете сметката.
Между другото - един бърз сърч в jobs.bg показва, че за цяла София има само 3 обяви за зъботехници. И 375 с маркетинг. Сами си правете сметката.
Есмералда ти все се опитваш да кажеш как на 35 или 40 човек няма шанс за ново начинание, което аз и други потребители не сме съгласни. Опитай се да гледаш малко по широко, не свършва света на 40, а тепърва започва по един или друг начин.
Не всичко е финанси, важно е работата да ти носи удовлетворение, да ходиш с желание всеки ден и искаш да се усъвършенстваш защото харесваш това, което работиш.
Не всичко е финанси, важно е работата да ти носи удовлетворение, да ходиш с желание всеки ден и искаш да се усъвършенстваш защото харесваш това, което работиш.
В общи линии съм на мнението на Есмералда - смяна на работата на базата на наличната професия. Зъботехниката -започвенето на собствен бизнес е въпрос на инвестиции за оборудване + контакти със стоматолози, които да те "захранват" с поръчки /т.е. трябва да си се доказал, че те бива/. В противен случай си не особено платен наемен работник.
Но, преди всичко, опитай да се подготвиш, за да видиш дали ще те приемат зъботехника. Поне преди години влизането беше трудно - малко места, кандидати не липсваха, освен изпит по биология имаше и моделиране. Така че, "замрази" доучването на маркетинга и инвестирай време и средства в подготовка за кандидатстване.
Но, преди всичко, опитай да се подготвиш, за да видиш дали ще те приемат зъботехника. Поне преди години влизането беше трудно - малко места, кандидати не липсваха, освен изпит по биология имаше и моделиране. Така че, "замрази" доучването на маркетинга и инвестирай време и средства в подготовка за кандидатстване.
Вярно е всичко това за удоволствието от работата, затова и посъветвах авторката да търси друга работа в поне малко подобна сфера, както и да упражнява хобито си, моделирането, в свободното си време.
Но има и още един момент - удоволствието от това, което правиш, доста бързо изчезва, когато си подложен на постоянен стрес, продиктуван от ниското ти заплащане, невъзможността да намериш работа/клиенти, грубия сблъсък с реалността. Не един и двама мои приятели, последвали мечтите си в желаната професия, след време се отказаха заради мизерните условия и заплащане. Монетата винаги има две страни.
Но има и още един момент - удоволствието от това, което правиш, доста бързо изчезва, когато си подложен на постоянен стрес, продиктуван от ниското ти заплащане, невъзможността да намериш работа/клиенти, грубия сблъсък с реалността. Не един и двама мои приятели, последвали мечтите си в желаната професия, след време се отказаха заради мизерните условия и заплащане. Монетата винаги има две страни.
То вие може и това да предпочитате, обаче не сте работодатели. Понеже се занимавам точно с подбор на персонала, ще ви кажа, че за много неща по-възрастните хора се справят доста по-трудно, по-бавни са, не са гъвкави, трудно се адаптират и не учат толкова лесно нови неща. Особено що се отнася до нови технологии и компютри. Има и доста добри, разбира се, но като цяло за определени позиции по-младите са доста по-успешни кандидати.
За зъботехниката не съм запозната как стоят нещата, но тъй като е точна професия с ръчен труд, си представям, че тези с години опит в нея са усъвършенствали до прецизност изработването на коронки, мостове, импланти и тн. Един прясно завършил тепърва има да придобива опит в практиката и да се усъвършенства, а за това се изисква време, работа и търпение. Всички знаем, че в университета се учи теория и практиката винаги е недостатъчна, реално човек се усъвършенства в работата след това. В тази връзка и при двама души на 40 - единият с 15 години практика, другият пресен от университета ... Везната винаги се накланя към този с опита.
Аворката може да започне да учи, разбира се, не е престаряла, но да има предвид, че на пазара на труда ще се конкурира с хора със същия опит, но 10 години по-млади и хора на нейните години с по 10+ години опит.
За зъботехниката не съм запозната как стоят нещата, но тъй като е точна професия с ръчен труд, си представям, че тези с години опит в нея са усъвършенствали до прецизност изработването на коронки, мостове, импланти и тн. Един прясно завършил тепърва има да придобива опит в практиката и да се усъвършенства, а за това се изисква време, работа и търпение. Всички знаем, че в университета се учи теория и практиката винаги е недостатъчна, реално човек се усъвършенства в работата след това. В тази връзка и при двама души на 40 - единият с 15 години практика, другият пресен от университета ... Везната винаги се накланя към този с опита.
Аворката може да започне да учи, разбира се, не е престаряла, но да има предвид, че на пазара на труда ще се конкурира с хора със същия опит, но 10 години по-млади и хора на нейните години с по 10+ години опит.
на такива възрастни си попаднала. Колко възрастни смяташ възрастните? На какво ниво да се оправят?
За мен често предпочитанията към млади не е защото старите не могат да се научат, а защото младите по дефиниция се приема, че като нямат житейски опит ще се вържат на номерата, а при старите ще мине трудно. Като прочета "гъвкавост" в едно обява, и ми става ясно, че нищо не е ясно, всяка заповед е предпоследна и се мени като ветропоказател. За мен това за гъвкавостта повече говори за работодателя, отколкото за очакванията към работника.
Просто вече съм стара, а казано по-умно - имам житейски опит. Плюс това имам и такова образование. И като още един плюс съм усвоила и изразните средства - ако трябва мога много корпоративно да говоря и разбирам корпоративните благи думички. По обявите за работа може да се разбере много за нагласата на работодателя.
Очевидно е че авторката на темата има познати в бранша, най-малкото не може от нищото да ти хрумне практикуването на тази професия. Тя е осведомена и за заплащането, явно не пада от небето. Аз, например, нито знам как се кандидатства, нито заплащане, нито нищо. При това положение, бидейки осведомена, явно е с едни гърди напред. Не виждам защо да не отдели 3 години на учене, щом има финансова възможност, да опита, после ако закъса винаги може да си се върне към професията.
Явно не можете да схванете идеята на това, че тя на 36 ще е без никакъв опит в тази професия. А не може да си позволи разни неплатени стажчета и минимална заплата, за да натрупа опит в професията в следващите 2-3 години. На гърба на техните ли да виси на 36 години?
То вие може и това да предпочитате, обаче не сте работодатели. Понеже се занимавам точно с подбор на персонала, ще ви кажа, че за много неща по-възрастните хора се справят доста по-трудно, по-бавни са, не са гъвкави, трудно се адаптират и не учат толкова лесно нови неща. Особено що се отнася до нови технологии и компютри. Има и доста добри, разбира се, но като цяло за определени позиции по-младите са доста по-успешни кандидати.
За зъботехниката не съм запозната как стоят нещата, но тъй като е точна професия с ръчен труд, си представям, че тези с години опит в нея са усъвършенствали до прецизност изработването на коронки, мостове, импланти и тн. Един прясно завършил тепърва има да придобива опит в практиката и да се усъвършенства, а за това се изисква време, работа и търпение. Всички знаем, че в университета се учи теория и практиката винаги е недостатъчна, реално човек се усъвършенства в работата след това. В тази връзка и при двама души на 40 - единият с 15 години практика, другият пресен от университета ... Везната винаги се накланя към този с опита.
Аворката може да започне да учи, разбира се, не е престаряла, но да има предвид, че на пазара на труда ще се конкурира с хора със същия опит, но 10 години по-млади и хора на нейните години с по 10+ години опит.
За зъботехниката не съм запозната как стоят нещата, но тъй като е точна професия с ръчен труд, си представям, че тези с години опит в нея са усъвършенствали до прецизност изработването на коронки, мостове, импланти и тн. Един прясно завършил тепърва има да придобива опит в практиката и да се усъвършенства, а за това се изисква време, работа и търпение. Всички знаем, че в университета се учи теория и практиката винаги е недостатъчна, реално човек се усъвършенства в работата след това. В тази връзка и при двама души на 40 - единият с 15 години практика, другият пресен от университета ... Везната винаги се накланя към този с опита.
Аворката може да започне да учи, разбира се, не е престаряла, но да има предвид, че на пазара на труда ще се конкурира с хора със същия опит, но 10 години по-млади и хора на нейните години с по 10+ години опит.
Аз завърших професия нова за мен и на немайчин език на 38 години. Започнах да работя с 0 години трудов стаж в областта.
Добре, че в държавата в която живеех и работих нямаше такива служители за подбор на персонал като Вас. Аз и колежката ми от Босна, която беше с 3 години по-възрастна от мен, бяхме много по-съвестни, работливи и знаещи от много по-млади колежки и колеги от нас, родени на местна почва. Ние също завършихме и допълнително образование от 3 години като не спирахме да работим и да си гледаме семействата и после се прехвърлихме на много по-добре платена работа, където също нямаше подобни служители с Вашето мислене. Много от по-младите ни колеги и колежки не можаха да изкарат допълнителните изпити и си останаха на нивото на което ги заварихме. Имайки предвид това, че в държавата в която работех не се пише в СВ-то кога си роден и дали имаш деца или не. Също е забранено да се слага снимка, за да няма никакви предразсъдъци работодателя, когато разглежда СВ-тата. Само се гледа образование, опит ако имаш и умения.
Сега си обяснявам, защо има толкова некадърен персонал в много сфери във България, след като най-важния критерий за селектиране е възрастта!! Ама то толкова си може HR-ра. На това са го научили.
Според мен е погрешно да възприемаш създаването на семейство като дълг.
Семейство се създава не защото роднините смятат,че е време,а защото си срещнала подходящия човек и двамата искате да създадете семейство и да имате деца.
Никой на никого не е длъжен.Това е въпрос на личен избор.
Семейство се създава не защото роднините смятат,че е време,а защото си срещнала подходящия човек и двамата искате да създадете семейство и да имате деца.
Никой на никого не е длъжен.Това е въпрос на личен избор.
Каква работа започнахте, българска мама? Дайте длъжност и държава.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Точно по отношение на професията зъботехник съм виждала много случаи някой на "стари" години да тръгне да се пробва. Това, което съм чувала от стоматолози - или става, или не става. За тая работа се предпочитат младички, освен това тези, които изначално имат "ръка".
Обикновено не всички, учили зъботехника, стават добри и търсени. Стоматолозите лесно виждат кой има "ръка" още докато правят моделите.
Иначе що да не го учиш? 21 век е, дори да не правиш ченета, може примерно да станеш специалист по специални ефекти за филмите. А там вече заплащането може да е бая различно, предполагам тоя, дето е правил зъбите на Мерил Стрийп за някой филми не е взимал колкото обикновен правяч на протези.
И имай предвид конкуренцията от 3Д принтиране, както и зъболекари, които изграждат на място с нови технологии.
Обикновено не всички, учили зъботехника, стават добри и търсени. Стоматолозите лесно виждат кой има "ръка" още докато правят моделите.
Иначе що да не го учиш? 21 век е, дори да не правиш ченета, може примерно да станеш специалист по специални ефекти за филмите. А там вече заплащането може да е бая различно, предполагам тоя, дето е правил зъбите на Мерил Стрийп за някой филми не е взимал колкото обикновен правяч на протези.
И имай предвид конкуренцията от 3Д принтиране, както и зъболекари, които изграждат на място с нови технологии.
На мястото на авторката смело бих заложила на "мечтата". Млада, необвързана, целта ѝ е формулирана, постижима, има ресурс да се справи - дори не виждам дилема.
Алтернативата е да работи цял живот нещо, което не обича, но в замяна да притежава скъпоструващ бетонен куб, та да има къде да си оплаква пропилените възможности.
Алтернативата е да работи цял живот нещо, което не обича, но в замяна да притежава скъпоструващ бетонен куб, та да има къде да си оплаква пропилените възможности.
Каква работа започнахте, българска мама? Дайте длъжност и държава.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Трябва да може да четете по-добре и по-внимателно. Нали набирате персонал?
Професията се казва на английски "pharmacy assistant", после доучвах още три години, за да стана регистриран "Pharmacy technician", което е вече регулирана професия
Дано ползвате английски, за да разберете разликата. Държавата е Канада.
Каква работа започнахте, българска мама? Дайте длъжност и държава.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Кое точно в поста и те наведе на тази мисъл?
Каква работа започнахте, българска мама? Дайте длъжност и държава.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Защото така описаната започната от Вас длъжност звучи като хигиенистка или болногледачка. За които нямат никакъв проблем да се справят и по-възрастни хора 55+.
В момента говорим за зъботехник в България. Не за чужбина.
Явно тази тема се превърна в подиум за личностни нападки извън темата, така че аз лично прекратявам дискусията. Типично имате познания във всички области и само вашето мнение е правилното, съответно не толерирате чуждото.
Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.
Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.
Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.
Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.
Явно тази тема се превърна в подиум за личностни нападки извън темата, така че аз лично прекратявам дискусията. Типично имате познания във всички области и само вашето мнение е правилното, съответно не толерирате чуждото.
Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.
Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.
Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.
Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.
А момичето нека дерзае и учи и работи това, което я влече. Тогава ще бъде добра в него и дано не попадне на некадърен HR , който само ще й погледне рожденната дата и ако реши, че е кандидатът за дадената позиция е стар, ще изхвърли CV-то в кошчето за боклук, пропускайки някой талантлив и амбициозен човек, който може да е в пъти по-полезен на фирмата, за която тя набира персонал.
Успех!
Аз ще върна темата на идеята за "мечтана работа". Докато е мечта, хубаво, само че като се превърне в работа, вече няма да е мечта, а реалност. Тоест дали не искаш това обучение по-скоро заради мечтата? Щото ако беше реалност и имаше реален поглед, вече щеше да си тръгнала да учиш.
Всеки има някаква "мечта", че ще зареже скучната работа и ще запреследва нещо ново. Само че новото пак ще иска бачкане и скука. И може да се окаже не мечта, а кошмар.
Така че не поставяй въпроса като "летяща мечта" срещу "котвата на дълга".
Всеки има някаква "мечта", че ще зареже скучната работа и ще запреследва нещо ново. Само че новото пак ще иска бачкане и скука. И може да се окаже не мечта, а кошмар.
Така че не поставяй въпроса като "летяща мечта" срещу "котвата на дълга".
На 31, без деца и със спестявания, е прекрасен момент за такава смяна на посоката. Твърдо съм за ученето, особено за специалност, която ще ти даде хляб в ръцете и самостоятелност и независимост (а не ПР в ЮЗУ, както написа някой напред).
Мненията на Есмералда бих предложила смело да се прескачат, все пак, както каза и бълг.мама, професионален HR е, толкова си може. Наемам хора (за мои отдели, не съм рекрутър) вече над 8 години и няма и една запетайка в постовете й, която е вярна. Допускам, че е на под 30г, отскоро занимаваща се с подбор и все още в розовата мъгла 'всичко мога, всичко знам, аз магьосник съм голям'.
34 не е толкова зле за нов старт, още повече, че няма да си с празно СВ, а опита и образованието досега не се губят и винаги може да се изтупат от прахта, ако се види, че не става със зъботехниката. Съгласна и със Сирен, няма възраст там, или ставаш, или не ставаш, познавам двама и са от двата сорта, то си се вижда разликата.
Мненията на Есмералда бих предложила смело да се прескачат, все пак, както каза и бълг.мама, професионален HR е, толкова си може. Наемам хора (за мои отдели, не съм рекрутър) вече над 8 години и няма и една запетайка в постовете й, която е вярна. Допускам, че е на под 30г, отскоро занимаваща се с подбор и все още в розовата мъгла 'всичко мога, всичко знам, аз магьосник съм голям'.
34 не е толкова зле за нов старт, още повече, че няма да си с празно СВ, а опита и образованието досега не се губят и винаги може да се изтупат от прахта, ако се види, че не става със зъботехниката. Съгласна и със Сирен, няма възраст там, или ставаш, или не ставаш, познавам двама и са от двата сорта, то си се вижда разликата.
Модератор няма ли да се намеси в темата и да изтрие цялата баластра, която се лее 2-3 страници и няма нищо общо с въпроса на момичето и професията "зъботехник"? Изтрийте направо всичките ми мнения, за да не получавам нотификации за изблиците на злоба и злост в тази тема.
И да, нормално да ти се струва зле пунктуацията ми, Бърди, когато самата ти допускаш множество пунктуационни грешки, а считаш писането си за вярно.
И да, нормално да ти се струва зле пунктуацията ми, Бърди, когато самата ти допускаш множество пунктуационни грешки, а считаш писането си за вярно.
Пунктуацията? Никъде не съм говорила за пунктуация, а пък съвсем никъде не съм декларирала, че писането ми е вярно.
Мислех, че е ясно, че това, което съм написала, е образно казано (но приемам и че е възможно само така да си мисля, казвам го без заяждане, наистина, смятах, че се подразбира, че е израз, също като 'няма една вярна дума').
Мислех, че е ясно, че това, което съм написала, е образно казано (но приемам и че е възможно само така да си мисля, казвам го без заяждане, наистина, смятах, че се подразбира, че е израз, също като 'няма една вярна дума').
Тази професия е свързана с умения за моделиране, дори талант, така че възрастта не от такова значение, каквото и се придава в някои постове. Ако авторката притежава тези способности и успее да ги развие, а това няма да разбере, ако не опита, спокойно може да си изкарва хляба, че и маслото, дето се казва. На мен тази заплата, която е посочена ми се струва нереално ниска, приемам я като някаква стартова. Така или иначе за кадърен зъботехник пациентите човек убиват, а зъболекарите, които работят с такъв са много търсени и с голям брой пациенти.
В последно време има и нови технологии, които авторката може да изучи и да се квалифицира, щом това и е мечта, това е едно предимство пред хора, записали се да учат същата специалност просто така, или пък с по-малки способности от нея. Професионалния стаж и трупането на опит не са всичко и не бива да спират никого, защото някой си HR казал така.
Нека авторката си прецени дали има и необходимите дадености и смело да действа, това е добра перспектива.
В последно време има и нови технологии, които авторката може да изучи и да се квалифицира, щом това и е мечта, това е едно предимство пред хора, записали се да учат същата специалност просто така, или пък с по-малки способности от нея. Професионалния стаж и трупането на опит не са всичко и не бива да спират никого, защото някой си HR казал така.
Нека авторката си прецени дали има и необходимите дадености и смело да действа, това е добра перспектива.
rose_m, както разбирам, дори гадже нямаш в момента.
Точно идеаленото време да започнеш това, което искаш.
Докато се появи някой на хоризонта, докато си задълбочите отношенията, ще завършиш.
За мен, няма по-тегаво нещо от това, 30 години да работиш професия, която не те кефи изначално.
Пари се печелят, само да си жива и здрава.
Точно идеаленото време да започнеш това, което искаш.
Докато се появи някой на хоризонта, докато си задълбочите отношенията, ще завършиш.
За мен, няма по-тегаво нещо от това, 30 години да работиш професия, която не те кефи изначално.
Пари се печелят, само да си жива и здрава.
Явно тази тема се превърна в подиум за личностни нападки извън темата, така че аз лично прекратявам дискусията. Типично имате познания във всички области и само вашето мнение е правилното, съответно не толерирате чуждото.
Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.
Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.
Успех на вас, госпожи, с избраните от вас професии. Личи си, че сте напуснали България, но сте отнесли манталитета си и в чужбина.
Момичето поиска съвет. Аз й дадох своето професионално мнение, че за тази конкретна специалност и на тези години не си струва да пожертва всичките си спестявания, без да има каквато и да било сигурност, че ще се реализира и ще бъде конкурентноспособна в бранша.
В какъв смисъл на професионално - в стоматологичния бранш ли си? Ако си, може би степента на доверие в думите ти може да е по-висока, защото може да познаваш бранша. Ако си написала може да съм го пропуснала, извинявам се. Другият вариант е да си ейчар в друг или всякакви браншове. Интересно ми е на какво се базира и не се заяждам.
Съвсем човешки - добре, че не всеки слуша съвети като твоя в случая, че не си заслужава, защото всички щяха да работят само това, което са започнали, нещо като по соца - веднъж стругар в един завод - цял живот стругар и се пенсионираш в завода, а за да се докопаш до шанса за учене, трябва да ти стиска и да досаждаш на началниците. Според мен си заслужава, ако човек го иска и е готов да се потруди. Авторката не е момиче на 20, да речеш, че й хвърчи акълът, а е вече достатъчно опитна и може да формулира желанията си. Да, риск е, но чак да не си заслужава ме съмнява, защото става въпрос за занаят и то съвсем конкретен занаят, обучението за вземане на диплома и право на практикуване е относително кратко, а нататък зависи изцяло от нея. Мисля, че този занаят винаги ще се търси, а ако има "ръка" и е готова да работи упорито, в един момент ще си изгради име. Сигурност няма никъде, то и да се родиш жив не е никак сигурно, но хората продължаваме да раждаме.
За зъботехник се иска "ръка". Това или го имаш, или не. Авторката няма как да разбере без да опита. Не е престаряла и три години не са толкова много..
В началото на демокрацията мой познат реши да се преклафилицира от димпломиран художник в зъботехник, поради икономически причини. Две неща много му помогнаха, за да успее. 1. Имаше "ръка" за това. 2. И имаше близък стоматолог, който го въведе в занаята.
В началото на демокрацията мой познат реши да се преклафилицира от димпломиран художник в зъботехник, поради икономически причини. Две неща много му помогнаха, за да успее. 1. Имаше "ръка" за това. 2. И имаше близък стоматолог, който го въведе в занаята.
Според мен, авторке, трябва да обърнеш внимание не само буквално на дилемата, а да помислиш и кой ще те издържа и как ще живееш, когато свършат спестяванията ти. Надали родителите ти ще са щастливи и склонни да кихат хилядарка месечна издръжка и е възможно да отровят радостта от новото.
Прави впечатление, че лесно се поддаваш на натиск. Да завършиш финанси, защото родителите искат, обаче е едно. Съвсем друго е шефчето да те натиска за магистратура, че инак му рушиш фирмения престиж. Поне като иска да завършиш магистърска степен, плаща ли ти я? Ако не - спешно трябва да търсиш друга работа. Работата трябва да ти носи доходи, които да разпределяш, както намериш за уместно, а не да те вкарва в разходи, които ще изплащаш години.
Честно казано, останах с впечатление, че не толкова искаш да станеш зъботехник, колкото искаш да тропнеш с крак на абсолютно всички, че и ти имаш мнение. Внимавай да не влезеш в такава инатлива спирала, няма да си щастлива.
Прави впечатление, че лесно се поддаваш на натиск. Да завършиш финанси, защото родителите искат, обаче е едно. Съвсем друго е шефчето да те натиска за магистратура, че инак му рушиш фирмения престиж. Поне като иска да завършиш магистърска степен, плаща ли ти я? Ако не - спешно трябва да търсиш друга работа. Работата трябва да ти носи доходи, които да разпределяш, както намериш за уместно, а не да те вкарва в разходи, които ще изплащаш години.
Честно казано, останах с впечатление, че не толкова искаш да станеш зъботехник, колкото искаш да тропнеш с крак на абсолютно всички, че и ти имаш мнение. Внимавай да не влезеш в такава инатлива спирала, няма да си щастлива.
Авторката трябва да си отговори много точно като каква смята да практикува зъботехника. Дали като наемен работник или като собственик на лаборатория. Ако смята да е наемен работник, заплащането е много ниско.
За да си направи лаборатория, трябва да е наясно, че необходимите уреди са много скъпи и инвестицията ще се изплати (евентуално) много бавно и трудно. Освен това трябва да познаваш стоматолози ( не само един), които да ти дават работа. Друга особеност на зъботехниката е, че не можеш да се договаряш директно с клиента и да си определяш цената. Стоматологът определя цената и обикновено на зъботехника дава около 40% от сумата, която плаща пациента.
Що се отнася до възрастта, изобщо не е престаряла. Имам познат, който на 36г започна да учи зъботехника. Завърши и си направи лаборатория и вече повече от 20г.работи.
За да си направи лаборатория, трябва да е наясно, че необходимите уреди са много скъпи и инвестицията ще се изплати (евентуално) много бавно и трудно. Освен това трябва да познаваш стоматолози ( не само един), които да ти дават работа. Друга особеност на зъботехниката е, че не можеш да се договаряш директно с клиента и да си определяш цената. Стоматологът определя цената и обикновено на зъботехника дава около 40% от сумата, която плаща пациента.
Що се отнася до възрастта, изобщо не е престаряла. Имам познат, който на 36г започна да учи зъботехника. Завърши и си направи лаборатория и вече повече от 20г.работи.
За цял живот никой не може да каже. Всеки има някакви мечти и се опитва да ги превърне в планове и реалност, но има достатъчно много други фактор, които влияят на крайния резултат. Тя да се изучи и да започне някъде да трупа опит, пък нататък според обстоятелствата. Първо трябва да се докаже като специалист.
Ех тия мечти! Аз завърших мечтаната специалност след като вече имах доста дипломи, и докато я завършвах, работех в друга сфера, защото плащаха добре, там натрупах опит. Ако искам да работя по мечтаната професия (междудругото пълна с върколаци!), трябва да започна от под нулата. Т.е. rose_n, трябва наистина да искаш мечтата си. Ако е така няма да има колебания, ще падаш и ставаш с една мисъл и една цел - мечтата.
Помисли и за това, че не винаги теория и практика се покриват - ежедневието, рутината на някои професии убиват мечтата ...
Има професии, наричам ги наследствени, в които трудно пробиваш, ако мама и тате не я работят (напр. Нотариус 😀). Зъботехник е от тях според мен.
Помисли и за това, че не винаги теория и практика се покриват - ежедневието, рутината на някои професии убиват мечтата ...
Има професии, наричам ги наследствени, в които трудно пробиваш, ако мама и тате не я работят (напр. Нотариус 😀). Зъботехник е от тях според мен.
Животът ни е един и всяка пропусната възможност, защото “какво ще кажат хората” е глупост.
Животът е един и трябва да следваме всичко онова, което искаме.
Аз се разделих с една мечта, за да сбъдна друга. Направих го. И бих се разделила с мечта, само за да сбъдна друга. Но не пускам мечтата си, защото “трябва”, а защото имам друга и тя ми е по-ценна или по-искана.
Тъй че смело напред, мисленето не помага изобщо в такива ситуации.
Животът е един и трябва да следваме всичко онова, което искаме.
Аз се разделих с една мечта, за да сбъдна друга. Направих го
. И бих се разделила с мечта, само за да сбъдна друга. Но не пускам мечтата си, защото “трябва”, а защото имам друга и тя ми е по-ценна или по-искана. Тъй че смело напред, мисленето не помага изобщо в такива ситуации.
Тъй де, но чак пък за мечти не става "офисът". Не знам някой на смъртния си одър да се е сетил за офиса или струга.
Иначе по темата, сменям професии, уча езици и каквото реша за уместно правя, без оглед на възраст, нечие мнение, най-малко пък мечти. Но работата никога не е заемала никаква част от мечтите ми, както казах. Просто е досадно задължение в общия случай и гледам да е за колкото се може повече пари при колкото се може по-малко физическо и емоционално напрежение, за което ученето съм забелязала, че много помага.
Иначе по темата, сменям професии, уча езици и каквото реша за уместно правя, без оглед на възраст, нечие мнение, най-малко пък мечти. Но работата никога не е заемала никаква част от мечтите ми, както казах. Просто е досадно задължение в общия случай и гледам да е за колкото се може повече пари при колкото се може по-малко физическо и емоционално напрежение, за което ученето съм забелязала, че много помага.
Може би е различно възприятието при различните хора или пък е въпрос на късмет. За струга не знам дали някой се сеща. Аз помечтах от 14 до 18 (не че съм мислила само за това, има си хас, но горе-долу тогава го формулирах), работя го от 25 години. През това време излязоха и недостатъци, естествено. За щастие - неособено големи или драматични. На няколко пъти ми е хрумвало да потърся друга област, като ми опънат нервите, но като си свикнал с мечтата, трудна работа без емоция и с хладокръвно планиране.
Професията може да е мечтана, а работата да е омразна. Всъщност често не работата е омразна, а конкретните условия, в които се върши работата. Най-често се дава пример от учители - обичат си професията, но намразват работата във вида, в който се налага да я вършат - неуважение, ниски заплати, несвойствени задачи, скандални и агресивни родители, арогантни деца. Нещо подобно и в медицината описват. Затова човек мож да мечтае за една професия, но да е готов да я смени или дори да я намрази заради конкретни проблеми. Не всеки има възможност да практикува професията си на място и начин, които да му носят удовлетворение, нито всяка професия позволява. Като в прословутата пирамида на Маслоу, само че се ходи нагоре-надолу по нея.
Ми и аз като малка съм си мечтала да стана певица :Д :Д,ама от гласови данни съм инвалид и си оставам само с мечтата ми.Актриса също исках да съм по едно време и това ще остане нереализира мечта.Късно ми е тепърва да се записвам,да уча.Нямам и времето и финансите.А и тепърва на 40 да ставаш актьор -късничко си е :Д.
Каква е специалността ?
Единият вариант е да си следваш мечтата и да залаожиш на емоциите, другия на логиката. И двете могат да те опарят или да ти донесат нужното. Аз съм за следването на мечтите, когато обаче имаш нужните средства - дали ще са пари, енергия, време или хора които да те подкрепят няма значение
Харесва ли ни или не факт е че хора без стаж трудно се наемат. Еми извинявам се ама аз като си избирам лекар/зъболекар и т.н. гледам препопръки ама гледам и стаж. Да, ще отида при човек с повече от 10 години опит от колкото при туко що завършил. Както и мен при равни други условия са ме пренебрегвали заради човек с повече опит - нормално. Това е тясно свързана професия, която за времето в което тя ще завърши ще се изискват много усилия да изпъкне над останалите си колеги, да събере суперлативи или като цяло да си намери клиенти. Тези усилия се очертават вече да са повремето което тя евентуалнооооо ще иска и вече за семейство да се замисли. Не че е невъзможно да се случват нещата успоредно, просто ще е доста сложно според мен. И не не от финансова гледна точка, а от вложено време и енергия.
Аз съм винаги ЗА човек да се развива независимо от възрастта, но в случая тя иска съвет и просто и се дават гледните точки на различни хора - защо някой трябва да е прав или крив ?
Харесва ли ни или не факт е че хора без стаж трудно се наемат. Еми извинявам се ама аз като си избирам лекар/зъболекар и т.н. гледам препопръки ама гледам и стаж. Да, ще отида при човек с повече от 10 години опит от колкото при туко що завършил. Както и мен при равни други условия са ме пренебрегвали заради човек с повече опит - нормално. Това е тясно свързана професия, която за времето в което тя ще завърши ще се изискват много усилия да изпъкне над останалите си колеги, да събере суперлативи или като цяло да си намери клиенти. Тези усилия се очертават вече да са повремето което тя евентуалнооооо ще иска и вече за семейство да се замисли. Не че е невъзможно да се случват нещата успоредно, просто ще е доста сложно според мен. И не не от финансова гледна точка, а от вложено време и енергия.
Аз съм винаги ЗА човек да се развива независимо от възрастта, но в случая тя иска съвет и просто и се дават гледните точки на различни хора - защо някой трябва да е прав или крив ?
Прочетох темата. Виждам, че коментирате почти само тази част с работа/мечта.
Аз искам да попитам нещо друго - ако изборът е между мечта/работа и дълг семейство, но човек е необвързан, как се случва последната част? Тръгваш на лов за половинка? Усилено търсиш някой, от който да се възпроизведеж?
Нещо от сорта на "Здравейте, може ли да се запознаем? Казвам се Х и оставих мечтите си и плановете си за да свия гнездо и да родя."?
Семейството не се ли случва с човек, който вече си срещнал и сте "на една вълна"? Това "трябва да създам семейство, това е мой дълг", когато човек е необвързан към момента, е тоооолкова тъжно и жалко....
Към авторката:
Казваш, че имаш спестени пари за апартамент. Задели от тях сума за обучението ти, купи си по-малък/евтин апартамент(+ евентуално помощ от родители, ако е удачно). Сещам се, че има и разни студентски кредити.
Учи си спокойно, пък току виж докато учиш срещнеш любовта на живота си и свиете гнездо.
п.с. Никога не бих учила заради имиджа на работодател... и то натисната от него...и то само заради "титла". Уча само и единствено за себе си.
Аз искам да попитам нещо друго - ако изборът е между мечта/работа и дълг семейство, но човек е необвързан, как се случва последната част? Тръгваш на лов за половинка? Усилено търсиш някой, от който да се възпроизведеж?
Нещо от сорта на "Здравейте, може ли да се запознаем? Казвам се Х и оставих мечтите си и плановете си за да свия гнездо и да родя."?
Семейството не се ли случва с човек, който вече си срещнал и сте "на една вълна"? Това "трябва да създам семейство, това е мой дълг", когато човек е необвързан към момента, е тоооолкова тъжно и жалко....
Към авторката:
Казваш, че имаш спестени пари за апартамент. Задели от тях сума за обучението ти, купи си по-малък/евтин апартамент(+ евентуално помощ от родители, ако е удачно). Сещам се, че има и разни студентски кредити.
Учи си спокойно, пък току виж докато учиш срещнеш любовта на живота си и свиете гнездо.
п.с. Никога не бих учила заради имиджа на работодател... и то натисната от него...и то само заради "титла". Уча само и единствено за себе си.
Аз лично бих посъветвала в тоя случай да хваща зъботехниката, а покрай нея и един зъболекар от кадърните. Така хем дълг, хем професия. Не че нещо, но ученето и активностите покрай него съдържат голяма доза риск от срещане на повече хора. А да забиеш в едно бачкане - ми то няма да видиш очите на жив мъж, дето се вика.
Зъботехниката е переспективна специалност.Носи добри доходи,когато човек понатрупа опит.От написаното е ясно,че в момента няма сериозен приятел на хоризонта,така,че не пречи да започне да учи,пък може там да срещне нейния човек.Ако парите са повече,може да се купи по-малък апартамент или гарсониера и да се дава под наем.
Нищо перспективно няма в зъботехниката. Минусите са повече от плюсовете. Зъботехниците не са обвързани със здравната каса. Трябва сами да инвестират в скъпа медицинска техника- мотори, пещи, керамика, метали и др.Много често не контактуват пряко с пациентите и се случва да ги "завличат". Да не говорим, че за жена е тежка работа и физически.
Какво правите, когато сте изправени пред дилема дали да последвате мечтата си (следване в определена специалност,която не може да се съчетава с работа)и да напуснете работа... или да се примирите, че може би вече е късно и трябва да създадете семейство, да изплащате апартамент и т.н.? Как е най-правилно да се действа в такъв етап от живота ни?
Трудно е да се каже кое е правилно,защото зависи от гледната точка.Принципно всеки търси щастието и ако при едни то е свързано с образованието и професионалната реализация,то други го свързват със свиването на гнездо,а трети с пътешествията и със запознаванено с други култури и нови изживявания.Зависи и на какъв етап от живота е всеки един и как е подредил приоритетите си.Това със семейството е сложно,защото човек няма как да придвиди кога ще срещне подходящ човек,с който ще пожелае да създаде семейство.Докато образованието е нещо много реално и необходимо за времето,в което живеем.Все пак всичко опира до личните мотиви,желания и мечти и тук семейството не би трябвало да се меси и да има думата.Не е казано,че едното изключва другото,просто нещата се случват (не винаги в определен ред и най-вече,когато човек е готов) на различни етапи и е нужно време.
Аз лично много се развълнувах като видях темата! В момента съм изправена пред подобна дилема и тя е че съм на 20 години и сериозно се замислям дали специалността, която уча ще ме прави щастлива и дали ще мога да се реализирам (Маркетинг). Истината е, че ако бях със сегашното си мислене, преди години, щях да се подготвям за КСИ по дентална медицина/зъботехника/дентален асистент или нещо свързано с денталната практика. Това е нещото, което ме вълнува, за което чета с удоволствие и имам огромно желание да изучавам...
Пак казвам, ако имах същия хъс, преди години, щях да седна на Д-то и да се подготвя за изпитите по ДМ, но в момента не може и дума да става. Нямам времето, едновременно уча (задочно съм) и работя. Пък дори да успея някак си да науча, няма кой да ме издържа. Това ще си остане моя несбъдната мечта, за съжаление... Чувствам се толкова объркана, дайте ми някакъв съвет или насока, чета предишните коментари и ми вдъхвате надежда! В крайна сметка мисля да си завърша специалността и ако не ми хареса перспективата, да изкарам курс за дентален асистент.
Пак казвам, ако имах същия хъс, преди години, щях да седна на Д-то и да се подготвя за изпитите по ДМ, но в момента не може и дума да става. Нямам времето, едновременно уча (задочно съм) и работя. Пък дори да успея някак си да науча, няма кой да ме издържа. Това ще си остане моя несбъдната мечта, за съжаление... Чувствам се толкова объркана, дайте ми някакъв съвет или насока, чета предишните коментари и ми вдъхвате надежда! В крайна сметка мисля да си завърша специалността и ако не ми хареса перспективата, да изкарам курс за дентален асистент.
Зачетох се в темата. Попаднах на посочените заплати около 800-1100 за София, което ме учуди.
Знам за реална лаборатория във Варна, където на начинаещ му плащат 800лв, а на такъв с година-две опит две хиляди и нещо. Учудвам се, че в София е по малко.
А собственика печели доста. Но тук става въпрос за някаква по скъпа апаратура, с която се работи ако съм разбрала правилно на принципа на копирната техника , струваща няколко стотин хиляди лева,..... а не само за пещ.
Знам и за друга зъботехнеческа лаборатория във Варна, която също вече има от около две години от по-скъпата техника. Но преди това дори и без тази техника, собственика си е изкарвал около 10 000 на месец, плюс заплати на няколко наети да му работят.
Знам за реална лаборатория във Варна, където на начинаещ му плащат 800лв, а на такъв с година-две опит две хиляди и нещо. Учудвам се, че в София е по малко.
А собственика печели доста. Но тук става въпрос за някаква по скъпа апаратура, с която се работи ако съм разбрала правилно на принципа на копирната техника , струваща няколко стотин хиляди лева,..... а не само за пещ.
Знам и за друга зъботехнеческа лаборатория във Варна, която също вече има от около две години от по-скъпата техника. Но преди това дори и без тази техника, собственика си е изкарвал около 10 000 на месец, плюс заплати на няколко наети да му работят.
Някой по-горе беше споменал, че маркетинга била перспективна специалност, а зъботехниката не.
ХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХХАХСХАХ
Завършил съм Маркетинг и съм минал през всичките нива/подразделения в тази сфера, може би единствено без най-нископлатената (реклама). Мога да ви кажа, че от икономическите специалности е най-смислената, но с оглед на голямата картинка е пълен минус. Завърших маркетинг именно защото разчитах на широкия обхват на професията и съответно повече възможности за работа. Е, получих ги. Във всяка комапния ти си административния общак, можещия и оравещ всичко, по възможност без пари.
Аз също мисля да кандидатствам за зъботехника. Предвид вече изкараното ми образование това ще е доста сериозна инвестиция от моя стана за платено следване. Ще опитам да съчетая следване и работа, която също знам, че ще е изключително трудно. Знам, че поне първата година в лаборатория е доста зле положението от към финанси. Това което искам да науча от запознати е как се развиват нещата в последствия ако предположим, че те бива, но все още работиш в лаборатория за някой друг. На каква база е заплащането? Твърдо, процент? Какъв е горе долу рейнджа, работно време, часове, разпределяне на работата?
Зъботехниката ме влече много, вече се упражнявам и чета за изпита по моделиране и за професията като цяло, но все още се притеснявам какво ме чака след тези три години очакван зор.
ХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХХАХСХАХ
Завършил съм Маркетинг и съм минал през всичките нива/подразделения в тази сфера, може би единствено без най-нископлатената (реклама). Мога да ви кажа, че от икономическите специалности е най-смислената, но с оглед на голямата картинка е пълен минус. Завърших маркетинг именно защото разчитах на широкия обхват на професията и съответно повече възможности за работа. Е, получих ги. Във всяка комапния ти си административния общак, можещия и оравещ всичко, по възможност без пари.
Аз също мисля да кандидатствам за зъботехника. Предвид вече изкараното ми образование това ще е доста сериозна инвестиция от моя стана за платено следване. Ще опитам да съчетая следване и работа, която също знам, че ще е изключително трудно. Знам, че поне първата година в лаборатория е доста зле положението от към финанси. Това което искам да науча от запознати е как се развиват нещата в последствия ако предположим, че те бива, но все още работиш в лаборатория за някой друг. На каква база е заплащането? Твърдо, процент? Какъв е горе долу рейнджа, работно време, часове, разпределяне на работата?
Зъботехниката ме влече много, вече се упражнявам и чета за изпита по моделиране и за професията като цяло, но все още се притеснявам какво ме чака след тези три години очакван зор.
Също така относно заплатите, дори в лабораториите аз също чувам много противоречиви мнения. Знам за хора, които като Стажанти първата година наистина взимат 800-1000, но знам и за такива които с около 2-3г. опит взимат около 3 хиляди. Тук не говорим за собствена практика, а да работят за друг в чужда лаборатория. Ще се радвам ако някой практикуващ сподели мнение.
Имам спестявания, които могат да покрият следването ми, ще стигнат и за храна и сметки, но целта на тези спестявания беше друга, свързана със закупуване на имот. Точно заради това се колебая дали мечтата наистина трябва да бъде последвана или трябва да послушам разума си и да закупя въпросния имот, да създам семейство и да приема,че не винаги мечтите трябва да се постигат.
