Чувствам се в безизходица

И двамата сме вписани.

Бях чувала, че търпи заради децата, ама да търпи заради кучето...е нова мода, явно!
Момиче, бягай докато можеш!

Взимаш кучето, отиваш при ветеринаря му, казваш, че паспортът му е загубен (като предварително си го унищожила), вадиш нов,  в който си вписана само ти и после напускаш въпросния заедно с кучето, което вече е само твое.

Кажи му, че кучето е избягало/изчезнало и ти не си могла да направиш нищо. Ако нямаш смелост да му го кажеш, напиши му бележка и се изнеси, преди да се е върнал.

Кучето го дай на някой да го гледа на село или в друг град, щом е толкова ценно.

Авторке, той човека може да си го гледа кучето, ти за себе си мислИ. И умната, защото тоя, дето ще те приютява може  и той да не е стока.

Това сериозна тема ли е

Най-добре остави кучето и бягай.
Ако вземеш кучето само ще го вбесиш още повече.
Ще ти създава проблеми.

Глупости, не се грижи, ако действително е такъв, какъвто го описва.
Знам подобен човек и като му връчат да се грижи за животно на познати, го старв-ва, за да можело то да му се умилква и моли, чак тогава му дава храна, щото не бил иконом на животните.
А и кучетата разбират, не са като други животни. Горкото. Хайспийд ти е дала също добър практически съвет. Изобщо не си в безизходица.  Има начин, ако ти стиска. Просто крадеш кучето и това е! : ))

Нека да обясня.
Човекът, за когото писах, че иска да ме приюти, не иска нищо от мен.
Той подава приятелска ръка. Познавам го от 16 години и мога да му имам доверие.
Не се хвърлям веднага при друг мъж.

А защо някой трябва да те приютява? Сама не можеш ли да живееш?

Да, позволяваме ти........

Глупава вметка. Не знаем на колко години е момичето. Може да не е компенсаторно поведение. Просто приемете, че има хора, които обичат животни.

Аз разбирам авторката. Имам котка, не куче. Тя ми е детето, малкото ми момиченце. Не я давам на никой, нито ще я оставя на някой слабоумник.Освен това котето тръгва да ме търси из апартамента и плаче, ако се забавя навън.
 Вземай кучето и се махай. Този никаквец ще е толкова шокиран ,че губи контрол над теб, че изобщо няма да се сети за куче. Освен това ще бъде смешно да те съди за животно, което е и на двамата. Всеки съдия ще реши, че те съди, защото си го напуснала, скрит зад претенцията, че иска кучето.
Не оставяй животинката там с него. Вземи я и бягай, но не при друг кретен, дето ще те приютява. Намери си своя квартира. Оправяй се сама.Ще видиш колко ще ти е добре.

Заради дете било разбираемо да търпи? Ама тя няма деца, няма как да разбере какво е, има си само домашния любимец засега и за нея той е дете. Децата поне могат да говорят, да избягат, да се оплачат на някого в училище или на социалните (вкл и да излъжат де), а животните не. Около тийн годините съм била в подобна ситуация - партньорът, с когото живеех започваше да малтретира пред мен и да заплашва, че ще убие домашния ни любимец, всеки път когато го молех да се разделим, защото не го обичах. С разликата, че мен не ме е обиждал или малтретирал, а ме носеше на ръце през повечето време. Много време седях само от страх да не се случи нещо на животното (а представете си дори не беше куче!). Накрая не издържах и си тръгнах, нямаше как да взема животното, защото пътувах много тогава и нямаше кой да го гледа, прибрах се в моя апартамент, чийто адрес, разбира се знаеше, идваше, докато съм извън града и оставяше под вратата изрезки от книги с цитати от сорта на ''ти ме накара да направя това'', ''ти ме превърна в чудовище'' и прочие, мислех че ще заваря трупът на любимеца пред вратата ми някой ден. Но не се случи. По стечение на обстоятелствата години след раздялата се срещнахме, животното си е живо и здраво и до ден днешен, обича го повече от всичко, гледаха си го заедно с дългогодишната му тогавашна приятелка. Така че моят съвет е направи всичко възможно да вземеш ''детето'' си, но не изперквай съвсем дори и да не успееш, защото понякога трябва да направим много трудни избори и не всичко зависи от нас (все пак по-добре да успееш, чувството за вина,че си го оставила при ненормалник е разяждащо), бившият ти не е ли ок да останеш при него за малко с куче?. От какво те е страх, че ще направи? Предполагам не знае адреса на бившия ти? Пред работа ли ще те причака? След колко време ще имаш възможност да се изнесеш на квартира? Не е толкова сложна ситуацията, има начини. Има и хотели за кучета, може да дадеш някой лев на някоя баба в някое село временно да се грижи за него.

Да, страхувам се, че ще ме причака след работа.
Не, не знае ничий адрес. Мога да се изнеса в мига, в който го реша.
Но не мога да реша проблема с "детето".

Е и какво като те причака? Способен ли е да ти посегне? Нали е на обществено място? Вземи си спрей за самозащита и го използвай, изобщо не се шегувам. Като пуснеш страха решенията идват сами. Щом не се грижи за него, най-вероятно ще се радва, че се е отървал, а честно казано, може да се радва, че се е отървал и от връзката...явно не е щастлив, може да се изненадаш и изобщо да не те потърси.