Чувствам се като аутсайдер

Е, честито, ставаме група. Аз и сега минавам, но без натрапчиви мисли. 18 килограма заради погрешно хормонално лечение, множество лоши опити с ендокринолози и близки до депресия състояния заради това, че от 60 кг станах 78... Чувствах се като слон на салата и ябълки. Лечението помага на всичко. И на килограмите и на настроението.

Ако на човек му е меко, няма да стигне до АД. Мен ме събори, когато тъкмо бях започнала новата работа и кипях от радост и въодушевление от това. Но изживеният в продължение на 9 месеца силен стрес покрай ежемесечните ангини на малката, които никой лекар не диагностицира и я тъпчеха с АБ постоянно, реши да се прояви тогава. И се прояви така, че изобщо не разбирах какво ми става и какво изобщо е това. Никой не е застрахован - може в един момент да си изживял силен шок и стрес, механизмът за защита да се включи точно в тоя момент, за да те предпази, да "забравиш" станалото и последствията от тоя шок или стрес да се проявят след година или повече. А пък както първата работа на психиатъра е да ти предпише камара АД и да ти каже да не четеш листовките, не само няма да ти стане по-мекичко, ами и нещо безобидно да е било, ще луднеш буквално. Защото страничните действия са всевъзможни - от сънливост през постоянна умора и усещане, че си в някакво друго измерение, в други случаи безсъние и тотална съсипия, нетипично поведение, та до напълняването, което е най-малкият проблем на фона на другите ужасии. Някой каза, че се криела зад хапчетата - не е нужно да се криеш, всеки може да прочете листовките на такива лекарства и сам да види, че това е едно от най-често срещаните неща при употребата им. Не знам защо веднага се реши, че непременно е от свинско плюскане, все едно други причини не може да има.
Не разбирам защо у нас все още такива състояния се считат за лиготия, срамно е да идеш при специалист и непременно трябва да се справиш сам, според останалите, които си мислят, че са твърде силни, за да им се случи това.

Да, проверих си и полови и щитовидни хормони, както и кръвна захар и желязо. Но всичко е наред ..

Анастасия, започни стъпка по стъпка. Направи план какво ще предприемеш и го следвай. Каза ли какво всъщност искаш да работиш?

Попринцип искам да работя в аптека

Не съм се разсънила явно. Нали учиш фармация? Значи вървиш в правилната посока?

Да, просто съм притеснена за тези изпити. Не виждам просто как ще ги взема и сигурно ще трябва да прекъсна за 1 година ии ..

Ще ги вземеш  по -лесно отколкото мислиш, винаги така става.

Ще се справиш. На страха очите са големи...

мерси 😊

Надявам се.. мерси 😊

Не е добра идея. Хем ще загубиш още време от живота си, хем после ще се почувстваш още по-зле. Това нещо се бори, като му настъпваш, не като му отстъпваш. Трудно е, но трябва да настъпваш, защото иначе ще стане още по-зле. Постави си го за цел, направи си план и започни да действаш. Със сигурност след като успееш, ще се почувстваш една идея по-добре и нека това ти бъде стимул и мотивация.

Ами чета си, от сутрин до вечер.. с почивки и така

Точно така. В почивките - някое упражнение, излизане малко навън, нещо, което да разтовари мозъка и да разкара мрачните мисли. Така лека-полека ще надвиеш.

Ще ги вземеш! Не се самонавивай "Много е трудно, не мога". Четеш, четеш... ако нещо не разбираш пак се връщаш към него и пак четеш. Ще се справиш, вярвай си! На мен много ми е помагало в ученето не само да чета, но и да си записвам на лист най-важното от урока. Така информацията се систематизира и се включва и визуалната памет, както и самата фина моторика помага за запомняне и осмисляне. Може да си направиш таблички, да си оцветяваш с маркери най-важното. Наистина много помага да запомниш и да го разбереш.