Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 окт. 2019, 15:26 ч.

Шефове гадняри

  • 3 450
  • 84
  •   1
Отговори
  • Мнения: 78
Заглавието на темата е взето от едноименния сериал. Simple Smile
Имали ли сте до сега в професионален план началник, който да се държи лошо с вас? Разкажете за случай, споделете опит или дайте съвет на хора, попаднали в този омагьосан кръг.

На последната работа, на която бях ми направи впечатление, че имаше хора, които не можеха да се сработят с шефа си, но продължаваха да са там, защото ги беше страх да си потърсят отново работа. Техните началници, до колкото ми направиха впечатление, им бяха смачкали самочувствието и ги увикваха за всяко нещо. Хората се страхуваха да попитат нещо, а недай си боже да възникне проблем - изпадаха в ужас как ще кажат на шефа си. Аз също бях в този омагьосан кръг, но слава богу успях да се изтръгна. Това, което тайничко си казваха колегите помежду си, когато някой напуснеше беше "Нищо, заслужава да отиде на по-добро място, където да го оценят". 

Наскоро в приятелската ми компания дойде едно момиче и тя ни разказа как две години по-късно не може да забрави за шефката си французойка, която ѝ крещяла общо-взето всеки ден. Ужасно злобна и сърдита. Момичето било личен асистент на жената, а сега изпълнява същата позиция, но в друга фирма и въпреки, че е щастлива от работната среда, шефът ѝ е готин, понякога дори сънува въпросната дама. Аз, слава богу, до сънища не съм изпадала.

А вашата история каква е?Expressionless

# 1
  • София
  • Мнения: 456
Преди години имах ужасен шеф. По всички критерии. Крещене, обиждане, псуване, замеряне с предмети, тотално унижение. Беше свиня, без никакво извинение. Всичките му познати и партньори го познават като такъв и те също го наричат така. Дори са ме питали как го търпя и защо съм още там. Две години и половина издържах и си тръгнах с гръм и трясък Simple Smile заслужаваха го Simple Smile без предизвестие. Много неща научих там, това ме държеше толкова време. Но към края се бях докарала до хапчета от нерви и реших, че здравето ми е по-важно. Веднъж толкова се бяхме скарали, защото аз не съм му мълчала, а него това го вбесяваше, че хвърли по мен един много луксозен комплект със синьо джони и го счупи естествено Simple Smile. Той си тръгна от работа, а аз отворих друга бутилка уиски от неговите и сипах на колегите хахаа. Пих едно голямо и си тръгнах Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 21 818
С никакви шефове не искам да работя вече. Всякакви видове съм имала. Е, чак такъв - да крещи и чупи, не.

# 3
  • София
  • Мнения: 3 026
Първият път когато попаднах на такава шефка си тръгнах след 2-3 месеца. Но явно не поумнях, защото вторият път търпях доста години. Накрая от нерви започнах да се разболявам физически. Чак тогава си казах, че здравето ми е по-важно. Тогава разбрах, че е достатъчно да работя, за да оцелеем. Не ми трябват материални луксове. Здравето е лукс, който не мога да си позволя да загубя окончателно, затова вече работя само колкото е необходимода си получа заплатата. Шефовете ми в момента са свестни. Колеги, които досега не са попадали на гадни шефове не могат да оценят сегашните, но аз ги оценявам , стъпвайки на база опита си с гадове. Заплатата ми не е голяма, но не е и мизерна. На този етап ми е достатъчна, за да не мизерстваме, но недостатъчна, за да си позволим някои  удоволствия. Важно ми е, че имам време за детето си.

# 4
  • София
  • Мнения: 243
В педишната ми работа, шефката ми беше такова чудо. Хипер амбициозна, но и много комплексирана. Успяваше да води всякакви "бойлуци" за клиенти, от които после обслужилите ги имаха проблеми, това за не любимите от персонала. Няма смисъл от късаненна нерви, взех си чантичката и напуснах. Няма заплата, която да ви плати душевния комфорт.

# 5
  • Мнения: 2 439
Моят бивш шеф беше леко кофти. Като цяло некомпетентен и непризващ, че не знае. Налучкваше някакви неща и после от 100 пресъхнали от много време кладенеца вода вадеше и едва ли не се караше защо аз не знам Joy иначе ме сваляше, всякакви глупости ми е писал, въпреки че аз съм омъжена, а той сгаджосан. Накрая пък ми каза, че ме били взели заради краката Angry. Хубавото беше, че ни защитаваше.
Сегашният ми прях ръководител е много готин, но милия няма време и като започнеш да задаваш въпрос той отговаря преди да си питал и реално не е разбрал въпросът. Другият минус е, че през денят се засичаме за 2 часа и реално той не знае какво се случва при нас.
Има и добри фирми, за жалост не са български... Поне аз не съм срещала.

# 6
  • София
  • Мнения: 21 818
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

# 7
  • Мнения: 1 662
Имах шефка, която мразеше всеки нов във фирмата. Държеше се отвратително от 1 ден. Нарочно ми нагласяше смените да съм до късно вечерта, а знаеше, че се прибирам сама, пеша, по 40 минути в тъмното, в 10 вечерта (нямаше градски транспорт от работа до нас, толкова късно)/ Даже много пъти е минавала с колата покрай мен и никога не предложи да ме закара до нас, нищо, че сме в една посока. След 6 месеца "изпитателен" срок, като дойде нов колега, вече реши, че можем да сме приятелки и насочи цялата си омраза към новия... Даже колко пъти ме е хвалела, че съм корава, щото не съм напуснала... Сега се чудя защо съм търпяла, но наистина бях в безизходица и ми трябваше дохода. Колко пъти съм се прибирала разплакана...

# 8
  • Мнения: X
Никога, никой от шефовете ми не ми е викал. Макар че е имало случай когато съм присъствал на скандали в които шефовете ми са се карали на други, но на мен не.
Сега работя във 7-та фирма по ред. Забелязъл съм че ако си някакви вид шеф, около 2 години ти трябват за да пропаднеш. Наглед нормални хора за 2 години след повишеието стават нетърпими задници.
Жал ми е било за колежките понякога.

Иначе също съм забелязъл, че човек се учи от шефовете си. Аз съм имал около 10 само двама са били наистина качествени хора, като специалисти и лидери. Явно не е толкова лесно. Аз бях също шеф за 2 и половина години. Като напуснах, бях на 30 и мойте подчинени мъжаги над 40, ами всички си поревахме. 😁 Мисля че съм бил добър шеф.

# 9
  • Мнения: 78
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

Моята знаеше много добре, но беше хванала изпълнителния директор за ... сещате се къде и си правеше каквото иска. Отвратителен човек, издържах 1 година, защото приятелите и майка ми все ми казваха "Хайде, можеш, никъде няма хубаво, така е в живота". След като напуснах с около 5-6 килограма надолу от нерви и като се насочих към сегашното ми поприще разбрах, че този начин на мислене "Търпи, защото животът е гаден" е мнооооого грешен.

# 10
  • София
  • Мнения: 456
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

Моята знаеше много добре, но беше хванала изпълнителния директор за ... сещате се къде и си правеше каквото иска. Отвратителен човек, издържах 1 година, защото приятелите и майка ми все ми казваха "Хайде, можеш, никъде няма хубаво, така е в живота". След като напуснах с около 5-6 килограма надолу от нерви и като се насочих към сегашното ми поприще разбрах, че този начин на мислене "Търпи, защото животът е гаден" е мнооооого грешен.
И аз останах толкова дълго на пъвата си и най-гадна работа (гадна, защото шефът беше ужасен), защото майка ми все ми казваше: "Търпи, защото на работа е така. Все има по някой такъв". Категорично не съм съгласна с тези твърдения. Аз по-скоро казвам: "Който търси, намира" Това е в сила особено за по-големите градове.

# 11
  • Мнения: 22
Здравейте и от мен Simple Smile

В последните 4 години трудно се задържам на едно работно място именно поради шефовете гадняри Simple Smile Стигнала съм до извода, че здравето ми е на първо място, с два кредита съм, но не ми пука.
В момента искам да развивам свой си бизнес и повече не желая да работя за идиоти ... Дори и само хляб да ям - да знам, че аз съм си шеф.
На последната ми работа освен, че шефката беше гадна интригантка, беше и неграмотна - не знаеше как се пише думата "дълъг" с Г или с К ... Казах й хич да не й дреме, пише се с К.Р Simple Smile) Станах и си тръгнах.
Преди 19 години на първата ми работа - шефката ми беше психично болна и пиеше лекарства, назначени със зелена рецепта.
Аз млада и красива, тя стара, ниска, грозна и с психо отклонения.  Трябваше да ми плащат за вредни условия на труд, никой не искаше да работи с нея. После разбрах защо - още я сънувам ...

# 12
  • Мнения: 350
Здравейте!
Четейки Ви разберам, че не съм единствената и то в много аспекти.
10 години работех не лоша работа, но тя беше докато учех.
Когато се дипломирах и потърсих работа по специалността си започнаха проблемите ми, който ме доведоха до много тежко здравословно състояние и тежка операция, която трудно преживях.
Съжалявам, че търпях всеки един от ужастните шефове с който се сблъсках. Не са мятали по мен предмети, но всекидневният психически тормоз е нещо ужастно и е нещо което те погубва бавно и сигурно, но кагато си в безизходица търпиш. В случая трабваше да търпя, защото нямах никакъв стаж и опит по специалността си. За съжаление, колкото и работодателя да смених за последните 4 години с надеждата, че ще попадна на някой, който не идва на работа за да си изтръсква нервите и да мрази и обижда някого, не мога да попадна на такова място. Скоро започнах работа след тежката операция и за съжаление отново се сблъсквам със дълбока провинциална простотия и пасивно-агресивно поведение, отяждане, язвителни забележки целящи да те изкарат тъп и прост, отказ да ти се показват нови неща свързани със работата, игнор, говорене с надсмешка. Колежката която по принцип трябва да ме обучава явно смята, че веднъж казано набързо е всъщност много добро обяснение и повече не е нужно, и ако не си разбрал си е твой проблем и явно си тъп и прост и не можеш да работиш, затова започват и с обидите и шушуканията зад гърба. Това ме тормози страшно много. Сладките неща като шоколад и прочие са ми строго забранени, а от този стрес и ужастна работна обстановка започнах да се тъпча всеки ден, а това означава че много си вредя. За съжаление отново съм в безизходица. Операцията и боледуването ме изтощиха много финансово, нямам кредити, но съм в състояние в което само си повтарям "не си купувай абсолютно нищо", защото утре може да ти кажат, че си освободен и отново нямаш работа. Не си купих нищо дори за рождения ден, който имах наскоро. Само почерпих скромно колегите и това беше.
Много съжалявам за много неща. За професията, която семейството ми ме накара на сила да уча и упражнявам, за търпенето на колеги и шефове гадняри, за парите, които вложих в образование, за изгубеното време в учене. Защото сега когато напусна или ме освободят (което неизменно ще се случи), ще отида да работя каквато и да е работа, само и само за да мога да се издържам и всички дипломи и сертификати за езици, които имам ще отидат по дяволите и в кофата за боклук. Обяснявам си го като съдба, но много ми тежи. Положих много усилия, а ефектът е от тях е нулев.
Извинявайте ако съм се отклонила от темата. Но шефовете и колегите гадняри са навсякъде. Няма никаква работна етика у нас, всеки гледа да те смачка както може и това му е цел номер едно от първия ден.

# 13
  • Мнения: 1 662
Така е. Това е основният недостатък на българските баш шефове - въобще не знаят какво се случва във фирмата.

Моята знаеше много добре, но беше хванала изпълнителния директор за ... сещате се къде и си правеше каквото иска. Отвратителен човек, издържах 1 година, защото приятелите и майка ми все ми казваха "Хайде, можеш, никъде няма хубаво, така е в живота". След като напуснах с около 5-6 килограма надолу от нерви и като се насочих към сегашното ми поприще разбрах, че този начин на мислене "Търпи, защото животът е гаден" е мнооооого грешен.
Оф, на майка ми философията... Като го чуя това „Да не мислиш, че на другите места е по-хубаво” и ми идва да и отвъртя един шамар, нищо, че ми е майка. Ами, по-хубаво е. Втората ми работа беше по-хубава от първата, третата по-хубава от втората и т.н. Сега уча и ще сменям сферата на работа и пак майка ми не спира да НЕ ме подкрепя и да опява как трябва да си стоя на сегашната ми работа. Шефа не е гаден сега, но ме дразни, некомпетентен е и не оценява кой какво реално върши, иначе е „мека Мария”. Но аз се изнервям да работя с некадърници, особено, ако са ми шефове и съм „чао”.

# 14
  • Мнения: 14 128
И друг път съм писала за бившата ми работа. С такова облекчение си тръгнах от там, не е истина.

Шефката беше една бабичка на 70 г., обаче не пуска кокала, свикнала да командори и да се прави на велика. В началото уж всичко ок, после обаче се почва изискване да се остава след работа и то до 9-10 ч. вечерта, всеки ден /щото имало работа/, а на другия да си пак в 8,30 на работа. При което ѝ казах, че аз имам семейство и нямам намерение да работя до 10 ч. всеки ден. Започна да крещи, че съм била несериозна, че така не се работело, не съм гледала на фирмата като на своя. Отговорих ѝ, че всъщност фирмата не е моя и да не си позволява да ми крещи, щото си грабвам чантето и няма и да се обърна.
Имаше някакви мании за величие и беше компетентна по всичко. Все се страхуваше, че някой я краде. Беше вдигала скандал на един от шофьорите, че по разходна норма излизало еди колко си литра да са изгорени, а той изгорил с 1,5 л. повече.....страшна драма!
Да не казвам колко пъти си заспиваше на стола зад бюрото.

Имаше наглостта да ми обяснява как нищо не работя, а в момента, в който ѝ казах, че напускам - "Аууу, ама то сега кой ще работи?!?" …..е, нали уж нищо не съм правела?!?

Понеже имаше страшно текучество, с изключение на няколко приближени, когато някой си тръгнеше, се почваше с гнусотиите по негов адрес - колко бил некомпетентен, колко бил нагъл и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт