за ината на 2,5 годишните

И моят син е същия случай, даже имахме аналогично приключение пред батута в Патиланци, който така и не дочакахме. И тъй като тези сцени на инат ми се случват от много отдавна, вече съм прочела съветите за справяне с тях, но за сега имам само временни успехи, а проблемът съвсем не отшумява.

Обикновено гледам да избягвам до колкото е възможно дразнителите, за които знам, че предизвикват такива реакции. Например, като знам че, ако види бутилка с Кола ще иска и ако не я дам ще има истерии, крия бутилката или изобщо не внасям такова нещо вкъщи. Ако все пак дразнителят е налице, веднага започвам да му говоря за нещо друго, обикновено това е нещо, което знам че му е също много интересно, опитвам се да го разсея. Всичко това с лек и безразличен тон, все едно не ми е направило впечатление, че предстои тръшкане. Когато бурята настъпи, го оставям да се потръшка докато му мине, понякога трае много дълго, а ако сме навън обикновено се прибираме вкъщи. Детето ми е на възраст, в която все още нямаме пълна комуникация. Той почти не говори, усещам че ме разбира, но си мисля, че все още не е на етап да попие сериозните обяснения, които се опитвам да правя.

yanita, нали не смяташ, че майките на инатливи деца им позволяват да им се качват на главата, защото не са добри възпитатели. Тук става въпрос за темперамент и характер и справянето с тях. На всички ни е ясно, че трябва да налагаме ясни правила и те да се спазват от всички, но при някои деца това не сработва, а отшумява постепенно с времето.

Кали, подкрепям мнението ти.
Също така не смятам, че родителят трябва да се наложи на всяка цена само и само да се надвие ината на дребното. Да - инат е, да - не е хубаво това, което прави, но пък и демонстрирането на някаква сила и налагането от страна на родителя също трябва да има някакви граници.
Пресен пример от снощи - дребният не иска да яде, тръшка се и реве, иска бисквити. Майка ми се опитва да му дава ядене, но играта загрубява, излизам от стята, защото мисля, че заради това, че аз съм там - той си го позволява. Обаче той изпада в истерия, хълца и реве. Ами накрая не издържах и му дадох тъпите бисквити и тук майка ми отбеляза: "Той победи". Ей направо лошо ми стана, все едно е някаква борба за надмощие... Да, трябва да има правила, но понякога нещата просто излизат извън контрол.... 

честно ли? не знам какво да мисля.
имаме приятели с две деца - и двете им се качват на главите. нямам близки наблюдения над възпипателните методи, но знам, че големият им син (тогава на 6 г) вечер оставаше да гледа телевизия в хола след като родителите си легнат, защото не можеха да го сложат в леглото, докато той сам не реши, че иска. същият крещеше на баща си, че ще го пребие, а бащата ни поглеждаше сконфузено...

друго дете - вече на 14 г. до неотдавна се опитваше да измоли нещо от нас с постоянно мрънкане. като разбра, че номерът не минава, даде смислено обяснение за поведението си: "ами нашите така като ми откажат нещо и аз мрънкам много и на тях им писва и ми позволяват, само и само до ги оставя на мира"

детенце на много близка моя приятелка - не иска да си ляга вечер. слагат я в леглото, тя се тръшка. карат й се и я напляскват - пак се тръшка. накрая я взимат при себе си в хола и я забавляват, докато заспи. когато са на разходка и се затръшка за нещо, майка й просто я оставя да се търкаля по улицата и продължава напред. детето не спира. след достатъчно отдалечаване майката се връща и я взима на ръце. следващият път тръшкането е по-продължително и застрашително зачестява.

моите деца: твърде различни по темперамент - едната е кротка и тиха, "скрита лимонка", а другата е като възпламенено буре с барут. и двете се опитват понякога да се налагат. принципно подходът ни към двете е еднакъв: разумни ограничения, твърдост и постоянство. склонни сме към отстъпки и компромиси, но след разумно преценяване на ситуацията и никога като поддаване на нечие тръшкане. примери имаме много.

веднъж габриела изпищя в колата, че не иска да слуша радио, а детски песни. отказа да поиска по нормален цивилизован начин, вместо това се тръшна и се разкрещя. усилих звука на радиото. тя закрещя още по-силно. отново усилих радиото. карах така през целия път, а тя се дереше, че си иска нейната музика. буквално минута преди да паркирам пред нашия гараж тя изведнъж млъкна и спокойно ме помоли да й пусна детски песнички. пуснах й. оттогава не пропуска да каже думичката "моля" и много внимава как и какво иска.

и последно, децата разбират точно толкова сериозни правила и ограничения колкото сериозни са "прегрешенията" им на дадена възраст.

 
        Абсолютно по същия начин действам и аз. Моя син е на 2г и 6м и от около месец, може би два, не ми беше лягал по улиците... Но само преди седмица се тръшна в една закусвалня, купих си закуската, грабнах го под мишница и си го прибрах вкъщи като по пътя му казах, че му се сърдя./Смятам, че има ефект от това/. И същия ден беше наказан, не го водих на количките и му обяснявах защо. Държеше му влага и следващите дни, защото когато отново се опита да ми легне на земята, само като му казах :"Внимавай, защото ще те прибера вкъщи", взе че ме разбра...

                           

моля те, дай повече примери и акъли по това кои са разумните ограничения.  

защото тук нещата могат да варират много. и съм объркана наистина .

Е, ОК, и аз го правя , но това ме притеснява - това е от серията на ултиматумите - май не е много гот да прекаляваме с тях, защото пък така децата се учат на следната логика - "трябва да съм добър, за да не ме приберат". Не е готина май тази логика.

правилото ми е да не бързам да отказвам нещо просто така, без да има основателна причина.

ето пример, свързан със снощното искане на бисквити вместо нормална вечеря, довело до чувство обвинение в пораженческа тактика - как бих реагирала аз (пък и габа често иска бисквити или филия вместо вечеря):
анализирам ситуацията като се правя на твърде заета с приготвянето на храната (или с яденето й), за да дам моментален отговор и избирам каква алтернатива да предложа:
1. бисквити за вечеря - не е нищо страшно, особено ако им добавим мляко, но не трябва да се превръща в редовна практика
2. детето може би не е яло достатъчно плодове/зеленчуци през деня - комбинация бисквити със салата  
3. може би съм сготвила нещо, което искам непременно детето ми да опита - тогава бисквитите могат да заместят хляба или да бъдат добър десерт.

избирам кой вариант ми се струва най-уместен и казвам: "о да, днес може по изключение да вечеряш бисквити, но.... 1. при положение, че са с чаша мляко, 2. си изядеш салатата 3. хапнеш малко от храната, която вече съм сервирала." алтернативата е да остане без бисквити...
всичко това в случай, че съм категорична, че няма да позволя на детето да яде само бисквити за вечеря.

предпочитам вместо да кажа "не, не може", да предложа алтернатива.

абсолютно забранените неща са свързани с безопасността - отдалечаване от мен по време на разходка, приемане на неща от непознати или тръгване/докосване с непознати хора, доближаване сами до улицата, катерене по прозорци и балкони, пипане на контакти. тези неща са обяснявани многократно още преди детето да "посегне" към тях и то ги приема за даденост.

точно това е логиката - ако не спазваш правилата за разходка навън, просто няма разходка. ако не спазваш правилото за лягане вечер, ще трябва да заспиш без приказка... така детето се научава, че правилата ги има, за да бъдат спазвани и започва да ги приема без непременно да поиска да изпита последствията им. защото не всички нарушения имат приемливи последствия: ако не спазваш правилото за небъркане в контакта, ....

има и по-добър вариант: ако не се тръшкаш по време на разходката, можем да останем навън 5 минути повече или можем да играем на гоненица, докато се прибираме...

не е ултиматум, нито изнудване, а поощряване на доброто поведение и санкциониране на преднамереното непослушание.

И ние имаме моменти, в които се инатим и то нетърпимо много Но взех да оцелвам правилния подход!Веднъж ще излизаме на разходка и казвам на Валери да си облече дрехите, които съм му приготвила, а той ми се прави на глух и се държи като бебе, взе да се тръшка и да реве. Че като побеснях - никаква разходка. Останахме си вкъщи! На другия ден сам ме пита кои дрехи да си облече.
Децата са много хитри и запомнят в различните ситуации как реагират родителите и това правят после.
Стремя се да бъда твърда ,но справедлива.
Благодаря на Реза- ще се възползвам от някои нейни методи

Аз специално за яденето никога не съм я насилвала. Слагам ядене в купичката и ако тя ми каже че не иска - отварям и хладилника и и казвам да избира. Щом иска бисквити - добре - давам и един пакет, като и пресъхне устата веднага си поисква мляко. Иска яйца - казвам ще ти ги направя като палачинка - слагам и зеленчуци и сирене и готово - тя е доволна и аз съм доволна. Това, че не ми е уважила "манджата" изобщо не ме притеснява. нали се е нахранила и няма да си легне гладна  няма какво да се ядосваме за дребни неща.

ОК, значи съм на прав път. Защото това, което опитах снощи беше: първо оставих бисквитите настрани и му казах, че след като си изяде вечерята, ще яде бисквити, че са за него, оставих ги да ги вижда. Не проработи. После - му казах - ето ти една и ще я ядеш с грахчето и месцето... Пак драма, пак обяснения, пак не. Накрая излязох от стаята и натам вече той се е затръшкал яко.  Предложих алтернатива, но просто не се получи и това е. Надявам се другия път да съм по-добра, но все пак - благодаря, yanita, може би все пак съм на прав път.

Ами честно да ти кажа на мен не ми пука даже и гладен да си легне. Обаче пък - нали трябва да има правила. Ужас, това е някакъв омагьосан кръг.

Моля те дай рецепта от твоите, за справяне с тоя казус. Имам предвид точно конкретната ситуация, с точно това дете, на точно тая възраст. Мисля, че предните 2 примера не са по темата. Говорим за деца на 2-3 години.

на прав път си, просто следващия път като решиш да излизаш от стаята, вземи бисквитите със себе си  

Е, правила да, но не е нужно целият ден да е ограничен от правила - нека детето да има и избор