Цитат
Просто се опитвам да се подготвя за това решение - себе си и майката на сина ми.
не съм чела коментарите, извинете, ако дублирам някой
- Публикувана: 23 окт. 2019, 11:39 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2019, 02:32 ч.
Кога да запозная сина си от бившия ми брак с малкото му братче от новото ми семейство?
На първо място трябва да мислите как да подготвите детето от шока, който ще изпита като разбере колко време сте се отнасяли с него като невменяемо дете, което не може да приеме истината.
не съм чела коментарите, извинете, ако дублирам някой
Цитат
Просто се опитвам да се подготвя за това решение - себе си и майката на сина ми.
Е, детето е на пет и не разбира нещата тъй както някои възрастни. Най-вероятно проблем № 1 няма да му бъде, че е бил "лъган", особено ако никой не акцентира върху такава интерпретация на събитията.
Това, което "разбира" едно 5-годишно, е доста далеч от това, което разбира възрастният човек.
Човек изживява най-силната емоция, не по няколко емоции наведнъж.
При едно толкова малко дете най-силна е изненадата от появата на новия човек и любопитството към новото положение. А не от причините, защо "до сега" не е знаел за него. А и това може да се обясни по подходящ начин, при положение обаче, че самото дете попита. На тази възраст може и да не попита. Зависи. Ако не попита, обяснителният режим е не само излишен, а и направо вреден.
Човек изживява най-силната емоция, не по няколко емоции наведнъж.
При едно толкова малко дете най-силна е изненадата от появата на новия човек и любопитството към новото положение. А не от причините, защо "до сега" не е знаел за него. А и това може да се обясни по подходящ начин, при положение обаче, че самото дете попита. На тази възраст може и да не попита. Зависи. Ако не попита, обяснителният режим е не само излишен, а и направо вреден.
Е, детето е на пет и не разбира нещата тъй както някои възрастни. Най-вероятно проблем № 1 няма да му бъде, че е бил "лъган", особено ако никой не акцентира върху такава интерпретация на събитията.
Мерси. И аз не мисля, че това е основния проблем тук - при все, че маса постинги го твърдят.
За мен най-големият риск е той да се почувства по-малко ценен или по-малко обичан. Или по някакъв начин застрашен от малкия си брат. Ето това ми е на първо място в главата.
Е, детето е на пет и не разбира нещата тъй както някои възрастни. Най-вероятно проблем № 1 няма да му бъде, че е бил "лъган", особено ако никой не акцентира върху такава интерпретация на събитията.
Мерси. И аз не мисля, че това е основния проблем тук - при все, че маса постинги го твърдят.
За мен най-големият риск е той да се почувства по-малко ценен или по-малко обичан. Ето това ми е на първо място в главата.
Ник, до там ще стигнете едва след като детето научи новината и се запознае с братчето и неговата майка.
Ти към момента си още на предварителната фаза.
Което, разбира се, не пречи да се подготвиш и за следващата - бъдещите ви отношения. И тук има постове, с много подходящи съвети от предходната страница - да излизате заедно, да правите много неща заедно, голямото дете да не ви идва на гости, а да се чувства като вкъщи у вас, да има специално свое място у вас за когато реши да идва и т.н.
Но това пак конкретно ще се решава в крачка, на всеки отделен етап от развитието на общите ви отношения.
Пълни глупости. Още малко ще го посъветвате да каже на детето, че току-що щъркела е донесъл изненадващо братчето му 
Децата на 5 са изключително любопитни и обичат да задават въпрос след въпрос. Дори първоначално водещо да е любопитството към "новия" брат, неминуемо ще стигне до въпроса (открит или наум) : "От кога имам братче? Защо не ми казахте по-рано?". Вие съвсем подценявате децата. Но те понякога разсъждават повече от родителите като гледам к'ви казуси съществуват..
Децата на 5 са изключително любопитни и обичат да задават въпрос след въпрос. Дори първоначално водещо да е любопитството към "новия" брат, неминуемо ще стигне до въпроса (открит или наум) : "От кога имам братче? Защо не ми казахте по-рано?". Вие съвсем подценявате децата. Но те понякога разсъждават повече от родителите като гледам к'ви казуси съществуват..
Много неадекватно включване. Никой не се кани да говори на голямото дете измислици. Но обяснения защо новината се съобщава сега следва да се дадат само и когато бъдат поискани. Което никак не е сигурно. Още по-малко, че ще стане сега, с оглед възрастта на детето.
Ако се случи и когато се случи бащата вече бе посъветван да помисли предварително за отговор, който да е щадящ и верен. Зависи от детето отново как ще бъде формулиран този отговор. Бих го обсъдила с психоложката, която е запозната със ситуацията, най-вече.
Ако се случи и когато се случи бащата вече бе посъветван да помисли предварително за отговор, който да е щадящ и верен. Зависи от детето отново как ще бъде формулиран този отговор. Бих го обсъдила с психоложката, която е запозната със ситуацията, най-вече.
Пълни глупости. Още малко ще го посъветвате да каже на детето, че току-що щъркела е донесъл изненадващо братчето му
Децата на 5 са изключително любопитни и обичат да задават въпрос след въпрос. Дори първоначално водещо да е любопитството към "новия" брат, неминуемо ще стигне до въпроса (открит или наум) : "От кога имам братче? Защо не ми казахте по-рано?".
Децата на 5 са изключително любопитни и обичат да задават въпрос след въпрос. Дори първоначално водещо да е любопитството към "новия" брат, неминуемо ще стигне до въпроса (открит или наум) : "От кога имам братче? Защо не ми казахте по-рано?".
После ще го мислим това - ако се стигне до там. Няма как да се избистри всичко от раз. А и може да не се наложи - поне в началото.
Приоритет ми е това дали ще се почувства несигурен или застрашен.
Ами водите го на любимо място, черпите го любимо лакомство, представяте му новината по най-позитивния начин и си носите последствията от това, че сте крили досега. Колко повече отлагате по-зле. И психоложката ви го е казала, но вие продължавате да търсите съюзници за заравяне на страховете си, чрез търсене на причина за продължение на грешката.
Всъщност човекът е решен да го направи. Знае, че трябва. Просто иска да го направи по най-добрия за детето си начин и затова пита и се интересува.
Въпросът е вече не "кога", а "как" да му съобщи и как да подходи след това.
Разбираемо е да се притеснява.
Въпросът е вече не "кога", а "как" да му съобщи и как да подходи след това.
Разбираемо е да се притеснява.
Точно.
Защото някак не мога да приема някои от предложенията - "просто му кажи". Или пък да направя както бившия на Сигма - да му го изтърся без да предупредя майка му (и по възможност да съгласувам с нея). Защото няма да е коректно нито към него, нито към нея. Поне така го усещам аз - всеки има друг поглед. Не искам никого да съдя - всеки случай е различен. Просто някак не ми се струват адекватно решение в нашия случай.
Та, това е - опитвам се да видя различни гледни точки - особено от хора дето са минали през това.
Знам, нашата ситуация е особена (като всяка друга) и някои от тези неща са неприложими в нашия случай. Но се опитвам каквото мога да направя за да подготвя себе си, сина си, майка му.
Сядате с майката и обяснявате задружно, че не сте двойка от няколко години. Обяснявате, че няма как да живеете под един покрив по най-тактичния начин (такъв за децата няма между другото), но това, че живеете отделно може и да има плюсове - втори половинки и повече хора, които го обичат, повече братя и сестри и т.н.. Повтаряте му безброй пъти, че той вина за това няма. После си признавате вашата вина и се опитвате да го убедите, че не сте спирали да го обичате. След като видите реакцията му, преценявате кога най-скоро може да му поднесете другата "изненада". Потресена съм. И после такива родители искат да бъдат някакъв авторитет за децата си - на какво отгоре, как изобщо имате съвест да се държите толкова безотговорно и да си мислите, че като признаете, че сте сгрешили, ще изтриете като с гума, това, което правите с детето си?
Сядате с майката и обяснявате задружно, че не сте двойка от няколко години. Обяснявате, че няма как да живеете под един покрив по най-тактичния начин (такъв за децата няма между другото), но това, че живеете отделно може и да има плюсове - втори половинки и повече хора, които го обичат, повече братя и сестри и т.н.. Повтаряте му безброй пъти, че той вина за това няма. После си признавате вашата вина и се опитвате да го убедите, че не сте спирали да го обичате. След като видите реакцията му, преценявате кога най-скоро може да му поднесете другата "изненада". Потресена съм. И после такива родители искат да бъдат някакъв авторитет за децата си - на какво отгоре, как изобщо имате съвест да се държите толкова безотговорно и да си мислите, че като признаете, че сте сгрешили, ще изтриете като с гума, това, което правите с детето си?
Уф, хайде да си спестим това морализаторстване - става ли? Уви, животът е такъв какъвто е. И двамата с майката на сина ми допуснахме грешки.
А иначе колкото ситуации толкова решения. Мой познат се раздели със съпругата си в чужбина, върна се в БГ, тук живее с друга жена. Но за пред децата си (които са в пубертета) се водят, че уж все още са заедно и, че той просто развива бизнеса си тук (което по принцип е вярно).
Не твърдя, че това е правилното решение. Просто явно така са преценили в случая. Не искам да съдя никого. И няма смисъл от това.
Важното е да се намери най-доброто за децата решение - в рамките на създалата се ситуация.