





Имам си две малки деца, които, както се сещате, редовно са сополиви. Съответно носните кърпички у дома се харчат много. А по професия съм начален учител и понеже работя с малките от подготвителна група, редовно ги проверявам дали са се загащили добре след тоалетна и ако не са, ги загащвам аз. И тези дейности толкова вече са ми станали като навик, че като пътувам в метрото най-редовно получавам порив да издухам носа на някой сополив човек, или да загащя някой с измъкната риза. И добре, че все още навреме се усещам и се удържа да не го направя.

Това, след като в краткото си съжителство със свекърите, при отсъствието на баба, мама сготвила на бъдещия си съпруг и бъдещия си свекър боб със запържен до черно червен пипер
Мама казва, че вкусът е бил умопомрачителен, обаче татко и дядо чинно си яли и не коментирали
Тук съм виновна на 50% - бях изключила за несесерът, който тя е докопала, а бавачката и "бляла" някъде, мислейки си че малкият дявол спи.
Препоръчани теми