Какво значи да обичаш себе си?

  • 7 121
  • 146
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 12 472
Тереза, Сарания много добре обяснява защо реагираме гневно и ни идват грозни мисли.
Аз също първо бих се замислила над това.
И по принцип го правя. За това отдавна не изпитвам гняв и нямам грозни мисли.
Обичам се достатъчно, за да не си ги причинявам.
Никой не може да те накара да се почувстваш зле - ако ти не му позволиш.

# 61
  • Мнения: 30 802
Наскоро попаднах на един туийт. Смисълът беше - всички хабим много енергия да градим сложни хобита, кариери и идентичности. Но това не може да се сравни с удоволствието просто да бъдеш себе си. Мисля, че и това е част от аспекта на любовта към себе си. Да не се чувстваш непълноценно, ако не носиш специални "шапки" (защото всяка идентичност е вид "шапка", това не са реални аз-ове, а роли). И ако даваш повече на ролята, отколкото на себе си, скоро ще прегориш.

Проблемът е, че всеки те дърпа за роли и е трудно да се "откупиш" и да бъдеш повече себе си. За околните това е тревожно, особено защото им напомня, че те са се пристегнали в роли.

# 62
  • Мнения: X
Тереза, Сарания много добре обяснява защо реагираме гневно и ни идват грозни мисли.
Аз също първо бих се замислила над това.
И по принцип го правя. За това отдавна не изпитвам гняв и нямам грозни мисли.
Обичам се достатъчно, за да не си ги причинявам.
Никой не може да те накара да се почувстваш зле - ако ти не му позволиш.
Да, с това съм съгласна.
Но не съм съгласна, че смисълът на близостта е да казваш свободно всичко, каквото мислиш, без никакви задръжки.
Защото е кофти да се нараняваме.

Моят съвет към анонимен е просто да не допуска тази грешка да се повтори отново. Демек, да си извади съответните изводи от ситуацията.

# 63
  • Мнения: 9 152
аз не съм напълно съгласна, че :
 " никой не може да ме накара да се почувствам зле, ако аз не му позволя".
Ще дам един пример от миналия четвъртък.
Получавам скайп съобщение от много близък мой човек, който е тотално съкрушен. И пише : "  Много наприятен ден днес за мен . Вече няколо пъти поисках да се самоубия.... "
Ами зле се почувствах. Какво значи да " му позволя"...
Бях на работа...и едва си довърших служебните неща.
Много примери мога да дам....когато просто боли. И ми е зле.  От болка и любов към ближния.

# 64
  • Мнения: 548
Ние бяхме навън на заведение. Крясъци нямаше, но това не пречи да бяха изречени много обиди, които детето чу.
Просто аз съм виновна, че  реагирах на нещо казано за баща ми вместо да си замълча.
Много ме е страх детето да не се е стресирало много, защото имаше един такъв случай. Говорих с него и се опитах да успокоя нещата.

Не трябва да си мълчиш, щом усещаш че трябва да отговориш, още повече че си предизвикана. Редно е той да се извини първи за казаното. И защо ти трябва да си тиха и възпитана, а на него да му е позволено да се произнася по обиден за теб и родителите ти начин и той да не си мери приказките. Показала си му една своя граница. Не съжалявай. Постъпила си правилно. Може да се е опомнил и другият път да е по-внимателен към теб.
А това детето да слуша грозни приказки за дядо си е също гадно за него, показва му се неуважение към роднините и възрастните, ти като дъщеря си го защитила и не може да те упреква никой за това.
Така си показала обич към себе си и корените си.

# 65
  • Мнения: 12 472
Тереза, това е мое мнение и аз така живея.
Ако не мога са бъда свободно себе си пред него, значи имам проблем със себе си, егото си, миналото си и тн.
И никой не е “виновен” за това освен самата аз.

Катерина - нормално е да изпитваш емпатия към близък, вероятно си се почувствала зле, защото си усетила болката му. Но това е неговата болка и емоция, ти просто я отразяваш. И ако дефинираш ясно това - ще видиш как веме няма да ти е зле. Ще изпиташ любов, съчувствие, състрадание и тн, и ако ти му изпратиш тези мисли и емоции - и той ще се почувства по-добре.

# 66
  • Мнения: X
Наскоро попаднах на един туийт. Смисълът беше - всички хабим много енергия да градим сложни хобита, кариери и идентичности. Но това не може да се сравни с удоволствието просто да бъдеш себе си. Мисля, че и това е част от аспекта на любовта към себе си. Да не се чувстваш непълноценно, ако не носиш специални "шапки" (защото всяка идентичност е вид "шапка", това не са реални аз-ове, а роли). И ако даваш повече на ролята, отколкото на себе си, скоро ще прегориш.

Проблемът е, че всеки те дърпа за роли и е трудно да се "откупиш" и да бъдеш повече себе си. За околните това е тревожно, особено защото им напомня, че те са се пристегнали в роли.
Как да бъде себе си, като не знам коя съм всъщност ? Няма една истинска МЕН и другите фалшиви. Аз съм в много роли, ежедневно. В някои съм свикнала и играя добре, в други съм по принуда, в трети се харесвам, в четвърти не толкова. И тук съм в ролята на трол, примерно, защото съм рязка, провокативна. В реалният живот съм мила, нежна, по-скоро мълчалива и добре възпитана.
Може би, заветното " да бъдеш себе си" е отново копнежа по идеала. Да си идеалното "АЗ". Чудя се, каква искам да бъда ? Някак все се мисля, че не съм още достатъчно близо до този идеал за себе си. Ей тука е уловката, според мен. Ние не сме щастливи, защото вечно преследваме щастието. Все не ни стига.

Последна редакция: нд, 27 окт 2019, 10:31 от Анонимен

# 67
  • Мнения: 12 472
Ами престани да се “плашиш” от себе си и сама да се прикриваш с маски..)
Позволи си да се опознаеш коя си, приеми се, прости си и ще видиш как ще се заобичаш и света около теб ще се “промени”..)

# 68
  • София
  • Мнения: 44 803
Ами седни и се намери, Тереза. Трябва да имаш една ясна нишка, едно истинско Аз, което да ти е водещо. Може и малко роли, но покрай него.

# 69
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Катерица, това е зов за помощ- отчаяна нужда от любов. Не е опит да те накара да се почувстваш зле. За твоите реакции си отговорна само ти.

 Човек когато не се обича влиза в роли.
Тереза, открий себе си и ще се заобичаш. И ще спреш да допускаш нещата, които пишеш по другите теми. И ще бъдеш много по-щастлива и доволна от живота си.

Последна редакция: нд, 27 окт 2019, 11:02 от AnMary

# 70
  • Мнения: X
Това е, че аз все повече си мисля, че няма никакво " себе си".
Мен това "налагане" да бъдеш себе си ме натоварва изключително. Все едно имам очаквания каква да бъда.
Искам да не съм себе си. Искам да бъда каквато си поискам.

# 71
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Щом си натоварена от най-естественото нещо, още си незряла.
Всичко следва естествения си ход.

# 72
  • Мнения: 12 472
Да бъдеш каквато си поискаш - част от това да бъдеш “себе си”..))

# 73
  • София
  • Мнения: 44 803
Това е, че аз все повече си мисля, че няма никакво " себе си".
Мен това "налагане" да бъдеш себе си ме натоварва изключително. Все едно имам очаквания каква да бъда.
Искам да не съм себе си. Искам да бъда каквато си поискам.
Да бъдеш каквато поискаш всъщност е да бъдеш себе си.
Хората покрай мен също се объркват относно мен. Мислят ме за някаква веселичка такава и не осъзнават, че имам и съвсем сериозна страна, що се отнася до работа и принципи в отношенията.

# 74
  • Мнения: 9 152
Тереза, това е мое мнение и аз така живея.
Ако не мога са бъда свободно себе си пред него, значи имам проблем със себе си, егото си, миналото си и тн.
И никой не е “виновен” за това освен самата аз.

Катерина - нормално е да изпитваш емпатия към близък, вероятно си се почувствала зле, защото си усетила болката му. Но това е неговата болка и емоция, ти просто я отразяваш. И ако дефинираш ясно това - ще видиш как веме няма да ти е зле. Ще изпиташ любов, съчувствие, състрадание и тн, и ако ти му изпратиш тези мисли и емоции - и той ще се почувства по-добре.
По - добре се почувствах само когато не " отразих " страданието, а го поех в себе си, преработих го и отвърнах с цялата любов и грижа, която имам. Не казах едно " съчувствам ти". А плаках с него, бях готова да взема първия самолет, ( правела съм го ), говорих един час по телефона, давах душеспасителни съвети, и така нататък. И не, не ми беше лесно, защото много трябваше да внимавам точно какви мисли и емоции изпращах. Защото всяка въздишка от моя страна можеше да бъде и грешна и не дай Бог, фатална...
Това, какво беше в моята душа( страха и потреса) не биваше да го показвам , а да запазя топлата обгръщаща любов.
Нали темата е какво значи да обичаш себе си?
ако някой ти напише, " защо изобщо се родих"..."обичам те"  !
Искам да се самоубия....
Как да реагирам ? едва ли само едната емпатия е достатъчна.

Общи условия

Активация на акаунт