Моите въпроси към осиновителите

Благодаря ти и аз за подрепата.

Твоето мнение е важно за мен. Радвам се, че съм на прав път.

Трудно е да се говори за вътрешните ни страхове. Наистина малко успяват. Но няма как да се скрием от тях. Защото просто те са си в нас. Единственно ни остава да ги срещнем.

Очи в Очи.

Теоретично много сте прави ross_bul и Теа. Но ме влудява мисълта, че ако един ден детето ми ме напусне заради нея, ще се окажа в положението на добрата домашна помощница, която е дала всичко от себе си, за да го отгледа и възпита, а защо не и  дори да го обезпечи добре материално.


Теа, а ако между осиновени и осиновители няма конфликти, как повлиява подобна среща? Разкажи за случаите, когато срещата не повлиява благоприятно.

Да си призная темата с домашната прислужница съм я пропуснал.

Но 123 ти ползваш една дума, която обяснява всичко - НАПУСНЕ.

Скъпи майки има ли деца, които не напускат родителите си? Заради добри приятели, заради лоши приятели, заради собствения си път или собственото си семейство? Смятате ли, че тези деца вечно ще бъдат ваши? Не смятате ли, че най-много усилия трябва да положите за да ги подготвите за този момент?

Съгласен съм, че ако едно ДЕТЕ вземе съзнателно решение да напусне осиновителското си семейство и реши да се присъедини към биологичното си би било изключително болезнено.
Но това би означавало само едно. Че са направени страшно много родителски непоправими грешки.

В този аспект може би това завръщане би било най-доброто за детето. А ние трябва да търсим най-напред най-доброто за детето.

Аз не вярвам, че това в реалния условия би могло да се случи. Може би Теа има повече информация и познава и такива случаи.

Но да бъдем до децата си в този толкова важен за тях момент е едно от най-важните неща в осиновителския процес. Точно както го е описала Галя. Имайки опората ни, подкрепата ни, разбирането и сигурното място, каквото би трябвало да сме осигурили децата ни ще преодолеят много по лесно този етап. Неизбежен според мен етап.

Просто трябва да се подготвим за него

Наистина много хубав въпрос Диди.

Радвам се, че подкрепяте идеята за среща с биологичните родители.

Въпроса е чудесен, защото разширява темата с избора на подходящия момент.

За всяко дете подходящия момент ще бъде различен. Според мен има едно единственно условие - зрялост. Зрялост, която ще му помогне да разбере правилно тази среща, да има сили да я преживее( би могла да бъде и силен шок), да осъзнае случващото се, да поеме предизвикателството.

Вие като зрели хора знаете колко би ви коствала тази среща. Предполагам на това дете би коствало повече. Детето трябва да е готово да понесе всичко това.

В коя възраст децата придобиват тази зрялост Теа би могла да каже. Според мен най-ранния момент за среща е началото на пубертета. Но може и да бъркам.

В твоя случай бих се опитал да не тъгувам, когато видя светнали очи. Опитай се да се абстрахираш от причината тези светнали очи . Радвай им се. Това е щастие.
Също така бих продължил да говоря за нея. Не би трябвало темата да става табу. Говорейки за нея и двамата се готвите за тази среща. До подходящия момент.

Диди,
аз също смятам, че е рано за среща и поддържам мнението на Shoni за зрялата възраст. И освен това от постингите ти виждам, че си отворена към възможна среща с БМ, но няма ли опасност в чувствителността и толерантността си да поддържаш целенасочено положителен образ на човек, за когото знаеш твърде малко /както сама пишеш/ и чиито мотиви не познаваш. Нека детето знае, че е осиновено, но не се нагърбвай с това да създаваш положителен образ, освен ако наистина нямаш причини да я виждаш като положителна личност.
Бъди честна ,Диди, и към себе си- ти си човекът, който се грижи за него, не му изграждай идеал на непознатата. Ако един ден поиска да я открие- не го спирай, но не й прави специално място, защото тя поне до момента няма с какво да го запълни.
Искам да кажа недей целенасочено да й отреждаш място в живота ви, тъй като реално тя не присъства. Ако детето пита-кажи му това, което знаеш, не положителни предположения, за да не си създаде илюзорен образ.
Така бих постъпила аз, на теб от сърце желая най-доброто за теб и детето ти.

 

Добър ден на всички

Като татко на две осиновени деца, и като човек, който повече обича да чете, а не да пише, ще си позволя да ви дам само една мънинка идея - това с искането и даването съвети е прекрасно, всеки има нужда - или просто трябва да добие кураж да изпълни вече взетото решение; но има едно "НО" - не обобщавайте - малките са толкова различни, гледаме ги според напълно различни правила и норми, и затова искам да споделя моето виждане - начибът, по който ще кажа на моите деца едва ли ще е най-правилен и за вас

Достатъчно е, че ги обичаме, а когато питат и задават въпроси - естествения и неподготвен отговор като че ли е най-верният:

П.С. И никога не се страхувайте

Мили хора, защо се разглежда възможността за "напускане заради..."? Ама кой е рекъл, че БМ иска подобно нещо?! То така ли става? "Искам си БМ" и хайде, хоп! Не съм се сблъскала лично с проблема, защото не съм нито осиновена, нито осиновителка, но доста мисля по тези въпроси, защото никак не ми е чужда идеята за осиновяване. Имам дъщеря на 4г. и мисля за 2-ро, дори 3-то дете, но не и за 2-ро раждане. И затова смятам, че ако не се поддържа любопитство у детето, а се задоволява, то няма да се "вманячи" на тема "БМ", а ако му се създаде нормална представа за нея, то няма нито да я идеализира, нито да я съди и тогава евентуално, ако се стигне до среща (не е речено, че тя самата би го искала), то ще я възприеме нормално - като човек, който е имал своята съдба, както и всеки друг.
Впрочем, въпросите от типа "Добре, а как ВЛИЗА бебето в корема?", "Какво е секс" и "Ама вие с татко правите ли секс?" също не са много лесни за отговор, когато излизат от 2-3-4-годишна уста... Всяко дете и всяка възраст си имат своите трудни въпроси и отговори, а отношенията с родителите сякаш са едни от най-трудните на света. И няма правила. Просто трябва да се стараем да бъдем добри родители, защото децата по правило се раждат добри - нека не ги разваляме!

Mili Boje, vie ludi li ste? 4eta kakvo ste pisali i vi se 4udja kak davate saveti na horata bez da ste minali prez celia ad na "biologi4nite roditeli"! Po6tadete psihikata na decata si i gi ostavete da sazrejat s misalta, 4e si imat normalno semeistvo - mama, tati, kaka, batko, baba i t.n. /njama razni leli i 4i4kovci, deto ujkim sa ot semeistvoto, ama ne to4no/ Ne gi vavli4aite v "latino serial" bez kraj za cjal jivot! Kolkoto i emancipirani gluposti da publikuvate, Bulgaria o6te ne e dorasla do tozi na4in na mislene, 4e decata da jivejat neobremeneni ot izostanalite ni balkanski nravi. Ne naranjavaite decata si, kato im vtalpjavate, 4e sa gi izostavili, t.e. 4e ne sa bili jelani. Te njamat nujda ot sre6ta s jenata, kojato se e otarvala to tjah. Ne biva da "otreznjavat" taka grozno, vinagi da si spomnjat ot kade proizlizat i da jivejat s 4uvstvoto, 4e sa jertva na nedorazumenie, glupost ili bog znae kakvo bi im do6lo v glavite. Obi4aite decata si, pazete si gi ot mrasotiata na jivota i ne dopuskaite nikoja glupa4ka da gi narani! Tezi, koito sa si ostavili decata ne sa evoulirali mnogo, povjarvaite mi!

"Мили Боже, вие луди ли сте? чета какво сте писали и ви се чудя как давате съвети на хората без да сте минали през целия ад на "биологичните родители"! Пощадете психиката на децата си и ги оставете да съзреят с мисълта, че си имат нормално семейство - мама, тати, кака, батко, баба и т.н. /няма разни лели и чи4ковци, дето ужким са от семейството, ама не точно/ Не ги въвличаите в "латино сериал" без край за цял живот! Колкото и еманципирани глупости да публикувате, България още не е дорасла до този начин на мислене, че децата да живеят необременени от изостаналите ни балкански нрави. Не наранявайте децата си, като им втълпявате, че са ги изоставили, т.е. че не са били желани. Те нямат нужда от среща с жената, която се е отървала то тях. Не бива да "отрезняват" така грозно, винаги да си спомнят от къде произлизат и да живеят с чувството, че са жертва на недоразумение, глупост или бог знае какво би им дошло в главите. Обичайте децата си, пазете си ги от мръсотията на живота и не допускайте никоя глупачка да ги нарани! Тези, които са си оставили децата не са евоулирали много, повярвайте ми!"

Позволявам си да те "преведа" мнението първо защото се чете много по трудно на латиница пък и е доста интересно.

Между другото аз ги превеждам с пощата на АБВ. Там ми е много удобно.

Мнението ти Ани е доста крайно. Изглеждаш наранен от осиновяване човек. Би ли ни разкала повече за твоя опит?

Благодаря ти

Izvinjavam se, 4e pi6a na latinica, no v momenta njama kak!

Teaprva ni predstoi da si osinovim dete, makar sas sapruga mi da si imame dve - toi ima sin ot parvia si brak i az da6terja. Predi njakolko meseca izvarvjahme procedurata po osinovjavane i sega ve4e sme "istinsko semejstvo", kakto kazva da6terja mi. Ot tri godini vodehme razgovori s biv6ia, da dade saglasie sapruga mi da osinovi da6teria ni. Njama da vi kaja kakva igra na nervi be6e i kakvo mi kostva6e. Nakraja deteto mi se obarna i me popita -"Nali ne sam dljana da se vijdam ve4e s nego?" Samo, 4e tja e na 13 i be6e malka, kogato mina razvoda. V glavata i ima samo edin ba6ta i tova e sapruga mi. Dori i na men mi e stranno, kato pi6a po na4in, koito 6te vi pomogne da razberete situaciata. Nie sme semeistvo - az, toi, da6terja ni i dvete ku4eta. Kogato ja pitaha dali iska sapruga na mama da ja osinovi, tja se obarka i kaza: "Ne, az iskam tatko da me osinovi!" Za neja toi e ne6to specialno i vijdam kak go obojava - 4ak me glojdi malko revnost, no sam 6tastliva. I vapreki tova, taka nare4enia i "biologi4en ba6ta" e 4ast ot jivota i. 4rez osinovjvaneto, parvo se otarvahme ot ograni4eniata za v bade6te - ni6to bez negovo saglasie, koeto ponjakoga sam kupuvala s pari. Na vtoro mjasto ja predpazihme za v bade6te da ne ja naranjava i tja da ne se 4uvstva dlajna, za6toto i e "BB" Celia cirk na "biologi4nia" go izjivjah az, za6toto na deteto vsi4ko mu be6e spesteno. Pri nas vsi4ko mina civilizovano s edno 10min prisastvie v sada, posle usmihnati se po4erpihme s biv6ia tatko i taka za da6terja mi njama grubi spomeni. Tja nikoga ne e 4ula lo6a duma ot rodnini i roditeli za nego, no tova koeto me kara da sam bezkrajno tarpeliva i be6e osnovnata ideja za osinovjavaneto, e opita koito imame sas sina na sapruga mi ot parvia brak. Istoriata sama po sebe si e tolkova bezumna i tolkova "normalno" jiteiska, 4e njamam dumi to4no da ja predam. Nakratko: Mladi hora, luda lubov, brak, kariera, bebe i... edin 6tastliv den sapruga mi hva6ta jena si v iznevjara s naj-dobria si prijatel - savsem slu4aino! Stisnal zabi, re6il, 4e vsi4ki semeistva imat problemi i s vremeto ne6tata 6te se opravjat. Da, ama ne! Tja si hva6ta bagaja i izbjagva s bebeto. Po4vat pregovori i taka dokato tja misli kogo da izbere, zabremenjava vtori pat - za ujas na vsi4ki bez da se znae koi e ba6tata! Po4va razvod, deteto se rajda, zapisano na maja mi, tja pak hukva s drugia i taka o6te dve godini sadili6ta. Prez tova vreme parvoto dete e na 2godinki i si jivee s mama i 4i4ko i hodi pri tati vsjaka sedmica. Kogato se stiga do DNK testove, maja mi se otkazva ot ba6tinstvo na vtoroto dete i cirka prividno svar6va. Kontakta s edinstvenia si sin zapazva dalgi godini i stiska zabi 4at-pat v interes na deteto. Oba4e v jivota mu se pojavavam az i da6teria mi i se po4va edna latino fiesta bezkrai! Izvednaj sapruga mi stana "BB"na sobstveia si sin, koito jivee po njakolko meseca s nas i vseki weekend, obesniha mu, 4e ve4e ne trjabva da mu kazva tatko; na da6teria mi i obesiha, 4e ne bila ot edna krav s nego. Stigna se do tam, 4e tja iska6e da i bijat injekcia ot tatko, 4e da sprat da govorjat za krav"). V parvi klas pak problemi, koi bil bilogi4en, koi istinski i t.n. Njakolko godini po-kasno, klasnata na da6terja mi se izkazala pred decata, 4e"ne bilo uvajitelna pri4ina da otsastva6 ot u4li6te zaradi ba6ta si, o6te pove4e, 4e ne ti e istinski" - po povod na tova, 4e otidohme na koraba s nego za sedmica. Ottam se po4na rodninski spor koi na kogo kakav e, koito maj i do dnes ne e zabraven. Prez tova vreme otno6eniata s biv6ata mu sapruga i sina mu bjaha dostoini za Oskar. Izvednaj "BB" ba6ta se okaza dlajen da se otkaje ot semeistvoto si v imeto na sina si, posle pak po4naha iznudvaniata, "njama da ti dam da go vidi6, ako...." I taka sedem godini teatro bezkraj. Nie stiskahme zabi v imeto na decata, za da ne gi naranim i za6toto gi vazpitavahme kato brat i sestra. Dokato edin den ne doide prizovka i ve4e malkia sin, koito e na 16g. stana svidetel sre6tu ba6ta si. Lo6oto e, 4e protokola ot sadebnoto zasedania go nameri da6terja ni i go pro4ete. Plaka i se jadosva na lajite, iska6e i tja da hodi da svidetelstva, no i obesnihme, 4e ne moje. Sled deloto, ne6tata sa razli4ni, kakto i "Malkia". Vijdam v nego rezultata ot gre6kite na roditelite mu. Hem se radva na podarak i vnimanie, hem na momenti ni gleda s prismeh. Vse o6te idva u doma i kolkoto i da e stranno, s men e po-blizak, otkolkoto s ba6ta si, no znam, 4e ne e iskren. Idva za6toto mi e vtalpeno, 4e ot "BB" si ba6ta 6te 4aka nasledstvo i za6toto pri nas standarta e po-visok, za6toto az sam 4oveka, koito mu kupuva markovi ne6ta i go glezi. Vijdam kak se razkasva i sam ne moje da opredeli koi i do kolko mu e ba6ta. Toi ne znae ni6to za razdjalata na rodetelite si, za sega versiata e, 4e sapruga mi gi e izostavil i nie mal4im. Ni6to ne znae i za brat si, no sled godini istinata njakak si 6te stigne do nego. Ne6tata, koito vijda v na6to semeistvo mu haresvat i go privli4at. I toi smjata, 4e ima pravo na na6ia standart na jivot. Ot druga strana toi raste v istinsko semeistvo, makar i mizerno v posledno vreme, no s drugi pravila, koito sa go formirali kato li4nost i se polu4avat konflikti s na6ite razbirania. Sled 14g, sapruga mi sam stigna do izvoda, 4e e bilo po-dobre za sina mu da prekasne kontaktite si sled razvoda. Rezultata e edno obarkano, ozlobeno malko mom4e, koeto ima kup vaprosi bez otgovor v glavata si, koeto e sardito na vsi4ki, 4e sa mu natresli tovar, koito e neposilen. Ako njakoi den toi stane sin na ba6ta si v palnia smisal na dumata, to tova 6te e, kogato sam stane ba6ta i ima semeistvo. No za sega ko6mara na bilogi4nite roditeli prodaljava i az smjatam da vzema merki - vseki da si stoi kadeto mu e mjastoto. Kogato zagovorihme sas socialnata rabotni4ka i spodelihme, 4e iskame da osinovim dete, tja ni pogledna kato ludi. Predlojiha ni da sme priemno semeistvo, pri koeto mi prizlja - o6te "bilogi4ni semeini izrastaci" i obarkani glavi4ki. Nie sme gotovi da si osinovim malko po-goljamo detence, na dve, tri ili 4etiri godinki, pri koeto pak ni kategoriziraha kato ludi. Nablizo do nas ima dom za izostaveni deca, stava mi ma4no, kato gi gledam i si mislja, 4e moje bi tam e na6eto detence, koeto 6te 4aka dalgata procedura po osinovjavaneto. Bolno mi e, 4e jiveem v tapa darjava. 4ovek ima samo edni roditeli i te sa mu semeistvo. Ako njakoi moje da spesti na decata si taka nare4enite "bilogi4ni" da go napravi. Imam prijateli, koito sa osinoveni i znam kakvo im e v glavata sega, kogato sa vazrastni, no znam kak sme tarseli ba6ti i majki prez puberiteta i kak go prejivjaha. Vsjako dete trjabva da ima krasiv jivot, da izrastne uverena i palnocenna li4nost. Ne biva da izlivame mrasotiata na jivota varhu tjah. MNogo e individualno koi i koga i kak 6te razbere, 4e e osinoven. Zavisi i ot roditelite. Njama pravila, no kakvoto moje - spestete go na decata si! Obojavaite gi, ne gi naranjavite!