Любители на кучета - 99

  • 22 987
  • 742
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 22 867
DespicableMe, няма проблем с  изразяването, аз много добре те разбрах и ти благодаря! Наистина е облекчение, когато някой мисли като теб и те разбира. Ей на, пак съм увиснала в темичката, по навик.......Ама, хайде, минете на по-приятна вълна, хубавите неща с тях са много повече, ето за цели 15 години само едно лошо нещо. И съм сигурна, че не е по негово желание. Аз ще си остана в темата, свикнала съм да ми е отворена, да чета наред и да се обаждам от време на време.

# 406
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 544
Аз също ще кажа, че някак не е редно една от хазяйките в темата да затвори вратата на бърлогата от другата страна. Ти и Рекс сте част от тази глутница и винаги ще бъдете.

# 407
  • Мнения: 15 106
Лабрекс, една голяма прегръдка от мен. Чувството на празнота е ужасно и да, дори физически болезнено. Потъгувай, поплачи, то е неизбежно. Но непременно си вземи пак четириного другарче, помага да преодолееш болката. Hug Heart

# 408
  • София
  • Мнения: 2 957
Лабрекс, моите искрени съболезнования! Cry Рекс ще е завинаги в нашите сърца и ще бъде пример за един добър приятел! А ти си пример за един отдаден и влюбен в кучето си Човек. Ако мога да съм полезна с нещо, насреща съм! Знам колко е трудно да изпратиш приятел... Ще тичат волно с Лола някъде там... Имаш силни прегръдки от мен и безброй целувки от Бека! Heart

П. С. Продължавай да пишеш при нас! Винаги съм приемала съветите и мнението ти като правилни! Бъди до нас, моля те! Kissing Heart

# 409
  • Мнения: 3 361
Като видях многото непрочетени отговори си викам дано да е зарад онова безумие между дого и чихи..
labrex поплаквам си и те прегръщам силно. В тази тема най-добре разбираме какво изпитваш. Всички много го обичаме Рекс и си беше не само твоя, но и нашия чаровен чернушко. Ако има нещо, с което можем да помогнем, само кажи.. всички сме насреща.

Хибискус моля те не спирай да пишеш зарад хорските безумици. Даже все се надявам една част да проумеят, че така не се прави и заради едно-единствено мнение от човек, който едва ли повече би писал тук (то това не са млади кучета и досега потребителя не е изпитал нужда да се включи в темата, освен да сподели идиотщината която е сътворил).. та накратко не ни лишавай от теб и Тара, заради такива индивиди, които периодично ще се явяват тук и после ще изчезват.

# 410
  • Мнения: 2 847
Лаб, прегръщам те, искрено се надявах да имате още време заедно.
Sivi, то е постоянно.. а мен ми иде да ги наредя каруцарската и да си хвана шапката..

# 411
  • София
  • Мнения: 8 349
Лабче, съжалявам за мъката ти. Споделяй и не се замисляй хич.

Когато си отиде моята Сара, преди 13 години вече, с месеци не пипнах нищо нейно вкъщи. И се оглеждах вечр къде е. Свикнала бях да я извеждам да пишка преди да легна, всяка вечер се отправях към външната врата, вместо към леглото.
И все ми се струваше, че я виждам, с ъгълчето на окото, на нейното с място до вратата.

Та разбирам те.

Сега, малко ранен съвет, но вземи си ново другарче. Но не се насочвай към същата порода, ще сравняваш и няма да е честно.
Аз, като си отиде моята, не можах 10 години да я прежаля. Твърде дълго време.
Затова с пенсионера котарак си завъдих още котета преди да си отиде. Не ми беше по-малко мъчно, но не ми остана и празно. А празнотата е най-лошото.

# 412
  • София
  • Мнения: 9 850
Лабрекс, да не чувам, че ще спираш да пишеш. Ти си част от глутницата, оставаш при нас. Рекс също, независимо, че физически не е с теб...
Една лапка от нас

И една муцунка

# 413
  • София
  • Мнения: 839
Лабрекс,съболезнования и искрени прегръдки.Това ме кара да се замисля че Бет е вече на почти 13,но ще гледам напред без да мисля лоши неща.
 
Какво казваш,ще ставам кака ли,ма как няма да е космато и ще е на два крака Laughing

# 414
  • Мнения: 15 106
Да ви питам, в това шантаво време как пада козината на вашите кучета? На Дарето за трети път тази година й се сменя козината и е заприличала на плъх. Тъкмо й поникна козинката, сега пък сменя кожуха с... летен. Предполагам, че топлото време ги ошашави.

# 415
  • Варна
  • Мнения: 12 804
Аз си имам една кутия, в която ми стоят нагризаните играчки и купичките на Майло, а снимките и клипчетата са в телефона ми, няма да ги изтрия. Когато това се случи с него, след като го погребахме стояхме 3 часа на брега, на морето, не ни се прибираше, защото не понасях тишината, която щеше да ме посрещне вместо Майло. Когато се прибрахме, казах на МП, че колкото и егоистично да е от моя страна искам друго кученце, което да ме утешава, да ми прави бели, да тропка по паркета и плочките, Майло почина петък, в понеделник гушках Бизу и ревях хем от мъка, хем от щастие.
И нещо весело, вече съм с дупка в кухненския диван и едно ръбче на стол. Малката е терминатор. 😊

# 416
  • Мнения: 22 867
Коте, 10х! Лапка, муцунка, прелест! Е това ме подсети, че съм жива! Че иначе не знам на кой свят съм. И не, и през ум не ми минава да напускам темата, тук сте ми такава опора, че няма накъде повече. Flowers Hibiscus
possessed, същото е, вчера мислех, че няма да махна нищо, дюшечетата стоят, купите с вода, повода виси на мястото си, днес пък си мисля, че трябва да ги махна, трудно е да гледам празното дюшече, да чувам звука от лоченето на вода. Изобщо трудно е.....Днес гледам всеки вкъщи си върви по разписанието и му казвам на ММ, че не знам какво да правя. Всеки ден първо беше разходката, после приготвях на Рекс за хапване, сядах и аз и нататък вече си вървеше. Тая сутрин се мотах като муха без  глава, народът закусва, аз гледам времето какво е. И пак седнах да закусвам в 10, както винаги съм го правила, ама без познатите лакоми звуци.
Слънчогледка Simple Smile, не мисли, никога не мисли лошото. Такава красавица ти е Бет! Аз изобщо не го допусках за Рекс, затова се дърлях на докторите, като казваха, че е стар. Никога не съм го възприемала като остаряващ, абе все един и същ си ми беше той, просто много любимо същество. И не го и предпазвах в смисъл да намалявам разходките, или да го обличам, че ще настине, всъщност каквото той решаваше и правеше, аз го приемах. Питали са ме преди две-три години защо го оставям да тича толкова много. Ами той си тича, аз нито го карам насила, нито ще го спра само защото бил на 11 или 12, или 13 годинки. Просто той определяше темпото до последно. Единствено предпоследния и последния ден разходките не бяха по час и нещо, а по 40-50 мин, но пак той сам си тръгваше да се прибира. Както се шегувах, не аз него, а той мен разхожда, колкото и където каже.
esstela, много ти е сладка терминаторката, не знам как се караш, караш ли се изобщо за беличките. Hug

 И пак благодаря на всички ви, момичета! bouquet Hug bouquet

# 417
  • Варна
  • Мнения: 12 804
Лаб,вчера се прибирам и я взимам на ръце, слагам я до дупката на дивана и я питам със спокоен тон, нямах намерение да я докосвам даже, просто исках да й покажа и кажа, че не бива, това малкото, като се разтрепери, като задумка туй малко сърчице, ами не се стърпях и я гушнах, чак сълзи ми тръгнаха, айшимусеневиди и на дивана, и без това е за смяна. Лошото е че и двамата са хапнали от дунапрена и сега следя на изходно ниво. 😊

# 418
  • Мнения: 22 867
esstela, така си е, дивани много, но те са единствени и неповторими. Нещо подобно изживях в събота с дворното куче на майка. Тя си е пазачка и стои вързана, майка си има нейни си възгледи за кучетата, но ние като отидем, я пускаме да тича из двора. Влезе съсед и нашата като се шмугна и го захапа за крака. Нямаше последствия, освен леки следи, където беше стиснала, без кръв. Всички се развикахме, а то виновните си бяхме ние, никой не се сети да я хване просто. Аз я хванах за нашийника след дъжд качулка и я поведох към къщичката. Вървеше, не отказа, понякога се глези и ляга, не ще да върви. Но като стигнахме къщичката, цялата трепереше, легна на земята и не мога да я сложа на крака, направо се трупясва като схваната. Гушнах я, вдигнах я, успокоявах я, като я сложих да пробвам ще стои ли, задържа се. После вече всичко си беше наред. Та със сигурност усещат милите, че са сгафили, нищо че в случая наш беше гафът и по нас трябваше да се вика.

# 419
  • Мнения: 15 106
Ооо, знаят и още как. Като бях студентка имах пинчер - Миша. Изключително рядко я оставяхме сама, постоянно имаше някой вкъщи. В случаите, когато оставаше сама за час-два, задължително правеше някоя беля, за да ни "накаже". Като се прибера и по гузния начин на посрещане, усещах, че нещо е сътворила (най-често нагризваше козметиката, че беше на сгодно за нея място) и веднага започвах да търся "пораженията". Усещаше се, просто имаше разлика в начина по който ни се радваше. Та, много са си умни гадинките, просто се правят на дръж ми шапката.

Общи условия

Активация на акаунт