Нямам куче. Нищо не предлагам, не е в компетенцията ми. Избягвам кучетата, когато съм с детето, но не драматизирам, ако някое го приближи.
- Публикувана: 19 юли 2006, 13:10 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2006, 01:18 ч.
Кучета добри, кучкари психолози и деца с неврози
О, аз драматизирам. Съжалявам, но такъв ми е характерът, такива са и възможностите ми. Ще се постарая и сина си да го науча на същото. Просто не ме бива да избягвам нещата, които детето ми не би трябвало да се учи да избягва. Мисля че това е неговият дом и не е редно да го науча примерно да не ходи в хола, да избягва да сяда на канапето или да не поглежда през прозореца.
Доколкото разбрах, синът ти не е пострадал в никой от случаите. Ако си решил да му насаждаш страх от кучета и прочее животни, продължавай в същия дух.
Да, определено така се насажда страх и според мен.
Обяснете ми къде според вас е сбъркал човекът, моля. И как насажда страх у детето си? Явно и аз бъркам някъде щом моето дете се страхува.
На тази тема не ми се говори..ама грам даже..А би трябвало.
Куче ме нападна в гръб, когато бях бременна. Обожавам кучетата, но от тогава си имам едно на ум за кварталните псета..още повече за тези, които са по строежите.
Обаждахме се на някакви телефони..забравих ги вече..само попитаха дали е с наморник и ако е...нямало смисъл да идват, щото вече това било записано...или дали по някакъв начин не съм го подразнила...Може би, го е подразнил големият ми корем..знам ли
Бях полудяла..как не ги е срам, да ми обясняват за наморници, за дразнене и незнам си какво...Че този наморник ще го спре да ме напада в гръб ли?
Айде аз съм голяма, мога да събера малко повече смелост да го наритам или да метна някой камък...Ами ако се случи на детето ми... и после в квартала ми говорят, че съм била зла..Еми зла съм така е. Когато мисля за здравето и живота на детето ми съм зла и то много
.
Не и всявам страх, защото не искам да е страхлива...Даже съм се замислила да си взема куче...но никога не бих си пускала кучето на свобода..още повече ако е на такова място където има деца..и изобщо хора.
Да не говорим за тези дето имат кучета с малко дете и водят на разходка в пясъчника двечките
да си играят...Ама като се изпика кучето вътре, кво става нищо или нещо от сорта на Аууу мамеееее (това към кучето) е бива ли такова нещо....Еми бива ли и аз се питам....смотла 
..най- малкото, че и нейното дете е там 
Темата е ясна...ще се превърне в поредният спор кучета срещу хора.....и е от ясно по- ясно, че пак ще се заключи о' време (което е добър вариант) и нищо няма да се промени.
Куче ме нападна в гръб, когато бях бременна. Обожавам кучетата, но от тогава си имам едно на ум за кварталните псета..още повече за тези, които са по строежите.
Обаждахме се на някакви телефони..забравих ги вече..само попитаха дали е с наморник и ако е...нямало смисъл да идват, щото вече това било записано...или дали по някакъв начин не съм го подразнила...Може би, го е подразнил големият ми корем..знам ли
Бях полудяла..как не ги е срам, да ми обясняват за наморници, за дразнене и незнам си какво...Че този наморник ще го спре да ме напада в гръб ли?
Айде аз съм голяма, мога да събера малко повече смелост да го наритам или да метна някой камък...Ами ако се случи на детето ми... и после в квартала ми говорят, че съм била зла..Еми зла съм така е. Когато мисля за здравето и живота на детето ми съм зла и то много
.Не и всявам страх, защото не искам да е страхлива...Даже съм се замислила да си взема куче...но никога не бих си пускала кучето на свобода..още повече ако е на такова място където има деца..и изобщо хора.
Да не говорим за тези дето имат кучета с малко дете и водят на разходка в пясъчника двечките
да си играят...Ама като се изпика кучето вътре, кво става нищо или нещо от сорта на Аууу мамеееее (това към кучето) е бива ли такова нещо....Еми бива ли и аз се питам....смотла ..най- малкото, че и нейното дете е там Темата е ясна...ще се превърне в поредният спор кучета срещу хора.....и е от ясно по- ясно, че пак ще се заключи о' време (което е добър вариант) и нищо няма да се промени.
Доколкото разбрах, синът ти не е пострадал в никой от случаите. Ако си решил да му насаждаш страх от кучета и прочее животни, продължавай в същия дух.
Да, определено така се насажда страх и според мен.
Трябва да има глоби за липса на нашийник, несъбиране на лайна и пускане на детски площадки.Не само да ги има , ами и да се следи за тяхноо спазване.
Кучкарите нямат мисленето, че еди какво си е правилно.Мен дори ме съжаляват като разхождам кучето с повод и далеч от полянки с деца.
Кучкарите нямат мисленето, че еди какво си е правилно.Мен дори ме съжаляват като разхождам кучето с повод и далеч от полянки с деца.
Доколкото разбрах, синът ти не е пострадал в никой от случаите. Ако си решил да му насаждаш страх от кучета и прочее животни, продължавай в същия дух.
Да, определено така се насажда страх и според мен.
С какво му е насадил този баща страх на детето му?Вие четохте ли въобще първият пост на автора?С обясненията,че кучето е добро?Че не е страшно?
Ейййй.....изумявам се непрестанно от изказвания пуснати без грам мисъл, и без грам обосновка. 
Не обичам да злоупотребявам с писателския си талант, но в момента ще го сторя с удоволствие. Действието на публицистичния ми разказ се развива в Борисовата градина. Главни герои и действащи лица сме аз, синът ми – на 2,8 години, майка му, няколко кучкари заедно с подопечните им кучета. А статисти и бездействащи лица са представителите на охранителна фирма „Егида” и разни полицаи, които се навъртат често из парка.
Пусни жалба, как така "Егида" стоят и гледат сейр, а нечие дете е разкъсано от далматинци.
Първо действие:
Аз ритам топката, синът ми се втурва да я гони, с периферното си зрение зървам едно куче, което не е записано нито в редовния състав на футболната среща, нито сред резервите, да се впуска в луд бяг към нея. То връхлетява върху топката, а синът ми го вижда в последния момент и отскача панически назад с кански рев. Аз се втурвам, грабвам го, той трепери и реве, хълца, сополи, сълзи. Кучето не се трогва от това, вече е отстъпило от топката и бяга към господарите си.
Защо очакваш кучето да се трогне? Мисловната дейност не ни ли различава от животните?
Аз крещя в нейна посока и псувам с по възможно най-цензурен начин. Господарката му не след дълго идва при нас и започва да се извинява: кучето било малко, кучето било помислило (забележителна способност имат тези хора да четат кучешките мисли), че топката е катеричка (за какво ли тогава е помислило сина ми тогава, забравих да попитам – може би за гумено патенце, което пищи като го стиснеш) и е хукнало след нея да си играе. Горкото ми дете, трябва да го пратя на курс по разчитане на кучешки мисли, самият аз може би също трябва да се запиша.
Не мисля, че си прав да иронизираш, за кучето това е игра - нормално "да си помисли". Още повече си получил извининие, а с нецензурните думи - добър пример за синът ти
Предложих й да научи кучето си да различава топка от катеричка и като види дете да си слага само намордник и каишка, но тя помисли че се шегувам. Започна да говори на сина ми: не се страхувай, то е малко, то е пухкаво, то си играе. Аз още не мога да чета много добре мислите на сина си (срам и резил), нито пък той може да ги излага в много свързан устен или писмен вид, но по хълцукането и треперещото му тяло, предположих, че не са много розови и пухкави. Слава богу, че добрата кучкарка психоложка му обясни какво е положението, сигурно той ще го осъзнае и (след пет-шест години) ще спре да трепери и да бяга при вида на куче.
А защо, не се опиташ да покажеш на детето, че не всички кучета са зли и ядът деца. Че кучетата могат да бъдат "добър приятел " за игра
Второ действие:
........
Цялото това действие се развива на детската (дали кучето е знаело) площадка в Борисовата градина, където има будка на Егида и където отегчените охранители се радват на прекрасния слънчев ден (ако си спомняте и аз правех това в началото) и люпят блажено семки (това не го правя).
Защо си мислите, че околните са длъжни да пазят децата ни?
Това не е ли наше задължение, на родителите?
Хепи енд:
Търси се спешно, докато някое „кученце” не припознае в сина ми купичка с педи гри или там каквото закусва. Докато някой кучкар не подаде оплакване срещу децата ни, че ритат топки, които приличат на катерички и дразнят кучетата им. Докато кметът не издаде заповед да водим наследниците си на каишка в парка, за да не нарушават покоя на палавите „кученца” и придружаващите ги „психолози”.
Такава заповед съществува. Това, че не се спазва е друг въпрос.
Не приемай думите ми като заяждане, изказала съм мнение.
Грешката е и в двете страни, не е виновно само кучето.
От всичко написано до тук, разбрах , че не обичаш кучета, кучкарки и психолози. Също така, че се опитваш лекинко да злоупотребиш със съчувствието, което могат да изкажат някои съфорумки.
С две думи - разбрах, че използва синът си за да обясниш, каква ненавист изпитваш
Ясно, че всеки родител ще се възмути от случилото се, но не мислиш ли че малко прекаляваш.
Заведи детето на друга полянка, що се вреш в кучкарската.
На мен също ми се иска да не се разхождат кучета в парка, за да може още непроходият ми син, да си седне на дупето в тревата и да си къса тревички с кеф - такива, пропуснали дневната си дажба кучешки фекалии - ама няма. За това и не седи
Пусни жалба, как така "Егида" стоят и гледат сейр, а нечие дете е разкъсано от далматинци.
Първо действие:
Аз ритам топката, синът ми се втурва да я гони, с периферното си зрение зървам едно куче, което не е записано нито в редовния състав на футболната среща, нито сред резервите, да се впуска в луд бяг към нея. То връхлетява върху топката, а синът ми го вижда в последния момент и отскача панически назад с кански рев. Аз се втурвам, грабвам го, той трепери и реве, хълца, сополи, сълзи. Кучето не се трогва от това, вече е отстъпило от топката и бяга към господарите си.
Защо очакваш кучето да се трогне? Мисловната дейност не ни ли различава от животните?
Аз крещя в нейна посока и псувам с по възможно най-цензурен начин. Господарката му не след дълго идва при нас и започва да се извинява: кучето било малко, кучето било помислило (забележителна способност имат тези хора да четат кучешките мисли), че топката е катеричка (за какво ли тогава е помислило сина ми тогава, забравих да попитам – може би за гумено патенце, което пищи като го стиснеш) и е хукнало след нея да си играе. Горкото ми дете, трябва да го пратя на курс по разчитане на кучешки мисли, самият аз може би също трябва да се запиша.
Не мисля, че си прав да иронизираш, за кучето това е игра - нормално "да си помисли". Още повече си получил извининие, а с нецензурните думи - добър пример за синът ти
Предложих й да научи кучето си да различава топка от катеричка и като види дете да си слага само намордник и каишка, но тя помисли че се шегувам. Започна да говори на сина ми: не се страхувай, то е малко, то е пухкаво, то си играе. Аз още не мога да чета много добре мислите на сина си (срам и резил), нито пък той може да ги излага в много свързан устен или писмен вид, но по хълцукането и треперещото му тяло, предположих, че не са много розови и пухкави. Слава богу, че добрата кучкарка психоложка му обясни какво е положението, сигурно той ще го осъзнае и (след пет-шест години) ще спре да трепери и да бяга при вида на куче.
А защо, не се опиташ да покажеш на детето, че не всички кучета са зли и ядът деца. Че кучетата могат да бъдат "добър приятел " за игра
Второ действие:
........
Цялото това действие се развива на детската (дали кучето е знаело) площадка в Борисовата градина, където има будка на Егида и където отегчените охранители се радват на прекрасния слънчев ден (ако си спомняте и аз правех това в началото) и люпят блажено семки (това не го правя).
Защо си мислите, че околните са длъжни да пазят децата ни?
Това не е ли наше задължение, на родителите?
Хепи енд:
Търси се спешно, докато някое „кученце” не припознае в сина ми купичка с педи гри или там каквото закусва. Докато някой кучкар не подаде оплакване срещу децата ни, че ритат топки, които приличат на катерички и дразнят кучетата им. Докато кметът не издаде заповед да водим наследниците си на каишка в парка, за да не нарушават покоя на палавите „кученца” и придружаващите ги „психолози”.
Такава заповед съществува. Това, че не се спазва е друг въпрос.
Не приемай думите ми като заяждане, изказала съм мнение.
Грешката е и в двете страни, не е виновно само кучето.
От всичко написано до тук, разбрах , че не обичаш кучета, кучкарки и психолози. Също така, че се опитваш лекинко да злоупотребиш със съчувствието, което могат да изкажат някои съфорумки.
С две думи - разбрах, че използва синът си за да обясниш, каква ненавист изпитваш
Ясно, че всеки родител ще се възмути от случилото се, но не мислиш ли че малко прекаляваш.
Заведи детето на друга полянка, що се вреш в кучкарската.
На мен също ми се иска да не се разхождат кучета в парка, за да може още непроходият ми син, да си седне на дупето в тревата и да си къса тревички с кеф - такива, пропуснали дневната си дажба кучешки фекалии - ама няма. За това и не седи
Доколкото разбрах, синът ти не е пострадал в никой от случаите. Ако си решил да му насаждаш страх от кучета и прочее животни, продължавай в същия дух.
миличка , страдание не означава само да те изяде кучето...
"той трепери и реве, хълца, сополи, сълзи"
не стига , че човека ,въпреки случилото се, иронизира и вкарва хумор... уплаха се насажда от малоумни и безмозъчни кучкари
Доколкото разбрах, синът ти не е пострадал в никой от случаите. Ако си решил да му насаждаш страх от кучета и прочее животни, продължавай в същия дух.
Мюриелъ, свалям ти шапка!
Моето дете се радва на животните. Това е естествено. Не му насаждам психози.
Никой не го е учил да се страхува от тях и да изпада в истерии. Виж, от хората ще се постарая да научи какво може да очаква. Ако можеше да чете щях да му дам да прочете мненията по настоящата дискусия, за да се убеди сам колко плиткоумни и самозабравили се са някои хора, които си мислят, че щом са "човеци само те имат право да дишат въздух и да стъпват по тая земя. Всичко друго да се убива. Ноооо има Господ и се надявам той да се отнесе към тях така както и те към невинните и беззащитни жиеотинки.
Пишейки тук, нищо не правиш. Да, ще ти кажат, така е, контрол няма, аман от кучета. Е, и? Така или иначе си извеждаме децата. Кучетата също ги има. Как да ти го кажа...ами, това е положението. Ако имаш енергията, нервите и желанието да промениш нещата, давай, на общинско ниво. Колкото до страха, да, така се насажда.
Според мен не глоби, а трябва да е забранено в парковете с деца да се водят кучета........но трябва да има и места за кучетата все пак
не мога да виня хората, че ги е страх от едри кучета.Аз имам 5 годишен ротвайлер, а като мерна чужд рот и ми изстива кръвта.
плиткоумни и самозабравили се са някои хора, които си мислят, че щом са "човеци само те имат право да дишат въздух и да стъпват по тая земя. бВсичко друго да се убива. Ноооо има Господ и се надявам той да се отнесе към тях така както и те към невинните и беззащитни жиеотинки.
Аман да ви кажа, тоя форум заприлича на плювалник напоследък. Как си го изсмука това от пръстите не ми е ясно.
плиткоумни и самозабравили се са някои хора, които си мислят, че щом са "човеци само те имат право да дишат въздух и да стъпват по тая земя. бВсичко друго да се убива. Ноооо има Господ и се надявам той да се отнесе към тях така както и те към невинните и беззащитни жиеотинки.
Аман да ви кажа, тоя форум заприлича на плювалник напоследък. Как си го изсмука това от пръстите не ми е ясно.
Маргарита, изпревари ме