Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 60

  • 31 540
  • 749
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 1 681
Арми, стискам палци всичко да е наред с нещото и с махането да приключиш! Flowers Four Leaf Clover Heart Hug

# 226
  • Мнения: 384
Арми, дано нищо да не е и бързо възтановяване.

# 227
  • Мнения: 2 433
Арми, всичко да е наред!
Зори, при мен не беше лапароскопски, поради тумора, който беше грамаден, но иначе на много места вече се прави съвсем спокойно лапароскопска такава операция..

Последна редакция: ср, 13 ное 2019, 20:39 от unabella

# 228
  • Мнения: X
Арми, стискам палци! При кого във ВМА прави операцията?
Зори, звучат обнадеждаващи новините. Аз имам една лапароскопия, оказала се диагностична накрая. С две ръце съм за такава операция, когато е възможна. А се следя от години в Шейново.

# 229
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 016
Арми, бързо възстановяване и добри резултати ти желая!
Относно операцията, разбира се, че лапароскопска, отворената е ужас.

# 230
  • София
  • Мнения: 2 693
И аз имам една лапароскопия и две коремни операции. Лапарото е песен, в сравнение с отворената!

# 231
  • София
  • Мнения: 3 147
Арми,стискам палци да не са метастази!Бързо възстановяване!

Аз имам една лапароскопия за фенестрация на яйчниците и имах 3 малки дупчици.Представях си,че за да махнат матката ,трябва едва ли не да я раздробят, за да мине от там 😂 и беше страх,ако има нещо ,да не плъзне навсякъде .Оказа се,че няма такова нещо и матката си се маха цяла ,но през влагалището.Вярно,че е много по-щадящо,но дали ще видят всичко хубаво.Аз имам 2 раждания секцио и мислех,че пак там ще режат.Ще го мисля.

# 232
  • Мнения: 1 745
Д-р Бадаров ме оперира.

# 233
  • Мнения: 2 369
Ошашавихте ме с тези ампутации. Аз не съм ходила от бая време на гинеколог. Май от диагнозата. Февруари. Трябва да ида и аз така или иначе (ходя два пъти годишно на профилактични, че виждаха някаква раничка там), че покрай гръдните ми проблеми не е нужно да казвам, че хептен съм осторожна. Аз съм на хормонална от три месеца. Золадекс и Ексеместан до не отдавна и сега смениха Ексеместан с Нолвадекс. Ми...фригидна съм. Незнам вие как не виждате промяна. Аз виждам и то плашещо голяма. Не съм аз направо. Незнам колко зависи от предишният начин на живот и сексуалност. Аз бях бая пощелива и активна. Над нормалните норми. А сега "няма никой".
Много ме боли кракът. Даже пръстите ми са някак безчувствени. Абе като невропатия. Дали мога да си докарам някаква по-сериозна повреда като не ходя на лекар се чудя.

Арми, стискам палци и на краката!

# 234
  • Мнения: 2 433
Марита, питай хубавото докторче защо се чувстваш фригидна, може ли да е свързано с хормоните. Но пак ти казвам, че има и други фактори. Освен мъжа - може и да са психологически, през малко шок ли мина? И да има нещо, то е временно.
Скрит текст:
Аз продължавам с активния живот, освен другите ми занимавки, от утре се връщам на танците.  /танцувам латиноамерикански танци/  Ходя си от много години с малки почивки понякога ей така. От лятото бях спряла и пак тръгвам. Представа си нямате колко е разтоварващо и зареждащо.  Луда.

# 235
  • София
  • Мнения: 2 693
Маритка, и при мен е "няма никой". Ма не ми пука особено. Надявам се да е период и нещата да си дойдат на мястото с времето. До момента с всичко останало е така, пък ще видим. Отделно отдолу съм станала, както се изразява мъж ми, като шкурка 😆 Без помощни средства нищо не може да влезе 😒 Което ми скапва и малкото желание, дето го нямам. Но сексът никога не е бил на първо място в нашата връзка, така че за момента не е проблем за никой. Пък нататък ще видим. Най-много кат стана на 50 и спра хормоното да се отприщя здраво и да наваксам 😄

# 236
  • Мнения: 4 592
Арми, бързо възстановяване :*
Дано всичко да е наред Hug

# 237
  • София
  • Мнения: 1 282
Арми силни прегръдки от мен , дано не е нищо притеснително. Чакаме резултата. А аз си мислех, че бял дроб не се оперира. Според мен няма нищо притеснително иначе на пет скенера щеше да се види че е метастази. Не знам
Марита, не знам дали е от лекарствата фригидността ти , може да е от стреса и неясните взаимоотношения.
Бела и аз ходих на танци като твоите, не се отказа и след операциите и по време на тежките химии, е пропусках по една репетиция, но след като мама изпадна в кома света ми се стрина и край. От март не съм ходила. Сега ми се ходи, но все не мога да се организирам...
Зори Heart

# 238
  • Мнения: 2 369
Лагерта, аз преживявам тежко смъртта на баба ми и дядо ми като ти тази на майка ти. Не съм си ходила в България точно от годината, в която почина баба ми (2015). Все едно ми изтръгнаха корените, когато тях ги няма там, но.....се свиква малко. Дядо ми 2008 почина и още ми е трудно да повярвам. Но....така е нормално и това е живота. И те можеха да пиживеят още. Сравнително млади (за тукашния ми стандарт) си заминаха. 33-ти и 34-ти набори са. Гледам ги тук техните набори (нали това работя) даже се гримират още и си купуват нови дтехи и мебели, а моите любими вече са изгнили😢

Днес не ми е ден. По нощите водих тежки разговори с гаджето, детето още е болно, разсеяна бях на работа и взех на един човек ключа от дома му със себе си....абе ще готвя нещо и ще гледам филм. Иначе съм добре така да се каже😁

# 239
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 016
Марита, аз когато супер много се сдухам, пускам си диск с филма "Черна котка, бял котарак" и веднага ми се оправя настроението  Simple Smile
А гаджето просто го разкарай, багажа и у лево. Като не става, не става. Хич и не се ядосвай за мъж. На хора с нашата диагноза трябва спокойствие, много спокойствие.
Помага се на човек, на кого си му задължена с нещо или много го обичаш.

Общи условия

Активация на акаунт