Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 60

  • 31 582
  • 749
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 384
В повече ми идва всичко. За няма и три месеца ме направиха на решето. Един ден нямам дет нещо да не ме боли или да не се притеснявам за нещо. Няма смях, няма разпускане, няма надежда...нерви нерви и стрес. Знам че и вие сте били така и минали през много повече от мен, обаче аз нямам сила. Изморих се, честно. Иде ми да си резна вените ( ако ги намеря ) От здрава и щастлива жена, се превърнах в кисела, мрънкаща бабка. Мразя се такава. Опитвам се да не бъда, ама не ми се получава. Ни мога да ям, ни да спя. Свалила съм 6 кила за 2 седмици.. То не че е зле де, ама никак не съм себе си. Ходя като някво зомби на автопилот. Където трябва присъствам тялом и толко.. Не знам дали ме разбирате..На моменти си мисля, че по добре да бях умряла..много слаб характер имам явно..и за това се мразя.
Ще ходя на психолог за антидепресанти..явно са ми нужни..

# 511
  • Плевен
  • Мнения: 1 147
Ааа, не така с тия мисли! Ако трябва да ходиш на психолог-ходи, ако имаш нужда да плачеш- плачи, ноо, не се отказвай! Всеки си има моменти на падение, отчаяние, черни мисли и т.н. И малко черен хумор от мен:
Тъкмо бях минала 5 химия и се получи запушване на вената, отече, зачерви се, уплаших се много. И разказвам на детето след това- "- Сега ако се гътна, жалко за всичко, през което минах!" . Оказа се запушване, не тромб, както се бях самодиагностицирала по интернет, ама на- жива съм, напук на прогнози, пък се чувствам добре и все по-добре. Пу-пу! Сега съм дори по-жива и целеустремена отпреди, и ти ще станеш, спокойно! Всички сме минали оттам, дано ти прави впечатление и добрия тон, който се държи тук, всички са на линия да помагат, хокат, наставляват...

П.С. Ако знаеш колко се майтапя с моето пенсионерство и критическа, даже имахме интересна случка с детето, той като виден тийнейджър, влизащ в дебрите на пубертета, се изправи и с гордост ми каза : "Пък ако искаш да знаеш, аз вече съм в пубертета!", моят отговор знаеш ли какъв беше: "Пък ако искаш да знаеш, аз вече съм в критическата! Нещо по въпроса?"  Та така, търси хубавото, веселото и интересното от всяка случка, живота е хубав и шарен, а и трябва да се живее!

Последна редакция: пн, 25 ное 2019, 15:19 от elifanta

# 512
  • assenovgrad
  • Мнения: 255
HeartHeart
В повече ми идва всичко. За няма и три месеца ме направиха на решето. Един ден нямам дет нещо да не ме боли или да не се притеснявам за нещо. Няма смях, няма разпускане, няма надежда...нерви нерви и стрес. Знам че и вие сте били така и минали през много повече от мен, обаче аз нямам сила. Изморих се, честно. Иде ми да си резна вените ( ако ги намеря ) От здрава и щастлива жена, се превърнах в кисела, мрънкаща бабка. Мразя се такава. Опитвам се да не бъда, ама не ми се получава. Ни мога да ям, ни да спя. Свалила съм 6 кила за 2 седмици.. То не че е зле де, ама никак не съм себе си. Ходя като някво зомби на автопилот. Където трябва присъствам тялом и толко.. Не знам дали ме разбирате..На моменти си мисля, че по добре да бях умряла..много слаб характер имам явно..и за това се мразя.
Ще ходя на психолог за антидепресанти..явно са ми нужни..

В повече ще ти дойде я! Както нищо ти е нямало, изведнъж се гмуркаш при мрънкащите, боцканите, при тия, които често-често са по болници. Виж, мила Тони! Напълно е нормално да се чувстваш така. Всеки има такива дни - всичко ти се струва черно. И кой каквото и да ти говори - за теб е без значение. Поплачи си, попсувай ако искаш, ритай, блъскай, хвърляй чинии... Но трябва да направиш нещо! Ако не можеш сама, ако тук не можем да ти помогнем, иди на психолог. Може да имаш нужда и от хапче за успокоение. Моята щерка/тя е лекар/, настоя по време на химиотерапията, пък и няколко месеца след това да пия Ксанакс. Просто, за да не ми трепка сърцето от нищото. Не, че съм била весела като пеперудка, но не се чувствах виновна, че го пия. Не те стимулирам да го пиеш, нищо подобно.Но не е грешно да потърсиш помощ, за да отпуснеш душичката си!
Прегръщам те силно!  HeartHeart

Последна редакция: пн, 25 ное 2019, 15:24 от Голяма Питанка

# 513
  • Мнения: 384
Аз пия ксанакс. Преди време ми помогна с паниките. Бях спряла, но сега пак пия..
Много ви благодаря за вниманието и всичко. Дано се стегна. Болката ме бута. А това че сега разбирам че мога да пия ксанакс и по време на химиите е чудесно..ама май вече не ми двйства иначе да съм спряла да рева..дали да увелича дозата..?

# 514
  • assenovgrad
  • Мнения: 255
Heart
Аз пия ксанакс. Преди време ми помогна с паниките. Бях спряла, но сега пак пия..
Много ви благодаря за вниманието и всичко. Дано се стегна. Болката ме бута. А това че сега разбирам че мога да пия ксанакс и по време на химиите е чудесно..ама май вече не ми двйства иначе да съм спряла да рева..дали да увелича дозата..?

Болката е в състояние, всеки да изкара от релсите. Може би е редно да вземеш обезболяващи. Попитай лекаря си, ако не можеш специалиста, звънни на джипито - не вярвам да не ти отговори.
А за дозата на ксанакса, най-добре е да се консултираш с лекар. На своя глава не мога да ти препоръчам нищо. Само знам, че отрицателната енергия на мрънкането трябва да я впрегнеш в борба да намериш твоето решение.
И пак те гушкам силно, силно! HeartHeartHeart

Последна редакция: пн, 25 ное 2019, 22:25 от Голяма Питанка

# 515
  • Мнения: 384
Благодаря ви момичета. Че сте тук, че пишете, обръщате ми внимание на мрънкането. Прегръщам ви!

# 516
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 029
Антония,
аз съм психолог и психотерапевт. Ние не предписваме лекарства, не сме лекари, нашата докторска степен е по психология, не по медицина. Това с лекарствата е работа на лекаря психиатър, невролог, или общопрактикуващ. Ние работим с проблемите и с болките на душата, говорим и търсим решения. Търсим и кои от чертите на поведението и на личността водят до повтаряне на едни и същи проблеми. Търсим и намираме кое точно в средата ни, ни разболява и причинява страдание. Намираме решения, които за всекиго са различни. Понякога и ние се разболяваме, защото сме хора като другите.
Ксанакс води до пристрастяване и не бива да се пие за повече от 20 дни.
Есобел 10 мг е лек антидепресант, може да се купи и без рецепта, пие се по едно вечер преди лягане. При всички случаи идете да ви види лекар специалист, той ще прецени най- добре. Психиатрите знаят какво да дадат, посещението при тях не е страшно.
Масово назначените в болниците психолози са клинични психолози, подготвени са за нуждите на психиатричната практика и нямат право на самостоятелна практика. Така че, работа няма да ви свършат,а само ще ви объркат. Законът за психологичните и терапевтични практики в страната отлежава вече 10 г и няма кой да го гласува, затова и всеки си прави каквото си иска. Трябва ви работа именно с психотерапевт, а не с клиничен психолог. И друго - поискайте да видите лиценза му за психотерапевтична правоспособност защото в БГ самозванци бол. Моят е закачен на сайта ми и е публично достъпен.

# 517
  • Мнения: 384
Е сега  психотерапевт ли да търся или психиатър?
Като ми изписаха ксанакса ми казаха по 3 на ден от 0.5мм за 6 месеца. Аз не пиех по толко, а по 1 на ден на половинки и го пих месец. Сега по половин през ден, два пия в ей такива моменти.. Не мисля че съм пристрастена. Трудно се пристрастявам към лекарства.

Последна редакция: пн, 25 ное 2019, 16:36 от Антония Д

# 518
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 029
Двете неща не са едно и също, въпреки, че има и психиатри, които са и психотерапевти. Но психиатъра само може да ти даде рецепта.

# 519
  • Мнения: 384
Значи психотерапевт ми трябва..

# 520
  • София
  • Мнения: 2 693
Имам добри новини! Обадиха ми се от Сити за скенера. Всичко е наред! Имам си хемангиомите и кистата на черния дроб, които се видяха на първия скенер март месец. И нищо друго притеснително. Не беше Ганчева, друга докторка, не й запомних името. Казах за меланома, хич не й хареса. Каза да направя контрола при Бошнакова. Ама тя вече била в Токуда. Хич не обичам да ходя в Токуда Sad
Утре отивам да си взема стъклата и да ги нося. Утре ще минавам на комисия за диспансеризиране. 300 лева било диспансеризирането. Януари месец ще ми е първия диспансерен преглед. Вече като излезе хистологията за меланома ще мислим какво ще правим.

# 521
  • Мнения: 384
Йей Тинти, нещо хубаво.
Бошнакова и аз бях при нея там е един лабиринт в тая патология... Ама те насочват горе долу..

# 522
  • Мнения: 304
Чудесни новини, Тинти. Браво. Нека все да е така. И за другото.

# 523
  • Мнения: 2 433
Тинтири, много се радвам. Хайде това да е първата от серия хубави новини относно твоите стресове напоследък.
Днес пък няма да пия вино, щото я карах на плодове и на празен стомах хич не ми е винено. Или да пия...
Тони, не предлатат ли психолог към онкото? Би трябвало. Не му се чуди много.

# 524
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 029
Тинти, не бързай да плащаш диспансеризацията. Ако е наистина меланома, ще имаш още лечение. Първо изясни  какво е, после има време да се плати.

Общи условия

Активация на акаунт