Частни училища - информативна тема 30

Става с интерес и любопитство, Андариел.

+1
Но не е изгодно за тълпите психолози и логопеди

Само интерес и любопитство не стигат. Интересът и любопитството траят до момента, в който е нужно повече внимание и "още един път".  Тайната е в този "още един път". Това всички го знаем, защо изведнъж за децата престава да важи? Само защото са ни деца и искаме да им е лесно или вярваме, че може да е лесно?

Виж, Лейка, аз никого насила не карам да се обръща към мен. И на хората, които се обръщат към мен не им пълня главите с ала-бала как било лесно.  Няма лесно. Няма само любопитство и интерес. Който търси само с любопитство и интерес да търси друг специалист. При мен се работи.

Стигат, стигат, и до "още един път". Ами на мен ми е било лесно. На децата ми им е било лесно. На тези, на които им е трудно, виждам откъде тръгват проблемите. Всеки отговор води до нов въпрос и съответно нов отговор.

Интерес и любопитство... ама до 2-3 клас. После е необходимо да си седне любопитния на дупето и да учи. А пък след 7 клас това става особено очевидно

Шарки, това, което описваш е илюзия.
Откъде им тръгват проблемите?

Става. Цял живот става. Не усещаш часовете в търсене на отговори.
Само за протокола - госпожата търси начално училище.

А какво мислиш, че в начално училище, гонещо добра подготовка се разчита само на любопистство и интерес? Е, щом казваш!
Освен на личните качества на детето се разчита на последователност, системност и възпитаване на упоритост.  За всичко е така. На пиано да седне да се учи да свири, пак трябват упражнения, защото интересът и любопитството често намаляват на петия урок, защото изведнъж нещата не се получават като на кино.

Между другото, знаеш по какво често се познава, че едно дете е работило с логопед? По това, че се научава да прави задачи и да внимава, станало е по-упорито. Защото правенето на едно Р също иска работа, то е като тренировката за спортистите.

Анди, извинявай, не знаех, че се разпознаваш. Логопед ли си? Нямам нищо против персонално.
Но въобще не мисля, че това, което описваш е задължително. Вероятно при липса на капацитет да. Умните хора имат драйв да учат неща. Във всеки етап в живота си.
Моите деца не са следвали твоя модел. Големият в ДУ, после мат гимназия, не разбрахме кога кандидатства. За годините в университета има чудесен опит и собствен продукт. Малкият в различни ЧУ до 4 клас не е писал даже домашни. Сега е в ЧУ с подбор, учи стабилно, търси, намира. Винаги е играл, винаги хобитата са били приоритет, понякога часове. Вкл т.нар екранно време. Сигурно има и други примери. Или други критерии. Може моите да са ниски.
Аз напълно адмирирам желанието на Скай да намери училище, в което това е възможно.

Това, че  не си усетила не означава, че не им е било трудно. Понякога ние като родители смятаме нещата за по-лесни, отколкото са били в действителност за децата. Не всички деца казват, когато им е трудно по някакви техни причини или защото не е прието човек да си каже, че му е трудно, особено ако е от отличниците.  Има много неща, които са трудни и досадни, дори когато нещото е интересно или дори любимо. Умните също са хора. След години, на възрастен акъв могат да кажат "сега разбирам, че когато съм бил малък не съм усещал, че ми е било трудно, защото съм бил дете". Трудното не е лошо, не е проблем, то е част от живота.

Никаква илюзия не е, освен ако аз  не живея в илюзия .

Защо им е трудно на другите ли? Заради мързела и тоталното безхаберие на учителите съчетано  с пренебрежително отношение към образованието на поне един от родителите.

"Трудни и досадни" са неща, за които не се иска мислене, а възпроизвеждане.

На малкия ми син най- му харесвам "търсенето на трудното". Овладяването на трудното интересно доставя удоволствие.

Иконата се намира в един ъгъл, но не на главното фоайе, а по-навътре, не знам как да го опиша, че само един път съм била там. За часа по религия (един път седмично, по избор) сами споменаха, то не е точно минус, вероятно го свързват с ценностите да сме добри хора и да си помагаме, с които аз съм ок, всъщност това е интересното на това училище- че има като идея "нещо повече" от това само да учим. Трудно се възпитават ценности без духовност, на основата на християнство вероятно е най-лесно, но въпреки това аз съм против и се надявам да има начин и с личен пример и обяснения, а религията само информативна да е.  Те не са религиозно училище и това не е акцент, просто го споменах като нещо, което на мен лично не ми харесва (но приятелка е ок с това именно заради ценностите). Може би не трябваше да го споменавам, защото наистина не е най-важното и не е в степен да ме отблъсне, ако всичко друго е ок.

По другата дискусия, не бива да се обобщава. Аз съм мързелива и въпреки това имах отлични резултати, защото в час ми беше интересно, запомнях, без да уча особено вкъщи. По предметите, които не харесвам, така и не научих нищо. Пианото също вероятно пак заради усилията не ми се получи. Но трите езика, математика и БЕЛ ми бяха/са на ниво наистина без особени усилия, или поне нищо с неприятен спомен и мъчителни часове. Помня как по немски пишех домашните в междучасията или в рейса, същия материал съученичка усвояваше със системно учене 6 часа вкъщи ежедневно, мислех, че ме бъзика.... Така че не съм съгласна, че без здраво учене нищо не става, зависи от човека, от целта, от учителя...

Да питам за логопед, докога и колко трябва да се работи с детето? Оказа се, че имаме проблем със звукове "ш" (като "с") и "ч" (като "ц"), и някои други, които аз не забелязвам. Ако не се започне сега, ще става по-зле с постоянните зъби ли? Много ни е трудна логистиката, логопедът е далеч, но вероятмо не бива да отлагам...

Постоянните зъби нямат нищо общо. Ако не се работят тези звукове, нещата в относително лекия случай ще останат на ниво изопачаване и замени при устната реч (вместо Шапка ще е Сапка), което никак не е приятно с напредване на възрастта, дори частично да се пооправят. В по-сериозния вариант може да се отрази по веригата в писането и е напълно възможно да напише Сапка вместо Шапка или направо ще стане друга дума, ако става въпрос за Цар, а стане Чар. Затова се правят упражнения не само за звученето, а и на езиково ниво, за да се подсигури различаването на фонемите. Работи се, докато всеки звук си отиде на мястото. Вижте дали имате логопед там, където учи детето, а ако от него сте получили насока за работа, се вижте и се разберете.

Това за ученето го приемаш избирателно, защото те засяга пряко - отнася се до самата теб. Учители колкото щеш има едно дете през дванайсет години учене, че и още пет години университет - така ли ще я кара - заради един учител учи, а заради друг не учи?

То затова сме толкова подборчиви в кое училише да запишем децата си.

Няма угодия - един и същ учител за пет деца ще е вдъхновяващ, за други пет ще е скучен. А в клас са двайсет деца - двайсет различни характери, възпитание и очаквания.