Момичета, побутвам темата напред, защото времето тече и 24 часа, в които мога да реактирам първия постинг, ще свършат 
Пиете ли вода?
Пиете ли вода?
- Публикувана: 19 юли 2006, 19:45 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2006, 14:28 ч.
Съмишленици за отслабване - 5 част
Въпросите не са глупави.
Не мога да кажа какъв процент от жените имат този проблем в периода около М.
Да, повечето задържат вода. Да, при някои спира отслабването. Нещо повече, има и такива, които даже и наддават в тези дни (то това си е в повечето случаи водата, дето е задържана). Аз съм от тези жени - зададе ли се М., край - пълно замръзване на кантара, даже и да гладувам. И аз питах във форума и нямаше отговори, които да ме насочат към някакво справяне с този проблем.
Не мога да кажа какъв процент от жените имат този проблем в периода около М.
Да, повечето задържат вода. Да, при някои спира отслабването. Нещо повече, има и такива, които даже и наддават в тези дни (то това си е в повечето случаи водата, дето е задържана). Аз съм от тези жени - зададе ли се М., край - пълно замръзване на кантара, даже и да гладувам. И аз питах във форума и нямаше отговори, които да ме насочат към някакво справяне с този проблем.
мами,някоя от вас ходила ли е на диетолог ?Моля да ми препоръчате някой добър.не Байкова и Ипократис(за тях знам).Впечатления от някой друг.Пробвала съм да пазя диети сама,докарвала съм го до пълен глад.Но освен раздрънкани хормони,ефекта е много малък.Този път съм решила да смъкна контролирано теглото.Със спорта и фитнеса съм на ти,нямам проблем с натоварванията по принцип.
А да не казвам как ме избива на сладки работи 
Това ми е любимата темичка! 
Чета я с голям интерес и ви се радвам на упоритостта 
!
Чудя се обаче дали има смисъл да се записвам пак сред вашите редици
както в миналата, при положение, че ми липсва воля и не мога да докарам нещата до край! 
Ама хайде, да се види, че поне желание имам
Ако не друго то най-накрая се захванах по-сериозно със спорт - всеки ден
, пък да видим!
Гледам да ограничавам и храната /до колкото мога
/
Не съм се мерила скоро, но дрехите са ми се поотпуснали мъничко
Когато почнат да ми падат ще се премеря и непременно ще се похваля 
Успех на всички борвщи се със излишните килца и се надявам по-честичко да има с какво да се хвалим
Чета я с голям интерес и ви се радвам на упоритостта !Чудя се обаче дали има смисъл да се записвам пак сред вашите редици
както в миналата, при положение, че ми липсва воля и не мога да докарам нещата до край! Ама хайде, да се види, че поне желание имам
Ако не друго то най-накрая се захванах по-сериозно със спорт - всеки ден
, пък да видим!Гледам да ограничавам и храната /до колкото мога
/Не съм се мерила скоро, но дрехите са ми се поотпуснали мъничко
Когато почнат да ми падат
ще се премеря и непременно ще се похваля Успех на всички борвщи се със излишните килца и се надявам по-честичко да има с какво да се хвалим
Здравейте момичета,
искам да се обърна към jijka
Моля те не се отпукай,
минала съм по този път, когато станах 56кг, мислех че това е предела и че е невъзможно да стана повече. Тогава жиевеех в София, нямах кантаар, нямах голямо огледало. По дрехите усещах промяата. Така за много кратко време почти удвоих теглото си. Въпреки това, все се харесвах, или ми се е искало да се харесвам. Без мъж не съм оставала и ден, може би и това е играло роля. И така докато стигна 93. И си казах, край!!! Дотук.
Така като бях 47-48 вече съм почти 100.
Мотивирана съм повече от всякога. за по-малко от месец свалих почти 10кг. Реших този път да не се придържам към определена диета, защото след като диетата свърши се отпускам.
През последната година и половина пиех само Кола Лайт, никаква вода, не знам как все още няма язва. Това беше първото нещо, от което трябваше да се откажа. Стана просто за минути, стига да реша, всичко правя. Не ям никакви теста, сладки, и всякакви производни.
Ям определни плодове, краставици и зелена салата и през първите 4 седмици само риба. До ден днешен прегрешения нямам
Междудругото, когато напълнях безпричинно с почти 40 км направиха ми всякакви изслевания в ИСУЛ.
Оказа се, че диагнозата ми е Дианцефален синдром. Дали някой знае нещо по въпроса???
искам да се обърна към jijka
Моля те не се отпукай,
минала съм по този път, когато станах 56кг, мислех че това е предела и че е невъзможно да стана повече. Тогава жиевеех в София, нямах кантаар, нямах голямо огледало. По дрехите усещах промяата. Така за много кратко време почти удвоих теглото си. Въпреки това, все се харесвах, или ми се е искало да се харесвам. Без мъж не съм оставала и ден, може би и това е играло роля. И така докато стигна 93. И си казах, край!!! Дотук.
Така като бях 47-48 вече съм почти 100.
Мотивирана съм повече от всякога. за по-малко от месец свалих почти 10кг. Реших този път да не се придържам към определена диета, защото след като диетата свърши се отпускам.
През последната година и половина пиех само Кола Лайт, никаква вода, не знам как все още няма язва. Това беше първото нещо, от което трябваше да се откажа. Стана просто за минути, стига да реша, всичко правя. Не ям никакви теста, сладки, и всякакви производни.
Ям определни плодове, краставици и зелена салата и през първите 4 седмици само риба. До ден днешен прегрешения нямам
Междудругото, когато напълнях безпричинно с почти 40 км направиха ми всякакви изслевания в ИСУЛ.
Оказа се, че диагнозата ми е Дианцефален синдром. Дали някой знае нещо по въпроса???
Malenna, нищо не знам за синдрома.
И във връзка с това искам да споделя и аз нещо подобно. Имаше един период, когато бях 74-76 кг, когато си казвах, че що пък да не си остана на тези килограми. Взеха вече да не ми пречат. Приех ги като даденост и изобщо не се тормозех по този въпрос. Да, ама ,,, не. Не е редно. Особено, когато нормалните ми килограми са 53-55 кг. Задържах тези кг от октомври до март - април тази година. Тогава, не знам и аз как, изведнъж реших да се взема в ръце. Оттогава повече от 10 кг съм в минус. И определено съм лъгала себе си, че се чувствам добре в кожата си.
И във връзка с това искам да споделя и аз нещо подобно. Имаше един период, когато бях 74-76 кг, когато си казвах, че що пък да не си остана на тези килограми. Взеха вече да не ми пречат. Приех ги като даденост и изобщо не се тормозех по този въпрос. Да, ама ,,, не. Не е редно. Особено, когато нормалните ми килограми са 53-55 кг. Задържах тези кг от октомври до март - април тази година. Тогава, не знам и аз как, изведнъж реших да се взема в ръце. Оттогава повече от 10 кг съм в минус. И определено съм лъгала себе си, че се чувствам добре в кожата си.
Този синфром между другото е доста интересен.
Обще всето е вид възпаления на подмозъчната кора, при оето се засягат различни центрове. В моя случай се нарушава обмяната на веществата. Синдромът може да се "отключи" при всяко момиче след 18гог възраст при удар в главата или силен стрес, както е ясно причините са много. Започват така да се качват килограми, че просто има жени, които достигат и 200кг преди да се вземат мерки.
Лечението ми се състоеше от много дълъг курс. Повече от година, но още след 9месеца имах резултати.
Обще всето е вид възпаления на подмозъчната кора, при оето се засягат различни центрове. В моя случай се нарушава обмяната на веществата. Синдромът може да се "отключи" при всяко момиче след 18гог възраст при удар в главата или силен стрес, както е ясно причините са много. Започват така да се качват килограми, че просто има жени, които достигат и 200кг преди да се вземат мерки.
Лечението ми се състоеше от много дълъг курс. Повече от година, но още след 9месеца имах резултати.
За мотивацията: имам сестра, която ми е почти двойничка (по-малка е), не се бяхме виждали почти два месеца през което време е качила поне 10 кг, стреснах се като я видях и си дадох сметка на какво приличам. До въпросния момент изобщо не осъзнавах колко съм дебела и се самозалъгвах, че разбираш ли ще отслабна много бързо и лесно когато приключа с кърменето... И още куп от сорта 
.
За мен е трудно, поддържането на бавно темпо (затова се меря веднъж седмично) по-добра съм в "ударните" диети.
И умората от миналата седмица се оказа грип, но поне нямам апетит.
Обаче като чета какви резултати сте постигнали се обнадеждавам.
Успех, момичета!
Асса, свършила си страхотна работа, благодаря!
ако не е късно ще поправиш ли първата цифра в скобките на 22.2
. За мен е трудно, поддържането на бавно темпо (затова се меря веднъж седмично) по-добра съм в "ударните" диети.
И умората от миналата седмица се оказа грип, но поне нямам апетит.
Обаче като чета какви резултати сте постигнали се обнадеждавам.
Успех, момичета!
Асса, свършила си страхотна работа, благодаря!
ако не е късно ще поправиш ли първата цифра в скобките на 22.2
Започваме нова тема ... дано да е успешна
Палечка: начало - 82.2 кг сега - 79.7 кг (-2.5) цел - 60.0 кг (-12.2 / -19.7)
Палечка: начало - 82.2 кг сега - 79.7 кг (-2.5) цел - 60.0 кг (-12.2 / -19.7)
Маленна, и аз нищо не съм чувала за синдрома.
Стана ми интересно, как си свалила за по- малко от месец 10 кила?
Аз не се вписах в тази тема, защото съм ужасно безволево същество.
Малко след раждането свалих бая и почти бях в предишната си форма. А сега без да ям кой знае колко съм станала, повече отколкото в деня след раждането. Качила съм още близо 5 кила- плаче ми се... Общо ми стават вече около 12 да свалям, които за моят ръст от 150 см. са си доста.
Замислям се сериозно дали да си купя Редуктил... Вашите мнения ще са ми от полза.
Стана ми интересно, как си свалила за по- малко от месец 10 кила?
Аз не се вписах в тази тема, защото съм ужасно безволево същество.
Малко след раждането свалих бая и почти бях в предишната си форма. А сега без да ям кой знае колко съм станала, повече отколкото в деня след раждането. Качила съм още близо 5 кила- плаче ми се... Общо ми стават вече около 12 да свалям, които за моят ръст от 150 см. са си доста.Замислям се сериозно дали да си купя Редуктил... Вашите мнения ще са ми от полза.