Давам идея за игра - с хартиено тиксо залепи за под/врата някоя любима играчка/ предмет и остави детето само да се опитва да си я вземе. Ще развива фината моторика и ще се учи как да " решава проблеми".
Аз си играя с малкия от както стана сравнително способен да играе 1+ годишна възраст. Забавляваме се като се отпускам максимално и не мисля кой как би ме възприел, а само как детето ме усеща. ММ много пъти ми е правил забележка - че се пъхам в разни пространства, че пълзя или че просто си бръмча с количките на сина ми, но това си ми е общият език с детето - играта. Като стане на 12 няма да е така и тогава, ще ми се иска да се търкалям от смях по пода с него, но вече ще бъде различно.
Аз съм на мнение, че трябва да се опитваме да общуваме по начин, по който ще бъдем разбрани. Също, игрите трябва да се разбират от детето, а не просто да се бута някаква играчка с надеждата, че ще осигури часове спокойствие.
Аз си играя с малкия от както стана сравнително способен да играе 1+ годишна възраст. Забавляваме се като се отпускам максимално и не мисля кой как би ме възприел, а само как детето ме усеща. ММ много пъти ми е правил забележка - че се пъхам в разни пространства, че пълзя или че просто си бръмча с количките на сина ми, но това си ми е общият език с детето - играта. Като стане на 12 няма да е така и тогава, ще ми се иска да се търкалям от смях по пода с него, но вече ще бъде различно.
Аз съм на мнение, че трябва да се опитваме да общуваме по начин, по който ще бъдем разбрани. Също, игрите трябва да се разбират от детето, а не просто да се бута някаква играчка с надеждата, че ще осигури часове спокойствие.
