Хари Потър и мелодраматичният четвъртък

  • 2 584
  • 55
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 36 484
Всъщност, това не е само в България и не е свързано само със социализма - в артистичните среди има някакъв чудовищен снобизъм, който се опитва да задуши всеки с различно виждане. Една художничка (германка), беше писала преди 1-2 години в блога си, как отишла да учи в немската художествена академия - не помня подробности, но по нейните думи става дума за най-престижното учебно заведение в Германия, записала се живопис, но са я учили всичко друго, но не и живопис. Жената рисува красиво, получавала е само пренебрежение от преподавателите си. Докато не решила да си направи експеримент и не нарисувала колкото се може по-грозна творба (беше нещо като портрет в синьо и черно - все едно рисуван от човек с тежка форма на Алцхаймер - имаше снимка). Професорката й изпаднала във възторг и дори го дала на всички за пример...
Това е все едно в музикалната академия нарочно да те учат да свириш фалшиво... 

Нека си има и такива творби и професори, за тези, които ги интересуват, но да не се натрапват и да не се опитват да доминират всички останали...

# 46
  • Мнения: 30 802
Е те и Аниш Капур и Stuart Semple яко се бъзгат, но на наша почва е особено драматично. Чак сега като се отвори интернетът и някои художници се освободиха, вече гледаш пазар и неща, които кефят, а не предизвикват екзистенциален ужас и позиви за повръщане.

# 47
  • Мнения: 47 982
Стига писахте, че пак се ядосах Joy
Много ме е яд
Да ходи да рисува мис България тоз...

# 48
  • Мнения: 36 484
И за мис България нищо не разбираме. Тези, дето ни се подиграват по разните сайтове и пишат лоши неща за българите, също нищо не разбират...

# 49
  • Мнения: 30 802
То впрочем сега дори не правят грозни, ами направо демонични. Имаше една дизайнерка на чанти, дето се самоуби. Та в къщата й от най-модерното и котиращо се скъпо изкуство...това чудо беше все едно бълнуванията и драскулките на сериен убиец. И другия вид картини в дома на Епщайн - дечица по гащи и потничета и Бил Клинтън в синя рокля.

Всяко нормално изкуство, особено реализъм, се обявява за кич. Трябва да е много болно до шизофренично, за да продава.

# 50
  • Мнения: 36 484
Това се отнася само за изкуството в домовете на интелектуалците - знам за доста художници реалисти, които се справят прекрасно и продават на високи цени. Но те вероятно никога няма да бъдат оценени в артистичните среди.

Интернет е прекрасна среда за изразяване на мнение, дано да помогне за унищожаването на снобизма.

# 51
  • Мнения: 47 982
То изкуството е субективно, и пак каква единодушна реакция имаше!

# 52
  • Мнения: 1 305
леле..просто не вярвам на това, което чета по повод нелепите корици на книгата.
Тези коментари ме връщат във времето , когато Йори от мечо Пух беше Марко...
Не, просто не е истина!
.

# 53
  • Мнения: 15 960
Защо, аз съм съгласна с тези коментари. И поначало не разбирам истерията с илюстрациите. Всеки да си купува които иска издания, никой не е насилван да купи точно тези. И не, нямам травма от детството от илюстрациите на Зидаров.

# 54
  • Мнения: 6 876
Аз съм голям фен, чела съм безброй пъти книгите. Сега като наближава Коледа пак ще се върна към тях и към филмите. Тези корици не ми харесват, ако имам като избор и други (старите да речем) ще ги предпочета. Третата и шестата корица са като лоши копия на оригиналните корици.
Като дете обаче почти не се впечатлявах от корици, а четях анотациите директно.

# 55
  • Мнения: 36 484
Щом ги харесват, да ги купят. Но хората, които не ги харесват, трябва да имат избор - примерно да се направи допечатка на старите издания. Да не говорим, че това, че ги издават само с твърди корици е подъл номер на издателството. В чужбина има избор между меки и твърди корици. Когато започнаха да ги издават, първата книга излезе с меки и твърди корици. Купих с меки, но следващите бяха само с твърди (и доста по-скъпи).  Никога не съм възнамерявала да купя луксозни издания, бях принудена от Егмонт.
Скрит текст:
Допълвам: За мен илюстрациите винаги са били важни - имам и немски, и руски, и английски книжки (от най-ранното ми детство), които разглеждах непрекъснато. По онова време въобще не се интересувах от чужди езици и не съм опитвала да ги чета. Познавах героите от някои грозни книжки на български.

Последна редакция: нд, 01 дек 2019, 10:06 от Petia Kageyama

Общи условия

Активация на акаунт