Какво правите, когато съпругът ви ви приема за даденост

...

Франсоаз, взе ми думите от устата

Е тъй де, тъй - за мен зяпа в тавана = търка дивана, все тая. Всъщност по-добре да зяпа в тавана, поне няма да зяпа тъпотиите по телевизиите. В неговата глава може нещо по-интересно да има. Бе със сигурност няма да е по-тъпо от това в телевизора.

аз не знам някой да не е минавал през кризи дали през 20те/30те или 40те за по-нагоре не знам ще видим. Така е като има хора без работа в предишния пост бях дал пример с хващане на гадже ама там някой път стават сакатлъци и големи циркове "от скука", но има някои където си живеят направо двоен живот и това с години и нямат проблеми и такива познавам, на кой както му изнася или поне като се хващат с някой да гледат в кристалното кълбо със зодиите за съвместимост ли де да знам


мда натам вървят нещата ми се струва

О да, много си хващат любовник, но няма да го напишат тук. Форумният имидж, нали разбираш.

Аз нямам време от детето, иначе бих Шегувам се, засега де, ще поживеем и ще видим

Не знам защо смятате, че тия иширети са незабележими. Също толкова унизително е да се дърпаш, да заговаряш по нета мъже и т.н., ако всичкото е с цел да изпросиш реакция от друг човек. Демек пак светът ти св върти около някого. Само формата е друга, различна от мрънкането. Но се вижда.

Базила е дала добър съвет, но това не е лесни постижимо. Когато започнеш да се чувстваш добре и да спреш да се оглеждаш в него, животът ти ще стане по- динамичен. Знам, че е трудно, все пак живееш с този човек. Но другото с номерцата само ще те изтощи емоционално още.

Целият живот е една игричка. Човек само сам със себе си в тоалетната е истински, даже и тогава не е сигурно. Човешките взаимоотношения, особено животът с партньор е една непрекъсната игра, малко театър, малко грим. Иначе ако почнем да си пърдим без притеснение под завивката, е тогава всичко е заминало на кино. Поне за мене, де.

Ама авторката май не вижда така живота. Ако беше от този тип хора, щеше да е във вихъра си в разгара на театрото.

На мен игрички не ми се играят, изморена съм. Ако мъжът ми е спрял да ме обича, ако ще на глава гола да се въртя, все тая.

Аз не съм особено добра в преструвките и честно да ви кажа не знм как да демонстрирам интерес в страни. Аз се обличам добре за работа и това няма да му е ново поведение. Всичките ни познати мъже са ни общи приятели, та и там нямам особено поле за изява.
А уикендите са ни тичане по спортове и занимания на децата.
Работата, по-скоро попрището ми, бих сменила, но имаме доста сметки за плащане, и допринасям към бюджета. Пък и да ви кажа на 40 години не ми се почва учене пак, рамо до рамо с разни 20 годишни.
Разбирам че реално проблем нямам. Но в същото време подобни отношения водят до пълно отчуждаване, ако и аз се отпусна.

Е, това вече не е добре. Той може и да не е спрял да те обича, ама скуката натам води.
Аз пък обичам да влизам в роли, интересно ми е.

То пък един имидж. Дали наистина някой си въобразява, че персоната му има толкова голяма тежест тук, че трябва да си я пази чистичка като току що изпрани гащи?

Мдам, и аз съм така. С уикендите имам предвид и тичането. И моят мъж има склонност към търкане на диваните. Образно казано. Или зяпане в тавана, все тая. Ако си бях траяла и мълчала, щяхме да изглеждаме досущ като вас. Можехме и 40 години да откараме, всеки с отделните си хобита и т.н.

Франсоаз, напротив, казвам ѝ точно обратното. Да си опича акъла и да потърси проблема в себе си. Да си уплътни смисъла на живота с нещо нейно (не децата, печката, пералнята), а това което я прави нея персоналност. Елементарно – харесва да рисува, купува си бои, триножник и почва. Харесва козметика, прави си обиколки за шопинг или общуване с такив ахора. Харесва езици, иска да отиде до Япония. Хваща се и учи японски или ако не иска да учи, събира пари за екскурзия. Ама без оправдания "то нали за семейството да има". Ако иска нещо за нея си, трябва да намира начин да не се обезличава. Демек, научава се сама да си прави хубавото.

А пътят към мъжа ще го намери ако иска. Аз не бих разчитала на мъж да седне и да ми държи всяка вечер ръката, да ме четкосва и да си говорим тип психологическа взгляда "скъпа, какво почувства днес, а аз пък се усетих толкова гневен, докато чаках на светофара".

Не ми допада, че мъжът ѝ не желае да я изслуша, но в известна степен ми е ясно – мъжете бягат от израз на емоции. Или поне, когато го правят, не е постоянно и за всичко. Но и тя леко драматизира, той човекът просто си се чувства спокоен вкъщи. За него е неразбираемо вероятно нуждата ѝ от изразяване на дадени емоции. Среща – някъде по средата. Само знам, че насила не става, с обещания така и така ще правя вече, за да ти докажа еди какво си. Мнем, не работи.

Кафе с мед, игри, игри, накрая сам себе си човек изиграва. Не съм фен, нищо романтично няма за мен в преструвки, превземки, влизане в разни ролички.

Косите, и аз не си трая и мълча, ама нищо не се променя. ММ казва, че се раздава много на работа, както и за детето. Явно за мен сили не остават. Както и да е, няма да разпъвам локуми за мен, че историята ми е дълга, но ще чета, дано има хубави идеи за прилагане.