За какво мислехте в момента на раждането?

Бях много съсредоточена върху самото раждане- никакви странични мисли не ми минаваха
Първо се питах "къде е докторката, защо никой не я вика, ще я викнат ли навреме, а ако не успеят и родя без нея; ама аз си искам докторката!"
После бях възмутена, защото акушерката ми каза"Само няма да викаш". Не че изобщо съм имала намерение да викам, но това си е мое изконно право, откъде накъде няква си там ще ми го отнема?!
После в отговор на репликата "Дишай дълбоко и не се напъвай, че ще се разкъсаш", докато дишах си мислех "Аха, ето къде било прословутото дишане от филмите, ясно" и секунди след това"Бе да си гледат работата не мога повече да не се напъвам, оставям го да си ме напъва, пък квото стане"
След това си мислех, че искам да се разплача, защото знам, че така ще ми олекне, но се притеснявах да не уплаша докторката  и да си помисли, че ми е много зле, защото не ми беше. В крайна сметка я попитах може ли да си поплача
Мислех си каква мила жена е докторката ми, защото ми държеше ръката и ме галеше по косата и колко много я обичам.
След това, някъде на третия напън си казах"абе какво се мотая, е сега го изкарАх" и се напънах толкова силно, че почти изгубих съзнание, но бебка излезе. Мина ми през акъла, че понякога и по време на оргазъм се получава същото със размиването на съзнанието
Оттам нататък просто си лежах и се радвах на добре свършената  работа.  

И аз

Единственото,което ми минаваше през главата в този момент беше-"Кога ще спре болкатаааааааааа........"

"Божичко, ама то наистина било като едно грамадно подрискване ..."

Слушах какво си говорят докторите,докато ме оперираха,интересувах се  от самата операция,доколкото можеха да ми обясняват, по някое време коментирахме кой ще вземе парите от ББ2 (тогава беше финала,бяха останали Миро и Лео) с анестезиолога и една от акушерките,но всъщност през цялото време се тревожех за бебето,защото при последния преглед се оказа,че е с увита близо два пъти около вратлето пъпна връв и си мислех само за това докато не ми го показаха...беличък и прекрасен

падаше ми кръвното и си повтарях, че трябва да се стегна и съсредоточа

Да свършва по-бързо, защото имах чувството че умирам 

Мислех си как по-бързо да го изкарам навънка. И също така си мислех колко права беше една колежка като казваше, че раждането си е едно голямо сране (сори ама си е така) 

Мислих си...сега ако заспя дали бебето все пак ще се роди...
Честно, едвам гледах. Всъщност последните ми напъни бяха със затворени очи и не видях как раждам. Имах 30 часово раждане и само последните 2 часа с епидурална...Та бях каталясала и за малко да си изпусна раждането, добре че мъжът ми доста образно ми описа момента...

После обаче като нахлу един адреналин, едно вълнение заради красивия ми син....не можах да спя цялата нощ след раждането, въпреки умората.

Хайде излизай вече малко човече. Нямах търпение да си я видя малката мишанка.

Непрекъснато си повтарях, че най-голямата болка предстои, но така и не я дочаках, защото родих преди това

И аз. Иначе беше доста спокойно раждане, защото докторът ми е чудесен човек.

Анестезиологът ме разсмиваше - каза, че упойката била толкова добра, че ако съм искала смяна на пола, сега бил момента, после обсъждахме Дискавъри ченъл...бях шаш, не помня за какво съм мислила.

интересна тема, без съмнение... почнах да си припомням какво и как... ами от изтичането на водите до появата на дъщеричката ми минаха общо 5 часа. Раждах нормално. Периодът на силни контракции не беше много дълъг, но пък напъните хич не се получаваха. Понеже имах и високо кръвно, и диоптри, на момата й помогнаха да излезе с едно натискане на корема - не беше кой знае какво... това е сценарията, а аз за какво си мислех?
мислех за това, че ето, всичко скоро ще свърши (най-вече нелекия период от последните дни на бременността)
мислех за това, че всички ще очакват на сутринта да предизвикат раждане и ако не тръгне само, да ме режат... а пък то тръгна само и какво облекчение ще е за всички
мислех за това, че е понеделник вече и ще могат веднага да отидат да вземат леглото, което бах харесала за детенцето
мислех за едни книги и се опитах да обяснявам нещо на сестрите за тях, защото при местенето на багажа усетили, че чантата ми много тежи...
опитвах се да не мисля за клюките, които те си разменяха...
опитвах се да не пъшкам, понеже доктора така каза
... след като девойката се появи - поплаках на глас и хич не мислех да се притеснявам от това...
мислех, че е взела ръцете на баща си, което много ме зарадва...
мислех, а и питах за това, а сега какво правим точно? щото си бях на магарето и нищо не се случваше...а то било раждане на плацента и всички търпеливо чакаха...
мислех, дали наистина мога да съм в тази поза на плажа на Слънчев Бряг, както се опита да ме убеди доктора, докато ме шиеше...
мислех, дали доктора ще ме зашие добре...
мислех, дали е възможно болката така бързо да е минала...
мислех, а къде ми е джи-ес-ема... че да почна да звъня - време беше да зарадвам всички ... такива неща си мислех...

1. Я, не боли толкова, колкото очаквах. Хм, сигурно имам леко раждане (питах после акушерката, която каза, не, съвсем нормално, нито леко, нито тежко)
2. Гладна съм, жадна съм, искам да ям!
3. Писна ми, гладна, жадна, без умора... казах го на акушерката, която се разхили - 'Ами тръгвай си'
4. Е, сега ми се разхожда! Омръзна ми да лежа! (акушерката не ме пускаше, че бях със система окситоцин, добре, че мина умен лекар да й каже, че няма да стане нищо, да махне иглата да се поразходя)
5. Еее, аман! Циганката Йорданка така виеше, че ще рече човек, че ще умирга.
6. Дишам, дишам, дишам. (Правех си техниките за дишане, както ме бяха учили. Много ми помогнаха)
7. Край, искам епидурална упойка. (оказа се, че съм вече със 7-8 см разкритие, основната болка е минала и няма смисъл от никаква епидурална вече)
8. Искам възглавница! Искам да раждам по-изправена, не легнала. (на магарето за раждане - дадоха ми)
9. Оуууу, излъгали са ме жестоко, че самото напъване не боли, ай-ай-ай! (контракциите не боляха много, но напъването, леле майко! Добре, че вторите минаха за някакви си 5 минути)
10. Напъвам, бе, жена! Колкото мога, толкова напъвам, амаха! Да не съм компресор!
11. Бебе! Бебе! (тук ме обзе безмерно щастие)
12. Я, малко е синьо. Момиче е, видях дупето - няма съмнение вече за пола.
13. Прекрасно чувство! (нямам думи просто да опиша изживявнето да ти сложат току-що роденото ти бебе на корема, още мокро!)
14. Боли, бе! Защо не действа местната упойка? (имах два шева, това докато ме шиеше лекарката)
15. Само да не ме зашие по-тясна, отколкото си бях, че ще видя зор после...
16. Дайте си ми бебето! Искам си бебето! (исках да я гушкам и да й дам да суче, а те ме изнесоха за наблюдение, нея също и ме успокояваха като някаква параноичка, че никой няма да ми открадне бебето и ще ми го върнат, спокойно)
17. Недей плака, не беше трудно. Имам бебе! (мъжът ми и майка ми се промъкнаха в коридора, където стоях за наблюдение с торба пясък на корема)
18. Сега искам храна! Много храна! (поръчах си три вида китайски манджи + сокове, води...бях обезумяла от глад и жажда)
19. Прекрасно бебе! (в стаята, вече заедно) Имам си бебе!

После цяла нощ дремах на пресекулки с очилата на носа да я гледам и да й се дивя. А тя спеше и пет пари не даваше за моето вълнение.