добре де,в крайна сметка детето е на 3год.иди поработи една година-хем детето да видиш как ще натръгне в градината и тогава второ.има деца които трудно свикват,боледуват и т.н.изчакай ,небързай .това е мое мнение само.не го налагам.освен тоо ва ако работата ти е свързана с документи и тем подобни ,с две деца се предполага че наистина ще изтървеш много.дай си малко време,пък тогава ...........Успех в решението.
- Публикувана: 21 юли 2006, 16:14 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2006, 21:10 ч.
работа или дете
А не може ли работа и после, след няколко години - второ дете? 
Според мен дете трябва да се ражда, когато майката го иска, а жената казва, че го иска сега. По-важно от това не виждам какво може да е. Аз не съм си и помисляла за второ, докато сина ми беше малък, но после, когато наистина ми се прииска второ, това ми беше най-важния приоритет. Знаех, че ще се отрази на работата ми в някаква степен - не съм спирала да работя - но знаех и че ще се справим. Може да съм изпуснала някоя и друга сделка - голяма работа - работата така или иначе няма да избяга...това е моята логика поне 
Да,всъщност темата не е с правилно заглавие.
Аз не бих се колебала между работа и дете. Аз съм от жените, които са щастливи в дома си, не чувствам липсата на кариера и колеги. Ако можех да си го позволя финансово, бих се посветила на дома и семейството си.
Ситуацията е сложна заради този роднина. Tess, няма нужда да ми се извиняваш
самата аз се чувствам виновна, че се колебая.
Да,изборът, естествено,е мой, само че защо се чудя толкова? Ето,виждам,че за вас, това е едно лесно решение.
desi.a, те накрая нещата така ще станат, докато се намъдрувам )
сладурка
Аз не бих се колебала между работа и дете. Аз съм от жените, които са щастливи в дома си, не чувствам липсата на кариера и колеги. Ако можех да си го позволя финансово, бих се посветила на дома и семейството си.
Ситуацията е сложна заради този роднина. Tess, няма нужда да ми се извиняваш
Извинявай, но от "лоялност" към близкия ти роднина да не си родиш дете ми се струва безумно.
Да,изборът, естествено,е мой, само че защо се чудя толкова? Ето,виждам,че за вас, това е едно лесно решение.
desi.a, те накрая нещата така ще станат, докато се намъдрувам )
Според мен по-хубаво първо малко работа, после бебенце, посла пак малко работа, пак бебенце
Категорично детето. До колкото схващам ти си направила своят избор - искаш дете сега, но се притесняваш, че това няма да е коректно спрямо твоя шеф, който е и твой близък. Просто не виждам база за сравнине между двете неща. Детето е нещо изключително, нещо което "се случва" само един или няколко пъти в животаи променя всичко. Работата - днес си ти, утре друг... Шефът ще те разбере. А за децата няма нищо по-хубаво от това да са породени и да "вървят" заедно в живота.
Много добре те разбирам, защото и аз имам някакви подобни терзания, макар че има и други фактори при мене. Но отношенията с шефа ти (независимо, че ти е роднина - уважението трябва да не зависи от това) могат да си останат добри. Ти единствената му алтернатива ли си? Ако той се разсърди заради един нов живот, значи не си струва да си жертваш мечтите заради него. Ако се поставя на негово място, макар и в първия момент да си кажа "Ех, променят ми се бизнес-плановете, гледай сега каква стана тя..." много скоро ще осъзная, че бизнесът няма да пропадне, а нещо по-важно ще се създаде и това е най-важното!
Ако се решиш да забременееш, трябва първо да си изчистиш отношенията с него, както ти решиш - дали с разговор с него или в твоите мисли, но трябва да си сигурна какво искаш.
Успех!
Ако се решиш да забременееш, трябва първо да си изчистиш отношенията с него, както ти решиш - дали с разговор с него или в твоите мисли, но трябва да си сигурна какво искаш.
Успех!
По принцип децата са винаги преди работата, но и без нея няма как - нали трябва да се гледат с нещо, а и жената не е само майка, поне аз не съм.
За себе си съм решила - първо малко работа, после второ. Всеки момент ще се връщам на работния фронт и вече нямам търпение. Две години майчинство вкъщи ми бяха достатъчни, искам време за собствено развитие и светски живот. Чувствам се затъпяла и искам пак да съм работеща жена с интерси, различни от хранене и пишкане. Дъщеря ми ходи на ясла и я научих на всичко необходимо за първите две години. Сега две - три години работа и после, ако е рекъл Господ, второ.
За себе си съм решила - първо малко работа, после второ. Всеки момент ще се връщам на работния фронт и вече нямам търпение. Две години майчинство вкъщи ми бяха достатъчни, искам време за собствено развитие и светски живот. Чувствам се затъпяла и искам пак да съм работеща жена с интерси, различни от хранене и пишкане. Дъщеря ми ходи на ясла и я научих на всичко необходимо за първите две години. Сега две - три години работа и после, ако е рекъл Господ, второ.