Здравейте. Честно казано не знам защо се ориентирах към това споделя публично проблема си, но всякаш няколко мнения биха ми помогнали да си избистря ума и да намеря подходящо решение за конкретната ми ситуация. На близо 28 години съм (зодия риби, ако има значение). Имам връзка с момиче (отново риби), което е 5 години по-младо от мен. Историята е доста дълга и тегава, но ще се опитам да бъда кратък и ясен.
- Познаваме се от малко повече от 2 години от нейната най-добра приятелка.
- Нейната най-добра приятелка имаше чувства към мен, но аз бях чисто приятелски настроен към нея, по-скоро имах симпатии към другото момиче.
- Започнах в началото на годината опити за среща, като бях отрязван с мотивите за чувствата на нейната приятелка.
- Вършейки ѝ дадена услуга, имаше момент на прилитане на искри, поговорихме и установихме, че не сме приятелски настроени един към друг.
- Известно време се дърпаше заради съвестта ѝ, но поради тези и предишни обстоятелства, тя игнорира своята приятелка и започнахме да излизаме.
- Тя не беше преодоляла афера с друго момче, което доста време пречеше на нещата, поради настоятелния контакт от него.
- След известно време усетих промяна от нейна страна в моя полза, но това беше на моменти.
- Изключително несигурна в чувствата си на моменти, днес може да е всеотдайна и да ти се радва, утре може да е дръпната и несигурна.
- Давам всичко от себе си по всякакъв начин, правя жестове и изненади, които я усмихват до уши, но всичко това е временно.
- Минава през труден период от живота си и неведнъж ми е казвала, че съм я улучил в грешен момент.
- Споделяла ми е, че съм ѝ идеал за мъж, но същевременно се държи дистанцирано.
- Правили сме доста неща заедно, инвестирали сме време за развлечения и пътувания.
- Напоследък е антисексуално настроена, не е на нужната вълна.
- Наскоро ми сподели, че не изпитва тръпка, но същевременно не иска да се разделим. Също и че си мислела допреди година, че е готова за следващата крачка, а сега все едно имала да живее все още и да прави глупости, каквото и да означава това. Никога не съм я ограничавал или съм й забранява каквото и да е, не съм такъв тип.
- Опитвам се да съм максимално толерантен, но това нещо ме изяжда, кара ме да се чувствам много напрегнат, тъжен и се затварям в себе си. Опитвам се да я разбера и да ѝ окажа подкрепа, но понякога просто не ме допуска в личното ѝ пространство.
На кръстопът съм, загубена кауза ли съм, веднъж показал колко много държа на нея. Споделял съм ѝ, че я обичам, но тя никога не е изричала това. Понеже съм интуитивен съм я усещал, че и тя в дадени моменти е хлътнала, но в други пък все едно никога не е било това. Не съм човек, който лесно загърбва нещо, което е започнал. Лошото е, че и тя е интуитивна и ме усеща, когато не се чувствам добре, макар че на моменти доста добре се справям. Ще съм благодарен на всякакви мнения по темата, благодаря предварително!
- Познаваме се от малко повече от 2 години от нейната най-добра приятелка.
- Нейната най-добра приятелка имаше чувства към мен, но аз бях чисто приятелски настроен към нея, по-скоро имах симпатии към другото момиче.
- Започнах в началото на годината опити за среща, като бях отрязван с мотивите за чувствата на нейната приятелка.
- Вършейки ѝ дадена услуга, имаше момент на прилитане на искри, поговорихме и установихме, че не сме приятелски настроени един към друг.
- Известно време се дърпаше заради съвестта ѝ, но поради тези и предишни обстоятелства, тя игнорира своята приятелка и започнахме да излизаме.
- Тя не беше преодоляла афера с друго момче, което доста време пречеше на нещата, поради настоятелния контакт от него.
- След известно време усетих промяна от нейна страна в моя полза, но това беше на моменти.
- Изключително несигурна в чувствата си на моменти, днес може да е всеотдайна и да ти се радва, утре може да е дръпната и несигурна.
- Давам всичко от себе си по всякакъв начин, правя жестове и изненади, които я усмихват до уши, но всичко това е временно.
- Минава през труден период от живота си и неведнъж ми е казвала, че съм я улучил в грешен момент.
- Споделяла ми е, че съм ѝ идеал за мъж, но същевременно се държи дистанцирано.
- Правили сме доста неща заедно, инвестирали сме време за развлечения и пътувания.
- Напоследък е антисексуално настроена, не е на нужната вълна.
- Наскоро ми сподели, че не изпитва тръпка, но същевременно не иска да се разделим. Също и че си мислела допреди година, че е готова за следващата крачка, а сега все едно имала да живее все още и да прави глупости, каквото и да означава това. Никога не съм я ограничавал или съм й забранява каквото и да е, не съм такъв тип.
- Опитвам се да съм максимално толерантен, но това нещо ме изяжда, кара ме да се чувствам много напрегнат, тъжен и се затварям в себе си. Опитвам се да я разбера и да ѝ окажа подкрепа, но понякога просто не ме допуска в личното ѝ пространство.
На кръстопът съм, загубена кауза ли съм, веднъж показал колко много държа на нея. Споделял съм ѝ, че я обичам, но тя никога не е изричала това. Понеже съм интуитивен съм я усещал, че и тя в дадени моменти е хлътнала, но в други пък все едно никога не е било това. Не съм човек, който лесно загърбва нещо, което е започнал. Лошото е, че и тя е интуитивна и ме усеща, когато не се чувствам добре, макар че на моменти доста добре се справям. Ще съм благодарен на всякакви мнения по темата, благодаря предварително!
- обсебващ. Така поне изглежда от описанието. 
