Защо се намесвам!!!

# 15 24 юли 2006, 14:37 ч.

Мнения: 1 753

Аз в такива случаи говоря с децата. Като родителите им не могат аз го правя. Или директно говоря с тях. Ами те децата явно сами не се сещат за много неща и аз ги подсещам, така да се каже. Наприме ако искам да отстъпят място да се полюлее Ани ще отида и ще ги попитам дали може това малко момиченце да се полюлее малко. И дали докато се люшка да отидат по настрани, за да не се ударим и да не стане катастрофа. Ако не ме послушат ги съветвам да отидат и да питам мама дали е истина това, което им казвам. И те отиват и питат. И чак тогава майките им се присещат, че имат деца някъде в градинката и че някой друг ги възпитава Laughing

Та така... Хич не се впрягам. Мога да тана груба само ако някое дете прояви агресия спрямо моето, при това ако е умишлено...

# 16 24 юли 2006, 15:15 ч.

Аз няма да издържа и ще се намеся, намесвам се и когато някое по-голямо дете осъзнаващо какво прави обижда и заплашва моят син който е на 3 години. Много ме дразни когато някои родители са купили голяма и скъпа играчка на детето си и пристигнат с нея в парка. То като започне едно фукане, едно дразнене на другите деца които също искат да видят играчката а съответното дете не дава и най-нагло обикаля около тях с играчката. Просто немога да разбера такива родители: Какво целят с това си поведение?

# 17 24 юли 2006, 18:43 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: azaf в нд, 23 юли 2006, 21:50

Ако, обаче, тези деца се люлеят и си говорят или само се люлеят, или се забавляват по някакъв друг начин, никога не бих отишла да ги сваля, за да кача моите деца (а и какво означава това, че синът ти се е "преборил" и е "спечелил" люлката). Не оправдавам детето да се учи да отстъпва и примирява, но и съм категорично протива да уча моите да се бутат, дърпат, пререждат или нещо подобно. В подобни случаи изчакваме другите деца да слязат или отиваме на други люлки. Също така не бих свалила своите деца, за да се качат други. Случвало ми се е нахални майки да ме карат да сваля едната от люлката, за да се качи тяхното дете, а моите да се редуват. Колкото и нахална аз да изглеждам в очите им, отказвам, защото е невъзможно да обясниш на едно дете, че трябва да прекъснеш играта му, защото друго иска да играе ...
Всяка ситуация винаги има 2 страни. Аз лично бих се намесила, когато някой прекъсва забавлението на моите деца, но не с цел да му съдействам Thinking

Много хубаво обяснено. Браво! bouquet

Цитат на: GERBER в нд, 23 юли 2006, 15:43

Цитат на: Sarsarilka в нд, 23 юли 2006, 15:40

Винаги съм се съобразявала с другите деца и дори понякога съм се карала на моето и съм го лишавала от играчките му в полза на друго дете, но понякога не е зле да вземем страната на разума и да поискаме съдействие от другите родители.
Ако винаги дъзпитаваме своите деца да отстъпват, дали те няма да станат плахи и в живота си след това? Дали ще се борят за желанията и мечтите си или ще оставят другите да осъществяват техните?

И мен тези мисли ме мъчат...

Ех, този страх сакън да не се провалим на най-големия изпит в живота ни. Rolling Eyes

Отпуснете душата малко и си слушайте децата повече. Те ще ви подготвят най-добре да го издържите.

Причина:

Причина: