Аз съм се изнервяла, ако съм попадала в ситуация да разчитам на мъжа. Тогава откачам и се чувствам като в клопка. Не обичам да дължа на никого нищо и затова винаги съм го избягвала.
Влагането чак на половината от тях обратно в моята дейност не беше задължително, но ако исках да разраствам печалбите си (което и тя очакваше от мен), нямаше как да стане, ако кретам на същото равнище и същевременно одумкваме всичките налични пари за нейни глезотии. Нямаше и как с харчене на всичко да се събират пари за черни дни (което хората обикновено разбират като спестени пари за извънредни случаи, като например за покриване на належащи в случай на разболяване), нито да се изплаща наше собствено жилище. Това го пиша сигурно за поне 3-4 път. Ако отново не си разбрала правилно, попитай ме на ЛС и там ще ти копирам текста отново, за да си го имаш на достъпно място и да го препрочиташ при нужда.
Влагането чак на половината от тях обратно в моята дейност не беше задължително, но ако исках да разраствам печалбите си (което и тя очакваше от мен), нямаше как да стане, ако кретам на същото равнище и същевременно одумкваме всичките налични пари за нейни глезотии.
Можех да имам същите доходи, ако влагах само 100-ина лева месечно в материали, само че аз имах за цел да умножа доходите си занапред (и тя също очакваше това - съмняваш ли се да не е така?
), а това вече изисква повече материали и машини. При производството, за да създадеш нещо в пъти повече бройки, трябва да вложиш в пъти повече суровини. Ако искаш да си останеш на същото равнище, може и без да влагаш допълнително. Препоръчани теми