Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Хареса ми, въпреки че пак не се случи нищо съществено. Ако не броим тайната за баба. Направиха ми впечатление два момента - първият е разговорът между Рейян и Фърат, и по-специално една реплика от него към нея. " Каквото и да правеше Миран, на теб все не ти стигаше Рейян" и тук аз бях 
. За толкова време и всичко през което преминаха тя нито му се довери, нито се постави на негово място. И за мен е капризен образ. Ненапразно той й каза при разговора им в градината, че е стъпкал себе си заради нея. Тя винаги имаше нужда да вижда старанието му да бъде по-добър, да пзагърби това прочуто отмъщение, насаждано му от детство, все той да се доказва, а тя да мята косата и да се цупи. И втората сцена е между нея и Миран, когато уж трябваше да се приберат в конака Асланбей. Интонацията и начинът по който каза "Допуснах грешка" мен ме изнервиха. 
Сори, ама как може да е толкова спокойна и си помисли, че бързо й простиха и всичко е забравено, и могат да си продължат напред все едно нищо не се е случило. Толкова беше сигурна в себе си, че Миран я обожава и, че не може да й се сърди, че го направи на дива калинка. 
Не я съжалявам, по скоро ми стана неприятно заради фалшифицирания подпис, но цялото й тичане след мъжо й - напълно си го заслужи. 
Прекалено самоуверено го раздаваше ... Този път съм от отбора на Миран, въпреки че все съм я оправдавала и то точно затова, че иска да му помогне и да го промени към по-добро. Но като знаем колко е мекушав господин студенокръвен, в следващия епизод да са се сдобрили. Изкефих се на физиономията на Ярен, когато Рейян й каза, че е нещастна, защото е самата истина. Направо не е за вярване как ще се добере до Фърат, който е добярк, а тази може да се състезава с Дявола. И не мога да пропусна сцената с розите 
Акън толкова добре пресъздава емоциите у героя, и тези тъжни очи. Абе професионалист е, не може да му се отрече. Ебру в реването не ме кефи, леко ми фалшивее. 
Даже днес купих коледни за мъжа и сина ми 
