Отговори
# 30
  • Мнения: 18 305
Значи така, баща ми (лека му пръст) ме биеше, а майка ми мълчеше. Със седмици... Познайте, кое от двете предпочитах... Simple Smile Изям си дозата шамари, след 10 минути с него вече можеше да се говори. Докато с майка... това вече е мъка...

Това за мое голямо удивление го открих като дете още, по време на един ученически лагер. Събрали сме се група деца и се жалваме от възпитателните методи на родителите си. Всички малко или много пошляпвани или пощипвани от родителите си... Само едно момче, голям калпазанин между другото, сподели, че никога не са го удряли. Завинаги се запечатаха в мене думите му: "Блазе ви на вас, пляснат ви и им мине. Питате ли ме мене, когато направя някоя беля и после със седмици ми опяват и мърморят вкъщи? Не ме оставят да го забравя никога..."
Често си спомням думите му и се чудя и разсъждавам по въпроса за връзката между провинение - наказание - прошка...


Напоследък и аз започнах да наказвам с мълчание. Забелязах, че изпада в ужас, ако й се сърдя и не говоря Wink

# 31
  • Мнения: 818
Бях в Холандия детегледачка,тогава се запознах с метода :Наказан в ъгъла.Когато направеше нещо детето го оставяха там,то реве  не му обръщаха  внимание,докато не кажеше ,че няма да прави така.Тук пък има мноого предавания за такива деца които не слушат и една жена показва на родителите как да се справят с такива ситуации.Един от методите е същият този:Nаughty corner
Скоро в магазина бях свидетел как едно дете не слушаше и го заплашиха със същото.
И аз си позволих няколко пъти да я пошляпам,но като се замислих,реших да пробвам.Понякога ми е жал ,като и кажа отивай наказана и тя сама отива в ъгъла и реве(знае че е виновна) а е толкова сладка и жална.

# 32
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 391
ПП А какво мислите за отказа на родители да наказват по какъвто и да е начин децата си? Аз познавам такива хора, всички те имат големи проблеми с децата си на по-късни етапи... Thinking


Преди да имам дете, често си представях как ще го възпитавам. Мислех си, че няма да го бия /защото знам какво е!/, че ще си говорим и ще споделяме, че той или тя ще ме слуша и ще бъда пример за добро поведение и за въ%E

# 33
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 391
ПП А какво мислите за отказа на родители да наказват по какъвто и да е начин децата си? Аз познавам такива хора, всички те имат големи проблеми с децата си на по-късни етапи... Thinking


Преди да имам дете, често си представях как ще го възпитавам. Мислех си, че няма да го бия /защото знам какво е!/, че ще си говорим и ще споделяме, че той или тя ще ме слуша и ще бъда пример за добро поведение и за възпитание. Смятах, че моето дете ще бъде най-послушното и ще е различно от другите. Колко съм се лъгала, ако знаете!
Синът ми е най-голямото дяволче, което познавам и съм си представяла.

Но отговорът ми на въпросът е такъв:
- без наказание НЕМОЖЕ, друг е въпросът какво ще изберат родителите - дали шамарче, дали разговори, дали уговорки или подкупване. Понякога и стоене с вдигнати ръце в ъгъла на стаята. Но безразличието на родителите - е, това вече не го разбирам. Наистина, разбирам родител, който "дърпа ушите на детето си, защото е избягало без разрешение на улица пълна с коли", но родител, който само, за да не реве детето, му купува играчка... Е, това вече е противоестествено!!! Според мен!

# 34
  • Мнения: 4 806
Диорелла, съгласна съм, че този метод може да работи, само че за по - големи деца. Не виждам никакъв начин да задържа моята дъщеря (1г9м) в ъгъла (освен с бой Simple Smile ) Сигруна съм, че ако сега се пробвам, ще я стресирам ужасно, много повече, отколкото ако я шляпна. Просто споделям мнение,,,

# 35
  • Мнения: 28 652
ЛАМЕЛИТА, нямам предвид, че небитите деца създават проблеми, а децата, които престъпват правилата на родителите си и остават ненаказани по някакъв начин. Как ще научиш едно дете да спазва правилата на социума, ако не чрез наказания (само ако се налага, разбира се)? Мъжът ти явно е бил от малкото деца за чудо и приказ, които никога не са създавали проблеми на родителите си. Но тук говорим за деца, които създават проблеми!
Конкретен пример - моя приятелка оставяше детето си да прави каквото си иска - да се държи по недопустим начин, да малтретира другите деца... Освен, че въпросното дете остана в изолация, сега си имат огромни проблеми в училище. Детето е с няколко сериозни предупреждения за изключване, само молбите на майката са причина да е все още там, но за сметка на това и двамата - и майка, и син са ежеседмично на разговори с училищния психолог...
Ето такива неща имах предвид - че децата от малки трябва да осъзнаят, че в обществото има правила на поведение, които трябва да се спазват. В противен случай следват наказания. (Нали затворите са пълни с хора, отказващи да спазват правилата?) А какви ще бъдат точно наказанията, всеки родител решава сам за себе си. И съобразявайки се със самото дете.

# 36
  • София
  • Мнения: 4 504
Цитат
ПП А какво мислите за отказа на родители да наказват по какъвто и да е начин децата си? Аз познавам такива хора, всички те имат големи проблеми с децата си на по-късни етапи... Thinking


Ами и аз познавам, имат добри, работливи и обичливи деца.... newsm78...То май не зависи от боя???

Последна редакция: пн, 24 юли 2006, 16:38 от _mira_

# 37
  • Мнения: 3 447
ПП А какво мислите за отказа на родители да наказват по какъвто и да е начин децата си? Аз познавам такива хора, всички те имат големи проблеми с децата си на по-късни етапи... Thinking
Ами не искам да го бия, ама в такъв случай какво пък да правя?

На мен, разбира се ми е лесно да говоря, защото детето ми е още малко и не ми се е налагало да прибягвам до кой знае какви драстични възпитателни мерки, но в случая на Каспър бих оставила детето да спи в напиканото легло... или дори на пода - т.е. да осъзнае, че за самия него има неприятни последици от това действие.  Виж, в случая на Бу с тичането на улицата не знам какво бих направила - ясно е, че там тая тактика няма да сработи.

# 38
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 060
И аз съм шляпвала,но до към 3-4 годинки.За мен е смешно майка,на която детето й е извън контрол и пили нервите на околните да повтаря "недей така,котецеее"Стига мярката да е прилагана рядко и "с мярка" Confused

# 39
  • Мнения: 3 075
Как Сийке, не сме се разбрали - говорим за едно и също нещо...
мъж ми изобщо не е бил за чудо и приказ - като започнем от ранните му химически експерименти (нещо което ме заинтригува много е, че майка му му е купувала комплектите "млад химик") и т.н. просто са били приятели! възпитанието е идвало не по насилствен начин.
аз обикновено бях с намалено поведение и висок успех, поради което не ме изключиха. Говорене, сърдене, наказвана съм примерно да не излизам, но е било за няколко часа... възпитаваха ме как да се държа, кое е добро и лошо, как да се помага на хората, да не се подиграваш на по-слабия - отново без да се налагат и да ме удрят. израстнала съм с двама по-малки братовчеди, които ги млатеха редовно - знаеш ли какво стана? изобщо не си говорим, не сме близки, защото винаги бяхме противопоставяни от родителите им - ина така, вие иначе...
правила съм много бели в широк и тесен смисъл  Grinning, а татко някак ми се радваше отстрани. после разбрах защо. самият той е бил доста буен и очевидно се е припознал. но подходът беше по-скоро да ме бъзикат за нещо - не е било смешно за мен, уверявам те. и двамата бяха авторитети - повече татко. мама е по-нервна. караха ми се, когато не бяха доволни от нещо, но толкова.
само да кажа: нещото, което беше най-важно - във всяка ситуация, искат или не, двамата бяха на едно мнение! после сигурно са спорели, разправяли са се, но аз не усещах пробив в защитата...

# 40
  • Мнения: 793
Според мен всеки родител сам си го определя. Племеника ми е като навита пружина, има моменти когато напълно оправдавам сестра си за пошляпването по/през ръцете, за нещо което не трябва да пипа, ама на човека като му кажеш не, все едно си му казал: Михаиле гледай ме в очите и го направи. Преди бях убедена, че няма с бой да възпитавам, ама сега от гледната точна на леля и на фурията-Михаил, знам ли  newsm78    ooooh! Tired По принцип със съгласна с първия пост на Бу, че всичко трябва да е в разумните граници  Wink

# 41
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Ами сигурно има болни гъби, на които им доставя удоволствие и гъдел някакъв да доминират над дребните. Подобни хора измислят сложна мрежа от правила, които детето няма начин да не пристъпи. За всяко провинение - рафинирано наказание. Гадост.
Аз съм с две ръце за пляскането. За мой късмет, детето ми излезе разбрано, макар и инато Laughing, та много рядко се случва да му загрея "гъзето", както сам казва. Joy Плясвам го веднъж, той много добре разбира защо, на мен ми минава и всичко е наред.  Laughing Никой не плаче, не крещи, не се тръшка.
Убедена съм, че това е много по-добър вариант, отколкото да не му говоря с часове, да го наказвам в ъгъла и пр.

# 42
  • Мнения: 28 652
На мен, разбира се ми е лесно да говоря, защото детето ми е още малко и не ми се е налагало да прибягвам до кой знае какви драстични възпитателни мерки, но в случая на Каспър бих оставила детето да спи в напиканото легло... или дори на пода - т.е. да осъзнае, че за самия него има неприятни последици от това действие.  Виж, в случая на Бу с тичането на улицата не знам какво бих направила - ясно е, че там тая тактика няма да сработи.

Аз обаче предпочитам да плесна детето си, отколкото да го оставя да спи в мокро легло (с всичките му последици!) или на пода. Thinking В случая би трябвало да се избира между две злини и за мене плясването е по-малката.
Аз също никога не съм наказвала в ъгъла или пък, недай си боже, с вдигнати ръце. Това за мене е садистично. Виж, за мърморенето и викането - грешка нямам, както и за лишаване от любими занимания (но това вече при по-големи деца - над 5-6 години).

# 43
  • Linz
  • Мнения: 11 630
На мен, разбира се ми е лесно да говоря, защото детето ми е още малко и не ми се е налагало да прибягвам до кой знае какви драстични възпитателни мерки, но в случая на Каспър бих оставила детето да спи в напиканото легло... или дори на пода - т.е. да осъзнае, че за самия него има неприятни последици от това действие.  Виж, в случая на Бу с тичането на улицата не знам какво бих направила - ясно е, че там тая тактика няма да сработи.
#Crazy Как ще го оставиш да спи в напикано легло или на пода?!... Отвъртам един шамар като стой та гледай и сменям чаршафите, ако трябва и леглото.

# 44
  • Мнения: 18 305
... три пъти го молих да отиде до тоалетната, нямал бил пиш, питам го "сигурен ли си?", той "Да", "внимавай току що съм сменила чаршафите", гледа ме дяволито, и легна и ме гледаше в очите и се усмихваше и се изпика в леглото. Не преувеличавам, беше нарочно....
И го нашляпах, развиках се, бях страшна гледка. Много му бях сърдита.
Дали ще повторя, не знам.
Ами не искам да го бия, ама в такъв случай какво пък да правя?

Ами права си според мен, и дъщеря ми е яла шамари заради това. Побеснявам, когато се напикае нарочно, не  я оставям мокра никога обаче.

Общи условия

Активация на акаунт