Публикувана: 24 юли 2006, 14:50 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2006, 19:22 ч.

Къде завършва границата на възпитанието с бой и започва малтретирането...

18 097
265
1

1
...
3
4
5
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мислите за дисциплината чрез бой?
Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мислите за дисциплината чрез бой?
  
  Мненията относно дисциплината чрез бой са разнородни. Някои хора споделят, че са били бити като деца и вярват, че това е ефективен метод за дисциплина, докато други категорично се противопоставят на тази идея. Важно е да се подчертае, че насилието поражда насилие и боя не трябва да се използва като инструмент за дисциплина. Вместо това психолозите препоръчват установяването на ясни и твърди правила и избягването на всякаква форма на насилие при възпитанието.
- Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
  
  За да се справите с дете, което бяга на улицата, е важно да установите ясни правила и да обясните на детето защо е важно никога да не излиза без възрастен и винаги да държи ръката си. Други родители споделят, че използват методи като преместване на детето в друга стая или ангажиране с нещо странично. Важно е обаче да се избягва насилието като метод за контролиране на поведението на детето.
- Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
  
  Отказът на родителите да наказват децата си по никакъв начин може да доведе до проблеми в бъдеще, както споделят участниците в дискусията. Някои от тях са свидетели на случаи, в които децата са използвали отказа на родителите да ги дисциплинират като предимство и са продължили с нежеланото си поведение. Важно е да се установят ясни правила и да се насърчава доброто възпитание, без да се прибягва до насилие като метод за контрол на поведението на децата.
- Какво е мнението за физическото наказание на децата, особено от страна на родителите?
- Какви са алтернативите на телесното наказание при отглеждането на деца?

# 45 24 юли 2006, 18:19 ч.

Що бой съм изяла, но с право де.И с квото и попадне на майка ми.Но пък докато растях не и правех проблеми, както другите.
Искам да споделя ,че от тоя бой не ме е боляло, както от думите, които ми е казвала в яда си.
Не съм против боя когато се налага,де ,но умерено и детето да разбира защо.
Ама имам една съседка дето бие 1г. дете ,че се е напишало и наакало-сега го отучава от памперси.Ето това вече е прекалено, не мислите ли???

# 46 24 юли 2006, 18:53 ч.

Мнения: 668

Цитат на: Асса в пн, 24 юли 2006, 15:10

...ме натовари с отвратителното усещане, че пристъпих убеждението си Simple Smile

И аз съм се чувствала така. Имаше период, когато пошляпването ми се струваше единствено средство в подобни ситуации. А после съм се чувствала гузна, как съм плеснала, а е можело с повече обяснения. Омагьосан кръг.
Така бе и си купих книга за възпитанието. При първия прочит си казах, но тук не намирам отговор на точно този проблем /например как да я накарам да не тича на улицата с риск за живота й/. Но при задълбочен прочит настана промяна. Аз по-лесно реагирах на подобни ситуации, в много случаи просто се научих да предотвратявам лошото поведение на дъщеря ми.

Не съм станала идеалната майка, пак има пошляпване, пак съм гузна. Но тогава /преди ок. 3-4год./ се чувствах щастлива, че промених малко нещата.
Даже ми се струва, че е дошъл ред да купя книга за по-големи деца /дъщеря ми е на почти 9 год./

А тази книга бе: Позитивното възпитание за децата в предучилищна възраст.
И сигурно има куп други книги в улеснение на майки като нас.

А в немските предавания за супер бавачката, никога не съм виждала децата да се наказват в ъгъла с вдигнати ръце /на мен ми се струва вид малтретиране/. Просто им се осигурява кът за размисъл и успокоение, в който да прекарат 2-5 мин. или 10. Аз съм пробвала с 5 мин., дъщеря ми е голяма и това действа. И в това предаване на картон се записват правила, които всички заедно определят. Закачат се на стената и в определени дни се прави равносметка до къде са стигнали със спазването им.

Когато бях малка, си казвах, когато аз имам дъщеря, няма да правя като майка, тя не ме разбира. Сега това "ти не ме разбираш" го чувам от дъщеря ми. Трудно е...

# 47 24 юли 2006, 19:10 ч.

Мнения: 818

Цитат на: Асса в пн, 24 юли 2006, 16:26

Диорелла, съгласна съм, че този метод може да работи, само че за по - големи деца. Не виждам никакъв начин да задържа моята дъщеря (1г9м) в ъгъла (освен с бой Simple Smile

) Сигруна съм, че ако сега се пробвам, ще я стресирам ужасно, много повече, отколкото ако я шляпна. Просто споделям мнение,,,

Мойта и тя е толкова Simple Smile

Не със вдигнати ръце разбира се,имаше някой случаи ги оставяха седнали на стълбите,и когато кажеш отиваш наказан....еди си къде(ъгъла или стълбите)точно за това да размислят,че вършат нещо нередно.Но всеки сам решава все пак.Аз почти не съм яла бой(спомням си 1-2 пъти)единият беше когато влязох в морето сама,а майка ми е детска учителка.

Последна редакция: пн, 24 юли 2006, 19:16 от Diorella

# 48 24 юли 2006, 19:15 ч.

Мнения: 647

Цитат на: РЕНИ в пн, 24 юли 2006, 18:00

Цитат на: Dona в пн, 24 юли 2006, 16:36

На мен, разбира се ми е лесно да говоря, защото детето ми е още малко и не ми се е налагало да прибягвам до кой знае какви драстични възпитателни мерки, но в случая на Каспър бих оставила детето да спи в напиканото легло... или дори на пода - т.е. да осъзнае, че за самия него има неприятни последици от това действие. Виж, в случая на Бу с тичането на улицата не знам какво бих направила - ясно е, че там тая тактика няма да сработи.

Как ще го оставиш да спи в напикано легло или на пода?!... Отвъртам един шамар като стой та гледай и сменям чаршафите, ако трябва и леглото.

С тези две деца нали се сещате , че щом едното направи нещо неприемливо и другото го прави същото до 2 секунди ! После може да съжелявам , да съм гузна.....няма друго решение! newsm12

# 49 24 юли 2006, 19:29 ч.

Мнения: 920

Всъщност, май не става дума за възпитание или малтретиране, а за това, че от време навреме си изпускаме нервите. Трябва ли след това да сме гузни?
При нас също съм запомнила случая с контакта. През предпазителя бърка с 1 шишче. Набих го в името на неговата безопасност. Как иначе да обясня на няма и 2 г. дете.

# 50 24 юли 2006, 19:46 ч.

Мнения: 822

Нямам време сега да чета всичко и затова отговарям направо...Скоро на една лекция и аз разбрах,че тук (Канада) също съвсем не отричат удрянето (бой за мен звучи много грубо).Забранени са ударите по главата и боят с инструмент(пръчка и т.н.т.).Пошляпването по дупето признават,че може да има възпитателна цел.
Мисля,че от определена възраст нататък потупването няма смисъл.Така всъщност е според китайците.Те казват,че детето се удря докато в съзнанието му не остават все още трайни спомени,защото те се загнездват там и след време то може да пази само потупването като спомен,но не и причините.Не зная,доколко е вярно...
Иначе като наблюдавам сега сина ми на детската площадка,виждам че явно в градината малко прекаляват с инструкциите,че никой не трябва да ги удря или докосва по-грубо.Когато някое дете го бутне или се опита да му вземе играчката,той започва да вика "Не ме бий" или нещо подобно,което вкъщи никой не го е учил.Тоест отстоява си позициите.Тук от доста ранна възраст ги учат,че никой не бива да ги бие или докосва по интимни места,което не е грешно,децата се учат,как да се предпазват,но много често се стига и до изнудвания от страна на самите деца спрямо родители и учители.

# 51 24 юли 2006, 20:09 ч.

Мнения: 7 837

Малък е още, но се е случвало няколко пъти да изяде шамар по дупето. Дори и навън, особено като хукне към колите.
Тук не се гледа с добро око на подобни прояви, но всичко си опира и до фалш.
Да не говорим, че Самуил е подвижен, вечно е с рани. Сега е с обелено чело и вече две от съседките ни, ме питаха от какво е ooooh!

Цитат на: nia_r в пн, 24 юли 2006, 19:46

Тук от доста ранна възраст ги учат,че никой не бива да ги бие или докосва по интимни места,което не е грешно,децата се учат,как да се предпазват,но много често се стига и до изнудвания от страна на самите деца спрямо родители и учители.

На наша позната детето е в предучилищна и от нея знам, че редовно обясняват и приканват децата, в случаи на насилие вкъщи, да се оплакват. Но наистина това си е нож с две остриета

# 52 24 юли 2006, 20:15 ч.

Мнения: 18 305

Цитат на: krasian в пн, 24 юли 2006, 19:15

МАлко извън темата, извинявам се, но как се справяте с копирането от други деца? При нас това се окзава проблем. Сравнена с приятелчетата си е много кротка и послушна, но започна да копира от тях. Примерно като влезем в магазин става невъзможна- пипа навсякъде, бяга и т.н. Всичко това го е видяла от децата, с които играе.

# 53 24 юли 2006, 20:20 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 674

С копирането - зависи за какво, понякога копира полезни неща.
Ако е нещо, което не искам да прави, говоря - "... може и да й дава майка й, аз на теб не давам". Обикновено е разбрана. Ако не - следва забрана с още приказки и примери с други деца (нейни познати, които харесва, но случките могат да са измислени) и т.н.

# 54 24 юли 2006, 20:30 ч.

Мнения: 5 221

Цитат на: Венера в пн, 24 юли 2006, 16:18

Цитат на: Как`Сийка в пн, 24 юли 2006, 16:04

Цитат на: Асса в пн, 24 юли 2006, 15:53

Значи така, баща ми (лека му пръст) ме биеше, а майка ми мълчеше. Със седмици... Познайте, кое от двете предпочитах... Simple Smile

Изям си дозата шамари, след 10 минути с него вече можеше да се говори. Докато с майка... това вече е мъка...

Това за мое голямо удивление го открих като дете още, по време на един ученически лагер. Събрали сме се група деца и се жалваме от възпитателните методи на родителите си. Всички малко или много пошляпвани или пощипвани от родителите си... Само едно момче, голям калпазанин между другото, сподели, че никога не са го удряли. Завинаги се запечатаха в мене думите му: "Блазе ви на вас, пляснат ви и им мине. Питате ли ме мене, когато направя някоя беля и после със седмици ми опяват и мърморят вкъщи? Не ме оставят да го забравя никога..."
Често си спомням думите му и се чудя и разсъждавам по въпроса за връзката между провинение - наказание - прошка...

Напоследък и аз започнах да наказвам с мълчание. Забелязах, че изпада в ужас, ако й се сърдя и не говоря Wink

Психическият тормоз, какъвто се явява мълчанието в случая, е много по-травмиращ за детето, отколкото физическия. За потупването не бих се зарекла, но това да наказвам детето си с мълчание е нещо, което категорично никога не бих направила.

# 55 24 юли 2006, 20:32 ч.

Мнения: 6 207

Цитат на: Dona в пн, 24 юли 2006, 16:36

Това трябва да го видя Laughing

Той свърши работата в нашето легло, чийто матрак ми изяде от морето преди 2 години заради бомбастичната си цена от 1400 лв. Laughing

Но мъжът ми го боли гърба от гадни матраци и спи горе долу на Майбаха на матраците.

# 56 24 юли 2006, 20:49 ч.

Мнения: 918

Преди винаги съм се възмущавала, от майки, чиито деца , не стига, че са паднали напр., но и получават и по някой и друг шамар. Сега е момента да се извиня Rolling Eyes

Трудно ми е да си призная, но когато повторя десет пъти не тичай към улицата и накрая побегне, та и падне от тротоара, единственото, което имам желание да направя е да му отвъртя два шамара и то не по дупето Embarassed

Мен ме е била само майка ми, но аз предпочитах да изям два шамара от нея, и дет се вика: да си стиснем ръцете Laughing

, отколкото да слушам дълбокоморалните тиради на баща ми Crazy

от които се чувствах много по-зле.

# 57 24 юли 2006, 21:11 ч.

Мнения: 822

Цитат на: Кейси в пн, 24 юли 2006, 20:09

Тук не се гледа с добро око на подобни прояви, но всичко си опира и до фалш.
Да не говорим, че Самуил е подвижен, вечно е с рани. Сега е с обелено чело и вече две от съседките ни, ме питаха от какво е ooooh!

И ние бяхме така преди и все се притеснявах,някой да не помисли,че не си гледам детето,какво прави...Сега вече е в градината и пак е или с пукната глава или с ранено коляно,та учителките не могат да ме погледнат в очите,като се случи нещо такова.Моля се,по-бързо да го израсте този период! Praynig

А за второто...Не само в предучилищните групи,тук в детската дори в групите под 3 години има специални програми,как да се предпазват от подобни злоупотреби...

А аз имам друг въпрос,който ме вълнува...Как ги учите да не лъжат,че примерно някой ги е ударил?Аз вече и с това се сблъсквам и имам притеснения...Примерно баща му го накаже да не гледа ТВ заради някоя постъпка.Той идва при мен и започва да плаче.На въпроса ми "Защо?" отговаря,че баща му го е бил... Outta Joint

И честно имам притеснения,че утре може и навън така да лъже...

# 58 24 юли 2006, 21:29 ч.

Мнения: 28 652

Цитат на: nia_r в пн, 24 юли 2006, 21:11

А аз имам друг въпрос,който ме вълнува...Как ги учите да не лъжат,че примерно някой ги е ударил?Аз вече и с това се сблъсквам и имам притеснения...Примерно баща му го накаже да не гледа ТВ заради някоя постъпка.Той идва при мен и започва да плаче.На въпроса ми "Защо?" отговаря,че баща му го е бил... Outta Joint

И честно имам притеснения,че утре може и навън така да лъже...

Лъжат... Даже човек и в затвора могат да вкарат, особено там, където се вманиачват на тема злоупотреба с децата...
Естествено, не го правят със зла умисъл. Просто са деца и трудно правят разлика между реалност и фантазия.
Както вече признах, пляскала съм сина си. Мъжът ми не го е докосвал и с пръст. Но, когато беше малък и някой му зададеше въпрос: "Бият ли те вкъщи?", синковецът отговаряше: "Да. Тати." ooooh!

В случая явно бъркаше респекта от баща си с боя. newsm78

# 59 24 юли 2006, 22:03 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Каспър в пн, 24 юли 2006, 20:32

Цитат на: Dona в пн, 24 юли 2006, 16:36

Това трябва да го видя Laughing

Виж сега, аз се презастраховах, че говоря на теория Wink

Като стигнем до "ужасните две години", може би ще мисля другояче Rolling Eyes

Факт е обаче, че много майки пляскат децата си на възрастта на моето, че и по-малки. Не мисля, че това има какъвто и да било възпитателен ефект. От друга страна вярвам (и твърдя от опит), че децата разбират, когато им се обясни - дори и да са малки и да не могат да говорят. Аз обяснявам, и то като на възрастен, не с разните "тука има ох" и т.н. Гледам в очите, говоря бавно и членоразделно, и ей Богу, има ефект. Знае също така, че като си хвърли чашата или играчката, ще му я подам 2 пъти, но трети - не. Че ако не яде, а си играе с храната и я хвърля, я махам и ще стои гладен до следващото ядене. Че ако легне да се тръшка на пода, просто ще го прескоча и ще го оставя да се натръшка. Затова казвам, че за мен е важно да разбере последствията от своето действие или избор (а мисля, че ако просто го напляскам, няма да разбере; може би ще се дресира, но няма да разбере).

Препоръчани теми

Вреден ли е компютъра при бременност

С какво ходите обути вкъщи?

Авокадо

Пътували ли сте с фирма "Валери 90" или с друга до остров Иския ?

Причина:

Причина: