Публикувана: 24 юли 2006, 14:50 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2006, 19:22 ч.

Къде завършва границата на възпитанието с бой и започва малтретирането...

18 079
265
1

Отговори

1
...
11
12
13
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мислите за дисциплината чрез бой?
Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мислите за дисциплината чрез бой?
  
  Мненията относно дисциплината чрез бой са разнородни. Някои хора споделят, че са били бити като деца и вярват, че това е ефективен метод за дисциплина, докато други категорично се противопоставят на тази идея. Важно е да се подчертае, че насилието поражда насилие и боя не трябва да се използва като инструмент за дисциплина. Вместо това психолозите препоръчват установяването на ясни и твърди правила и избягването на всякаква форма на насилие при възпитанието.
- Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
  
  За да се справите с дете, което бяга на улицата, е важно да установите ясни правила и да обясните на детето защо е важно никога да не излиза без възрастен и винаги да държи ръката си. Други родители споделят, че използват методи като преместване на детето в друга стая или ангажиране с нещо странично. Важно е обаче да се избягва насилието като метод за контролиране на поведението на детето.
- Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
  
  Отказът на родителите да наказват децата си по никакъв начин може да доведе до проблеми в бъдеще, както споделят участниците в дискусията. Някои от тях са свидетели на случаи, в които децата са използвали отказа на родителите да ги дисциплинират като предимство и са продължили с нежеланото си поведение. Важно е да се установят ясни правила и да се насърчава доброто възпитание, без да се прибягва до насилие като метод за контрол на поведението на децата.
- Какво е мнението за физическото наказание на децата, особено от страна на родителите?
- Какви са алтернативите на телесното наказание при отглеждането на деца?

# 165 27 юли 2006, 12:57 ч.

в реалността
Мнения: 73

Цитат на: Венера в чт, 27 юли 2006, 11:55

Слънчев о момиче, имаш ли деца? Струва ми се, че не си чела внимателно.....Споделяме си как реагираме в дадени ситуациии, ама да на наричаш това пропаганда е пресилено. Аз лично не се срамувам от факта, че наплясквам детето си и не си позволявам да раздавам класификации, и да правя обобщени изказвания......Щото всеки постъпва така, както сметне за правилно, познавайки добре детето си Peace

Венера, не, нямам все още деца, но това не пречи да имам мнение по въпроса. Аз съм възпитавана без бой, без дори пошляпвания, значи - ето, може и така.
Как смяташ че е редно да възпитаваш собственото си дете - си е твоя работа и не е на никой по силите да ти се бърка независимо дали споделя възгледите ти или не с оглед възпитанието на собствените си деца (и това по-горе изрично съм го написала). Но несъгласието с тези възгледи по никакъв начин не се равнява на личностна квалификация Peace

Направи ми впечатление че в по-голямата си част писалите по темата са привърженички на боя като възпитателно средство (четейки ви някакси ми се стори че някои от вас дори преминават границата между пошляпването и боя и не виждат нищо нередно в това) и тези неща породиха известни притеснения в мен. Защото моето мнение е че боя не е чак толкова ефикасно възпитателно средство и има алтернативи. И смятам че вместо да търсим границата между боя и малтретирането, по-скоро би трябвало да се запитаме къде е границата между пошляпването и боя.

# 166 27 юли 2006, 13:39 ч.

Мнения: 1 366

слънчево момиче приветствам мнението ти и се радвам, че има и други, които мислят като мен. Понеже беше дала за пример "столчето за размисли" ще се поясня. Аз съм против да се затваря детето в стаята само, докато размисли. Това за мен също е насилствено. Може да се сложи на столчето в хола във времето, в което ние си шетаме там, пием си кафето или нещо друго. Не бива да се игнорира детето по никакъв начин. А да бъде затворено в дрешника е направо безумие. Това понякога дава трайни отклонения. Абсурд! Изобщо е недопустимо, това което повечето от вас поддържат като възпитателна дейност.
Изобщо съм на мнение, че с дете трябва да се държиш, така както очакваш то да се държи с теб.

Последна редакция: чт, 27 юли 2006, 14:34 от maikata

# 167 27 юли 2006, 13:42 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 507

Вярно, че последните няколко страници четох диагонално, но не видях някой да споменава затваряне в дрешника или килера newsm78

Айде да не навлизаме в трилърите, а?!

# 168 27 юли 2006, 13:46 ч.

София
Мнения: 13 690

Цитат на: Димана в чт, 27 юли 2006, 13:42

Айде да не навлизаме в трилърите, а?!

Аз май споменах... Rolling Eyes

Нас ни наказваха като се биехме по нощите с възглавници... В дрешника... никога не ни е било страх там честно казано Crazy

# 169 27 юли 2006, 13:55 ч.

София
Мнения: 13 690

Слънчево момиче, хич не я обичам тази реплика... ама ще си говорим след години... Twisted Evil

Тогава ще разбереш с пълна сила какво искам да кажа...
Честно казано би ме развълнувало противоположно мнение на майка минала по моя път с дете с характрер сходен на моето... иначе не върви! Много е лесно да упрекнеш някой. Аз пък съм сигурна, че много майки не смеят дори да се обадят, заради такива постинги като твоя. Ами мен пък не ме е страх да си кажа мнението, защото смятам, че съм права и не вибдам нищо нередно в това, което пиша! Никой не е казал, че като нямаш деца не може да имаш и мнение.. имай си, но не се заричай, защото нещата често коренно се променят!

# 170 27 юли 2006, 14:01 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Явно няма общовалидна рецепта........и явно наистина всеки родител я открива специално за детето си и тя не важи за останалите му деца и освен всичко се променя с времето...........Как да не полудееш #Crazy

# 171 27 юли 2006, 14:12 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 674

Пляскана съм. Не малтретирана - пляскана, от майка ми, от баща ми - почти никога (методите му са други). Също съм била накарзана с жестоко сърдене с мълчание и игнориране, ако е било особено тежко провинение. Пляскането не го помня (макар че съм сигурна, че е давало нужния ефект), но другия вид наказание го помня, и то много ясно, с много неприятно чувство.
Ако сега се върна тогава - предпочитам да ме наплескат, отколкото да ме наказват иначе.

# 172 27 юли 2006, 14:20 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Леля ми разказа , че братовчеда като малък , след една голяма беля, когато тя започнала да обяснява защо не е трябвало да прави така и дрън- дрън.....я погледнал мило и я попитал
" Добре де, не може ли просто да ме набиеш и да си ходя ?" Joy

# 173 27 юли 2006, 14:26 ч.

София
Мнения: 13 690

Цитат на: secretgarden в чт, 27 юли 2006, 14:20

И право е било детето... Joy

# 174 27 юли 2006, 14:54 ч.

Мнения: 1 425

Айде и аз да си кажа мнението по въпроса.И аз съм от тези дето шамаросват .......,но в момента когато чашата прелива и след като е опитано всичко друго.Не мисля,че има майка,която още с прибирането в къщи си мисли"Днеска трябва да го набия,че да го възпитам това дете"Ами то всичко става в последствие на някаква разпра и от безсилие в даден момент се прибягва до шамара.И в интерес на истината тогава детето разбира че е прекалило.Не мога да се съглася с Слънчево момиче ....Като са малки не се пляскат децата,защото знаеш че не го прави умишлено или за да те подразни.Точна като стане по-голямо детето тогава има полза и разбира защо е изяло шамара,а като е малко ми че то не може да разбере......Аз досега не прочетох някоя майка да шамаросва детето си с възпитателна цел/да го набия,че да се възпита???????????/ newsm78

# 175 27 юли 2006, 15:06 ч.

Мнения: 18 305

Предлагам авторката, ако има желание, да промени малко заглавието на темата. Peace

# 176 27 юли 2006, 15:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: berina в чт, 27 юли 2006, 14:54

......Аз досега не прочетох някоя майка да шамаросва детето си с възпитателна цел/да го набия,че да се възпита???????????/ newsm78

А за какво? Да го набия, че да ме разбере? Да го набия, че да проумее колко е лошо? ... newsm78

Последните няколко отговора показват кое е по-запомнящо се - боят или мълчанието да речем. И какво излиза - нека бием децата, че по-малко ги впечатлява от разговора Thinking

Баща ми не ме е удрял, но говореше с мен с часове. Говоренето не унижава, но удрянето - да.

# 177 27 юли 2006, 15:36 ч.

София
Мнения: 13 690

Цитат на: Isa в чт, 27 юли 2006, 15:20

Цитат на: berina в чт, 27 юли 2006, 14:54

А за какво? Да го набия, че да ме разбере? Да го набия, че да проумее колко е лошо? ... newsm78

Баща ми не ме е удрял, но говореше с мен с часове. Говоренето не унижава, но удрянето - да.

Ааа, Иса, има значение какво се говори.. Говорене е много общо. Аз си имам и друга теория.. От това дето чета тук виждам, че татковците по-малко шамаросват или изобщо не го правят. А защо??? Ми защото децата имат повече респект от бащите... и защо? питал ли се е някой... ами защото по-малко ги виждат.... В началото все майката е с детето, бащата го вижда вечер.. в днешното време пък дето всеки работи като луд бящите рядко се прибират в 17:00 от работа. Не сне ли забелязали, че децата имат по-голям респект от по-непознати хора... Ами така става с бащите... на майките се качват на главите и ги докарват до лудост... Мен баща ми ме е бил точно 2 пъти... и си спомням прекрасно...

А от цялата тема пък виждам, че явно има майки, които постигат според мен непостижимото... с кротки разговори и обяснения на високо ниво убеждават деца на по 2-3 г., че не е хубаво да се качват на масата, примерно (не е към теб насочено, Иса Heart Eyes

).. АМи явно аз съм от малкото дето си признават пред себе си и пред околните, че понякога не успяват да минат без крясък или шамарче (не по бузата) Това е положението.. на мен някак си вече ми стана трудно да пиша едно и също и май ще спирам.... Mr. Green

И накрая.. наистина не се чувствам виновна.. обявете ме за безотговорна майка Twisted Evil

# 178 27 юли 2006, 15:49 ч.

Вече в моята си приказка...
Мнения: 4 391

Цитат на: Венера в чт, 27 юли 2006, 15:06

Предлагам авторката, ако има желание, да промени малко заглавието на темата. Peace

Очаквам идеи!!!

# 179 27 юли 2006, 15:56 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Vache в чт, 27 юли 2006, 15:36

... Мен баща ми ме е бил точно 2 пъти... и си спомням прекрасно...

Ето - виждаш ли - ако те беше бил през ден нямаше да си го спомняш изобщо толкова прекрасно. Същото ми каза и моята психоложка, когато ударих веднъж Дариа. Вярно тя е малка и няма да помни, че съм я ударила, но това не е средство за възпитание, а само показва кога си минал границата...

Цитат на: Vache в чт, 27 юли 2006, 15:36

А от цялата тема пък виждам, че явно има майки, които постигат според мен непостижимото... с кротки разговори и обяснения на високо ниво убеждават деца на по 2-3 г., че не е хубаво да се качват на масата, примерно (не е към теб насочено, Иса Heart Eyes

И накрая.. наистина не се чувствам виновна.. обявете ме за безотговорна майка Twisted Evil

Моята цел не е да накарам някой да се чувства виновен, а просто да се мисли преди да се удря за щяло и нещяло, в името на възпитанието.

Дариа наистина я научих да не се качва на масата без ни веднъж да я ударя. Казвах "Не" кратко и ясно, ако продължи опитите я свалях ... на 5-6 път се отказва. След известно време /1-2 седмици/ пак и хрумва, аз пак така и... не се качва.

Препоръчани теми

Твърде рано ли е?

Палаво дете и тръгване на ясла

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Как да научим детето да чисти стаята си за 10 минути

Причина:

Причина: